Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1962/ 2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Е.И. срещу С.К. иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните недължимостта
на сумата 700 лв. по изпълнително
дело № 20197130400127 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие Окръжен съд -
Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на
определение № 45606/14.11.2014г. по адм. дело №
1763/2014г. по описа на Административен съд – Варна, с който акт в полза на Е.И.
са присъдени разноски за осъществено процесуално представителство.
Претендират
се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на влязло в сила определение по адм. дело № 1763/2014г. по описа на Административен съд –
Варна, с което Е.И. е осъдена да заплати на С.К. съдебно-деловодни разноски за
процесуално представителство в размер на 700 лв., е издаден изпълнителен лист и
по молба на взискателя е образувано изпълнително дело №
20197130400128 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие Окръжен съд – Варна.
Твърди се, че от деня, в който вземането е
станало изискуемо или от 14.11.2014г. до 14.11.2020г., е изтекъл предвидения в
закона давностен срок от 5 години, през което вземе взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия, освен образуване на
изпълнително производство с молба от 30.10.2019г., което не прекъсва давността.
Предвид изложеното се настоява за уважаване
на предявения иск.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът С.К. оспорва предявения иск, излагайки
твърдения, че в хода на образуваното изпълнително производство, по молба на взискателя са предприети изпълнителни действия прекъснали
давността, а именно налагане на запор на вземания на длъжника на 21.11.2019г.,
от който момент започва да тече нов петгодишен срок.
Въз основа на изложеното се поддържа, че
петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което предявеният иск се явява
неоснователен, подлежащ на отхвърляне.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С определение № 4506/14.11.2014г.,
постановено по адм.д. № 1763/2014г. по описа на
Административен съд – Варна, е отхвърлено оспорването на Е.И. срещу Заповед от
29.04.2014г. на Началника на РДНСК СИР Варна, на осн.
чл. 143, ал. 3 АПК.
С оглед изхода на производството Е.И. е
осъдена да заплати на С.К. сумата от 700 лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението на съда е влязло в законна
сила в деня на неговото постановяване или на 14.11.2014г.
Именно от тази дата, вземането на С.К.,
следва да се счита ликвидно – установено по основание и размер, въз основа на
окончателното определение по адм.д. № 1763/2014г. по
описа на Административен съд – Варна и изискуемо с настъпил падеж – 14.11.2014г., от който момент започва
да тече и петгодишният давностен срок, който би изтекла на 14.11.2019г., в
случай, че давността не е била прекъсвана или спирана.
Безспорно е още, че присъдените
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение не са платени от ищеца Е.И..
Доколкото вземането не е погасено
доброволно, по молба на С.К. от 30.10.2019г.
/л. 36/, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20197130400127
по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие Окръжен съд – Варна. В молбата е
обективирано искане за събиране на присъдените разноски, наред с образуване на изпълнителното
производство.
В изпълнителното производство, след
установяване на обстоятелството, че длъжникът по изпълнението разполага с
банкови сметки, въз основа на справка в Регистъра на банковите сметки при БНБ,
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
изх. № 2361/21.11.2019г. до БАНКА ДСК ЕАД /л. 47/, в която длъжникът по
изпълнението е имал открити банкови сметки, без данни за момента на неговото
получаване.
С писмо от 09.12.2019г., получено в кантората на ЧСИ на 18.12.2019г., съдебният изпълнител е уведомен, че конкретна банкова
сметка *** Е.И., е запорирана.
В т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
В мотивите е прието, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочени са следните примери: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на
парични суми от проданта или плащания от трети задължени лица.
От прекъсването на давността почва да тече
нова давност /чл. 117, ал. 1 ЗЗД/.
В процесния случай, от деня, в който
вземането е станало изискуемо – 14.11.2014г.
до деня предхождащ подаване на исковата молба – 13.03.2020г., не са предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давността, тъй като е изтекъл петгодишния давностен срок.
Изпращането на запорното
съобщение на 21.11.2019г., респ. налагането
на запора, което предвид отсъствие на доказателства за неговото връчване, е
станало в периода от 21.11.2019г. до 09.12.2019г., не е прекъснало давността,
тъй като петгодишния срок и към двете дата, вече е бил изтекъл.
При тези фактически данни следва да се
приеме, че към момента на подаване на исковата молба – 13.03.2020г., давността
за вземането за разноски, започнала да тече на 14.11.2014г. е изтекла още на 14.11.2019г.,
поради което предявеният отрицателен установителен иск, следва да бъде уважен.
При този изход на спора в полза на ищцовата
страна следва да се присъдят разноски за държавна такса от 50 лв. и 300 лв.
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищеца, е неоснователно, тъй като размерът му съответства
на минимално установения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Е.И.И., ЕГН **********,*** срещу С.Л.К.,
ЕГН **********,*** иск, че Е.И.И., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на С.Л.К., ЕГН **********,***
700 лв. /седемстотин лева/ по изпълнително
дело № 20197130400127 по описа на ЧСИ Л.Т. с район на действие Окръжен съд -
Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на
определение № 45606/14.11.2014г. по адм. дело №
1763/2014г. по описа на Административен съд – Варна, с който акт в полза на Е.И.
са присъдени разноски за осъществено процесуално представителство, на осн. чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: