Решение по дело №2419/2015 на Софийски градски съд

         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                              гр. София, 28.12.2015 г.

 

                                       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на  десети декември две хиляди и петнадесета година,   в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

 

при секретаря  Т.В. като разгледа докладваното от  съдия гр.д.№2419/ 2015 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 20 000 евро.

 

ИЩЕЦЪТ- Е.Б.М., ЕГН **********, чрез адвокат Г.М., съдебен адрес:***, твърди, че през 2008 г. е дал заем на М.Н.Р., ЕГН: **********, в размер на 20 000 евро с цел да може да заплати остатъка от продажната цена на закупения от нея апартамент, тъй като продавачът я притеснявал. Сочи, че посочената сума е била предадена на ответницата чрез извършването на няколко директни и недиректни( направо на продавача на апартамента) плащания като посочва кога и как са направени същите. Твърди, че заемната сума е следвало да му бъде възстановена в срок до 31 март 2010 г., въпреки че същата не е била определена при предоставяне на сумата, но е била договорена с телепоща от 07.07.2014 г. със заверка на съдържанието. Въпреки предложената от него схема за разсрочване на заема и опрощаването на лихви и неустойки върху сумата, ответникът не е върнал заетата сума и до настоящия момент. Дори с нотариална покана от 16.07.2014г. отправена до него, ответникцата признала размера на сумата, но твърдяла, че не е налице уговорен между страните срок за връщане на заемната сума. Освен това навежда, че ответницата е изразила становище за липса на възможност и намерение да върне заема от 20 000 евро като в тази връзка е изложила, че тъй като двамата с него са живеели заедно с общото им дето в нейния апартамент и не му е вземала наем за това, не му дължи тези средства. Ищецът намира, че това смесване на отношенията е недопустимо, още повече, че за периода, през който е живял с ответницата, е направил основен ремонт на жилището й, обзавел го е и се е грижил изцяло за домакинството и общото им дете.

             ОТВЕТНИКЪТ – М.Н.Р., ЕГН **********, чрез адвокат И.М. от САК, със съдебен адрес: ***, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че между страните не е налице договор за заем, като определена сума пари ищецът е дал за заплащане на цената на процесния апартамент, но не като заем, а предвид интимните отношения между двамата и наличието на желание от негова страна да привлече вниманието й да заживеят заедно при това и с общото им дете. В тази връзка оспорва и представената разписка от ищеца от дата 23.07.2008 г. като твърди, че поставения върху нея подпис не е неин. Евентуално оспорва да е налице уговорен между страните срок за връщане на заемна сума. Заявява и възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност на основание чл. 110 вр. с чл. 114, ал.1 от ЗЗД.

  Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

   От представената по делото разписка от М.Р. от 23.07.2008 г. е видно, че на същата дата ответницата е получила от ищеца  сумата от 20 000 евро, което обстоятелство не се оспорва от ответницата.

Представени са преводни нареждания пред „ПИБ“ АД за сумите от 15647 лева от 18.03.2008 г. и 8900 лева от 17.07.2008 г. заедно с извлечения по сметките от „ПИБ” АД,  от които е видно, че ищецът е превел на М.Р. по банков път сумата от 15 647 лева на 18.03.2008г. и на 17.07.2008г. сумата от 8 900лв. Като основание за превода в преводните нареждания пред „ПИБ“ АД е записано „заем“.

Видно от преводно нареждане пред „ПИБ“ АД за сумите от 8900 лева от 21.07.2008г., ответницата М.Р. на 21.07.2008г. е превела  сумата 8 900лв. на лицето Е.Г.Т..

Представени са разписки от 20.03.2008 г. и от 23.07.2008 г., от които е видно, че ответницата М.Р. на 20.032008г. е предала  сумата 2 000евро  на ръка и по банков пъти равностойността на 8 000евро-15 647лв. на лицето Е.Г.Т., както и на 23.07.2008г. на същото лице сумите 5 450 евро в брой и 8 900лв по банков път- ПИБ.

Видно от представената с исковата молба нотариална покана per. № 3245 т. 1, № 77 на нот. А.И.,отправена от ответницата до  ищеца, ответницата е признала размера на получената от нея сума от 20000 евро, както по разписката, така и че е преведена по банков път. В нот. покана ответницата е посочила, че заемът няма срок за връщане. Изтъква, че поради специфичния характер на отношенията им, няма възможност и намерение да му върне заема от 20 000 евро, тъй като не е взимала наем, когато са живяли с ищеца на семейни начала в собственото й жилище заедно с детето им Б. три години и половина.

