Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 41
гр.Враца,05.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 19.02.2019
г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N66 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№5021 от 21.06.2018 год. П.Н.Н., ЕГН**********,с адрес: *** е
предявил срещу ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:гр.София, район ***,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. обективно кумулативно съединени искове за
сумата 30 000 лв.
Сезира
съда с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване на телесни увреждания като пешеходец при ПТП,причинено
от л.а марка "Фолксваген Голф",с д.к.№ВР****АТ застрахован при
ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
водач със застрахователна полица № BG/23/117000564023,валидна от 20.02.2017 год. до 19.02.2018
год.Претендира присъждане и на законната лихва върху сумата,считано от деня на увреждането-27.07.2017 год. до
окончателното изплащане на обезщетението.При уважаване на исковете претендира
присъждане и на направените разноски по делото,включващо адвокатско
възнаграждение.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Поддържа
се в исковата молба,че при пътнотранспортно произшествие, причинено от
застрахован при ответника водач, настъпило на 27.07.2017 г., са причинени
телесни увреждания на П.Н.Н. ***, вследствие от което ищецът търпи
неимуществени вреди.
Ищецът
твърди,че са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
1.1.Деянието като елемент на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
На 27.07.2017г., около 14.50ч. в гр.Враца, на
бул. "Васил Кънчов" в подлеза на ЖП Гарата, възникнало ПТП, при което
управлявания от правоспособен водач Н.В.Н. ***. марка "Фолксваген
Голф",с д.к.№ВР****АТ,след като първоначално бил преустановил движението
си, за да може да бъде извършена проверка на водача Н. ***, тръгнал свободно на
заден ход, поради необезопасяването му/дърпане на ръчка,и/или включване на
скорост при изгасен двигател/. В резултат от движението на процесното превозно
средство на заден ход, без да бъде контролирано от водача, теглича на същия
притиснал към служебния автомобил на РУ Враца-л.а. "Опел Астра" с
д.к.№СА0183 МР, намиращия се в близост зад проверявания автомобил, служителя на
РУ Враца-П.Н., на когото били причинени телесни увреждания.
1.2.Противоправност на деянието:
Ищецът
твърди,че по случая е образувано ДП №1792/2017г. по описа на РП
Враца/№763/2017г. по описа на РУ Враца/, което в последствие е било прекратено
по искане на ищеца и на водача Н.Н. е издадено наказателно постановление
№17-0967-001748/23.01.2018г., влязло в законна сила на 20.02.2018г.
Според
изложеното,Н.Н. е имал обективна възможност да предотврати произшествието, ако е
спазил правила за движения по пътищата.
1.3.Причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат:
Ищецът
твърди,че са му причинени телесни повреди, намиращи се в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
1.4.Вина:
Ищецът
твърди,че прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено- опасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще нанесе телесна
повреда на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати,
ако не беше допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата.
1.5.Вреди:
Непосредствено
след ПТП-то ищецът е бил транспортиран в МБАЛ „Христо Ботев” АД - гр. Враца,
където в периода 08.11.2013 г. -29.11.2013г. е получил остра коренчева болка на
5-то поясно и 1-во кръстцово нервно коренче в дясно,което му е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 1 месец. Получил е и
мекотъканна травма на дясна подбедрица, което увреждане му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота,като така получените наранявания, според
ищеца представлявали средна телесна повреда.
Поддържа
се, че в резултат на получените наранявания ищеца е изпитал силни болки в
областта на десния крак и кръста,проведени са множество медицински изследвания
и е ползвал отпуск по болест няколко месеца. Твърди се, че е ползвал патерица,
тъй като не е могъл да се предвижва самостоятелно, а също така е имал редица
трудности с това да се обслужва сам в ежедневните си нужди, поради което
постоянно някой от неговите близки е бил до него и му е помагал.
Имайки
предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, поддържа, че с
оглед изискванията на закона обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/
лева би било справедливо.
Обосновава
предявяването на пряк иск срещу застрахователя и пасивната легитимация на
ответника с обстоятелството,че автомобилът, при управлението на който е
причинено ПТП-то, има сключена застраховка "ГО" в ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК ***, полица № BG/23/117000564023,валидна от 20.02.2017 год.
до 19.02.2018 год., което ангажира отговорността на ЗАД "ОЗК Застраховане"
АД, ЕИК *** за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и
неимуществени вреди.
Твърди, че е депозирал заявление за
настъпилото ПТП в офиса на ответника в гр. Враца, като е била заведена щета с
вх. №0411-300-0001-2018г. От дружеството са му
определили обезщетение за получените неимуществени вреди в размер на 3000 лв.,
след подадено възражение са му определили обезщетение в размер на 5000 лв. ,което
не е получено от пострадалия предвид несъгласие с неговия размер.
С
уведомително писмо вх.№ЦУ 99-951/28.02.2018 г.,на основание чл.498 вр. с чл.380 КЗ,застрахователното дружество е било уведомено за настъпилото на 27.07.2017 г.
застрахователно събитие,като с приложените документи е било отправено искане за
обезщетение относно претърпени неимуществени вреди в конкретни размери.
С
отговор изх.№99-1306/21.03.2018 г.,изготвен в срока по чл.496 ал.1 КЗ,застрахователната компания определила обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 лв.,като поканила пострадалото лице за изплащане на обезщетение
и подписване споразумение,с което да приеме така определеното обезщетение и при
сключване на извънсъдебно споразумение то да бъде изплатено по посочената от
пострадалия банкова сметка.
***.№14/12.04.2018
г. в което е изразил несъгласие с така определения размер на обезщетението.
Твърдението
на ищеца,че възражението му е било разгледано и застрахователят приел че следва
да увеличи размера на обезщетението да размер на сума от 5000 лв.не е
подкрепено с доказателства,но доколкото това е признание направено от ищеца и
ответникът не го оспорва,съдът приема,че това обстоятелство е безспорно.
С
изложеното,обосновава правния интерес от предявената искова претенция.
Сезира
съда с искане да бъде призован на съд с ответника и след като се установи, че искът е основателен, да бъде осъден ответника да
заплати обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева на ищеца за
неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на телесни увреждания като
пешеходец при ПТП,причинено от л.а марка "Фолксваген Голф",с д.к.№ВР****АТ
застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите водач със застрахователна полица № BG/23/117000564023, валидна от 20.02.2017
год. до 19.02.2018 год.
Моли
върху така определената като обезщетение сума да бъде присъдена и лихва в
размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането - 27.07.2017
г. до окончателното изплащане на обезщетението и направените разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
Препис
от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника.В срока по
чл.367 ал.1 ГПК той е упражнил правото си да подаде писмен отговор.
Застрахователно Акционерно Дружество
"ОЗК - Застраховане" АД, чрез Адвокатско дружество "Х., Т. и И.",представлявано
от адв.Т. е депозирало писмен отговор, в който е обективирано възражение
за местна подсъдност на основание чл.119,ал.3 от ГПК и възражение за нередовност
на исковата молба на основание чл.127 ал.4 ГПК. Възражението за
нередовност на исковата молба е прието от съда, и в указания на ищец срок,
нередовностите по отношение на исковата молба са отстранени от ищеца,който е
посочил банкова сметка.
***снование чл.119,ал.3 от ГПК ,съдът се е произнесъл с Определение №418
от 08.08.2018 г.,като го е оставил без уважение.
С отговора ответникът е взел становище и по основателността на
исковете.Оспорва изцяло предявеният иск за неимуществени вреди - по основанието
му и с оглед предявения му размер, който счита за недължим и прекомерно
завишен. Оспорва всички твърдения на ищцовата страна, направени с исковата молба.
Поддържа
се в отговора,че исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с
доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 257, ал. 1 КЗ (отм.) и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за
да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, е необходимо да съществуват
кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав на
отговорността:валиден застрахователен договор, застрахователно събитие,
противоправно поведение, вреда, причинна връзка , между вредите и
противоправното поведение и вина.
В
конкретния случай,ответникът твърди,че не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се
ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Ответникът
,застъпва становище, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна
вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД МПС - Н.Н..
С
оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези
факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд. Относно вината за
настъпилото ПТП, съответно принос, може да се провежда пълно и главно доказване
в гражданския процес с оглед справедливото репариране на претърпените вреди.
Счита,
че вина за ПТП има не само водачът Н., а и пешеходецът П.Н., който е създал
реална възможност за настъпването на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазването на собственото си здраве и живот, което е
довело до настъпилите увреждания.
Твърди,че
в разпоредбата на чл.113,ал.1, т.1 ЗДвП е установено задължение за пешеходците
да се съобразяват с автомобилите на пътното платно и качеството на ищеца Н. на
служител на МВР не го извинява от подобно задължение.Поддържа се, че при наличие на обикновена съобразителност и
професионален опит ищецът Н. е могъл и е бил длъжен да предвиди процесното
събитие.
Прави
възражение за съпричиняване,
пострадалия сам е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве
и живот.
Оспорва
твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам
твърденията за тяхната продължителност. Твърди, че искът в пълния му предявен
размер, е неоснователен, необоснован и не е подкрепен с доказателства, същият е
прекомерно завишен по размер.
Оспорва иска и по размер. Счита размерът на
иска за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените
по-горе съображения.
Оспорва
твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени
вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно
обезщетение.Застъпва становище,че обезщетение в този размер за
получените увреждания, е силно завишено.
На
отделно основание, застъпва становище,за прекомерност на искането, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да
бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Оспорва
и акцесорния иск за лихва,като излага съображения,че застрахователя не е изпаднал в забава,като
посочва че отговорността му е договорна,а не деликтна.
Препис
от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца,който в срока по чл.372 ГПК е
подал допълнителна искова молба.
С
нея е оспорил изцяло така подадения от ответника отговор.
Оспорва
твърдението,че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответника.
Оспорва
изцяло направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
фактическа и от правна страна. Оспорва
да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Сочи, че по време
на настъпване на ПТП не е имал качеството на обикновен пешеходец-участник в пътното
движение, а е бил в качеството си длъжностно лице, изпълняващо специфични
функции относно контрола на движението.
Оспорва
възражението, че претендираното обезщетение е прекомерно.
Оспорва
възражението, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените му телесни увреждания.
Препис
от подадената допълнителна искова молба е връчен на ответника,който е упражнил
правото си да подаде допълнителен отговор в срока по чл.373 ГПК.
С подадения
допълнителен отговор,ответникът поддържа подадения отговор на искова молба по аргументите изложени в
него.Твърди,че направените от него възражения се основават на трайната
съдебна практика на ВКС и в подкрепа на становището си, в хода на процеса ще
ангажира доказателства, за което са направени съответните доказателствени
искания.
Относно
становището на ищеца във връзка с подадения отговор на искова молба:
Поддържа,
направеното възражение за местна
подсъдност на спора, като твърди, че местно компетентен да разгледа спора е
Софийски градски съд.
Признава наличието на застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил "Фолксваген Голф"
с рег. №ВР **** АТ.
Поддържа,
направеното с отговора на исковата молба, твърдение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, така, както е заявено по аргументите,
изложени в отговора.
Поддържа
направените оспорвания в отговора на исковата молба относно размера на
предявените искове, като счита, че същите са прекомерно завишени по размер.
Поддържа
изцяло депозирания отговор на искова молба по аргументите подробно изложени в
същия, както и всички доказателствени искания така,както са заявени.
При
така изложените по-горе позиции на страните в правния спор по правната
квалификация на исковете,с които е сезиран,съдът приема,че са предявени обективно кумулативно съединени
искове:1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.432,ал.1 КЗ/в сила от
01.01.2016 г. и дата на застрахователния договор 20.02.2017г./вр. с чл.45 и
чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираното обезщетение с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Съдът
разпредели доказателствената тежест,като възложи на ищеца да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на
МПС,настъпили за ищеца вреди-телесни увреждания и психически
страдания,причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя,,както и
да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено субективния
елемент -вината-се предполога до доказване на противното.
Ответното
застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил
поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
По така разпределената доказателствена
тежест страните не направиха възражения.
Не
е спорно между страните,че автомобилът, при управлението на който е причинено
ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ***,
полица № BG/23/117000564023,валидна
от 20.02.2017 год. до 19.02.2018 год., поради което съдът прие,че този факт не
подлежи на доказване.
