Присъда по дело №924/2022 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 48 от 09.03.2023 год. по НОХД № 924/2022 год. на СлРС
изготвени на 05.04.2023 год.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия М. Ш. М. за
престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвинението срещу подсъдимия
така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на
съда на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Пледира веществените доказателства по делото да останат по делото за съхранение до
изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
В с.з. подс. М. Ш. М., редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен. Подс. М. дава обяснения по предявеното му обвинения като заявява, че свид.
К. А. ударил с една пръчка пострадалия Р. Р. по главата, а подсъдимият ударил на
пострадалия един шамар, но не били вземали портмонето на пострадалия. Моли за
разумно решение.
Упълномощеният от подсъдимия защитник пледира, че по делото не са налице
доказателства за наличието на извършено престъпление грабеж, като изразява
становището си по отношение на събраните по делото доказателства. Пледира подс. М.
М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Ш. М. е български гражданин, с основно образование, не
работи, женен, осъждан.
Подсъдимият М. Ш. М. и свид. К. А. се познавали от години. През месец април
2020 год., контактувайки помежду си, у тях се породили съмнения, че свид. Г. Ф.,
който познавали, е съпричастен в извършена кражба на техни животни.
На 06.04.2020 год. около 17,00 -18,00 часа свид. Ю.Й. провел няколко разговора
със свид. Г. Ф., в които първоначално споделил за проблеми със жена си и му поискал
пари в заем, но след като получил отказ, му предложил за продан моторна резачка за
сумата от 300,00 лева. Свид. Г. Ф. му обяснил, че не му трябва такава вещ, като
вметнал, че същата вечер ще отиде до с. С.р., общ. Сливен с баща си, за да пазаруват.
Свид. Г. Ф. попитал баща си - свид. Р. Р. дали иска моторна резачка, като последният
отговорил, че може да даде 280,00 лева. Свид. Ю.Й. настоял да продаде резачката на
бащата на свид. Г. Ф..
Вечерта на 06.04.2020 год. около 20,30 часа свид. Г. Ф. отишъл със своя баща
свид. Р. Р. в с. С.р., общ. Сливен. До селото се придвижили с превозно средство лек
автомобил м. „Ауди 80“ с рег. № *****, собственост на жената, с която свид. Г. Ф.
живеел на съпружески начала – свид. Г. Х.. Свидетелят Р. Р. имал в себе си сумата от
300,00 лева, съобразена с евентуалната цена на моторната резачка. Двамата първо
посетили хранителен магазин, а след това и железарски, където свид. Р. Р. похарчил
сумата от 25,00 лева. Докато били в търговските обекти, свид. Ю.Й. продължил да
звъни на свид. Г. Ф., но той не му вдигал. На последното прозвъняване вдигнал
телефона и казал, че е в селото и обяснил къде се намира. След като напазарували,
свид. Р. Р. и свид. Г. Ф. с автомобила, управляван от последния, отишли в близост до
дома на свид. Ю.Й.. В момента, в който свид. Ю.Й. излязъл да посрещне свид. Г. Ф.,
1

подс. М. М., свид. К. А. и свид. А. Е. били скрити зад къщата, като подс. М. М. и свид.
К. А. били със сопи в ръце. Когато свид. Г. Ф. излязъл от автомобила, свид. Ю.Й. му
подал ръка за поздрав и го попитал носи ли парите за моторната резачка, а след като
получил положителен отговор, продължил да го държи за ръката. В този момент
скритият зад къщата подс. М. М. излязъл със сопата в ръка и тръгнал към свид. Г. Ф. с
думите „Ела ми тук“, след което му нанесъл удар със сопата в гърба. Свид. Г. Ф. успял
да се отскубне от ръкостискането на свид. Ю.Й. и побягнал в посока към магазина на
селото, където отишъл при свид. И. К., собственик и управител на магазина. От
телефона на последния в 21,24 часа на 06.04.2020 год. позвънил на спешен телефонен
номер 112. Свид. Р. Р. също побягнал, но свид. К. А. се насочил към него и започнал да
го удря със сопата по тялото. Към него се присъединил и подс. М. М., който също го
удрял с носената от него сопа. Докато го удряли и подс. М., и свид. К. А. питали свид.
