РЕШЕНИЕ
№ 21000
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110138226 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/ чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 390,60 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило 26.12.2018 г. и разноски за определянето му, заедно със законната
лихва от предявяване на иска до погасяването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от
135,28 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от 24.06.2021 г.
до 24.06.2024 г.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при
него автомобил „БМВ“, модел „750D XDRIVE“ с рег. № Поддържа, че вредите са на
стойност 2315,40 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „БМВ“, модел
„X5“ с рег. № , поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него
за платеното обезщетение, ведно с обичайните разноски за определянето му в размер
на 15 лева. Твърди, че след покана ответникът е заплатил част от дължимата сума, а
именно 1939,80 лева, като е останал непогасен остатък от 390,60 лева, поради което
претендира същата. Претендира и лихва за забава в плащането за периода от
24.06.2021 г. до 24.06.2024 г. Моли съдът да уважи предявените искове, като присъди и
законна лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на настъпило ПТП, както
и че след извършено отчитане на наличието на причинно-следствена връзка с
посочения механизъм на увреждане, е определил дължимото се застрахователно
1
обезщетение в размер на сумата от 1939,80 лева, което е изплатено на ищеца. Твърди
се, че е прието, че увреденият автомобил не е бил в гаранция към момента на датата
на ПТП, поради което същият не е следвало да се отремонтира в оторизиран сервиз на
марката „БМВ“ и не е следвало частите да се подменят с оригинални. Намира, че
автомобилът е следвало да се отремонтира по средни пазарни цени на труда и като се
вложат алтернативни части при ремонта. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.08.2024 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 31.10.2024 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП с посочения в
исковата молба механизъм, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер, направил е обичайни разноски за определянето на
обезщетението в посочения размер, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е заплатил сумата от
1939,80 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Видно от данните по делото, по предявената извънсъдебна претенция от страна на
ищеца, при ответното дружество е образувана преписка, вследствие на която
ответникът е счел, че дължи плащане по регресното искане. Ето защо се налага извод,
че спорен между страните е единствено въпросът, свързан с размера на вредата.
По делото е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена. Експертът е дал описание на
вредите по лекия автомобил следствие на процесното ПТП. Видно от експертното
заключение, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ“,
модел „750D XDRIVE“ с рег. № изчислена на базата на средни пазарни цени към
2
датата на ПТП, е 1645,26 лв., а стойността, изчислена по цени на алтернативни
доставчици към датата на ПТП, е 1039,20 лева.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 1645,26 лева, като към нея се прибави и сумата от 15 лева като
размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Безспорно е между страните, че след получаване на регресната покана
ответникът е заплатил сумата от 1939,80 лева, поради което се налага извод, че е
погасил пълният размер на дължимото обезщетение. Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неоснователност на иска за главница, поради което
като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответното дружество сумата от 660 лева, от които: 180 лева възнаграждение за
изготвяне на експертно заключение и 480 лева заплатено адв. възнаграждение с вкл.
ДДС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********
срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* искове за осъждането на ответника да
заплати сумата от 390,60 лева на осн. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение и
разноски за определянето му за застрахователно събитие, настъпило на 26.12.2018 г.,
при което е причинена щета на лек автомобил „БМВ“, модел „750D XDRIVE“ с рег. №
, както и сумата от 135,28 лева на осн. чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава в
плащането за периода от 24.06.2021 г. до 24.06.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
********* да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 660,00 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
3
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4