Страните
спорят относно обстоятелствата:че в
резултат на пътно-транспортно произшествие за ищеца са възникнали всички
описани в исковата молба телесни увреждания, налице ли е съпричиняване и размерът на търсеното обезщетение.
Не
е спорно между страните с оглед изложените от тях твърдения и ангажирани
доказателства,че на 27.07.2017г., около 14.50ч. в гр.Враца, на бул. "Васил
Кънчов" в подлеза на ЖП Гарата, възникнало ПТП, при което управлявания от
правоспособен водач Н.В.Н. ***. марка "Фолксваген Голф",с д.к.№ВР****АТ,след
като първоначално бил преустановил движението си, за да може да бъде извършена
проверка на водача Н. ***, тръгнал свободно на заден ход, поради
необезопасяването му/дърпане на ръчка,и/или включване на скорост при изгасен
двигател/. В резултат от движението на процесното превозно средство на заден
ход, без да бъде контролирано от водача, теглича на същия притиснал към
служебния автомобил на РУ Враца-л.а. "Опел Астра" с д.к.№СА0183 МР,
намиращия се в близост зад проверявания автомобил, служителя на РУ Враца-П.Н.,
на когото били причинени телесни увреждания.
За ПТП е бил съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№967000-18416/22.11.2017
г.,образувано е ДП№7632/2017 г. по описа на РУ-Враца,както и АУЛАН №482045 по
чл.96 от ЗДВП на водача Н. В.Н..
Установява се от Постановление за
прекратяване на производство издадено от С.Д.-Прокурор при Врачанска районна
прокуратура,че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343,ал.1,б"Б",вр. с чл.342,ал.1 НК.Същото
е приключило с мнение за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.24,ал.9 от НПК.
От извършените процесуално следствени
действия се установил описания по-горе механизъм на ПТП.
На ищеца била оказана спешна медицинска
помощ от дежурен екип на ЦСМП-Враца.
В резултат на произшествието,ищецът получил
телесни наранявания,като съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза П.Н.Н. е
получил остра коренчова болка на 5-то поясно и 1-во кръстцово нервно коренче в
дясно,което му е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от един месец-средна телесна повреда,както и мекотъканна травма на дясна подбедрица,което
увреждане му е причинило временно
разстройство на здравето,неопасно за здравето-лека телесна повреда.
По механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени както следва:увреждането на
подбедрицата от притискащо действие на твърди тъпи предмети с последващо
усукване на тялото при което се е получило преразтягане на нервно коренче и
прокуратурата е приела,че уврежданията могат да се получат по време и начин
посочени в досъдебното производство-при ПТП.
Прието е с оглед заключението на САЕ,че от
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е субективното действие или
бездействие на водача на лекия автомобил марка "Фолксваген Голф",с д.к.№ВР****АТ,който
е напуснал превозното средство без да вземе необходимите мерки,той да не може
да се приведе в движение или потегли сам,с което сам се е поставил в
невъзможност да предотврати ПТП.Установено било,че същият не е употребил
алкохол.
Наказателното производство е било
прекратено по искане на пострадалия.
В константната практика на ВКС
последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални
документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за
механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява мнението на
разследващите органи и не обвързва
гражданския съд,разглеждащ иска на
пострадалия
Следователно всички елементи на фактическия
състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
За установяване на твърденията си от негова
страна беше поискана и допусната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза,като задачи на вещите лица постави и ответника.
В производството по безспорен начин се
установи,че автомобилът, при управлението на който е причинено ПТП-то, има
сключена застраховка "ГО" в ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК ***,
полица № BG/23/117000564023,валидна
от 20.02.2017 год. до 19.02.2018 год., което ангажира отговорността на ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК *** за обезщетяване на причинените вследствие на
ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът доказа, че е депозирал заявление за
настъпилото ПТП в офиса на ответника в гр. Враца, като е била заведена щета с
вх. №0411-300-0001-2018г. От дружеството са му
определили обезщетение за получените неимуществени вреди в размер на 3000 лв.,
след подадено възражение са му определили обезщетение в размер на 5000 лв.
,което не е получено от пострадалия предвид несъгласие с неговия размер.
С
уведомително писмо вх.№ЦУ 99-951/28.02.2018 г.,на основание чл.498 вр. с чл.380 КЗ,застрахователното дружество е било уведомено за настъпилото на 27.07.2017 г.
застрахователно събитие,като с приложените документи е било отправено искане за
обезщетение относно претърпени неимуществени вреди в конкретни размери.
С
отговор изх.№99-1306/21.03.2018 г.,изготвен в срока по чл.496 ал.1 КЗ,застрахователната
компания определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000
лв.,като поканила пострадалото лице за изплащане на обезщетение и подписване
споразумение,с което да приеме така определеното обезщетение и при сключване на
извънсъдебно споразумение то да бъде изплатено по посочената от пострадалия
банкова сметка.
***.№14/12.04.2018
г. в което е изразил несъгласие с така определения размер на обезщетението.
Твърдението
на ищеца,че възражението му е било разгледано и застрахователят приел че следва
да увеличи размера на обезщетението да размер на сума от 5000 лв.не е
подкрепено с доказателства,но доколкото това е признание направено от ищеца и
ответникът не го оспорва,съдът приема,че това обстоятелство е безспорно.
По делото са
събрани гласни доказателства по искане на ищеца посредством разпита като
свидетели на Д.Б.Д.,колега на пострадалия и очевидец на произшествието /без
дела и родствени връзки със страните/и П.Ц.Н./майка на ищеца/,досежно
претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на ПТП.
Разпитан е по искане на ответника ,като
свидетел Н.В.Н.,виновният за ПТП водач.
Предвид така установеното от фактическа
страна,съдът приема следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ,увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застраховател на причинителя
на вредата,като с договора за застраховка"Гражданска
отговорност"застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по реда на чл.432,ал.1 КЗ,е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от
договор за застраховка"Гражданска отговорност",между прекия
причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на застрахования деликвент,като застрахователят дължи обезщетение за
вредите,доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.Следва да се отбележи,че отговорността на застрахователя
произтича от договор и е договорна.
Предявеният иск с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ,както вече се посочи по-горе е допустим,а разгледан по същество
е основателен.
От събрания по делото доказателствен
материал преценен от съда,се установяват в пълнота и по несъмнен начин
признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на
настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие,предизвикано от
водача на застрахования при ответника лек автомобил,настъпилите вследствие на
произшествието неимуществени вреди,както и причинно-следствената връзка между
ПТП и настъпилите вреди.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-медицинска експертиза,което съдът кредитира изцяло като обективно
изготвено,почиващо на знанията и опита експертите и неоспорено от страните,се
установява по несъмнен начин,че всички травматични увреждания описани в
медицинската документация представена от ищеца по делото,са обусловили в своята
съвкупност остра коренчова болка на 5-то
поясно и 1-во кръстцово нервно коренче в дясно,което му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата
за повече от един месец-средна
телесна повреда,както и мекотъканна
травма на дясна подбедрица,което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето,неопасно за
здравето-лека телесна повреда.Уврежданията
са свързани със силни болки и прием на болкоуспокояващи лекарства и са пряка
последица от ПТП.
Разпитани са по искане двама свидетели на
ищеца,които установяват,че след произшествието ищецът е бил в болница,след изписването му от
болничното заведение е лекуван в дома на баба си,за да може да му помага при
обслужването,тъй като той е бил с патерици и трудно се е движил.Това състояние
е продължило около 3 месеца,като и към настоящият момент ,възпалението ,което е
получил от увреждането налага прием на болкоуспокояващи.
На основание чл.429 ал.1 КЗ,застрахователят
е длъжен да заплати обезщетение на увреденото лице,което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от
увреждането,а също така и лихви за забава,когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,всеки
е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички
случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на
противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически
състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/ , вредата,
противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от
посочената правна норма.В процесния случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД.
От заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна-автотехничска експертиза се установява,че
процесното ПТП е настъпило на дневна светлина,при сухо,ясно и слънчево
време.Лекият автомобил"Фолксваген Голф" е бил спрян от полицейски
автомобил с включени синя лампа и звуков сигнал за проверка,които са били
възприети от водача му и той е спрял автомобила до десния тротоар в подлеза на ж.п.гара,като зад него е спрял
полицейския автомобил.Това е станало на път с надлъжен наклон на изкачване,но водачът е напуснал автомобила без да го
обезопаси,като използва ръчна спирачка или включване на скорост при
изгасен двигател.Експертът посочва,че е
нарушил чл.96 от ЗДвП,съгласно който водачът на спряно за престой или паркирано
пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само.От техническа гледна точка експертът посочва,че
водачът е имал възможност да предотврати ПТП,ако е изпълнил тези свои
задължения.При конкретната обстановка,при която водачът на лекия автомобил
"Фолксваген Голф" е излязъл от предната дясна врата,ищецът за да
изпълни служебните си задължения до осигури безопасността на колегата си при
извършвана проверка бързо е излязъл от предната дясна врата на полицейския
автомобил и преминавайки в пространството пред спрелия служебен автомобил и зад
спрения за проверка автомобил е бил притиснат от него.Дистанцията от 95 см.
между двата автомобила е била безопасна.
Тези обстоятелства се установяват и от показанията
на св.Д.,колега на пострадалия,който е извършвал проверката и ищецът съгласно
правилата в подобни случаи е следвало да го обезопаси.Те се установяват и от
разпита на свидетеля Н.Н.,водач на спрения за проверка автомобил,който признава
обстоятелството,че е излязъл за проверка без да включи ръчна спирачка ,поради
което автомобилът се е върнал назад.
Описаните увреждания от ищецът са
съпътствани от болки и страдания,които следва да се квалифицират като
неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 във вр. с чл.52 от ЗЗД и са в
пряка причинна връзка от противоправното деяние.
Установените неимуществени вреди,изразяващи
се в болки и страдания се дължат на телесни повреди квалифицирани от
прокуратурата,като :средна телесна повреда и лека телесна повреда.Те са
доказани от ищеца,чрез представените и приети по делото писмени доказателства
и слушаните експертизи,както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.Показанията на последните,следва
да бъдат кредитирани,предвид обстоятелството,че същите имат преки и
непосредствени възприятия по отношение на
здравословното състояние на ищеца след претърпените травми ,в резултат
на станалото ПТП,както и по време на възстановителния му период.От друга страна
тези показания не противоречат на останалите събрани по делото
доказателства/СМЕ и медицинска документация/ и следва да се кредитират наравно
с тях.
Така установените неимуществени вреди са
предпоставка за уважаване на исковата претенция-виновно противоправно поведение/на
водача на застрахованото МПС/,вредоносен резлутат и причинно следствена връзка
между деянието и претърпените от ищеца неимуществени вреди.Следователно
отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,на
основание чл.432,ал.1 КЗ,следва да бъде
ангажирана,като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размерът на дължимото според съда
обезщетение,съдът приема следното:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение.Неимуществените вреди,макар да имат стойностен
еквивалент,са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания,е необходимо да
се отчете действителния размер на моралните вреди,като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие,характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,дали същите продължават или са
приключили,както и икономическата конюнктура
в страната и обществото и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап
от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите,както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
В процесния случай ищецът е получил
вследствие ПТП травматологични увреждания: остра коренчова болка на 5-то поясно
и 1-во кръстцово нервно коренче в дясно,което му е причинило трайно затруднение на движенията на снагата
за повече от един месец-средна
телесна повреда,за болките и страданията свързани с това увреждане ,следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 20 000 лв.,както и мекотъканна травма на дясна подбедрица,което
увреждане му е причинило временно
разстройство на здравето,неопасно за здравето-лека телесна повреда.Уврежданията са свързани със силни болки и
прием на болкоуспокояващи лекарства и са пряка последица от ПТП,като не са
отшумели и към настоящия момент.така причинените болки и страдания се
преценяват като средни по размер за претърпяната травма,поради което следва да
бъдат обезвъзмездени със сумата от 10 000 лв.
Ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на ищеца,което се поддържа и в с.з.От ангажираните в
тази насока доказателства въпроси към съдебните експертизи и показанията на водача
на автомобила причинил увреждането не се доказа наличието на такова от страна
на ищеца.
Съобразно въведеното с т.7 на ППВС 17/1963
г. правило,съпричиняване,по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици,т.е когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен,независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно,в частност-в нарушение на Закона за движение
пътищата и виновно.
В процеса не бе установено,нито от
съдебно-автотехническата експертиза,нито от показанията на виновния водач
пострадалият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резулат.
Предвид така изложените съображения,съдът
приема възражението за съпричиняване от страна на пострадалия за
неоснователно,като недоказано.
По искането за присъждане на лихви:
Отговорността на застрахователя е договорна
и при сега действащия КЗ/в сила от 01.01.2016 г.отговорността на застрахователя
за лихви е ограничена и това задължение е за периода след датата,на която
застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователоното събитие било
от застрахования,било от увреденото лице.
В
конкретния случай ответникът е получил уведомително писмо вх.№ЦУ
99-951/28.02.2018 г.,на основание чл.498 вр. с чл.380 КЗ,застрахователното
дружество е било уведомено за настъпилото на 27.07.2017 г. застрахователно
събитие,като с приложените документи е било отправено искане за обезщетение относно
претърпени неимуществени вреди в конкретни размери.
С
отговор изх.№99-1306/21.03.2018 г.,изготвен в срока по чл.496 ал.1 КЗ,застрахователната компания определила обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3000 лв.,като поканила пострадалото лице за изплащане на обезщетение
и подписване споразумение,с което да приеме така определеното обезщетение и при
сключване на извънсъдебно споразумение то да бъде изплатено по посочената от
пострадалия банкова сметка,***,лихвата за забава върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди следва да се присъди,считано от 22.03.2018 г. до датата
на окончателното плащане,съгласно разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ,като за периода от 27.07.2017 г. до 21.03.2018
г. искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските
Ищецът
е сторил разноски,като е заплатил д.такса в размер на 1200лв. и 1250 лв.
възнаграждение за вещи лица или сума в общ размер на 2450 лв.
Видно
от представеният по делото договор за правна защита и съдействие/л.132/,представляващият
ищеца адвокат Л.Н.П. от ВАК е предоставил на ищеца безплатна адвокатска помощ и
съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Л.Н.П. от ВАК
претендираното минимално възнаграждение
съгласно чл.7 ал.2,т.4 от Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения,а именно сума в размер на 1 430 лв.
По
изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район ***, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д. да ЗАПЛАТИ на П.Н.Н., ЕГН**********,с адрес: *** сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в причинени болки и страдания от получени
травматични увреждания остра коренчова болка на 5-то поясно и 1-во кръстцово
нервно коренче в дясно,което му е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от един месец-средна телесна повреда-сума в размер на 20
000 лв.,както и мекотъканна травма на
дясна подбедрица,което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето,неопасно за
здравето-лека телесна повреда-сума в
размер на 10 000 лв.,в резултат на
претърпяното от П.Н.Н., ЕГН**********,ПТП
на 27.07.2017г., около 14.50ч. в гр.Враца, на бул. "Васил Кънчов" в
подлеза на ЖП Гарата,причинено от
правоспособен водач Н.В.Н. ***. марка "Фолксваген Голф",с д.к.№ВР****АТ,застрахован
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в
ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД ЕИК*** -на основание чл.432 ал.1 ГПк,ведно
със законната лихва върху главниците ,считано от 22.03.2018 г. до датата на
окончателното плащане,съгласно разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ,
ПО ПОСОЧЕНАТА от ищеца банкова сметка:*** *** ,разкрита в
БАНКА ДСК ,като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху главниците
за периода от 27.07.2017 г. до 21.03.2018г.
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район ***, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д. да ЗАПЛАТИ на П.Н.Н., ЕГН**********,с адрес: *** сумата от 2450 лв./две хиляди
четиристотин и петдесет лева/-представляващи разноски по делото ПО ПОСОЧЕНАТА от ищеца банкова сметка:*** *** ,разкрита в
БАНКА ДСК.
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:гр.София, район ***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.
да ЗАПЛАТИ на адвокат Л.Н.П. ЕГН**********
с адрес на упражняване на дейността-гр.Враца,ж.к.*** сумата от 1430.00лв. /хиляда четиристотин и тридесет
лева/-представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца по т.д.№66/2018 г. по описа на ВрОС-на основание чл.38 ал.2,т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,пред Апелативен
съд-гр.София.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: