Решение по дело №462/2019 на Районен съд - Враца

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр. Враца, 10.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

      Председател:  Калин Т.

 

при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Т. гр. дело № 462 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД.

В исковата молба и в допълнителната такава ищецът М.Ц.Т. ***, твърди, че ответницата, в качеството си на ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”*** стопанисва автокъща ,,Ауто здрави”, находяща се в гр. Враца на кръстовището на бул. ,,***********”. Поддържа, че е извършил ремонти на автомобили, собственост на ответницата, които били докарани в стопанисвания от него сервиз от съпруга на Д.В. и били оставени за ремонт. Сочи, че след като извършил ремонтите ответницата си взела автомобилите, но отказала да подпише работните карти и протоколите, като подписала само един от тях, оспорила дължимите суми и не му платила. Изтъква, че стойността на извършените ремонти, съгласно протоколите и работните карти, възлиза на 5 468, 95 лв. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди ответника ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”*** да му заплати сумата 5 468, 95 лв., представляваща стойността на извършените от него ремонти на автомобили, собственост на ответницата, както и разноските по делото.

Ответникът ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”***, в писмения отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявеният иск, като неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че не е имала никакви облигационни отношения нито лично, нито като едноличен търговец по повод извършване на ремонт на товарен автомобил марка ,,Мерцедес”, модел ,,Атего”. Поддържа, че съпругът на Д.В.М. притежава товарен автомобил с посочената марка, но взаимоотношенията между него и ищеца са били въз основа на договорки за ремонт на процесния автомобил, като в тези уговорки ответницата нито е участвала, нито знае вид и срокове за изпълнение между страните. Сочи, че в лично качество й е станало известно от съпруга й, че ремонтът на процесният товарен автомобил е бил възложен от съпруга й и извършен некачествено от ищеца, че не са били закупувани нови, неупотребявани части за ремонт на същия и в резултат на некачественото му ремонтиране се е наложил нов ремонт на същия в други сервизи и че задълженията към ищеца по повод извършеният ремонт са заплатени изцяло, тъй като товарният автомобил е предаден от ищеца на него.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-почеркова експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:

По делото са представени три броя сервизни протоколи и три броя работни карти за извършени ремонти на товарен автомобил "Мерцедес Атего", лекотоварен бус "Ивеко" и на автовоз "Мерцедес Актрос", всички собственост на автокъща "Авто Здрави". В сервизните протоколи и в работните карти са отразени извършените ремонтни дейности, а в работните карти като лице за контакт е посочено З. М.. В работните карти е положен подпис на издалия МПС (без посочване на името му), а сервизните протоколи са подписани от извършилия ремонта и управител (също без посочване на имената им), като в тях е поставен печат на "ЕМ ДЖЕЙ ТИМ" ООД, гр.Враца.  

По делото е представен и приемо-предавателен протокол на товарен автомобил "Мерцедес Атего" с рама WDB9700151K302659, в който е отразено, че на 28.01.2018г. след извършване на основен ремонт на двигател ЕМ ДЖЕЙ ТИМ СЕРВИЗ предава автомобила в изправно състояние. В протокола е отразено, че при извършения ремонт са монтирани нови части и детайли, съгласувани и одобрени от собственика на автомобила и че ценообразуването е извършено съгласно работна карта. Срещу "предал" е поставен печат на "ЕМ ДЖЕЙ ТИМ" ООД, гр.Враца и положен подпис (без посочване на името на лицето), а срещу "приел" е положен подпис, също без да е обозначено на кого принадлежи.

От заключението на вещото лице инж. Й.А. по назначената и изпълнена съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и професионално изпълнено се установи, че подписът за "приел" в приемо-предавателен протокол на товарен автомобил "Мерцедес Атего" от 28.01.2018г. е на З. Т. ***.

Установи се също, от представените по делото фактура № **********/22.12.2017 год. и касов бон от същата дата, че на ищеца М.Ц.Т. са доставени авто части на стойност 1218, 95 лв.