Представен е нотариален акт № 62, вх. № 16405, т. LIX, дело № 14543/1999 г. от 09.07.1999 г., от който е видно, че през 1999г. ответницата е закупила от  лицето Е.Г.Т., находящо се в град *************, ап. 8, за сумата от 10 487лв.

Видно от представените с исковата молба 2 бр. телепощи със заверено съдържание от 07.07.2014 г. и 18.07.2014 г., ищецът приканва М.Р. за възстановяването на сумата от 20000 евро.

Представени са от ответницата с отговора на исковата молба- решение №Ш-84-141/18.06.2010г. по гр.д. №7508/201 Or. CPC, III ГО, 84 с-в, влязло в сила на 18.06.2010 г.; както и решение №6216/22.11.2011г. по гр.д. №3917/2011г. СГС, ГО, 1 бр. състав, които са неотносими към предмета на делото, поради което и съдът не ги обсъжда.

По реда на чл.176 от ГПК ищецът в о.з., проведено на 10.12.2015г., обяснява, че в разписката от 23.07.2008 г. фразата  М.Н.Р. е изписано с почерка на ответницата, както и че подписът е на същата, но обстоятелствената част  на документа е изписано от него. Сочи, че преди да подпише разписката ответницата  се е запознала със съдържанието й.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен.

Договорът за заем е реален, но за сключването му не е необходима писмена форма за действителност. За действителността му е необходимо вън от съгласието на страните, още предаване на сумата, предмет на договора. В конкретния случай страните са постигнали съгласие относно съществените елементи на сделката – размерът на заетата сума, което не се оспорва. Не се оспорва, а и същото се установява с отразените по-горе писмени доказателства, че сумата е получена от ответницата.

Разписката от 23.07.2008г. установява само получаване на сума от ответницата, без обаче да е посочен срок за издължаване.

Съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или в вещи в течение на един месец от поканата.

Вземането за цялата сума, посочена от ищеца като получена от ответницата в документа от 23.07.2008г., е погасено по давност на 23.07.2013г., когато е изтекъл петгодишният давностен срок. Вземанията за сумите 15 647 лева и 8 900 лева, включени в сумата 20 000 евро, са погасени по давност съответно на 18.03.2013г. и на 17.07.2013г.

Ищецът, видно от представените с исковата молба 2 бр. телепощи със заверено съдържание от 07.07.2014 г. и 18.07.2014 г., е приканил ответницата М.Р. да му възстанови сумата от 20 000 евро след изчичане на 5-годишния давностен срок, така че  не са налице условия за прекъсване на давността, която вече е била изтекла в полза на ответницата.

Изявлението на ответницата от 16.07.2014 г. в нотариалната покана до ищеца, макар по своята същност да  е признание на вземането му, то е направено също след изтичане на петгодишния давностен срок (23.07.2013г)., така че това признаването на вземането от длъжника не прекъсва давността. Давността би се прекъснала само тогава, когато признанието е извършено в периода на срока за изпълнение, т.е. преди да е изтекъл давностния срок- преди 23.07.2013г. Последващо признаване може да доведе до плащане на дълга съгласно чл. 118 ЗЗД, но не прекъсва погасителната давност (решение № 1287 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4511/2007 г., V г. о.).

При това положение съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност на претендираното вземане по предявения иск е основателно, тъй като искът е предявен след изтичане на петгодишния давностен срок и претенцията на ищеца за връщане на заетата сума е неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата съдебни разноски в размер на 2 120лв.

По изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.Б.М., ЕГН **********, чрез адвокат Г.М., съдебен адрес:***, срещу М.Н.Р., ЕГН **********, чрез адвокат И.М. от САК, със съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 20 000 евро(двадесет хиляди евро).

ОСЪЖДА Е.Б.М., ЕГН **********, чрез адвокат Г.М., съдебен адрес:***,  да заплати на М.Н.Р., ЕГН **********, чрез адвокат И.М. от САК, със съдебен адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 2 120лв.(две хиляди сто и двадесет лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването за изготвянето му на страните.

 

                    

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: