Р Е Ш
Е Н И Е
№ 526/16.10.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание
на дванадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Д*** и с участието на прокурора А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 464/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
С решение № 140 от 30.08.2018 г.,
постановено по АНД № 610/2017 г., Районен съд Лом е потвърдил наказателно
постановление № 12-000959/05.09.2017 г. на директор на дирекция "Инспекция
по труда" гр.Монтана, с което на "Ш*** ” ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. С*** , ул.У*** Г*** № * , представлявано от Г.В.Ф., за
нарушение по чл.403 а, ал.2 от КТ, на
основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал.1 КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът, чрез пълномощника адв. Б., го обжалва с единствения довод, че АУАН не е
връчен по императивно установения ред, уреден в 416, ал.3 КТ. По същество на жалбата
касаторът преповтаря довод изложен и пред въззивния съд и моли да се отмени
обжалваното решение.
Ответникът, представляван от юрк.Кръстева
оспорва жалбата, твърди неоснователност на същата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.
За да потвърди наказателно
постановление, Районен съд Лом е приел, че касаторът е извършил установеното с
АУАН № 12-000959/27.06.2017 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 12-000959/05.09.2017 г. на директор на дирекция "Инспекция
по труда" гр.Монтана нарушение на разпоредбата на чл.403а, ал.2 КТ“ Работодателят е длъжен писмено да
определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и
работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които
да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда“ и на основание
чл. 416, ал.5 във
вр. с чл. 414, ал.1 КТ
е санкционирал дружеството. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата
фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, които са
обосновали извода и за размера на наложената имуществена санкция на минимума,
предвиден в правната норма.
Настоящият съдебен състав счита
касационната жалба за неоснователна при следните доводи:
Не могат да бъдат споделени
развитите от касатора доводи, че въззивното решение е незаконосъобразно, т.к. е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, АУАН не е връчен по
императивно установения в чл.416, ал.3 КТ. Този довод не кореспондира със
събраните в производството писмени доказателства, предвид приложеното на л.13
от делото на РС Лом известие за доставка, където изрично е посочен процесният
АУАН, както и че същото е получено на адреса на дружеството в Лом от служителя П***
С*** Г*** , същото лице е подписало и призовката по чл.45, ал.1 АПк/л.14 от
делото/, видно от събраните писмени доказателства на адреса на дружеството в
гр.С*** пратката е нипотърсена. Обосновано и правилно при кредитиране на
събраните писмени и гласни доказателства, в мотивите си въззивния съд е приел,
че по безспорен начин е установено извършеното нарушение. Конкретно
установяване на обстоятелствата свързани с извършената проверка са установени
от въззивния съд въз основа на свидетелските показания на свидетеля Р*** -
актосъставител, чиито свидетелски показания съпоставени със събраните по делото
писмени доказателства установяват безспорно извършеното административно
нарушение, както обосновано е приел в мотивите си въззивния съд. Съдът правилно
е установил всички относими към спора обстоятелства, които кореспондират със
събраните писмени доказателства.
При наличието на безспорни доказателства, установяващи извършено
нарушение, касаещо спазване разпоредбите
на КТ, обосновано въззивния съд е приел, че в случая законосъобразно
административнонаказващия орган е наложил имуществена санкция за установеното
нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1 КТ ”
Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.” В хода на производството пред
въззивния съд, от събраните писмени и гласни доказателства не е доказано
противното и не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните
правила. Въззивният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз
основа на които е постановил своето мотивирано решение.
Настоящият съдебен състав споделя изложените
мотиви на въззивния съд, свързани с точната индивидуализация на нарушителя и
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като не счита за необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва,
че размера на наложената имуществена санкция е на минимума предвиден в
материалния закон и изцяло с тежестта на извършеното административно нарушение.
Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити,
респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства,
които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита.
По разбиране на настоящият съдебен състав твърдените съществени нарушения на
процесуалните правила не се подкрепят от събраните производството писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав
установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК,
че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с
приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и следва да остане в сила.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 221 АПК
във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 140 от 30.08.2018
г., постановено по АНД № 610/2017 г. по
описа на Районен съд Лом.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: