Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.София,
… януари 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№122 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20210112133250,
подадена от ТД „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.М.К.,***, срещу ОТКАЗ №20210108135239/11.01.2021 година на АВ
за вписване на увеличаване на капитала на жалбоподателя и приемане на нов
съдружник. В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения отказ, иска
се отмяната му и даване на указания на Агенцията да извърши вписване на
заявената промяна и обявяване на дружествения акт.
Към жалбата е приложен отговор на жалбата, подаден
от АВ. С този отговор Агенцията оспорва основателността на подадена жалба,
поради това, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен. Излага мотиви
в тази насока. Иска се от съдът да отхвърли жалбата срещу атакувания отказ и
присъди на АВ разноските в това производство.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подадено е заявление, образец А4 с
вх.№20210108135239 от настоящия жалбоподател, чрез адв.К., обективиращо искане
за вписване на промени по партидата на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *******, а именно-
увеличаване на капитала на дружеството на 100лева и приемане на нов съдружник в
това дружество „А.“ ЕАД, ЕИК *******.
Към заявлението страната е представила документ за
платена държавна такса, пълномощно на адв.М.К., декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; решение на едноличния собственик на капитала на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
Н.Ф.Ф., взето на 04.01.2021 година, за увеличение на капитала на дружеството от
10 лева на 100лева; увеличението да се осъществи чрез приемане на нов
съдружник, който да придобие нови 90 дяла от 1 лева; за разглеждане и одобрение
на молбата на „А.“ ЕАД, ЕИК *******за приемане на това дружество като съдружник
и за изменение и допълнение на дружествения акт-взети решения от едноличния
собственик на капитала на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК ******* ; молба по чл.122 ТЗ на „А.“
ЕАД, ЕИК *******, за приемане на учредителния акт и искане да бъде прието като
съдружник; платежно нареждане за сумата от 90 лева, с посочено основание-
вноска-увеличение на капитала, заплатена сума от „А.“ ЕАД, ЕИК *******, по
сметка на „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *******; протокол от 04.01.2021 година, обективиращ
решение на членовете на СД на „А.“ ЕАД, ЕИК *******за това дружеството да стане
съдружник в „Н.К.“ ЕООД, ЕИК ******* и дружествен договор, отразяващ промяна в
членския състав на „Н.К.“, промяната в капитала, имащ минималното необходимо
съдържание съгласно нормата на чл.115 ТЗ.
Преценявайки допустимост и основателност на
искането за вписване на промени, длъжностното лице по регистрацията е
постановило отказ за вписването им. Изложило е мотиви към отказа, които са
заключават в следното:
Наложен е и вписан запор върху притежаваните от
съдружника Н.Ф.дружествени дялове от капитала на дружеството. Този запор е
вписан по партидата на дружеството. Вписването на запори има последици,
свързани с невъзможността длъжникът да се разпорежда с дяловете. Запорът дава
възможност за провеждане на процедура по чл.517 ГПК- насочване на изпълнение по
отношение на притежаваните от длъжника дружествени дялове и това е израз на
правото на кредиторите да се удовлетворят от паричната стойност на
притежаваните то съдружника дялове.
Вписването на увеличението на капитала, чрез
приемане на нов съдружник ще измени съотношението на участие на този съдружник
в капитала на дружеството и съответно имуществения еквивалент на дружествения
дял, който би бил 10% от стойността на притежаваното от дружеството имущество,
а това води до увреда на кредиторите. По съществото си увеличаването на
капитала е начин за заобикаляне на закона и по- точно на нормата на чл.451,
ал.1 ГПК, съдържащ забраната длъжникът да се разпорежда и изменя по начин, който
би накърнил интересите на кредитора.
ДЛР се е позовало и на ЗПКОНПИ, тъй като запорът е
наложен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество. Съгласно чл.135 от този закон за неуредените
въпроси приложим е ГПК, а съгласно чл.133, ал.2 от този закон, по отношение на
дяловете, за които е наложена обезпечителна мярка, заявления за промени в
капитала не се разглеждат до изтичане на срока по чл.153, ал.1. Липсват
доказателства кога е издаден последният акт по налагане на обезпечителни мерки.
Доводите в жалбата са следния смисъл: не е налице
разпореждане със запорирано имущество и целта на запора е да осигури бъдещо
принудително изпълнение; не е налице обезпечителна заповед за спиране на
вписвания или друга подходяща мярка; правните последици на запора върху дялове
не включват осуетяването на живота на търговското дружество; налице е смесване
на понятията имущество и капитал на дружеството; исканата промяна не влияе
отрицателно на имуществото на дружеството, тъй като не го засяга; срокът по
чл.153 от ЗПКОНПИ е лимитиран на 3 месеца от налагане на обезпечителнята мярка
и е изтекъл на 30.12.2020година, които води до извод, че заявлението следва да
се разгледа. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.133, ал.2 от
същия закон, която съдържа запрета за разглеждането на заявления по вписване на
промени в капитала, което е основание за спиране на производството. Налице са
всички елементи от нормата касателно увеличаване на капитала на дружеството.
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество- неоснователна.
От представените към заявлението документи не може
да се установи, че изискванията на закона за осъществено ефективно увеличение
на капитала на дружеството и основания за вписване като съдружник, внеслия
дялова вноска от 90лева търговец, като съдружник в дружеството- жалбоподател,
са налице, както и че е налице надлежно взето решение от компетентния орган на
ООД-то за приемане на нов дружествен акт. От събраните по делото доказателства
се установява, че едноличният собственик на капитала е взел надлежно решение за
увеличаване стойността на капитала, чрез посочения от него правен способ за
това, регламентиран с разпоредбата на чл.148, ал.1,т.1 ТЗ – чрез увеличаване на
дяловете, чрез приемане на нов съдружник, което увеличение е ефективно
проведено със внасяне на паричната стойност на новите дялове. Налице е воля на новия
съдружник за приемане на дружествения акт, както повелява чл.122 ТЗ. С
решението на едноличния собственик на капитала за приемането на „А.“ ЕАД като
съдружник и изпълнено от него задължение за внасяне на дялова вноска, между
него и дружеството е възникнало
членствено правоотношение. Въпреки това, обаче възникналата промяна не може да
бъде вписана и това е така, тъй като липсва решение на ОСС на двамата
съдружници за приемане на новия дружествен договор, което да е в изискуемата от
закона форма – аргументи от чл.137, т.4 и чл.137, ал.4 ТЗ. Това е така, тъй
като с приемането на нов съдружник ООД формира общо събрание на съдружниците в
чиито правомощия и приемане на новия/ изменения дружествен акт. Липсата на
надлежно решение е процесуална пречка за вписване на заявената промяна.
Ето защо съдът намира, че от представените
документи не може да се приеме, че заявените промени са валидно възникнали и е
налице надлежно приет нов дружествен акт, който следва да има съдържанието по
чл.115 ТЗ.
Преценявайки разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗПКОНПИ, съдът приема, че длъжностното лице не е следвало да се произнася по
заявлението и това е така, тъй като не може въз основа на събраните документи
по това дело, както в съдебното производство, да се установи дали искът по
чл.153 ЗПКНОПИ е предявен. Тази информация не е достъпна и за регистърния съд.
По искането на АВ за присъждане на разноски.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г.), в производствата съдът присъжда
разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото
разглежданото производство е охранително, в чл. 541 от ГПК, към който препраща
горецитираната разпоредба, е прието, че разноските в охранителното производство
са за сметка на молителя. Законодателното разрешение, дадено с приетите с ДВ,
бр. 105 от 2020 г. изменения на разпоредбата на чл. 25 от ЗТРРЛЮНЦ не водят до
промяна в характера на производството по обжалване отказ на длъжностното лице
по регистрацията. Агенцията по вписванията не е страна в производството, а е
орган, който по силата на закона извършва официално удостоверяване на
посочените от законодателя обстоятелства/обявяване на актове. Ето защо на
същата разноски не следва да се присъждат.
По
изложените мотиви настоящият състав на съда намира, че атакуваният отказ се
явява правилен, поради което
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№20210112133250,
подадена от ТД „Н.К.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.М.К.,***, срещу ОТКАЗ №20210108135239/11.01.2021 година на
АВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
1-седмичен срок от връчването му на АВ и жалбоподателя.
СЪДИЯ: