№ 11706
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110116902 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на
23.10.2023г. с ответното дружество, по силата на който е получила заем 5000лева, като в
договора е посочено, че за бързо разглеждане на искането, ще се дължи сумата 143,76 лева,
или 28 % от размера на главницата, като плащането на тази такса е включено в месечните
вноски. Ищцата счита, че клаузата на чл.9 от договора е нищожна, на основание
чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП, не е индивидуално уговорена, защото е предвидена в ОУ, съгласно
чл.7,3 ОУ, предвид разглеждането на документите за около 2 часа/което по принцип не би
следвало да отнема повече време/, я прави излишна, ако се цели приоритетно разглеждане,
то нелогично е човек с нужда от средства да се съгласи да я плати. Сочи се, че клаузата
противоречи на добрите нрави, защото таксата води до оскъпяване на задължението, срещу
което не се предоставя услуга, а се цели печалба, същата е предвидена за действие, свързано
с усвояване и управление на кредита, противоречи на императивна разпоредба / чл.10,ал.1
ЗПК/, заобикаля се изискването на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като същата следва да се включи в
ГПР, а по този начин, същият надвишава 50 % от законната лихва. Поради изложеното,
предявява се иск за признаване, че разпоредбата на чл.9,ал.1 от договора за кредит е
нищожна.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че таксата не
се включва в ГПР, тъй като разходът не е задължително условие за получаване на кредит,
ищцата е пожелала допълнителните действия, услуги, описанието на услугата присъства в
СЕФ, поради което и ищецът е уведомен за тях, и клаузата е уговорена индивидуално.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че на 23.10.2023г. страните са сключили договор за кредит от
разстояние, по силата на който договор, ответникът е предоставил в заем на ищцата сумата
500 лева, при задължението й да я върне на 6 вноски, с посочен ГПР 47,04 % и ГЛП 36,32
%, че в разпоредбата на чл.9,ал.1 от договора е предвидено, че за услугата „бързо
разглеждане“ на подаденото искане за отпускане на кредит, ищцата дължи сумата от 143,76
лева, дължима на равни части, заедно с погасителните вноски за главница и лихва, че при
аритметично добавяне на сумата 143,76 лева, към главница 500 лева, възнаградителна лихва
от 36,32 %, и ГПР надвишава 50 %.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на …
чл.11, т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в
него следва да липса информация, така че при сключването на договора както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на
кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също
действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда
правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат
ясно и точно определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се
налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв
2
вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е
посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването
или управлението на кредита. Относно такса бързо разглеждане, разпоредбата е нищожна,
защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на
потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както
и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на
потребителя. На собствено основание, тази такса следва да се включи и в „общ разход по
кредита”, който, съгласно легалната дефиниция следва да включва и разходите за
допълнителни услуги. Недоказано остана твърдението на ответното дружество, че договорът
за кредит е можел да се сключи и без тази такса – договорът, представен по делото, е
изготвен предварително от ответното дружество, поради което и следва да се приеме, въз
основа представените доказателства, че ищцата е можела да сключи договора за кредит само
с предложената от ответника такса. По делото е отделено за безспорно, че при включване
на таксата в ГПР, същият надвишава 50 %, поради което е налице заобикаляне на закона –
чл.19,ал.4 ЗПК.
Поради изложеното, искът е основателен, защото на основание чл.22 ЗПК,
разпоредбата е нищожна, което следва да се прогласи, с оглед диспозитивното начало.
По разноските. Ищецът претендира заплащането на разноски, от 42,50 лева
държавна такса и определяне на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38 ЗАдв, което
следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2 НМРАВ, във връзка с § 2А ДР на НМРАВ и
представената регистрация по ДДС, на сумата от 480 лева с ДДС.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че разпоредбата на чл.9,ал.1 от договор за паричен заем
№ *********/23.10.2023г., сключен между К. С. Д. ЕГН ********** с адрес *** и *** ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** е нищожна, на основание чл.22 ЗПК във връзка
с чл. 19, ал.4 ЗПК .
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на К. С.
Д. ЕГН ********** с адрес ***сторените по делото разноски от 42,50 лева за държавна
такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 480 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.” , вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***,
фирмено дело № 24-2021г. по описа на СГС, чрез адвокат Д. М., сумата 480
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4