Решение по дело №4/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 136 от 25.10.2024 г., постановено АНД № 20243330200417 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-2400113/02.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление, алтернативно, да бъде намален размерът на определената санкция.

Ответникът по касационната жалба счита, че решението на въззивния съд е правилно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти сочат, че на 23.04.2024 г. органите на ДИТ са извършили проверка по работни места в магазин „Т Маркет - S 432“ в гр. Разград, жк. „Орел", ул. „Юмрукчал“ № 15, експлоатиран от „Максима България“ ЕООД. При проверката е установено, че на 22.04.2024 г. е настъпил инцидент, при който Г. К. Ж., назначена на длъжност „Продавач-консултант топла точка“, се е спънала в повдигнатата лайсна на вратата на съблекалня „Жени“ и е паднала на земята, в резултат от което е получила счупване на лявата бедрена шийка. На „Максима България“ ЕООД е съставен АУАН № 17- 2400113/03.06.2024 г. за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да осигури на работника Г. Ж. здравословни и безопасни условия за труд за изпълнението на работата по трудовото правоотношение, като не е осигурил неподвижност на подов елемент - лайсна на врата в работното помещение съблекалня „Жени“ в магазин „Т Маркет - S 432“ – нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. По същество районният съд е преценил, че констатираното нарушение е правилно квалифицирано, доказано е и е приложена съответната санкционна разпоредба.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия за труд. В чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване е указано, че подовете на работните помещения и на обособените работни места и техните елементи се изработват и поддържат така, че да са неподвижни и стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия и отвори. Доказано е по делото, че „Максима България“ ЕООД в качеството си на работодател не е спазило изискването да поддържа пода на работното помещение - съблекалня за жени в неподвижно и стабилно състояние, без неравности, което съставлява неизпълнение на задължението му да осигурява здравословни и безопасни условия на труд. А съгласно чл. 413, ал. 2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При правилно установени факти въззивният съд е формирал и правилен правен извод, че е налице състава по чл. 413, ал. 2 КТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че съблекалнята „Жени“ в магазин „Т Маркет - S 432“ не представлява работно помещение. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване по смисъла на наредбата „работно място“ е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа. След като съблекалнята се намира на територията на магазина и всяка жена, работеща в него, има достъп до нея във връзка с изпълнение на трудовата си функция, то несъмнено мястото е работно и отговорността да бъде обезопасено носи работодателят.

Неоснователно е и оплакването за допуснати процесуални нарушения. Въззивният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е в пълнота и е извел обосновани фактически и правни изводи. АУАН и НП не страдат от пороци. Нарушението е описано точно и ясно, налице са и доказателства, които го потвърждават.

Имуществената санкция е определена към минималния предел, предвиден в закона, и съответства на обществената опасност на нарушението, която е завишена предвид настъпилите вредоносни последици. При това обосновано въззивният съд е преценил, че наказанието съответства на изискванията по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и е съразмерно.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 ЗПП и чл. 27е от НЗПП в минималния размер от 80 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136 от 25.10.2024 г., постановено АНД № 20243330200417 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.