Р. Р. „Къде са парите“. Свид. К. А. извадил нож, с който нанесъл прорезна рана в
лявата ръка на свид. Р. Р., плашейки го с думите „Ще коля! Казвай къде са парите! Сега
заминаваш!“. Уплашен от действията им свид. Р. Р. показал десния си джоб на
панталона и казал, че парите са там. Подс. М. М. бръкнал в десния му джоб и взел
сумата от 275,00 лева, след което двамата оставили свид. Р. Р. и си заминали.
Свид. Р. Р. станал от земята и също тръгнал към железарския магазин на свид. И.
К., където намерил сина си.
Автомобилът „Ауди 80“ с рег. № *****, с който се придвижили свид. Г. Ф. и
свид. Р. Р., останал в близост до дома на свид. Ю.Й.. Същата вечер около 22,00 часа в
дома на свид. Ю.Й. дошъл свид. А. Д. да си зареди телефона. Там заварил подс. М. М.
с прякор „К.“, свид. К. А. и свид. А. Е., които си говорили за случилото се по - рано
същата вечер. В този разговор подс. М. М. казал „Не можах да го хвана и да го набия
както трябва“, а свид. Ю.Й. им казал да махнат автомобила на свид. Г. Ф., за да не стои
пред дома му. Свид. А. Д. се качил в автомобила и го преместил на съседна улица и го
оставил, където по - късно бил намерен от полицейските органи.
Според заключението на назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза пострадалият Р. Р. е получил следните телесни увреждания: травматична
разкъсно - контузна рана на главата - лявата окосмена теменна област с размери 3 на
0,3 см.; напречно косо ивицовидно кръвонасядане, с червеникав цвят и размери 6 на 4
см. с бледа лента от 1 см. в областта на горната трета на дясната мишница - странично;
свежа надлъжна порезна рана външно, отгоре на първия пръст на лявата китка с
дължина 4 см.; оплаквания от болки в коленете, раменете и предната коремна стена.
Според заключението на вещото лице описаните телесни увреждания имат
травматичен характер - механична генеза, като същите добре отговарят, т.е. възможно
е да са били причинени по начин и време както съобщава пострадалия и свидетелите, а
именно удари с дървена тояга, ритници, падане върху твърд терен и порязване с нож -
хладно оръжие, т.е. уврежданията са причинени по механизма на удари с и върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и повърхности и удар с предмет с остър връх и
режещ ръб - порезната рана на лявата китка. Посочено е в експертизата, че съвкупно,
описаните телесни увреждания са причинили на пострадалия Р. Р. „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 133 – 135 от ДП).
По делото е изготвена съдебно - фоноскопна експертиза, при която били
свалени на хартиен носител аудио записите, предоставени от „Районен център 112“ -
Бургас. От експертизата се установява, че предоставеният компакт диск съдържа два
броя аудиозаписи с наименования „06042020_2124_0886547858“ с обща
2

продължителност 6 минути и 6 секунда и наименование „07042020_0130_0885638951“
с обща продължителност 4 минути и 10 секунди (л. 100 – 106 от делото).
От приложеното по досъдебното производство копие от Протокол №
27/15.07.2022 год. по НОХД № 330/2022 год. по описа на Окръжен съд – Сливен се
установява, че е одобрено споразумение, постигнато между представителя на Окръжна
прокуратура – Сливен и защитника на подс. К. А. за извършено от последния
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК; както и че
преди съдът да одобри постигнатото споразумение, подс. К. А. е заявил, че разбира
обвинението и се признава за виновен, доброволно е подписал споразумението и се
отказва от разглеждане на делото по общия ред, както и че е възстановил причинените
на пострадалия Р. Р. имуществени вреди (л. 180 – 182 от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. В показанията
на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Р. и Г. Ф., както и от
показанията им прочетени по реда на чл. 281 от НПК, се установява случилото се на
06.04.2020 год. в с. С.р., общ. Сливен. От показанията на свид. Г. Ф. се установява, че
на посочената дата свид. Ю.Й. многократно му се обаждал по мобилния телефон първо
за да му иска пари на заем, а след като получил отказ, за да му продаде една щилка за
300,00 лева, тъй като му трябвали пари, като бил много настоятелен. От показанията
на свид. Г. Ф. се установява още, че попитал баща си - свид. Р. Р., който казал, че може
да даде 280,00 лева; както и че докато с баща му пазарили в железарски и хранителен
магазин в с. С.р., свид. Ю.Й. отново му се обадил и казал да отидат до дома му с баща
си и питал дали имат парите, на което свидетелят отговори, че баща му има парите, но
станало късно и свид. Ю.Й. да излезел пред дома си да се срещнат. От показанията на
свид. Г. Ф. се установява още, че след като спрели пред дома на свид. Ю.Й., свид. Г. Ф.
