№ 1317
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203134 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4563782,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. С. А. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша.
Аргументите са свързани със съставянето на електронния фиш в присъствието на
контролни органи, а оттам и нарушаване на чл. 189, ал. 4, изр. Последно от ЗДвП,
нарушение на правото на всеки гражданин да откаже да бъде фотографиран и
заснеман, а оттам и правилата на наредбата за сигнализация на пътните знаци и
поставянето на пътен знак Е24, относно това дали автоматизираното техническо
средство или система (АТСС) е от одобрен тип и дали е минало периодична проверка
на годността, по несъставянето на протокол за използване на АТСС, приспадането на
допустимата грешка, за липсата на качеството на изявление на определен държавен
орган, липсата на дата, включително и реквизитите на наказателно постановление,
както и не е посочено пред кой орган подлежи на обжалване. Моли се фишът за бъде
отменен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно липсата на данни за връчването му, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.03.2021 г. в 13:27 ч. в гр. Пловдив на пътен възел „Скобелева майка,
надлеза южно платно в посока изток при ограничение на скоростта за населени места
от 50 km/h МПС лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № *** се е движил със скорост от 96
km/h, като е превишил максимално допустимата с 46 km/h и това е установено с
автоматизирано техническо средство и система ARH CAM S1 № 11743са. Собственик
на регистрираното МПС е С.А.. За установеното нарушение е издаден разглежданият
електронен фиш серия и е наложена глоба в размер на 600 лв.
Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за
измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало
периодична техническа проверка на 28.09.2020 г. и заснемането е сторено в
едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане
е съставен клип № 11743СА/0484192.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 11743СА/0484192,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български
институт по метрология /БИМ/, протокол за проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020 г. на
БИМ, справка за регистрация на МПС от АИС, протокол рег. № 1030р-6446/04.03.2021
г.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и
жалбоподателя, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h.
На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се
регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, отстоянието
на автомобила от АТСС. Съгласно предоставеното от БИМ удостоверение за одобрен
2
тип средство за измерване АТСС разполага с вградена възможност за разпознаване на
номера на МПС. В тази връзка възражението за неотчитане на допустимата грешка, а
именно минус 3 км/ч е неоснователно, доколкото измерената скорост е от 99 км/ч, а
наказуемата скорост е 96 км/ч. Не се прие и възражението за липса на съдържание на
електронния фиш. Преди всичко той се издава е предвидения от министъра на
вътрешните работи образец и няма общо със съдържанието на наказателното
постановление. В тази връзка електронният фиш няма дата на издаване.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична
обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на
място от контролните органи установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя и самото АТСС е статично, а не както е посочено в жалбата мобилно,
което се използва в динамична обстановка при движение на ППС. Статичното АТСС се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в
присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия
и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на
нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението,
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се
издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по
силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е
достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани
технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
По изложените аргументи възраженията по отношение на присъствието на контролен
орган при използването на АТСС не се възприеха.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
3
преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока
й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 28.09.2020 г. Спазени са изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него
е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и
отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката
на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка /в случая общинска
пътна мрежа/, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на
измерване, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък и номер
е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш, броя на
установените нарушения. При кумулативното спазване на всички тези изисквания,
биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са
точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на
противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице
достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване
обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на
техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не
такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019
г. на Административен съд – София. Затова и възраженията за липса на удостоверение,
на техническа изправност, за неправилно използване на АТСС се прецениха като
неоснователни. Няма разминаване в номера от регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване от удостоверението и протокола за последваща проверка,
като и двата документа посочват № 5126, а в последния и идентификационния код на
конкретното средство – 11743са, който съответства на посоченото АТСС в
електронния фиш.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Този орган обаче няма
отношение към работата на АТСС, което само засича и установява нарушенията.
Затова и присъствието или отсъствието на такъв орган не представлява нарушение на
нормативните правила. Именно по този повод законодателят е предвидил и
съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Като електронно изявление
електронният фиш няма конкретен издател, а се издава от съответната държавна
структура, в случая ОД на МВР Пловдив, което е надлежно отразено в него.
Оспорванията в този смисъл съдът счете за неоснователни.
Не може и да се възприеме възражението за нарушаване на принципа на чл. 32,
ал. 2 от Конституцията. Първо, АТСС се използват за установяване на нарушение за
скорост, което няма пряко отношение към заснемането на личността на определен
гражданин. Същевременно изрично предвидено в закона и наредбата е, че за
установяването на тези нарушения се използват АТСС, които заснемат автомобилите с
установена над превишената скорост, т.е. изрично е предвидено в нормативен акт
заснемането. Така също и не е необходимо да бъде поставен пътен знак Е24, поради
отпадане на задължението за това към органите на реда.
От правна страна съдът намира следното:
4
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 02.03.2021 г. в 13:27 ч. лек автомобил „Ауди Ку 7“
с рег. № *** се е движил в гр. Пловдив на пътен възел „Скобелева майка, надлеза
южно платно в посока изток при въведено ограничение на скоростта от 50 km/h за
населени места със скорост 96 km/h, като е превишил максимално допустимата с 46
km/h.
Установява се и не се спори, че собственик на автомобила е лицето, на което е
издаден електронен фиш, за което има издадена справка от база данни на КАТ за
промяна в регистрацията на МПС.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС в градски условия с 46 км/ч над допустимото и по
този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.
Нарушението съдът намери за безспорно установено. Възраженията за различна
фактическа обстановка, състояща се в преценката на достоверността на снетия от
АТСС клип и местоизвършване на нарушението се прецениха като неоснователни. От
една страна, не могат да се правят заключения за фактическа обстановка от анализ на
снимковия материал, в случая заснетия клип. Следва конкретната фактическа
обстановка да се твърди, след което и да се ангажират доказателства за нея или
служебно да бъдат събрани. Липсва обаче такова твърдение за конкретна фактическа
обстановка. Не се и направиха доказателствени искания, въз основа на които да се
приеме такава.
Правилно е издаден електронният фиш на лицето, посочено като собственик на
заснетия автомобил, както ясно посочва разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Въпреки предоставената възможност по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът на
автомобила да посочи лице, на което е предоставило ползването на автомобила за
конкретната дата и час, той не се е възползвал от това. Затова и възражението, че той
не е управлявал автомобила съдът прецени като неоснователно.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 600 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, тъй като превишената скорост е над 40 км/ч над допустимата, а именно
в размер на 46 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не
подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
5
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение. Напротив, превишението на скоростта е приблизително двойно на
разрешената скорост, което обосновава пък извод за висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния представител в депозираното с изпращането на преписката писмено
становище. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното
оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4563782, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на С. С. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪДЖА С. С. А. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6