№ 459
гр. Бургас, 16.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20232100900459 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковата молба на „Джей ви
трейдинг“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. „Меден Рудник“, бл. 28, вх. А, ет. 7, представлявано от
управителя Йордан Йорданов, срещу „Агроринг инвест” ООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Винарско, п. к. 8118,
Стопански двор, с искане да бъде установено по отношение на ответното
дружество, че Ж. Ф. не е съдружник, както и че с вписване 20150518145438 е
извършено вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на
„Агроринг инвест” ООД – приемане на Филева за съдружник и придобиване
от нея на 15 дружествени дяла, както е че с вписване 20221209170610 отново
е вписано несъществуващо обстоятелство – придобиване на 8 дяла от
Филипова.
В исковата молба се съдържат твърдения, че ищецът е съдружник в
ответното дружество. Твърди се, че едновременно с ищеца, за съдружник в
„Агроринг инвест“ ООД бил приет и „Д.Ф.К.“ АД с представляващ Николай
Филипов. Поддържа се, че Филипов бил заместен от м. си – Ж. Ф., която
започнала да участва в дружествените, но това не променило учреденото
съдружие. Ищецът твърди, че всъщност съдружник е било дружеството на
Филипов, единственото лице, което упражнявало правомощията на
съдружник, бил Филипов, последният получавал и разпределените дивиденти,
а Ж. Ф. била подставено лице, т.нар.“сламен човек“. По твърдения на ищеца,
той възприел без резерви съществуващото положение, до момента, в който
т.анр.“съдружничка“ започнала чрез свои пълномощници да извършва
действия, които го засягат – опити да изключи „Джей ви трейдинг“ ЕООД
като съдружник.
Ищецът поддържа, че Филипова е била вписана като съдружник въз
основа на протокол от общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 год.,
1
което никога не е било провеждано и не е вземало вписаните в протокола
решения. Отделно заявява, че представения към заявлението за вписване на
промени протокол не е бил подписван от ищеца чрез неговия законен
представител – управител и документът е неавтентичен. Твърди, че според
дружествения договор нови съдружнници се приемат с единодушие, ето защо
без негово участие не е възможно вземане на подобно решение. Сочи, че към
05.12.2022 год., когато Филипова придобила още 8 дяла, също не е вземано
решение за приемането й като съдружник.
Въз основа на така изнесените факти, от правна страна се поддържа,
че с Филипова никога не е възниквало членствено правоотношение, а
вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства са несъществуващи.
След служебна проверка по допустимостта на исковата молба, съдът
намира, че производството по настоящото дело е процесуално недопустимо и
като такова следва да бъде прекратено:
Първият от исковете цели да установи отрицателния факт, че
Филипова не е съдружник в ответното дружество. Уважаването на такъв иск
няма да доведе вписване, заличаване или обявяване на обстоятелство в
ТРРЮЛНЦ, доколкото промяна в регистъра се осъществява само в изрично
посочените от закона случаи, съответно – чрез него няма да бъде
предоставена защита под никаква форма на материалните права на ищеца и
липсва правен интерес от предявяването му.
Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е
вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – ТР№ 1 от 6.12.2002
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК ВКС. В зависимост от момента на
възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничението между
две хипотези. Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото)
решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския
регистър. В този случай сме изправени пред неистинско удостоверяване, тъй
като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на
регистърното решение (понастоящем акт за вписване на длъжностното лице
по регистрация с оглед промяната на нормативната уредба). Втората хипотеза
касае вписването на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по
исков ред е установена нищожността му.
Фактическите твърдения в исковата молба ясно сочат на знание на
съдружниците за персонална симулация, датираща от много време. Ищецът е
бил наясно, че членственото правоотношение е съществувало със съдружника
„Д.Ф.К“ АД, но негово подставено лице е била Ж. Ф.. От това следва, че
вписването на несъществуващо обстоятелство – вписване на Филипова като
съдружник, е резултат не от липсващо (невзето) решение на органа на
дружеството, а от симулативно решение, прикриващо действителната воля на
2
съдружниците, за което едва сега се излагат доводи, относими към
предпоставките по чл.29 ал.1 пр.трето от ЗТРРЮЛНЦ. Във вътрешните
отношения на съдружниците и с дружеството се прилага прикритото
съглашение – арг.от чл.17 ал.1 от ЗЗД и чл.292 ал.1 изр.второ от ЗЗД,
доколкото знаейки за симулацията, ищецът се явява недобросъвестен.
Изложените факти изключват предпоставките, при които може да
бъде предявен допустим иск по чл.29 ал.1 пр.трето от ЗТРРЮЛНЦ – вписване
при липсващо (невзето) решение и вписване при последващо установена
нищожност на решението на общото събрание на съдружниците, ето защо
производството следва да се прекрати. До разкриване на персоналната
симулация по исков ред не е допустим иск за установяване вписването на
несъществуващо обстоятелство.
Ето и на основание чл.130 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№459/2023 год. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски
апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3