и свид. Р. Р. слезли от автомобила, като свид. Г. Ф. бил хванат за ръката от свид. Ю.Й.,
който попитал дали парите са в него и не го пускал; както и че след като свид. Г. Ф.
отговорил,че баща му има пари, видял двама мъже - подс. М. М. и свид. К. А., като
подс. М. М. извикал „Ела ми тука“, замахнал с една сопа и го ударил по гърба, при
което свид. Г. Ф. се изплашил, отскубнал се от ръката на свид. Ю.Й. и побягнал в
посока на железарския магазин в селото, а баща му побягнал на другата страна. От
показанията на свид. Г. Ф. се установява още, че в железарския магазин разказал на
продавача за случилото се и последният му дал телефона си за да се обади на тел. 112;
както и че пет - шест минути след обаждането по телефона видял на 20 - 30 метра от
магазина баща си, като при срещата им баща му имал наранявания и последният
заявил, че бил бит от подс. М. М. и свид. К. А., както и че подс. М. М. му взел парите -
275,00 лева от джоба му. От показанията на свид. Р. Р. се установява, че синът му
провел няколко разговора със свид. Ю.Й., който искал пари, както и че след като
пазарил в железарския магазин му останали 275,00 лева, които били в десния джоб на
панталона му. От показанията на свид. Р. Р. се установява още, че след като отишли до
свид. Ю.Й., последният хванал свид. Г. Ф. за ръката и отзад дошъл подс. М. М., който
го ударил с една сопа по гърба и свид. Г. Ф. избягал; както и че след това свид. Р. Р.
бил удрян със сопите по тялото от свид. К. А. и подс. М. М., който докато го удряли
питали „Къде са парите“. От показанията на свид. Р. Р. се установява, че свид. К. А.
извадил нож, с който нанесъл прорезна рана в ръката на свид. Р. Р., плашейки го с
думите „Ща коля, казвай къде са парите, сега заминаваш!“, както и че тогава уплашен,
3

свид. Р. Р. показал десния си джоб на панталона и казал, че парите са там, след което
подс. М. М. бръкнал в десния му джоб и взел сумата от 275,00 лева, после свид. К. А. и
подс. М. М. го оставили и си тръгнали. От показанията на разпитаната по делото свид.
Г. Х., живееща на семейни начала със свид. Г. Ф. се установява, че на нейно име е
регистриран лекия автомобил „Ауди“, с които свидетелите Р. Р. и Г. Ф. отшили до с.
Стара ръка за да пазаруват и да видят машинката, която свид. Ю.Й. продавал за около
300,00 лева и където били нападнати. От показанията на свид. Г. Х. се установява още,
че свидетелите Р. Р. и Г. Ф. се прибрали рано сутринта като свид. Р. Р. бил ударен по
главата, имал кръв и ръката му била порязана, както и че последният заявил, че бил бит
от свид. К. А. и подс. М. М., както и че подс. М. М. му взел парите 275,00 лева. От
показанията на свид. Г. Х. се установява, че подс. М. М. обвинявал свид. Г. Ф., че му е
взел конете. Съдът кредитира показанията на свид. Г. Ф., свид. Р. Р. и свид. Г. Х., тъй
като същите пресъздават това което са възприели лично. Показанията им са
безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поради което съдът няма основания да се съмнява в
тяхната достоверност. Освен това съдът кредитира показанията на показанията свид. Р.
Р., относно механизмът на причиняване на телесните увреждания, тъй като той е
пострадалият, който пряко и непосредствено е възприел ситуацията.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. и И. А. - полицейски
служители в РУ - Сливен, както и от показанията им прочетени по реда на чл. 281 от
НПК, се установява, че около 21,30 часа били изпратени по сигнал за скандал и бой в с.
С.р.; че на място в близост до железарския магазин ги чакали две лица - баща и син,
които били бити и от бащата били взети пари около 300,00 лева; както и че
автомобилът им останал на мястото на инцидента, като при направения обход от
полицейските служители, автомобилът не би там, а бил намерен на съседна улица. От
показанията на свид. Д. Д. се установява още, че лицата заявили, че са удряни с
дървена пръчка, а от показанията на свид. И. А. се установява още, че лицата били
свидетелите Г. Ф. и Р. Р., както и че установили лицата, които са им нанесли побоя -
подс. М. М. и свид. К. А.. От показанията на разпитания по делото свид. П. И. -
полицейски служител в РУ - Сливен, както и от показанията му прочетени по реда на
чл. 281 от НПК се установява, че е разговарял със свид. И. К., който му казал за
някакво сбИ.е и го посъветвал да се обади на тел. 112, по - късно също отишъл до с.
С.р. за подадения сигнал и на място установил баща и син, като възрастният човек
казал, че му взели пари, а младото момче, че автомобилът им го няма. От показанията
на свид. П. И. се установява още, че възрастният човек казал, че имал около 280,00
лева и че бил бит с някаква сопа - тояга от подс. М. М., възрастният човек имал
засъхнала кръв по главата; както и че не са намерили автомобила на мястото на
инцидента, а същият бил преместен. От показанията на разпитания по делото свид. И.
К., както и от показанията му прочетени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че
свидетелите Г. Ф. и Р. Р. са посетили магазина му, пазарували, след което по - късно се
върнал свид. Г. Ф., който казал, че той и баща му били бити от някакви мъже и са им
взели колата. От показанията на свид. И. К. се установява, че разговарял със свид. П.
И., който го посъветвал да се обади на тел. 112, след което свид. Г. Ф. му поискал
мобилния телефон за да се обади на тел. 112 и подал сигнал, че били бити с баща му;
както и че след това видял бащата на свид. Г. Ф., но не разговарял с него, а
автомобилът не бил пред дома на свид. Ю.Й., когато го намерили полицаите. Съдът
кредитира показанията свид. Д. Д., свид. И. А., свид. П. И. и свид. И. К., тъй като
свидетелите пресъздават това което са възприели лично. Показанията им са
безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото
4

писмени и гласни доказателства, поради което съдът няма основания да се съмнява в
тяхната достоверност.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свид. А. Д., както и
показанията му прочетени по реда чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК дадени пред
орган на досъдебното производство, от които се установява, че свидетелят отишъл в
дома на свид. Ю.Й. вечерта за да си зареди телефона, като там били подс. М. М., свид.
А. Е. и свид. К. А., които си говорили и чул подс. М. М. да казва „Не можах да го хвана
и да го набия както трябва“. От показанията на свид. А. Д. се установява още, че свид.
Ю.Й. казал да махнат колата, която била пред къщата му, след което свидетелят решил
да се качи в нея и я преместил. Съдът кредитира показанията на свид. А. Д., тъй като
същите са безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което съдът няма основания да се съмнява в тяхната
достоверност.
Съдът кредитира прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показанията на свидетел А. Е. дадени пред орган на досъдебното производство, както и
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК дадени пред друг
състав на съда по същото дело, в които заявява, че бил в дома на свид. Ю.Й., където
дошли подс. М. М. и свид. К. А. като разговаряли за откраднатите коне на подс. М. М.,
който се съмнявал за това в свид. Г. Ф.; че свид. Ю.Й. се обадил около три - четири
пъти на свид. Г. Ф. и му предложи да му продаде някаква щилка – машинка за рязане
на дърва, защото му трябвали пари и че когато свид. Г. Ф. и баща му пристигнали пред
дома на свид. Ю.Й., подс. М. М., свид. К. А. и свид. А. Е. били скрити за къщата. От
показанията на свид. А. Е. се установява още, че свид. Ю.Й. и свид. Г. Ф. разговаряли,
когато подс. М. М. излязъл иззад ъгъла на къщата със сопа в ръцете си, тръгнал към
свид. Г. Ф. на бегом и го ударил два пъти със сопата, след което свид. Г. Ф. избягал и
свид. Р. Р. също хукнал да бяга, а свид. К. А. тръгнал да бяга след него, като и той
носил в себе си една пръчка, като след тях бягал и подс. М. М.. От показанията на свид.
А. Е. се установява, че подс. М. М. и свид. К. А. настигнали свид. Р. Р., като чувал
виковете на последния, както и че след около една - две минути подс. М. М. и свид. К.
А. се върнали. От показанията на свид. А. Е. се установява, че в дома на свид. Ю.Й.
дошъл свид. А. Д. за да си зареди телефона, когато свид. Ю.Й. казал да преместят
колата, което свид. А. Д. направил. Съдът кредитира тези показания на свид. А. Е., тъй
като същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не
кредитира прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показанията свид. А. Е.
дадени пред друг състав на съда по същото дело, в частта в която заявява, че при
пристигането на свид. Г. Ф. и баща му пред дома на свид. Ю.Й., той заедно с подс. М.
М. и свид. К. А. били в двора на къщата, не били скрити; както и че подс. М. М. ударил
с една сопа свид. Г. Ф., защото го напсувал на майка, тъй като в тази му част
показанията на свид. А. Е. не се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени
и гласни доказателства, още повече, че свидетелят като племенник на подс. М. М. е
заинтересован от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на свид. К. А. дадени в съдебно заседание, както и
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК дадени пред
орган на досъдебното производство, в които свидетелят заявява, че подс. М. М. им
казал да се скрият зад къщата на свид. Ю.Й. като видели, че идва колата на свид. Г. Ф.;
че той и подс. М. М. носели по една сопа в ръцете си, като малко след като свид. Г. Ф.
и баща му слезли от автомобила и започнали да говорят със свид. Ю.Й., подс. М. М.
хукнал към тях със сопата си, замахнал и ударил някой от тях, както и че след това
5

свид. Г. Ф. хукна да бяга на една страна, а свид. Р. Р. на друга. От показанията на свид.
К. А. се установява още, че последвал свид. Р. Р. и го ударил със сопата два пъти по
крака и по гърба; че след това дошъл й подс. М. М. и започнал да дърпа свид. Р. Р., че
след това двамата заедно с подс. М. М. си тръгнали, както и че е възстановил на свид.
Р. Р. сумата от 280,00 лева. В тази част съдът кредитира показанията на свид. К. А., тъй
като се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свид. К. А., в които заявява, че не е заплашвал свид. Р. Р. и нямал нож в
себе си, че не е видял подс. М. М. да удря свидетеля, както и да бърка по джобовете му,
тъй като тези му показания противоречат на кредитираните от съда писмени и гласни
доказателства, в това число на показанията на свид. Р. Р., на приетата по делото
съдебно - медицинска експертиза относно получените от свид. Р. Р. телесни
увреждания, както и на приложеното по ДП копие от споразумението сключено между
представителя на ОП – Сливен, свид. К. А. и неговия защитник.
Съдът кредитира показанията на свид. Ю.Й. дадени в съдебно заседание, както и
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК дадени пред
орган на досъдебното производство, в които свидетелят заявява, че се е обаждал
няколко пъти на свид. Г. Ф. за да му продаде една щилка за 300,00 лева, като
последният му заявил, че баща му можело да поиска да я купи. От показанията на свид.
Ю.Й. се установява още, че в дома му били подс. М. М., свид. А. Е. и свид. К. А.,
когато дошли свид. Г. Ф. и баща му; че подс. М. М. и свид. К. А. излезли иззад къщата
му със сопи в ръце, подс. М. М. нападнал свид. Г. Ф., който избягал. От показанията на
свид. Ю.Й. се установява, че свид. Р. Р. също хукнал да бяга, но бил настигнат от подс.
М. М. и свид. К. А., които започнали да го налагат със сопите и свид. Р. Р. започнал да
вика за помощ. От показанията на свид. Ю.Й. се установява, че автомобилът на свид. Г.
Ф. останал пред дома му и той казал да го преместят, което било сторено от свид. А. Д..
В тази им част съдът кредитира показанията на свид. Ю.Й., тъй като се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид.
Ю.Й., в които заявява, че не е видял подс. М. М. и свид. К. А. да удрят свид. Р. Р., тъй
като тези му показания противоречат на кредитираните от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. М. М. в частта, в която заявява, че бил в
дома на свид. Ю.Й. заедно със свид. К. А.; че ударил свид. Г. Ф., който избягал; че
заедно със свид. К. А. настигнали свид. Р. Р., ударили го и след това си тръгнали, както
и че свид. А. Д. преместил автомобила на свид. Г. Ф., който бил пред дома на свид.
Ю.Й.. В тази част обясненията на подс. М. М. се подкрепят от кредитираните от съда
писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. М. М., че не
е вземал пари от свид. Р. Р., тъй като противоречат на кредитираните от съда показания
както на пострадалия Р. Р., така и на показанията на свид. Г. Ф., свид. Г. Х., свид. Д.
Д., свид. И. А. и свид. П. И., на които непосредствено след случилото се свид. Р. Р. е
споделил, че са му взели парите, както и че това било сторено от подс. М. М.. Ето защо
съдът намира, че тези обяснения на подс. М. М. са негова защитна позиция, която не се
потвърждава от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените съдебно -
медицинска експертиза и съдебно - фоноскопна експертиза, тъй като същите не бяха
оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и
професионалната компетентност на експертите.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
6

обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от
страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият М. Ш. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198,
ал. 1, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 06.04.2020 год. в с. С.р., общ. Сливен,
като съизвършител, в съучастие с К. С. А. от с. Б., общ. К., отнел чужда движима вещ –
сумата от 275,00 лева (двеста седемдесет и пет лева) от владението на Р. Ф. Р., на 61
години от с. С., общ. Е., обл. В.Т., с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила.
В разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказателна
отговорност за лице, което отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с
намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване.
Грабежът е типично съставно престъпление, тъй като изпълнителното му деяние
включва в себе си два функционално свързани акта, всеки от които представлява едно
самостоятелно престъпление. Първият акт е принудата (физическа или психическа),
квалифицирана като престъпление по чл. 143 от НК. Вторият акт е кражбата, при която
се отнема чужда движима вещ от владението на другиго с намерение тя да бъде
присвоена. При основния състав на чл. 198, ал. 1 от НК принудата е това
престъпление, осъществяването на което на практика улеснява отнемането на вещта. В
същото време принудата във всички случаи е насочена към постигане на точно
определен резултат – противозаконното отнемане на чужда движима вещ. От това
произтича и неделимата връзка в субективното отношение на дееца при извършване на
това престъпление, т.е. деецът трябва да съзнава, че принудата обективно е улеснила
отнемането на вещта.
В настоящия случай безспорно по делото се установи, че на 06.04.2020 год. в с.
С.р., общ. Сливен след като подс. М. М. ударил свид. Г. Ф., свид. Р. Р. побягнал, но бил
настигнат от подс. М. М. и свид. К. А. и бил удрян със сопите по тялото от тях.
Безспорно е установено, че докато нанасяли ударите подс. М. М. и свид. К. А. питали
„Къде са парите“, както и че свид. К. А. извадил нож, с който нанесъл прорезна рана в
ръката на свид. Р. Р., плашейки го с думите „Ща коля, казвай къде са парите, сега
заминаваш!“. Безспорно се установява, че тогава уплашен, свид. Р. Р. показал десния си
джоб на панталона и казал, че парите са там, след което подс. М. М. бръкнал в десния
му джоб и взел сумата от 275,00 лева, после свид. К. А. и подс. М. М. го оставили и си
тръгнали. Следователно от обективна страна безспорно се установява, че употребата на
сила от страна на подс. М. М. и свид. К. А. е имала за цел улесняване отнемането от
владението на свид. Р. Р. на сумата от 275,00 лева, с намерение противозаконно да я
присвоят.
Възраженията на защитата на подсъдимия относно доказаността на обвинението
се изразяват в анализ на защитата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. По отношение на същите съдът е изложил съображенията си кои гласни
и писмени доказателства събрани по делото се кредитират и основанията за това.
Възражението на защитата на подс. М. М., че ако е имало грабеж свид. Г. Ф. щял да го
съобщи при разговора му по тел. 112, е неоснователно. Безспорно се установи от
кредитираните от съда показания, че свид. Г. Ф. е провел разговора по тел. 112 преди
свид. Р. Р. да се върне до магазина на свид. И. К.. В тази посока са и показанията на
свид. И. К., от които е видно, че само свид. Г. Ф. се е върнал до магазина му и е
7

поискал телефон за да се обади на тел. 112, като едва след този разговор свид. И. К.
видял свид. Р. Р., но не е разговарял с него. Следователно по време на разговора с тел.
