№ 36897
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110103039 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на
постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на ответника Р. Г. А.
разноски за платено адвокатско възнаграждение с искане да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в по-малък размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата изразява становище за
неоснователност на искането.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, съображенията
за което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно ал. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. В случая предявените искове срещу Р. Г. А. са отхвърлени, поради което и
същият има право на направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение. В
действителност с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да
приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Ето защо за
определяне размера на възнаграждението следва да бъде взета предвид фактическа и правна
сложност на делото – от една страна обстоятелството, че вземанията произтичат от едно и
също правоотношение - за доставка на топлинна енергия, които са характерни за предмета на
дейност на ищеца, както и това, че производството не се отличава с каквато и да било
особеност от множеството идентични производства в СРС, по които ищец е „Топлофикация
София“ ЕАД. От друга страна обаче следва определяща не е основно цената на исковете, а
следва да бъдат съобразени извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия по защита срещу предявените искове. Ето защо съдът намира, че
наред с горното видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско
възнаграждение в размер по-нисък от определените такива в исковото производство от 400
лева и в заповедното производство от 50 лева, доколкото определените от съда размери са
по-скоро в минимален размер предвид конкретните обстоятелства в случая.
По изложените съображения, молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на
1
решението на съда, с което в полза на ответника Р. Г. А. са присъдени разноски за платено
адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на
решение № 14868 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 3039/2024 г., по описа на СРС, 74
състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2