Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като
разгледа гр.д. № 2820 по описа на РС
Враца за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за причинени неимуществени вреди.
Ищцата Д.А.К. твърди, че страда от
онкологично заболяване, по повод на което провежда лечение в КОЦ Враца. На
08.01.2020 г., към ранния следобед, около 14:00 часа, прибирайки се от
болницата, по пътя се отбила в дома на родителите си, които живеят на ул. “****“
№ ***. В двора на къщата заварила ответника по делото Б.И.И., който е неин
братовчед и е съсобственик в този имот, и с когото родителите ѝ не били в
добри отношения. Заварила го да изкопава плодните дръвчета и да сече корените
им, като видяла, че има и счупени плочки. Сочи, че го помолила да не съсипва
плодните дръвчета и му направила забележка да преустанови тези си действия, в
резултат на което той видимо се раздразнил, казал ѝ, че тя не е
собственик на имота и не може да ходи там, а още по-малко да прави забележки.
Приближавайки го по алеята, ненадейно за нея ответникът ѝ нанесъл два
последователни удара с юмрук в лявата част на лицето. Ищцата твърди, че ѝ
притъмняло, след което паднала на земята, като ѝ се губят няколко моменти.
Впоследствие усетила болка от лявата страна на гръдния кош, като счита, че
ответникът я ритнал, но без да има конкретен спомен. Сочи, че майка ѝ е
видяла, че има конфликт, и след като се развикала, И. преустановил нападението
си. Когато се съвзела, подала сигнал на тел. 112, като пристигнала линейка и
полиция, но ответникът бил избягал. Сочи се в исковата молба, че екипът на
ЦСМП, отзовал се на сигнала на тел. 112, ѝ оказал медицинска помощ и я
транспортирал до МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца, където била хоспитализирана в
Хирургично отделение от 08.01.2020 г. до 10.01.2020 г. с диагноза Комоцио
церебри ГКС 14-15. Твърди, че от ударите я боляла главата, имала световъртеж и
усещането, че ще изгуби равновесие и ще падне. Лицето ѝ било подуто, след
което на места пожълтяло на петна, боляла я челюстта и не могла да се нахрани
нормално. Имала болки и в лявата част на гръдния кош. Сочи, че уврежданията,
установени при прегледите, били: вляво челно и външния край на лява вежда -
леко изразен мековат оток и бледо жълтеникаво кръвонасядане с диаметър 6 см.,
към левия устен ъгъл - леко изразен мековат оток, слизащ под ръба на долната
челюст с размери 7/2 см.; на гръдния кош вляво под външен долен квадрантна лява
млечна жлеза - леко изразен оток с размери 8/3 см., които довели до временно
разстройство на здравето на ищцата, неопасно за живота и които били в пряка
причинна връзка с деянието на ответника. Счита, че последният демонстрирал
противоправно поведение, насочено срещу здравето и личността на ищцата.
Причинена ѝ била неимуществена вреда, изразяваща се в увреждане на
здравето, представляващо лека телесна повреда и включващо както болка и
страдания, така и уплаха, безпокойство и неудобства, които изпитвала след
инцидента.
С оглед на изложените съображения,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Б.И.И. да ѝ
заплати сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесения ѝ
побой, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 08.01.2020 г.
до окончателното ѝ погасяване. Претендира разноски.
В срок не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, като същият впоследствие заявява оспорване на
предявения иск.
В хода на съдебното производство, на
01.01.2021 г., е починала ищцата Д.А.К., като с протоколно определение от
10.02.2021 г. съдът, на осн. чл. 227 ГПК, съдът е конституирал на нейно място
нейните наследници – А.М.А.К. и А.Н.И. при равни права.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието
съдебномедицинско удостоверение № 10/2020 г., издадено от д-р Румен Ангелов, от
което се установява, че на 10.01.2020 г. на наследодателката на ищците Д.А.К.
бил извършен преглед, при който се установило, че същата имала оток и кръвонасядане вляво челно с оток на
лицето и леко степенно мозъчно сътресение; оток на гръдния кош.
От приетия по делото Фиш
за спешна медицинска помощ от 08.01.2020 г. се установява, че наследодателката
на ищците Д.А.К., в качеството ѝ на пациент, е приета за преглед в
Центъра за спешна медицинска помощ с филиал – Враца. В снетата анамнеза е
посочено, че пострадалата съобщила за нанесен ѝ побой от неин братовчед.
В частта, отразяваща допълнителния клиничен преглед, извършен на пациента, е
отразено, че при пристигане на адреса, К. била открита паднала по гръб –
ударена в областта на главата и лицето, съобщила за загуба на съзнание, като
била леко объркана.
Приета по делото е и
докладна записка от 09.01.2020 г. от инспектор при РУ Враца до началника на РУ
Враца относно получения сигнал за инцидента.
По делото е прието заключение
на СМЕ, от видно от което след извършен анализ на медицинската документация се
установило, че Д.К. е получила оток
и кръвонасядане вляво челно с оток на лицето и леко степенно мозъчно
сътресение; оток на гръдния кош. Експертът е посочил, че по механизъм
уврежданията могат да бъдат получени при описания в исковата молба инцидент. Посочено
е, че на К. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
с оздравителен период около една седмица при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес, като прогнозата обичайно е благоприятна.
Съдът кредитира
експертното заключение, като счита същото за пълно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалите събрани в производството доказателства.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели.
От показанията на
свидетелката Ц. Б. К. – майка на Д.К., баба на ищците и леля на ответника по
делото, се установява, че тя била в процесната къщата по време на инцидента.
Сочи, че дъщеря ѝ Д.К. следвало да я посети на 08.01.2020 г., като
свидетелката я видяла от терасата заедно с ответника в двора на къщата. Видяла как
ответникът Б.И.И. я съборил на земята по гръб. Ръцете
му били отгоре, като свидетелката счита, че я е блъсна, за да пане на земята. Д.
паднала в калта и той започнал да я блъска с юмруци по лицето все едно била
боксова круша, като с краката я ритал в тялото. Свидетелката се затичала към
дъщеря си, като в това време ответникът си взел колелото и избягал, както правел
винаги. Извикала линейка и полиция. Състоянието на Д. след инцидента било
неадекватно, същата не можела да реагира. След инцидента Д.К. не била добре,
като била настанена в болница за около 5 дни. След това същата провеждала
медикаментозно лечение вкъщи. След изписването от болницата лицето на Д. било
подпухнало.
От показанията на
свидетелката М. В. Н. - приятелка на починалата Д.К., се установява, че за
инцидента разбрала непосредствено след него, когато получила обаждане от
малката дъщеря на пострадалата. Сочи, че в последните 5 години ответникът
многократно е нападал както Д.К., така и нейната майка, за което били водени
различни дела, били подавани жалби и завеждани полицейски преписки. Относно
процесния инцидент, след като получила обаждането, свидетелката отишла в
спешния център, където била закарана пострадалата. Заварила Д. цялата в кал -
от косата до обувките. Била подпухнала, стресирана, панирана и трудно говорела.
Споделила, че я болят челюстта и гърдите, била в безпомощно състояние. След
инцидента свидетелката се грижела за нея. Побоят се случил два месеца, след
като Д. претърпяла тежка онкологична операция. След инцидента била настанена в
болницата. Лицето ѝ се променяло няколко пъти през следващите дни, като
преминало през различни цветове – синьо, лилаво, жълто. Не могла да се храни
правилно, а това било много важно за нея след прекараната операция. Всичко ѝ
било пасирано, като я хранели трудно. Д. споделила със свидетелката, че ответникът
я повалил на земята и ѝ ударил юмрук в челюстта и някъде по главата.
Заради инцидента пострадалата забавила провеждането на планираната химио и
лъчетерапията, защото не била здрава физически. Възстановявала се след
инцидента близо три месеца. По-късно ѝ били проведени химио и
лъчетерапия, но се оказало, че е закъсняла, защото вече имала разсейки и на
01.01.2021 година тя починала.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като счита същите за логични, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като отчита вероятната
заинтересованост на свидетелката Ц. Б. К. по смисъла на чл. 172 ГПК.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По иска за причинени
неимуществени вреди по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че:
- ответникът е извършил
противоправно деяние, с което е причинил на наследодателката на ищците Д.К.
неимуществена вреда в претендирания размер за претърпени болки и страдания
вследствие на причинено увреждане на здравето от побой, осъществен на
08.01.2020 г.;
- причинна връзка между
вредата и деянието на ответника.
От приетите по делото доказателства
се установява, че в следобедните часове на 08.01.2020 г. в имот, находящ се на
адрес: гр. ****, ул. „****“ № ***, ответникът Б.И.И. е нанесъл побой на наследодателката
на ищците Д.А.К., изразяващ се в нанасяне на удари с ръце по главата на пострадалата,
както и ритници в областта на тялото. За да достигне до този извод съдът взе
предвид показанията на свидетелката Ц. Б. К., която е и единственият очевидец
на деянието – „Той я събори на земята по
гръб. Д. падна в калта и той започна да я блъска с юмруци по лицето. С краката
я риташе; все едно беше боксова круша.“ Същата детайлно описва действията
на ответника в процесния ден. Въпреки вероятната заинтересованост на
свидетелката по смисъла на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията ѝ
като пълни и обективни, тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства – показанията на свидетелката М. Н.; фиш за спешна медицинска
помощ от 08.01.2020 г.; докладна записка от 09.01.2020 г. за инцидента от
08.01.2020 г.; съдебномедицинско удостоверение от № 10/10.01.2020 г. и
съдебномедицинска експертиза.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се установява, че на 08.01.2020 г. ответникът
е извършил процесното деяние. Това негово деяние безспорно
има противоправен характер, тъй като е в нарушение на основен принцип
на правото - че никой не може да уврежда субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите лица. Съобразно разпоредбата на чл.45, ал. 2 ЗЗД
вината в поведението на ответника се предполага до доказване на противното.