112 свид. Г. Ф. не е знаел, че са били взети пари от неговия баща, а е разбрал за това
след това, когато свид. Р. Р. се е върнал до магазина. Освен това свид. Р. Р. е заявил за
извършения му грабеж и непосредствено след инцидента на пристигналите на място
полицейски служители, чиито показания съдът кредитира. Възражението на защитата
на подс. М. М., че имало оговор между свид. Г. Х., свид. Р. Р. и свид. Г. Ф. също е
неоснователно, доколкото преценка дали е налице оговор или не може да се прави само
на обяснения дадени от подсъдимите, но не и на показанията на свидетелите.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. Подс.
М. М. е съзнавал, че нанасяните от него и от свид. К. А. удари по свид. Р. Р. обективно
са улеснили отнемането на вещта, тъй като уплашен последният им е показал къде са
намират парите му и същите били взети от подс. М. М.. Обстоятелството, че ударите
по свид. Р. Р. са били нанесени с цел да бъдат отнети парите му се потвърждава и от
действията на подс. М. М. и свид. К. А., които веднага след като ги взели прекратили
боя на пострадалия и си тръгнали.
Освен това в настоящия случай престъплението е извършено в съучастие между
подс. М. М. и свид. К. А., като съизвършители и при общност на умисъла. Безспорно е
установено, че престъплението е извършено при съизвършителство, тъй като в самото
изпълнение на престъплението са участвали двамата - подс. М. М. и свид. К. А.. Освен
това е налице и общност на умисъла, тъй като всеки един от тях е съзнавал, че в
изпълнението на престъплението участва и другото лице и са искали настъпването на
общественоопасните последици от деянието.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени
частичните самопризнания на подсъдимия и липсата на други образувани наказателни
дела.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подс. М. М. съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства - частичните самопризнания на подсъдимия и липсата на други
образувани наказателни дела, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това съдът взе в предвид продължителния срок на наказателното
преследване (продължило почти три години), който сам по себе си е оказал
превантивно и предупредително въздействие върху подсъдимия (в този смисъл
Решение № 545/05.10.2004 год. по н.д. № 72/2004 год., ІІІ н.о. ВКС). Съгласно
цитираното решение налице е изключително смекчаващо вината обстоятелство, когато
продължителността на процеса е надминала изискването за приключването му в
„разумен срок” по изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, според който всяко лице
има право на гледане на неговото дело в разумен срок. Преценявайки всичко това
съдът стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и
8

съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Веществените доказателства по делото, а именно: 2 броя одорологични следи,
запечатани в пликове с лепенки № В 2360 и № В 2361; 2 броя следи за ДНК анализ,
запечатани в хартиени пликове с лепенки № В 2358 и № В 2359 на ОДМВР-Сливен и 1
брой диск – CD-R c надпис 10584р-1876/31.07.2020 г., следва да се съхраняват по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожат
като вещи без стойност.
При определяне размера на дължимите от подс. М. М. разноски съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 3, изр. 2 от НПК, съгласно която когато осъдените са
няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. В настоящия
случай досъдебното производство е водено срещу подс. М. М. и свид. К. А., като в
хода на досъдебното производство са били направени разноски в общ размер на 311,20
лева, а в хода на съдебното производството по НОХД № 644/2020 год. по описа на
Окръжен съд – Сливен са били направени разноски в общ размер 202,79 лева.
Наказателното производство спрямо свид. К. А. е приключило с влязло в сила
споразумение по НОХД № 330/2022 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, по което
същият е бил осъден да заплати направените по досъдебното производство разноски в
размер на 155,60 лева по сметка на ОД на МВР – Сливен и направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 15,00 лева по сметка на Окръжен съд –
Сливен.
По правилата на процеса подс. М. Ш. М. беше осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 155,60 лева (сто петдесет и пет лева и
шестдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР –
Сливен.
По правилата на процеса подс. М. Ш. М. беше осъден да заплати направените по
НОХД № 644/2020 год. по описа на СлОС разноски в размер на 101,40 лева (сто и един
лева и четиридесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Сливен.
По правилата на процеса подс. М. Ш. М. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 151,95 лева (сто петдесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	48
Дата:	9 март 2023 г.
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20222230200924
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 август 2022 г.

Присъда по дело №924/2022 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите