РЕШЕНИЕ № 461
гр. Монтана, 1 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 13.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор
ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело
№ 333 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
Образувано е въз
основа на постъпила касационна жалба от Д.С.Д.,***, чрез адвокат С.К., Софийска адвокатска колегия против Решение
от 07.05.2019 г., постановено по АНД № 54 по описа за 2019 г. на Районен съд Берковица,
с което е потвърден Електронен фиш серия К № 1270219 на ОД на МВР Монтана за
наложеното му административно наказание за нарушение на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
В жалбата си, касаторът твърди неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. В електронния фиш не е посочена датата на
извършване на нарушението, поради което не може да се установи дали Фиша е
издаден в срока по чл. 34 от ЗАНН, а законодателната непълнота в чл.189, ал.4
от ЗДвП не може да се възприема във вреда на санкционирания субект. Наличието
на този реквизит е задължително с оглед решаване и на други въпроси от
съществено значение като приложим материален и процесуален закон към датата на
издаване на фиша, наличие на материална компетентност на издалото го длъжностно
лице, изчисляване на релевантни срокове, в т.ч. давностни по чл. 80-82 НПК,
вр.чл.11 ЗАНН и др. Твърди също така липса на данни за издател на ЕФ, която липса
лишава електронния фиш от характеристиките на документ и на административен
акт, като волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически
правомощия и функции. Друго процесуално
нарушение от вида на съществените, е обстоятелството, че с получаване на
електронния фиш, административнонаказващият орган не е предявил доказателства в
подкрепа на обвинителната си теза - нито е представен снимков материал,
посочващ датата, часа и лекият автомобил, с който е извършено нарушението, нито
са представени други писмени или веществени доказателства към така образуваната
преписка. Тези материали са били налични в наказващия орган, но са представени
едва в приложените към преписката след подаването на жалбата документи. Счита,
че по този начин съществено се нарушава правото на защита и се ограничава в
значителна степен изготвянето на отбранителна позиция от страна на
представляваното от мен лице.
Текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП сочи категорично, че
заснемащото устройство следва да е стационарно монтирано на пътното платно. В
конкретния случай видно от съдържанието на електронния фиш, нарушението е
заснето с АТС TFRI-M 0610/12, което по
своята същност е „мобилна радарна система“, служеща за видеонаблюдение, която
най-вероятно е позиционирана на установачен пункт от контролен орган. При това
положение е очевидно, че не е налице обективно видеозаснемане, а има субективно
такова, с участие на човешкия фактор, който задава параметрите на радарния скоростомер,
нулира отчетени и засечени скорости и подновява засичането. Несъмнено е налице
нарушение на условията по чл.189, ал.4 ЗДвП, позволяващи издаването на
електронен фиш, а именно установяването на административното нарушение да е
осъществено в отсъствие на контролен орган. Съгласно Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/201Зг. по описа на съда, в хипотезата на
чл.189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствие на контролен орган. В
конкретния случай не става категорично ясно дали при установяването му не е
присъствал контролен орган, и по какъв начин и къде е била монтирана мобилната
радарна система като в тази ситуация контролният орган, ако е присъствал,
разполага с възможност да спре нарушителя и да установи неговата самоличност,
тъй като нарушението е извършено в негово присъствие. Счита също, че никой не е
длъжен да знае априори какво представлява техническото средство и допустимо ли
е то да се използва за осъществяване на контрол за скоростта. По делото не са
представени данни, което следва да направи АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, че техническото средство TFR1-M 0610/12 е преминало на последваща проверка по
предварителен план график и проверката е била успешна, към датата на извършване
на нарушението. По преписката липсват доказателства дали точно устройството,
което е установило превишената скорост, е технически изправно и дали е минало
ежегодния технически преглед, резултат от който е поставянето на специален
стикер. Друга неяснота, внесена в електронния фиш, е по отношение на толеранса
при отчитането на скоростта. Така написани скоростите, не става ясно толеранса
отчетен ли е при изписването им или следва да се извърши допълнително
пресмятане на точните стойности на скоростта. Ако се приеме, че установената
стойност на скоростта е правилно отразена, то като се извади толеранса от 3
км/ч, нарушението попада в друга правна квалификация, за което се предвижда и
различен размер на наказанието, а именно - 50 лв. Районен съд Берковица е
установил фактическата обстановка на извършеното нарушение и е потвърдил
наказателното постановление като е изложил формални правни изводи, че е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството,
което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба, чрез
юрк Д*** оспорва жалбата. В с.з. изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е
спазил материалния закон, не е допуснал съществени процесуални нарушения, а
извършването на административно нарушение е безспорно установено. Възраженията,
които са изложени в касационната жалба, са правени и пред въззивния съд, който
подробно ги е обсъдил и отхвърлил.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че решението е правилно и
обосновано, поради което моли същото да бъде оставено в сила. В хода на проведеното административнонаказателно производство не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение
е доказано по несъмнен и категоричен начин и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага решението на РС –
Берковица да бъде потвърдено.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд – Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение РС – Берковица е потвърдил
Електронен фиш серия К № 1270219 на ОД на МВР Монтана за налагане на глоба на Д.С.Д.,
издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Съдът приема, че от приложените материали, а именно: черно -
бяло фотографско изображение, е видно кой е регистрационният номер на управляваното
МПС, който регистрационен номер е посочен и в ЕФ. Скоростта на водача на
автомобила, както и управляваното от него МПС, е заснета с автоматизирано
техническо средство, което е от системата за видеоконтрол с фиксирана и
отразена скорост на движение от 83 км/час, след приспаднат толеранс, при
разрешена скорост - 60 км/ч, което е безспорно нарушение на разпоредбата на чл.
21 от ЗДвП. Издаденият ЕФ съдържа изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като е спазен и разписания процесуален ред за налагане на глобата. Приема
още, че с измененията на ЗДвП чл. 189, ал. 4 и ал. 8 /ДВ бр. 19/2015 г., в сила
от 22.05.2015 г. /и приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, процесът на установяване и
заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за
видеоконтрол е регламентиран с ясни правила. Предвид на което електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията на Наредбата.
Във връзка с направеното възражение за липса на задължителен реквизит - дата на
издаване на ЕФ, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за
санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи
реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение,
поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер, а административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА).
Този съд отбелязва, че с оглед възраженията за липса на дата за
установяване на нарушението, в случая не е налице давност, която да погаси
отговорността. За неоснователни приема и доводите свързани с квалификацията на
нарушението и толеранса от 3 км/ч. От клипа към издадения ЕФ се установява, че
е измерена скорост от 86 км/ч. При т.нар. толеранс, 3 км/ч от измерената
скорост са приспаднати и е установена скорост от 83 км/ч, което представлява
превишение с 23 км над допустимата скорост на движение. С оглед на това
правилно е посочена и санкционната. норма на чл. 182, ал.2, т.З ЗДвП.
Настоящият състав
споделя изцяло съображенията на въззивния съд
и намира същите за пълни, конкретни и в отговор на заявените в жалбата възражения.
Обстоятелството, че тези възражения не са приети от съда за основателни, не
лишава този съдебен акт от обосновани и логични мотиви.
Този касационен състав
единствено може да допълни, че след като Електронният фиш е административен
акт, предвиден за издаване в специално уредено затова производство, в случая
ЗДвП, то каквито и възражения да се навеждат във връзка с допуснати процесуални
нарушения по ЗАНН, същите се явяват несъстоятелни и без правна обосновка. По
отношение издателят на акта, то безспорно това е представляващият ОД на МВР
Монтана – видно от самия фиш, тъй като това е териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, в който смисъл е чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Следва да се има
предвид, че пред въззивния съд, нито жалбоподателят, нито негов представител се
е явявал, за да установи, че по административната преписка са представени
всички необходими доказателства, от които може да се установи годността на
техническото средство, с което е извършено заснемането. Нито във въззивното
производство, нито пред касационната инстанция, административнонаказаното лице
представя доказателства, с които да оборва законовата доказателствена сила на
редовно съставения акт, поради което твърденията му остават недоказани, а от
там и неоснователни.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
от 07.05.2019 г., постановено по АНД №
54 по описа за 2019 г. на Районен съд Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.