Решение по дело №7/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 20
Дата: 6 февруари 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20217130700007
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 06.02.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Десислава Минчева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 7 по описа за 2021 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

              С решение № 260083 от 24.11.2020 г., постановено по НАХД № 1262 /2019г., Ловешкият районен съд, трети наказателен състав, е отменил Наказателно постановление № 11-0001238 от 12.11.2019г., издадено от Директора на ДирекцияИнспекция по труда” - Ловеч, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище гр. *****, бул. „*****, община *****, област Ловеч, представлявано от Г.И.Г., ЕГН: *********, в качеството на работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказаниеимуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда като незаконосъобразно.

                 Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ДирекцияИнспекция по труда” - Ловеч, с твърдения, че е постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства, с искане да бъде отменено и потвърдено издаденото наказателно постановление.    

       Касационният жалбоподател сочи, че първоинстанционният съд е направил   неправилно тълкуване на разпоредбата на Кодекса на труда, във връзка с фактите и обстоятелствата по административно наказателното производство, в  което не е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото са налице предпоставките на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.

      В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В депозирана по делото молба с вх.№240/25.01.2021 г. се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

     В съдебно заседание ответника „*****“ ЕООД   редовно призован, не се представлява, не изразява становище. 

               Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна.

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК. Същата е насочена срещу съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.      

              Разгледана по същество, жалбата против решението е основателна.  

              В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

     Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че „*****“ ЕООД в качеството си на работодател е извършило административно нарушение на трудовото законодателство, като към 12.06.2019 г. не държи на разположение на контролните органи екземпляр от утвърдения поименен график за работа за месец юни 2019 г. в експлоатирания от дружеството обект „*****“, намиращ се в гр. *****, ул. „*****“ № **, в нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда. При  горните констатации, на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-1238 от 04.09.2019г., в който актосъставителят приел, че е нарушило разпоредбите на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда. По съставеният акт жалбоподателят не вписал възражения, подписал го и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са  представени писмени възражения по акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП, в което е посочено, че от извършеното нарушение не са произтекли вредни последици и е отстранено веднага след установяването му, поради което чл.416, ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда се налага имуществена санкция в размер на 300 лева.

              За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че като санкционна правна норма е ангажирана разпоредбата на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, която е привилегирован състав за всички нарушения, като не е посочена в НП санкцията за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, предвидена в чл.414 ал.1 от КТ. Приел е, че непосочването на правното основание за налагане на санкцията представлява процесуално нарушение от вида на съществените, водещо до отмяна на наказателното постановление, само на това процесуално основание. 

              Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон.         

               Вмененото на дружеството нарушение е съставомерно и доказано от обективна страна със събраните по делото доказателства. В наказателното постановление като санкционна правна норма е посочена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, която се явява привилегирован състав за всички нарушения, които са отстранени веднага след установяването им и от тях не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая безспорно са изпълнени и двете предпоставки на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, а именно според доказателствата към преписката, нарушението е отстранено веднага след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работници и служители. При това е ангажирана правилната санкционна разпоредба в Кодекса на труда, приложима за процесния случай, предвид конкретната фактическа обстановка и доказателствен материал, приложен към преписката.

             С оглед фактическата установеност за маловажно нарушение по смисъла на чл.415в, ал. 1 от КТ, изложена в АУАН и НП, са  необосновани и неправилни мотивите на РС, че е следвало да бъде посочена в НП и санкционната правна норма на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, след като посочената в тази разпоредба имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. се явява неприложима, а използването на двете норми в предложената правна връзка е правно необоснована. Това е така, защото двете разпоредби съдържат различен състав на нарушението и съответно различни санкции и използването им едновременно в НП би довело до неяснота относно точно на какво основание е наложен размерът на санкцията. Следва да се съобрази, че специалният привилегирован състав на чл.415в, ал.1 от КТ изключва необходимостта от посочване на друга санкционна разпоредба и предвид действащия принцип, че специалната разпоредба на закона изключва приложението на общата. По този начин не е нарушено правото на нарушителя да разбере на какво основание точно е санкциониран.

             По изложените мотиви, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на Ловешки районен съд за валидно и допустимо, но постановено в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като потвърди Наказателно постановление № 11-0001238 от 12.11.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч.

               Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

               ОТМЕНЯ Решение № 260083 от 24.11.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1262 по описа за 2019 година на Районен съд – Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

               ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 11-0001238 от 12.11.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище гр. *****, бул. „*****, община *****, област Ловеч, представлявано от Г.И.Г., ЕГН: *********, в качеството на работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда.

             Решението е окончателно. 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.