Установи се също, от представеното удостоверение рег. № 967000-6880 от 12.06.2019г., издадено от ОДМВР-Враца, сектор "Пътна полиция", че специален автомобил "Мерцедес Атего 812" с рама WDB9700151K302659, е собственост на "Елзар - Д.В."***.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак на Община Враца от 18.06.1995г., от което се установява, че З. Т. М. и Д.В. Г. (М.) са сключили граждански брак, за което е съставен акт за граждански брак № 196 от 18.06.1995г.

По делото са разпитани свидетелите Ж.В.Д.-Т. (съпруга на ищеца), Н.Т.Н., З. Т. М. (съпруг на Д.В.М.) и М.Л.Д., чиито показания съда кредитира като непосредствени, пълни, обективни и непротиворечиви,

Свидетелката Ж.В.твърди, че освен съпруга на ищеца е и съдружник във фирмата и че почти всеки ден е била в сервиза. Свидетелката установи, че са правили ремонт на три камиона - на един бус и на два автовоза. Камионите били докарани за ремонт в сервиза от З. Т. М. през декември 2017 г. и през януари 2018 г. същият си ги взел. Според свидетелката най-тежкия ремонт бил извършен на двигателя на автовоз "Мерцедес Атего", а на другите два автомобила ремонтите били по-леки. След ремонта на трите автомобила, при предаването им възникнал спор за дължимата сума и З. отказал да подпише приемо-предавателни протоколи за предаването им - излязъл да тества камион "Мерцедес Атего" и не се върнал повече. Свидетелката установи също, че съпругът й е търсил З., за да си плати ремонта и отговора на последния винаги е бил, че това са много пари и ремонта не струва толкова. Ищецът е споделял със свидетелката, че за ремонта на автомобила са поръчвани части и съответно същите са монтирани на автомобила; една част от тези части са били нови, а друга част от тях втора употреба З. си е донесъл. За извършения ремонт свидетелката не е изготвяла счетоводни документи, понеже не бил платен от клиента. Свидетелката твърди също, че със съпругата на З. - Д., не е имала контакти във връзка с тези процесни автомобили.

Свидетелят Н.Т.Н. установи с показанията си, че през миналата зима е оказал помощ на ищеца като с крана си е извадил от един камион - син "Мерцедес Атего" двигателя му и след 10 дни го е монтирал отново. На въпрос на свидетеля на кого е камиона ищецът му отговорил, че е на З..

Свидетелят З. М. твърди, че се занимава с продажба на леки автомобили. През месец ноември 2017 г. закарал на ищеца два камиона, които се нуждаели от ремонт - единият "Мерцедес Атего" - от основен, а другият "Мерцедес Актрос" - от частичен. Двамата се договорили и ищецът обещал и казал, че може да извърши ремонтите. Според свидетеля ищецът обещал да извърши ремонтите до Нова година, а изкарал "Мерцедес Атего" от сервиза на 17-18 януари 2018 г. Свидетелят твърди, че всичко, което ищецът му е поискал за ремонта - за части и труд, е платил и че не е подписвал документи, свързани с ремонта. Според свидетеля съпругата му не притежава имущество като търговец и не участва по никакъв начин в неговата дейност с търговията с коли. Същият твърди, че двата автовоза "Мерцедес" и лекотоварния автомобил "Ивеко" са собственост на „Д.В.“ ЕООД, както и че ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”*** не работи от 4-5 години.

От разпита на свидетеля М.Д., шофьор на автовоз, се установи, че "Мерцедеса" е закаран за ремонт на двигателя в халето на ищеца и че двамата със З. са носили части за ремонта. Свидетелят е присъствал при взимането на камиона от сервиза и твърди, че не е чул спорове за неуредени сметки, обстановката била нормална. Според свидетеля ищецът е ремонтирал на З. автомобил "Ивеко" и "Мерцедес Актрос". Свидетелят е чул от З., че М. му е взел много пари за ремонтите.

Представените по делото документи - протоколи за извършени ремонти на сервиз "Балкан транс туринг" ЕООД и "Ф-трък сервиз" ЕООД, договор за заем от 12.12.2017г. и писмо на Община Враца рег. индекс 94000-7814 (1) от 20.06.2019г., не са относими като доказателства по делото, поради което съдът не ги анализира.

Не се твърди от ответника, респ. не се представиха доказателства за заплащане на някакви суми за ремонта на автомобилите.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:

Искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД се основава на сключен договор за изработка. Този договор поражда задължения и за двете страни: за изпълнителя – на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна; за възложителя – да плати възнаграждение (чл. 258 от ЗЗД). Всяка от страните по договора за изработка поема задължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна.

При договора за изработка изпълнителят-ищец трябва да докаже на първо място сключен с възложителя-ответник валиден договор за изработка (в случая за ремонт на автомобили), фактите, обуславящи точността на изпълнение на възложената му работа, както и предаването/приемането на работата като предпоставка за възникване на правото на възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД.

От ангажираните писмени и гласни доказателства обаче, не може да се направи категоричен извод, че между страните по делото е сключен договор за изработка (за ремонт на автомобили), по силата на който ищецът, в качеството на изпълнител, е поел задължението да извърши ремонт на автомобили, собственост на ответника, а последният, в качеството на възложител, е поел задължението да му заплати договорено възнаграждение.

Не се установи ответника по делото ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”*** да е договарял с ищеца и да има между тях каквито и да било отношения, свързани с ремонт на автомобили. Не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че приемо-предавателните протоколи и карти са подписани от представител на ответното дружество (съпругът на управителя му), което означавало приемане на извършването на ремонтите. На първо място, представените по делото сервизни протоколи за извършен ремонт и работни карти са издадени от ЕМ ДЖЕЙ ТИМ СЕРВИЗ и не се установи връзката на ищеца М.Ц.Т. с този сервиз. В тези документи като клиент и собственик на ремонтираните автомобили е посочен автокъща "Авто здрави" и не се установи връзка между последния и ответника по делото ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”***. Установи се също, от представеното удостоверение, издадено от ОДМВР-Враца, сектор "Пътна полиция", че един от автомобилите, описан в посочените документи - "Мерцедес Атего", не е собственост на ответника по делото, а на друг търговец - "Елзар - Д.В."***. На второ място, сервизните протоколи и работни карти носят подписи само на лицата, издали съответното МПС, на извършилия ремонта и на управителя на сервиза и от тях не може да се установи някаква облигационна връзка между страните по делото. На трето място, действително по делото се установи, че подписът за "приел" в приемо-предавателен протокол на товарен автомобил "Мерцедес Атего" от 28.01.2018г. е на З. Т. *** и че последният е съпруг на Д.В. Г., собственик и представляващ ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”, но не се установи в случая З. М. да е действал като представител именно на ответника, с оглед и установената собственост на този автомобил на друг търговец.

Облигационна връзка между страните по делото по повод ремонт на автомобили не се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Всички те установяват само, че свидетелят З. Т. М. е докарал за ремонт в сервиза на ищеца автомобили и че след ремонта същият ги е взел. От показанията не се установява свидетелят М. да е договарял с ищеца от името на ответника ЕТ ,,Елзар-05-Д.В.”.

Изложеното води до правния извод, че между страните по делото не е сключван договор за изработка – не е постигано съгласие по необходимите елементи – предмет, качество и срок на изпълнение и съответно възнаграждение. С оглед на това, само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Пред вид изложеното, настоящата инстанция намира, че искът по чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес ***-05-Д.В.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. "Панега" № 3, представляван от Д.В.М., ИСК с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД, за заплащане на сумата 5 468, 95 лева, представляваща стойността на извършените от него ремонти на автомобили по договор за изработка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: