Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 693
гр. Хасково, 05.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково
в открито съдебно
заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на
секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа
докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 712 по
описа на Административен съд - Хасково за 2023 г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по подадена от П.Т.З. ***, чрез адв.Б. Б., жалба против Решение за
предоставяне на достъп до обществена информация № ОК-10-56/05.06.2023 г. на
Кмета на Община Димитровград в частта по точка втора от решението.
Жалбоподателят
твърди, че решението, в оспорената му част, е неправилно, необосновано и
постановено в разрез с процесуалния и материалния закон. Заявява, че по реда на
чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ подал Заявление рег. Индекс № ОК-07-15/25.5.2023 г. до
Кмета на Община Димитровград, във връзка с което заявление било издадено
процесното решение, в чиято т. 2, подт. 2.1 и 2.2 му било отговорено, че
разстоянието до инсталацията за изгаряне на РДФ-гориво се намира в с. Б. и.,
област В. и в зависимост от маршрута разстоянието варира между 290 и 350 км. в
едната посока, като се приемало условно, че това са общо 700 км. на отиване и
връщане до инсталация за изгаряне на „Холсим България“ АД. В случая тази
информация била подвеждаща и невярна, като по този начин бил нарушен принципът
за истинност, разписан в чл. 7 от АПК.
С
оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с
което да отмени т. 2, подт. 2.1 и 2.2 от Решение № ОК-10-56/05.06.2023 г. на
Кмета на Община Димитровград и да върне преписката за ново произнасяне по т. 2
от Заявление рег.индекс № ОК-07-15/25.05.2023 г., както и да му присъди
сторените разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът
– КМЕТ НА ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, в депозиран по делото писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на
подадената жалба. Посочва, че заявителят е поискал достъп до обществена
информация, по която му бил предоставен конкретен отговор. Оспорва доводите на жалбоподателя, че информацията била
некоректна. Твърди, че в пълна степен изпълнил задълженията си, свързани със
ЗДОИ. Верността или неверността на удостоверените в удостоверителния документ
факти не представлявала волеизявление на органа по смисъла на чл. 21 от АПК. С
оглед на така изложеното, заявява, че в случая не бил налице отказ за
предоставяне на информация по ЗДОИ и моли за отхвърляне на подадената жалба,
както и за присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
На
25.05.2023 г. оспорващият П.Т.З. *** Заявление за достъп до обществена
информация с рeг. индекс № ОК-07-15/25.05.2023 г. с искане да му бъде
предоставена информация относно:
1.
Колко броя машиносмени са заплатени от Община Димитровград за дейността:
"Събиране и транспортиране на зелени отпадъци от организираната система на
общините Х., Д. и М. б.до РЦТНО за общините Хасково, Димитровград и Минерални
бани" (съгласно чл. 3, ал. 1, Цена 3 от Договор № Дог-ОСВ-452/13.11.2020 г.
сключен между община Хасково и община Димитровград), поотделно за всяка една от
годините - 2021 г. и за 2022 г.?
2.
Съгласно Решение № ОК-10-51/17.05.2023 г., че предаденото за изгаряне с
оползотворяване на енергията РДФ-гориво за 2021 г. е 445 тона, а за 2022 г. е
171 тона, и цената за транспорт от 0,07 лева за тон/км (съгласно чл. 3, ал. 1,
Цена 4 от Договор № Дог-ОСВ-452/13.11.2020 г., сключен м/у община Хасково и
община Димитровград) е поискана информация за:
2.1. Колко километра е разстоянието на отиване:
от РЦТНО - с.Г.до инсталацията за изгаряне на РДФ-горивото, и колко километра е
на връщане: от инсталацията за изгаряне до РЦТНО - с.Г.?
2.2.
Къде се намира инсталацията/инсталациите, използвана/ни за изгаряне на
РДФ-горивото, генерирано от РЦТНО - с.Г., в частност от община Димитровград?
Дали в ТЕЦ-Варна, ТЕЦ-Гълъбово или някъде др.?
2.2.
Колко лева е заплатила община Димитровград за услугата: "Транспортиране и
предаване на РДФ-гориво от отпадъци до посочена от възложителя инсталация за
изгаряне с оползотворяване на енергията" (съгласно чл. 3, ал. 1, Цена 4 от
Договор № Дог-ОСВ-452/13.11.2020 г., сключен между община Хасково и община
Димитровград) поотделно за всяка една от годините – 2021 г. и за 2022 г.?
В
заявлението заявителят е посочил, че желае да получи информацията на електронна
поща с адрес: paskotо6ey@abv.bg.
В
отговор на заявлението, Кметът на Община Димитровград е издал оспореното Решение
за предоставяне на достъп до обществена информация № OK-10-56/05.06.2023 г., с
което на основание чл. 28, ал. 2, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ е предоставил
на П.Т.З. достъп до следната информация, съобразно заявлението и наличната в
Община Димитровград информация, както следва:
По
точка № 1 от подаденото заявление по реда на ЗДОИ:
за
2021 г. са заплатени 121 машиносмени
за
2022 г. са заплатени 131 машиносмени.
По
точка № 2, формулирана като становище в подаденото заявление и съответно
формулирани въпроси като подточки:
По
първата подточка:
Разстоянието
до инсталацията за изгаряне на RDF-горивото, намираща се в „Холсим България”
АД, село Б. и., област В., вписано в протоколите на Община Хасково с „Еко -
Титан Груп“ АД е различно, в зависимост от маршрута на камионите и варира между
290 км и 350 км в едната посока.
Числото
700 в уравнението е километри, изминати от камиона, транспортиращ RDF-гориво от
РЦТНО-Г.
до съответната инсталация и обратно, като това число е прието условно и
приблизително на база практика от предходни години.
Няма
грешка в мерната единица „лв/тон“ в уравнението 700x0,07=49,00 лв/тон без ДДС“,
където първото число е в мерна единица „км”, а второто в „лв/тон/км”, при което
резултатът е в „лв/тон”.
По
втората подточка:
Възложителят
по договора от 01.10.2020 г. за експлоатация и поддръжка на РЦТНО- Г. Община
Хасково предава RDF-гориво на „Холсим България” АД в село Б. и., област В..
По
третата подточка:
за
2021 г. са заплатени 10316,58 лева без ДДС, респективно 12379,90 лева с ДДС
за
2022 г. са заплатени 4003,36 лева без ДДС, респективно 4804,04 лева с ДДС.
Така
постановеното решение е доведено до знанието на жалбоподателя на 05.06.2023 г.,
а жалбата срещу същото е депозирана в Административен съд – Хасково на
19.06.2023 г.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице, имащо правен
интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ определя обществената информация като такава, свързана
с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп
до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон,
освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и
разпространяване на такава информация.
Според
чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от
органите и техните администрации, е официална и служебна. В чл. 10 и чл. 11 от
ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена
информация“ и „служебна обществена информация“, и е определен предметният обхват
и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл. 10
от ЗДОИ, „официална обществена информация“ е информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ, служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В
случая заявената от жалбоподателя информация има характер на служебна такава по
смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Съгласно ЗДОИ достъпът до служебна обществена
информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени в хипотезите по
чл. 7, чл. 13, ал. 2, чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Тези ограничения в
конкретния случай не са налице. Поисканата информация не попада в
ограничителния обхват на посочените разпоредби или на разпоредби от други
нормативни актове. Същата не представлява класифицирана информация, нито друга
защитена от закона тайна, търговска тайна или такава, чието предоставяне или
разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, достъпът до
нея не засяга и интересите на трето лице. Няма данни заявената обществена
информация да е била предоставена на жалбоподателя през предходните шест месеца,
както се предвижда в чл. 37, т. 3 от ЗДОИ. Не е налице и някое от изключенията
от приложното поле на ЗДОИ, предвидени в чл. 8 от закона.
Съгласно
определението, дадено в чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината.
Съобразно законовата дефиниция в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, безспорно кметът е
държавен орган, който е в системата на изпълнителната власт и следователно е
задължен субект по смисъла на цитирания текст.
В хода на проведеното
административно производство не се твърди и не се установи да са допуснати
нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени
като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно материалната
законосъобразност на оспорения административен акт, следва да бъде отбелязано
следното:
Видно от
съдържанието на заявлението, дало начало на процесното производство, заявителят
е поискал достъп до обществена информация относно разстоянието от РЦТНО - с.Г.до
инсталацията за изгаряне на РДФ-гориво, местонахождението
инсталацията/инсталациите, използвана/ни за изгаряне на това гориво и сумата,
заплатена от Община Димитровград за транспортирането и предаването на горивото
за 2021 г. и за 2022 г. В оспореното
Решение за
предоставяне на достъп до обществена информация № OK-10-56/05.06.2023 г., задълженият по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект в
лицето на ответника, е предоставил достъп до заявената информация, като е
посочил, че инсталацията се намира в с.Б.
и., област В., че разстоянието е различно, в зависимост от маршрута на
камионите и варира между 290 км и 350 км в едната посока, както и че за 2021 г.
са заплатени 10316,58 лева без ДДС, респективно 12379,90 лева с ДДС, а за 2022
г. - 4003,36 лева без ДДС, респективно 4804,04 лева с ДДС, с което искането на жалбоподателя, заявено с
подаденото до Кмета на Община Димитровград заявление за достъп, е било
удовлетворено. Тоест налице е издадено позитивно решение, съответно на
формулираното от П.Т.З. заявление за достъп.
Наведените подробни доводи от оспорващия за
недостоверност и некоректност на предоставената информация са ирелевантни
досежно предмета на настоящия спор, предвид неподведомствеността им на съда, и
стоят извън предмета на искането по ЗДОИ. В този смисъл Решение № 10704 от
18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2010 г., V о., Определение № 12578 от
22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12386/2014 г., V о., Решение № 10214 от 05.10.2015
г. на ВАС по адм. д. № 1560/2015 г., V о. Верността или неверността на
удостоверените в удостоверителния документ факти не представлява волеизявление
на органа по смисъла на чл. 21 от АПК. В случая се оспорва съдържанието на
документ, което на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК може да бъде сторено в едно
исково производство, а не по реда на АПК.
В този смисъл наведените от
жалбоподателя доводи, с които същият оспорва съдържанието на административния
акт, съдът намира за ирелевантни досежно предмета на настоящия спор.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че в конкретния случай не е налице отказ за предоставяне на
информация по реда на ЗДОИ и депозираната жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно
се явява своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК,
вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и обема на
осъществената юрисконсултска защита и тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в
полза на Община Димитровград разноски в размер на 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З., ЕГН : **********,
адрес: ***, против Решение за предоставяне на достъп до обществена информация №
ОК-10-56/05.06.2023 г. на Кмета на Община Димитровград в оспорената част по
точка две от решението.
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН : **********, адрес: ***, да заплати на ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД разноски по
делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ.
СЪДИЯ: