№ 4543
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100503148 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 19924 от 04.12.2023 г., постановено по гр.дeло № 58240/2022 г. на
СРС, Г.О., 176 състав, е осъдена Държавата чрез Прокуратура на Република България,
да заплати на С. С. В., с ЕГН: ********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева - представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за престъпление по
чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е влязла в сила
оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска с основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за разликата над сумата от 3500 лева до пълния предявен размер от 25000 лева като
неоснователен. С решението на съда е осъдена Държавата чрез Прокуратура на
Република България, да заплати на С. С. В., с ЕГН: ********** на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 3000 /три хиляди/ лева - представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - разходи за адвокат по НОХД № 530/2021 г. на ВКС,
от незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255,ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7
вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
1
законната лихва, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане. С решението на
съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК Държавата чрез Прокуратура на
Република България, да заплати на С. С. В. с ЕГН: ********** сумата от 10 лева -
внесена държавна такса по делото. С решението на съда е осъдена на основание чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв. Държавата чрез Прокуратура на Република България, да заплати на
адв.Р. И. А. - член на САК, № **********, сумата от 950 /деветстотин и педесет/ лева
адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца по делото.
Срещу решението на СРС, 176 с-в е подадена въззивна жалба от С. С. В., чрез
пълномощника му адв.Р. А., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е
отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
разликата над 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 25000 лв., като вместо това бъде постановено
друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. Във
въззивната жалба се излагат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на
принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от ищеца вреди, по
съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна - ответник Прокуратурата на Република България, не е
депозирала по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание
чрез прокурор Христова взема становище относно неоснователността на подадената
въззивна жалба от ищеца. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната от ищеца част,
като правилно и законосъобразно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
2
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна
страна за наличие на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника. Съдът не споделя изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи, относно определения размер на
дължимото обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди. Решението е
частично неправилно, в частта относно определения размер на дължимото
обезщетение за претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди. Доводите в
жалбата на ищеца, досежно определения размер на дължимото обезщетение са
основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ е обективна, като дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-
чл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ следва да са осъществени следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на
ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни
лица на ответника ; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в
сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е прекратено в
3
изброените от законодателя хипотези; 3/ищецът да е претърпял вреди; 4/ да е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Доказването на
вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е
изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение
по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл.7 от ЗОДОВ се предявява
срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
В настоящия случай ищецът С. С. В. е бил обвинен в извършване на
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. С
постановление от 27.07.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и със
същото постановление му е наложена мярка за нетклонение „подписка“. В процесния
случай се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което по
закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. С присъда
от 20.02.2020 г., постановена по н.о.х.дело № 5238/ 2018 год. на СГС, Наказателно
отделение, 5-ти състав, ищецът С. С. В. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6
и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. С решение № 10002 от 11.01.2021 год., постановено по
в.н.о.х.дело № 497/ 2020 год. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1
състав, е потвърдена присъда на СГС-НО, 5 състав по нохд № 5238/18 г. С решение №
60138 от 01.11.2021 г., постановено по наказателно дело № 530/2021 г. на ВКС на
Р.България, ІІІ н.о. е оставено в сила решение № 10002/ 11.01.2021 г. постановено от
Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 497/2020 г. Решението на ВКС е окончателно,
поради което оправдателната присъда по н.о.х.д. № 5238/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, Наказателно отделение, 5-ти състав е влязла в законна сила на 01.11.2021
г.
Съдът приема, че по реда на ЗОДОВ държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган -
т.е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материални и
процесуални норми. Правозащитните органи представляват държавата като
процесуални субституенти, като специалната отговорност по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от
неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е процесуално
законосъобразна, а вината е без правно значение, тъй като при обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността
за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на
престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция
4
по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на неоснователно
обвинение от Прокуратурата на РБ не биха настъпили каквито и да било вреди. В
случая, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и
поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е
предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. В процесния случай се
касае за искова претенция за вреди от процесуална принуда, в резултат на оправдаване
на ищеца с влязла в сила оправдателна присъда /чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, за които
държавата отговаря, чрез прокуратурата, тъй като тези вреди са в причинна връзка с
повдигнатото и поддържано от нея неоснователно обвинение в извършване на
престъпление. В този случай, рискът е за прокуратурата, на която е предоставена
държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като без повдигане на
неоснователно обвинение, за лицето не биха настъпили претендираните вреди.
Оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, обосновават
извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а
оттук и за наличие на основание за носене на имуществена отговорност от държавата в
лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца С.
С. В. имуществени и неимуществени вреди.
В случая искът е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен
спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Това е така, тъй като
първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано от страна на
ответника в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на С. С. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7
вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 3000 /три хиляди/ лева - представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за адвокат по НОХД №
530/2021 г. на ВКС, от незаконосъобразно обвинение за престъпление по чл.255, ал.3
вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
01.11.2021 г. до окончателното изплащане. В този смисъл, налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въпросът за наличието на законовите предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника не може да бъде пререшаван от въззивния
съд.
Спорният въпрос по делото е дали ищецът е претърпял и в какъв размер
неимуществени вреди. Т.е., спорен е в процесния случай въпросът за размера на
5
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Предвид характера на тези
вреди, изразяващи се в отрицателни психически изживявания, тяхното доказване не
може да се извърши с преки доказателства, а единствено с косвени. Вида на тези
косвени доказателства не е ограничен от закона, поради което не е недопустимо това
да бъдат и само свидетелски показания. В подкрепа от повдигнатите от ищеца
фактически твърдения, че в резултат на незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди, е разпитан по делото свидетеля Рангел Димов, чиито показания
съдът кредитира като достоверни и обективни, доколкото в тях се изнасят
непосредствено възприети факти и задълбочени впечатления за събитията в
разглеждания период. От показанията на разпитания свидетел се установява вида и
обема на причинените на ищеца неимуществени вреди- притеснение, страх и стрес.
Установява се промяна в поведението на ищеца, като според свидетеля „не беше вече
същия, не беше така усмихнат, ведър, весел, както преди“. В решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр.дело № 85/ 2012 год. на ВКС, ІV г.о., е прието, че наказателното
производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод
съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото
липсват други, установяващи обратното. По делото липсват данни, които да
установяват противоположни на посочените от свидетелят на ищеца обстоятелства,
поради което следва да се приеме, че воденото срещу С. С. В. наказателно
производство е довело до изключително негативни за него емоционални
преживявания. От друга страна, статута на обвиняем в наказателния процес е факт,
който при неосъждан човек, неминуемо предизвиква негативни емоции. Ето защо
житейски оправдано е проведеното наказателно производство спрямо ищеца да доведе
до неблагоприятни изживявания за него.
Основателни са доводите, развити във въззивната жалба на въззивника- ищец,
че размерът на обезщетението е определен в нарушение на разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, както и че същия е занижен. При определяне на размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца С. С. В. неимуществени вреди, следва да се
вземат предвид правнорелевантните за това обстоятелства, установени по делото, да се
приложат критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, в съответствие с константната
съдебна практика, включително задължителната такава, намерила израз в ППВС №
4/1968 г. и тълкувателно решение /ТР/ № 3/22.04.2005 г., както и в установената
практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, формирана по реда на чл.290 от
ГПК, а именно - решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.дело № 637/ 2011 г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ІV-то г.о. на ВКС и
решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то г.о. на ВКС.
Съгласно тази трайно установена съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
6
следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1,
т.3/ предишна т.2 / от ЗОДОВ, такива правно релевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и др. В трайно установената съдебна
практика / т. 2 от ППВС № 4/1968 г., т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 311/14.03.2018 г. по
гр.дело № 300/2017 г., ІV г.о., решение № 93/04.07.2018 г. по гр.дело №3460/2017 г., ІІІ
г.о., решение № 476/27.01.2016 г. по гр.д. №3281/2015 г., ІV г.о. и др./
безпротиворечиво се приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, се определя
съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и
други страдания и неудобства. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са:
тежестта на неоснователно повдигнатото обвинение; продължителността на
наказателното производство; вида и тежестта на наложената мярка за неотклонение;
извършените с участието на лицето процесуални действия; данните за личността на
увредения, начина на живот, респективно личния и социалния му живот, положението
му в обществото, икономическата конюнктура в страната и др. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да
служи като източник на обогатяване за пострадалия. Справедливостта се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от
процесуалноправен аспект следва да се анализират и оценяват в тяхната съвкупност
всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.
7
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава несъмнен
извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът следва
да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него
наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална
принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди следва да
се определи глобално по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи
отношение към размера му - тежестта и характера на обвинението /престъпление, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до осем години/;
продължителността на наказателното преследване - производството е продължило от
27.08.2018 г. до 01.11.2021 г.; характера и интензитета на търпените мерки на
процесуална принуда / наложена е мярка за неотклонение „ подписка“/, както и
претърпените от ищеца морални страдания, преживения стрес, тревоги и притеснения.
Фактът, че на ищеца е била взета мярка за неотклонение "подписка" също следва да
бъде взет предвид, като такъв, обосноваващ по-висок размер на обезщетението.
Мерките за неотклонение представляват мерки за процесуална принуда, т.е. те по
дефиниция винаги ограничават правата на обвиняемия или подсъдимия, макар с
различен интензитет. Следва да се има предвид, че вземането на такава е процесуална
възможност в рамките на наказателното производство. Следователно когато такава все
пак бъде наложена, при незаконно обвинение това обстоятелство следва да се цени,
като упражняване на допълнителна процесуална принуда, дори в случаите, когато
мярката за неотклонение е най-леката, предвидена в закона /в този смисъл решение №
162 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. дело № 609/2019 г., III г. о., Г.К./. С оглед
показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че воденото срещу
ищеца наказателно производство му е причинило душевни страдания и неудобства, и е
довело до промяна в поведението му. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че незаконното наказателно
преследване в двете фази - досъдебно и съдебно производство е продължило почти
четири години и търпяната от ищеца мярка за неотклонение „подписка“ в този период,
както и обвинението на ищеца за извършено от него тежко умишлено престъпление са
се отразили сериозно върху пострадалия с оглед личността му, дали са очевидно
8
трайно отражение върху начина му на живот. В една относително млада възраст към
момента на привличането му като обвиняем/ 34 г./ при чисто съдебно минало, ищецът
е претърпял силни по интензитет негативни изживявания, причинили му очевидно
емоционална травма и негативно отражение върху личността.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД - по справедливост. Прилагането на
критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които
са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното
определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният
интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното
производство, характера и тежестта на незаконното обвинение, настоящият съдебен
състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на
3500 лв., не е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди
от 3500 лв. се явява занижен.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение
за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 01.11.2021 г., настоящият съдебен състав намира, че
справедливо по размер обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени
вреди, търпяни от ищеца /доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се
овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно
да не води до неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост/, е сумата от 11000 лв./ единадесет хиляди лева/. При определянето на
този размер на обезщетението съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на
ответната Прокуратура на Р.България, като процесуален субституент на държавата да
заплати това обезщетение, има основно репариращо действие - предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди.
С оглед всичко гореизложено, решението на първоинстанционния съд, като
неправилно, следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, с която
предявеният по делото осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 3500 лв./
три хиляди и петстотин лева/ до сумата 11000 лв./ единадесет хиляди лева/, като
вместо това бъде постановено уважаване на иска и за тази разлика от 7500 лв./ седем
хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда- 01.11.2021 г. до окончателното й
изплащане. В останалата обжалвана част, с която предявеният иск е отхвърлен за
9
разликата над сумата 11000 лв. до пълния му предявен по делото размер от 25000 лв.,
ведно с претендираната законна лихва върху нея, обжалваното решение е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК в
тази част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими
разноски за въззивното производство, в размер на сумата от 5,00 лв./ заплатена
държавна такса по делото за въззивно обжалване/. От друга страна, с оглед на
обстоятелството, че процесуалното представителство на ищеца С. С. В. по делото е
осъществено от адв.Р. А. при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, поради което, предвид
фактическата и правна сложност на делото и с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 1600 лв. за двете съдебни инстанции.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19924 от 04.12.2023 г., постановено по гр.дeло №
58240/2022 г. на СРС, Г.О., 176 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.
С. В., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.София, бул.“Витоша“ № 2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за
разликата над присъдените 3500 лв./ три хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за
престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е
влязла в сила оправдателна присъда постановена по н.о.х.дело № 5238/ 2018 год. на
СГС, Наказателно отделение, 5-ти състав, до размер на сумата от 11000 лв./
единадесет хиляди лева/, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2, да заплати на С. С. В., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, сумата от още 7500 лв./ седем хиляди и петстотин лева- разликата над
3500 лв. до 11000 лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3
вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е оправдан с присъда от
20.02.2020 г., постановена по н.о.х.дело № 5238/ 2018 год. на СГС, Наказателно
отделение, 5-ти състав, влязла в сила на 01.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19924 от 04.12.2023 г., постановено по гр.дeло №
58240/2022 г. на СРС, Г.О., 176 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от С. С. В., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, за разликата над 11000 лв./ единадесет хиляди лева/ до пълния предявен
размер от 25000 лв./ двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за престъпление по
чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е влязла в сила
оправдателна присъда постановена по н.о.х.дело № 5238/ 2018 год. на СГС,
Наказателно отделение, 5-ти състав.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2, да заплати на С. С. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 5,00 лв./ пет лева/, представляваща разноски по делото за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2, да заплати на адвокат Р. И. А.- САК, вписан под № **********, с
адрес: гр.София, ул.“********* на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.3 от
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1600 лв. / хиляда и шестстотин
лева/ за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11