Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Добрич, 28.12.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 2169/2016 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат *** ***, с която срещу ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 647,64 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура № *** г., съставляваща корекция на количеството потребена електрическа енергия в резултат на констатирано неточно измерване на същата за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, на адрес: ***.

Според изложените в исковата молба твърдения ищецът е потребител на ел. енергия по договор за доставка за имот, находящ се на посочения по-горе административен адрес. Ищецът бил уведомен писмено от ответника, че на 14.04.2016 г. негови служители са извършили проверка на обслужващата имота на ищеца измервателна система като е констатирано неточно измерване на консумираната електрическа енергия. Сочи се, че ищецът или членове на неговото семейство не са били поканени да присъстват на тази проверка, като съпругата на М. била поканена да подпише протокола от извършената проверка, като са я уведомили, че е сменено средството за търговско измерване.

Ищецът сочи, че не е съгласен с направените от ответното дружество констатации, за които не е ясно как са установени; липсват доказателства, че начисленото количество електрическа енергия реално е доставена на абоната, респективно е потребена от него; лисват доказателства, че ответникът добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора да поддържа техническата изправност на средството за търговско измерване /СТИ/.

Сочи се също така, че в нито един момент ищецът, в качеството му на абонат, не е разполагал с възможността да въздейства или да манипулира показанията или отчитането на СТИ. Отрича се правото на ответника да осъществява едностранна корекция на използваното от абоната количества ел. енергия, дискриминиращо потребителя чрез господстващо положение в отношенията между страните.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК пълномощникът на *** е депозирал писмен отговор, съгласно който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че ищецът дължи процесната сума по извършената корекция на сметки по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Сочи се, че по повод извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/, монтирано в обекта на ищеца, за да отчита консумираната ел. енергия, е установено неправомерно въздействие върху измервателната схема, а именно монтираният в обект на ищеца електромер е извън класа на точност и не отчита правилно потребената от абоната ел. енергия. Предвид на това, че при липса на средство за техническо измерване /СТИ/, заобикаляне на СТИ или „шунтиране” на СТИ не съществува технически способ за определяне на точното количество електрическа енергия, която абоната реално е потребил. Предвид на това, че в тези случаи по силата на ОУ на ДПЕЕ страните са договорели начина по който следва да се определи размера на дължимата сума за използваната, но неотчетена ел. енергия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че *** е потребител с клиентски № *** и абонатен № ***, за обект, находящ се на адрес: ***, на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект, където е монтиран електромер № ***.

На 14.04.2016 г. служители на *** са извършили „контролна” проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе електромер, като е съставен нарочен констативен протокол № *** г., съгласно който е установено, че електромерът е с наранен корпус /слепен/. На това основание електромерът е подменен с нов, като процесното СТИ е изпратено за метрологично изследване на ***.

Видно от представения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № *** г. са установени следи от отваряне на корпуса на изследвания електромер, като е осъществен достъп до вътрешността на електромера – в корпуса е добавено устройство за дистанционно въздействие, което чуждо за схемата на СТИ.

На базата на тези констатации и на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ е пресметнато и коригирано количеството пренесена електрическа енергия, като е издадена фактура № *** г. на стойност 627,59 лв., със срок на плащане 22.06.2016 г.. Съгласно цитираната разпоредба: ал. 1. При липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 (деветдесет) дни, както следва:1. За битови клиенти:Б) При липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осем часово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталация­та на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване,

Според ответника посочената сума е изчислена на базата на стойностите на величините, установени в момента на проверката, при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а ли липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при 10-часово потребление от абоната. Цитираната по-горе сума е за периода от 90 дни, като са начислени за доплащане 4 487,76 kWh.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която – ***, след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки относно техническите данни и функционалните възможности на процесното СТИ, дава следното заключение:

Липсват доказателства за наличие на измервателна грешка на СТИ – електромер № ***. Извършилите проверка на място служители на ***, съставили цитирания по-горе констативен протокол са установили, че съществуват данни за неправомерно въздействие върху процесното СТИ, като е налице външна намеса в схемата на електромера, чрез добавянето на чуждо за схемата устройство за дистанционно въздействие върху електромера, като не са налице данни за измервателната грешка при включено устройство. В тази връзка в.л. докладва, че не може да се изчисли разликата между количеството на отчетената от процесния електромер като потребена от абоната ел. енергия в корекционния период и количеството на реално потребената ел. енергия.

Според *** изчисленията, както са посочени в Справка № 38740 от 01.06.2016 г. за корекция при неточно измерване на електрическа енергия, са извършена в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ, като същите са математически верни, а количеството ел. енергия, което е начислено за плащане по фактурата съответства на данните от справката.

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от 647,64 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура № *** г., съставляваща корекция на количеството потребена електрическа енергия в резултат на констатирано неточно измерване на същата за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, на адрес: ***, начислена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ.

Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.

Нуждата на ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти.

В тежест на ответника е да докаже наличието на надлежно монтирано измерително устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията; констатираната неправомерна намеса в схемното решение на измервателната верига на електромера как влияе върху отчитането на потребената ел. енергия; датата на прекъсването; факта на неправомерната намеса върху измервателното устройство, както и фактическите обстоятелства, от които обосновава начина на извършените корекции съобразно цитираните Общи условия.

Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл. 98б от с.з. потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.

Към релевантния в настоящото производство период е налице промяна на законодателната уредба в чл. 98 а от ЗЕ, ал. 2 т. 6 в сила от 17.07.2012 г., в която е посочено, че ОУ трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон. На следващо място с правилата на ПИКЕЕ се дава възможност нормативно да се изчисли стойност на ел.енергия, която поради нерегламентирано въздействие върху уредите не е отчетена и заплатена. В настоящия казус експертът дават заключение, че тези правила са спазени и сумата по фактурата съответства на формулите за изчисление. Налице е задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК, формирана от ВКС, според която неизпълнение на договорното задължение на потребителя да не се въздейства неправомерно върху СТИ е задължение за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, който в казуса е установил с констативния протокол от 14.04.2016 г. и със заключението на съдебно-техническата експертиза, че е налице намеса в схемата на електромера на потребителя. Ответникът е доказал осъществено действие – нарушаване на пломбата и осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера (в корпуса на СТИ е добавено дистанцинно устройство)  което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия.

Действително за изследвания период /16.01.2016 г. до 14.04.2016 г./ е налице законово регламентираната възможност /след измененията с ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от Закона за енергетиката/ за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.

В тази връзка следва да се отбележи, че на основание чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката  (след измененията от 17.07.2012 г.) законодателят е делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на отношенията с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при измерването на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по предложение на електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на интернет страницата на ЕРД и на ДКЕВР. В случая тези правила са приети – Правила за измерване на количеството електрическа енергия (Обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), с които се регламентира възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите.

По изложените съображения следва да се приеме, че към 14.04.2016 г. *** е разполагало със законовата възможност да инициира едностранни корекции по реда на ПИКЕЕ, при наличие на констатирана отрицателна грешка в измерването.

С последните изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметките на абонатите е изрично уредено чрез препратките на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ към правилата на ДКЕВР и на чл. 98а от ЗЕ към Общите условия. По аргумент на чл. 98а от ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди на абоната за енерго-преносното предприятие се поражда възможността да предприеме действия по коригиране на сметката на абоната за минал период.

За да се ангажира отговорността на потребителя за корекция на сметката му за потребена електрическа енергия, достъвчикът следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е спазил установения ред (съобразно разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия).

Съгласно разпоредбата чл. 47, ал. 1, 2 и 3 от ПИККЕ задължително условие при извършване на проверката е да бъде съставен констативен протокол, който да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента или при отказ от негова страна да подпише протокола, същият следва да се подпише от поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В случая от събраните по делото гласни доказателства – чрез разпита на свидетелите ***, *** на ищеца, и ***, служител на ***, се налага извода, че са спазени специфичните изисквания – проверката е осъществена в присъствието на член от семейството на абоната, който е подписал надлежно съставения протокол. В този смисъл не са нарушени правилата за съставяне на констативния протокол, с което се гарантира максималната обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. Изложените съображения мотивират съда да приеме, че при съставяне на констативния протокол от 14.04.2016 г. е спазена императивно установената процедура.

Предвид установената фактическа обстановка, настоящият състав намира, че при извършената от ответника корекция са спазени нормативно и договорно предвидените изисквания, които към датата на корекцията, не сочат на противоречие със закона, което да обоснове извод за недействителността им (по чл. 26 от ЗЗД). По изложените съображения, след като ответникът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че тази процесната сума му се следва, то предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, от която: 150 лв. – платен депозит за вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, и 360 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с ЕГН *** *** срещу *** /предишно наименование ***, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 647,64 лв. /шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура № *** г., съставляваща корекция на количеството потребена електрическа енергия в резултат на констатирано неточно измерване на същата за обект с клиентски № *** и абонатен № ***, на адрес: ***.

ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да заплати на *** /предишно наименование ***, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: