Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр. Велико
Търново, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура С.И., разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10 152/2022г. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, Главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП гр. София чрез ***К.
против Решение № 39/17.5.2022г. постановено по НАХД 217/21г. по описа на
Районен съд Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № 531247-F531919 от 15.6.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ В. Търново в ЦУ на НАП, с което на „Товарни превози „ ЕАД за
извършени от него седем нарушения на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ и на основание чл. 185, ал.5 от ЗДДС
във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС за всяко едно „Имуществена санкция „ в размер
на 1000 лева.
В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради постановяването му в нарушение на закона, което може да се субсумира под
нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Основните аргументи на касатора са, че
съдът неправилно е приел, че е налице съществено процесуално нарушение при
провеждане на административно- наказателното производство, тъй като в НП е
посочено, че е приложена разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, а реално е
приложена тази по чл. 40, ал.1 от ЗАНН. На следващо място намира за неправилен
извода на ПРС, че се касае за седем отделни нарушения, а не за едно, както е
приел АНО и е наложил едно общо наказание. Правилно органът е намерил за
неприложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. На следващо място нарушението е правилно
и подробно описано, поради което не е налице нарушение на чл. 42, т. 5 и чл.57,
ал.1 ,т. 6 от ЗАНН. От съда се иска да отмени акта на ПРС и потвърди
обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява, постъпило е подробно писмено становище. .
Ответникът по касационната жалба –
Товарни превози АД гр. Русе, ЦУ на НАП, редовно призован не заема становище по
спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Изцяло
споделя мотивите на съда за незаконосъобразност на НП, както поради съществени
процесуални нарушения при издаването му, така и поради противоречие с
материалния закон.Счита, че АУАН е съставен за едно нарушение,а НП е издадено
за 7 отделни нарушения, поради което е ограничено правото на защита на
дружеството. НП е издадено след изтичане на 6 м срок по ЗАНН от съставяне на
АУАН . Отделно самото нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 не е доказано в
производството.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът установи наличието на пороци, засягащи
валидността на обжалвания съдебен акт.
Съгласно
приложимата към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание
31.03.2022г- и към момента на постановяване и обявяване на решението му,
разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./ има следното съдържание: „При разглеждане на делото пред
районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително
този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане
или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или
учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4,
както и допуснатите от съда свидетели“.
Според
цитираната разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава
учреждението или организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН,
когато законът предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички
останали случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като страна в производството се конституира и призовава наказващият
орган. В разглеждания случай съдебното производство пред ВТРС е проведено с участието на ЦУ на НП, чийто орган е
издал НП. При това положение е следвало
въззивният съд служебно да конституира в хода на производството и да призове
като надлежен ответник по делото Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ГДФК в ЦУ на НАП, в качеството му на административно-наказващ орган. В случаите, в които
е конституирана и/или призована страна по реда на отменената разпоредба на чл.
61 от ЗАНН, съдът следва служебно да заличи тази ненадлежна страна и да
конституира надлежната такава, с оглед задължителната сила на решението спрямо
страните по делото. Провеждането на производство срещу ненадлежна страна във
всички случаи води до недопустимост на съдебния акт, тъй като не може
ненадлежният ответник по жалбата да е обвързан от правните последици на
съдебното решение,а правото на защита на надлежната страна също е съществено
нарушено.
Според
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 3/28.4.2023г. по т. д.№ 5/22г. на ВАС и ВКС , в т.
1 изрично е посочено, че надлежната въззиваема страна
при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за
административните нарушения и наказания е наказващият орган. Следователно, като
е конституирал ЦУ на НАП, съдът е провел производството срещу ненадлежна страна,
поради което постановеното решение се явява порочно.
Както
изрично е посочено в горното Постановление разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН,
макар и наименувана в закона като „особена“, не изключва приложението на чл.
221, ал. 3 от АПК, ерго правомощието на административния съд, когато
правораздава като касационна инстанция в производствата по чл. 63в от ЗАНН, да
обезсили недопустимото съдебно решение, тъй като предвиденото в нея субсидиарно
приложение на НПК за произнасянето по касационни жалби пред административния
съд влиза в действие под условие - само доколкото в ЗАНН „няма особени правила
…за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване“. Такива особени правила за произнасянето по касационни жалби и
протести пред административния съд са предвидените в Глава дванадесета от АПК„Касационно
производство“, към които разпоредбата на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания изрично препраща. В тази глава систематично е уредено
правомощието на касационния (административния) съд да обезсили съдебното
решение, предмет на касационната проверка, когато е недопустимо, а то е винаги
такова, когато съдебното производство пред районния съд е проведено при
отсъствие на абсолютни процесуални предпоставки, в това число липсата на
процесуална легитимация на страните в процесуалното правоотношение. В този
смисъл не е налице същинска конкуренция между разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН и
тази в чл. 84 от същия закон, макар последната да е определена от законодателя
като „особена“, която да се налага да бъде преодоляна чрез общия правен
принцип, че специалната дерогира приложението на общата (Lex specialis derogat
generali. Доколкото
обаче в НПК липсва касационно основание недопустимост на решението, то
последиците на констатираната недопустимост следва да се приравнят към
последиците на порока съществено нарушение на процесуални правила, като това е
и касационното основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния
съд. Нарушението е отстранимо при ново разглеждане на делото, поради което по
арг. от чл. 348, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, след отмяната на
обжалваното решение, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, при конституиране на надлежните нормативно определени
страни.
При
този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, по исканията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе
ВТРС при повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 39/17.5.2022г. постановено
по НАХД 217/21г. по описа на Районен съд Павликени, с което е отменено
Наказателно постановление № 531247-F531919 от
15.6.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново в ЦУ на НАП, с
което на „Товарни превози „ ЕАД за извършени от него седем нарушения на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ и на основание чл. 185, ал.5 от ЗДДС
във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС за всяко едно „Имуществена санкция „ в размер
на 1000 лева.
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.