Ответникът не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде направен
извод, че не е действал виновно и следва да бъде освободен от отговорност.
Установи се по категоричен
начин, че наследодателката на ищците е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в телесни увреждания и предизвикани от тях физически болки и
страдания, както и отрицателни психически изживявания. Конкретно установените
телесни увреждания съгласно приетата СМЕ се свеждат до получен оток и
кръвонасядане вляво челно с оток на лицето и леко степенно мозъчно сътресение;
оток на гръдния кош.
От заключението на СМЕ и
свидетелските показания се доказа и наличието на причинно-следствена връзка
между деянието на ответника и вредоносния резултат.
Установи се по делото, че
всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД са
налице, поради което следва да бъде извършено репариране на причинените вреди,
като бъде спазен заложеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливо обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по
справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия. Съдът следва да определи по
справедливост какъв е паричният еквивалент на претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди. В конкретния случай, като се съобразиха доказателствата по
делото, се налага извод, че се касае до реално претърпени болки и страдания от пострадалата
Д.К.. При определяне размера на паричното обезщетение следва да се вземе
предвид видът на причинените травматични увреждания – оток и кръвонасядане
вляво челно с оток на лицето и леко степенно мозъчно сътресение; оток на
гръдния кош, което увреждане е причинило болка
и страдание на пострадалото лице.
От събраните гласни доказателствени средства /показания на свидетелката Ц. К./
се установява, че уврежданията са получени вследствие на няколко
съприкосновения – първоначално бутане на земята на пострадалата Д.К., след
което нанасяне на няколко последователни удара с юмрук в областта на главата и
ритници в областта на тялото, като видно от заключението по СМЕ, уврежданията
могат да бъдат получени по описания начин.
Следва да бъде отчетено обстоятелството, че
тези увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като според заключението на съдебномедицинската
експертиза, възстановителният период на уврежданията е около 1 седмица при
липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Установи се обаче от
събраните по делото доказателства, че процесният инцидент е настъпил около два
месеца след претърпяна от пострадалата
тежка онкологична операция, като в конкретния случай, възстановителният процес
продължил около три месеца, което забавило провеждането на планирани химио и
лъчетарпия /показания на свидетелката Н./. Установи се освен това, че
вследствие на инцидента Д.К. била настанена за около 5 дни в болница, след
което продължила с медикаментозно лечение вкъщи /показания на свидетелката Ц.К./,
както и че имала затруднение с храненето – храната ѝ била пасирана и
поднасяна със съдействието на други лица /показания на свидетелката М. Н./. Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства, води до извода, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на исковата
претенция от 4500 лв., за който размер следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените
от наследодателката на ищците неимуществени вреди с оглед на продължителността
им, остатъчните след инцидента проявления на увреждането и създадените за пострадалото
лице неудобства от получените увреждания. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всяка от конституираните в хода на производството ищци А.М.А.К. и А.Н.И.
по ½ част от определеното обезщетение, а именно – по 2250,00 лева.
Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането – 08.01.2020 г.
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направени разноски в производството в размер на сумата от 924,60 лв. съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, от които: 182,75 лв. държавна такса; 250,00 лв.
възнаграждение за вещо лице; 400,00 лв. платено адвокатско възнаграждение и
91,85 лв. разноски по обезпечително производство по изп. дело № 805/2020 г. по
описа на ЧСИ Момчил Нелов във връзка с издадена по делото обезпечителна заповед.
Решаващият съд по съществото на спора дължи произнасяне и за разноските в
обезпечителното производство, които се определят в зависимост от
основателността на иска, ако същите бъдат заявени в исковото производство. (Определение № 98/05.02.2010 г.по ч. т. дело
№ 8 по описа за 2010г. на ВКС, ІІ ТО).
В полза на всяка от ищците следва да бъде присъдена ½ от общата сума на
разноските, или сумата от по 462,30 лв.
Водим от гореизложеното
съдът и на осн. чл. 235 ГПК,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН: ********** да заплати на А.М.А.К., ЕГН: **********, в качеството ѝ на
правоприемник на починалата в хода на процеса Д.А.К., ЕГН **********, сумите,
както следва:
- сумата от 2250,00 лева на осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от непозволено увреждане вследствие на нанесен побой на 08.01.2020
г. от Б.И.И. на Д.А.К., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.01.2020 г. до окончателното погасяване;
- сумата от 462,30 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 2820/2020 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН: ********** да заплати на А.Н.И., ЕГН: **********, в качеството ѝ на
правоприемник на починалата в хода на процеса Д.А.К., ЕГН **********, сумите,
както следва:
- сумата от 2250,00 лева на осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от непозволено увреждане вследствие на нанесен побой на
08.01.2020 г. от Б.И.И. на Д.А.К.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2020 г. до
окончателното погасяване;
- сумата от 462,30 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 2820/2020 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: