Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 331 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД от Т.Л.А. срещу Т.Л.В. за
признаване за установено по отношение на ответницата, че съществува нейно
задължение към ищеца за предаване държането на 68 кв. м., находящи се в
собствения на Т.Л.А. УПИ XIII-209 в кв. 23 по действащия план на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254 от 04.08.1992 г. на кмета на гр. Любимец, ситуирани
между североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната регулационна
линия и граничната регулация с УПИ XII-209, удостоверено в Заповед № 413 от
07.11.2017 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 790/2017 г. по описа на РС Свиленград.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ УПИ XIII-209 в кв. 23 по действащия план на гр. Любимец. По
силата на договор за наем от 29.03.2007 г. с нотариална заверка на подписите
отдал на ответницата 117 кв. м. от гореописания имот, ситуирани между
североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната регулационна линия и
граничната регулация с УПИ XII-209. Договорът бил сключен за срок от 10 г., а
след изтичането на срока му ищецът изпратил до ответницата нотариална покана за
сключване на нов договор за наем или за предаване държането на отдадените под
наем квадратни метри. Поддържа, че по повод отправената нотариална покана бил
съставен констативен протокол от 20.07.2017 г. от нотариус Величка Василева, в
който било отразено, че страните постигнали съгласие да прекратят договора за
наем от 30.08.2017 г. Споразумели се в периода 31.08.2017 г. – 10.09.2017 г.
ответницата да възстанови оградата, представляваща имотната граница между
съседните имоти чрез поставяне на мрежа. Въпреки уговореното, ответницата
освободила само част от наетата площ от 49 кв. м., а останалите 68 кв. м. от
общо предоставените 117 кв. м. отказала да му предаде. На 17.08.2017 г. по
молба на ищеца било завършено геодезическо замерване от правоспособно лице от
Камарата на инженерите по геодезия, като била отбелязана границата между
имотите на страните, които били съседни. Въз основа на геодезическото замерване
ищецът се опитал да постави мрежа, но ответницата повикала полиция, а дошлите
полицейски служители казали на ищеца, че няма право да постави ограда. Поради
това подал заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за предаване на процесните 68
кв. м. Заявлението било уважено изцяло, а въз основа на издадения изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело срещу ответницата. На 24.04.2018 г.
съдебният изпълнител предал на ищеца държането върху процесните 68 кв. м.
Поддържа, че тъй като в срока по чл. 414 ГПК ответницата подала възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение, за него бил налице правен интерес да
предяви установителен иск за съществуването на вземането си, доколкото щели да
бъдат обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Т.Л.В., в която изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че действително на 29.03.2007
г. страните сключили договор за наем за срок от 10 г. Твърди, че преди изтичане
на срока на договора върнала наетия имот, представляващ част от УПИ XIII-209,
разположена на юг от съществуващата ограда между УПИ XII и УПИ XIII. Посочено
е, че ищецът бил собственик на УПИ XIII-209, а тя била собственик на съседния
имот – УПИ XII-209. Ответницата оспорва, че предмет на договора за наем била
частта, отбелязана на скица № 243/26.07.2017 г. с букви А, Б, В, Г. Счита, че
тази част не е била предмет на договора за наем, тъй като попадала в собствения
ѝ УПИ XII-209. Твърди, че между двата имота – УПИ XII и УПИ XIII, била
изградена масивна ограда, съществуваща и до днес. По тези съображения моли да
бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена
Заповед № 413/07.11.2017 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 790/2017 г. по описа на РС
Свиленград, с която е разпоредено на ответницата да предаде на ищеца владението
на 68 кв. м., находящи се в собствения на кредитора УПИ XIII-209 в кв. 23 по
действащия план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г.,
ситуирани между североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната
регулационна линия и граничната регулация с УПИ XII-209. Срещу ответницата е
издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изп. д. № 51/2018 г.
по описа на ДСИ при РС Свиленград. От протокол за въвод във владение от
24.04.2018 г. се изяснява, че ищецът Т.Л.А. е въведен във владение на 68 кв.
м., находящи се в УПИ XIII-209. От приложеното ч. гр. д. № 790/2017 г. се
установява, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата е депозирала
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, а ищецът в
изпълнение на указанията на съда в преклузивния едномесечен срок е предявил иск
за установяване съществуването на вземането си.
В настоящия случай от Договор за наем от
29.03.2007 г., с нотариално удостоверяване на подписите, се изяснява, че ищецът
Т.Л.А. отдал под наем на ответницата Т.Л.В. за временно и възмездно ползване
дворно място от 117 кв. м., находящо се в УПИ XIII-209 в кв. 23 по действащия
план на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., ситуирано между
североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната регулационна линия и
граничната регулационна линия с УПИ XII-209. Според чл. 2 договорът е сключен за
срок от десет плюс пет години.
С нотариална покана, връчена на ответницата на
18.07.2017 г., ищецът е отправил предложение за сключване на нов договор за
наем с гореописания предмет. Изрично е посочено, че ако ответницата не се яви
на 20.07.2017 г. от 11 ч. в кантората на нотариус Величка Василева в гр.
Свиленград, ще следва да освободи използваната площ и да възстанови
премахнатите дървени колчета, очертаващи границата между двата имота. Приложен
е и констативен протокол, съставен от нотариус Величка Василева, в който е
посочено, че ответницата Т.Л. Андинова и пълномощникът на ищеца – Росица
Росенова Андинова, са постигнали съгласие договорът да се счита за прекратен
към 30.08.2017 г., на която дата ще бъде освободена ползваната част от дворното
място от ответницата и в периода 31.08.2017 г. – 10.09.2017 г. ще бъде
възстановена оградата между двата имота чрез поставяне на мрежа за сметка на
двете страни.
От приложените нотариални актове за покупко-продажба
се установява, че бащата на страните на 04.09.1974 г. е прехвърлил на ищеца дворно
място с площ от 610,50 кв. м., находящо се в гр. Любимец, обособено в
самостоятелен парцел 13-449, образуван за планоснимачен номер 449, а на
05.03.1975 г. се е разпоредил в полза на ответницата с дворно място с площ от
767 кв. м., находящо се в гр. Любимец, обособено в самостоятелен парцел 12-449,
образуван за планоснимачен номер 449. Съгласно действащия план на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., за придобитото от ответницата дворно
място е отреден УПИ XII-209, който след извършени разпоредителни сделки към
настоящия момент е собственост на ответницата и нейния съпруг Георги Димитров
Вълканов. От Удостоверение за пълна и частична идентичност от 03.05.2018 г.,
издадено от Община Любимец, се изяснява, че УПИ XIII-449 от кв. 23 по плана на
гр. Любимец, одобрен със Заповед № 2475/03.06.1957 г., описан в нот. акт от
1974 г., е частично идентичен с УПИ XIII-209 от кв. 23 по плана на гр. Любимец,
одобрен със Заповед № 254 от 04.08.1992 г. Приложена е и комбинирана скица, от
която става ясно, че не е налице съвпадение между границата между двата имота
по кадастралната карта и граница по действащия регулационен план от 1992 г.,
приет при действието на ЗТСУ (отм.), като към имота на ищеца е придадена част
от имота на ответницата.
Представен е и архитектурен план за гараж със
склад в собствения на ищеца УПИ XIII-209, който следвало да бъде разположен
между уличната регулационна линия, границата със съседния УПИ XII-209 и двете
масивни сгради. Върху проекта е изписано с ръкописен текст „одобрявам”, положен
е подпис на длъжностното лице и дата: 15.04.1990 г. Представено е Разрешение за
строеж № 5 от 06.02.1991 г. на ищеца Т.Л.А. съгласно одобрените/съгласуваните проекти
от 15.04.1990 г. за гараж със склад в парцел XIII-209, квартал 23 по плана на
гр. Любимец. На основание чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване
истинността на изявлението „одобрявам”, подписа след него и датата 15.04.1990
г., поставени върху архитектурния проект, както и истинността на датата
16.02.1991 г., на която е посочено, че е издадено разрешението за строеж, и
съдържащата се след „съгласуваните проекти” дата 15.04.1990 г. След извършена
проверка в техническия архив на Община Любимец вещото лице по съдебно-техническата
експертиза е установило, че е налична следната документация във връзка с
проекта за строеж на „гараж със склад”: подписана и подпечатана виза за
проектиране на гараж със склад, издадена на 03.05.1990 г. върху скица №
235/27.04.1990 г., проект по част архитектурна, подписан от проектанта на дата
14.05.1990 г. с допълнителен текст върху проекта „одобрявам: (п) 15.04.1990” и
разрешение за строеж № 5/06.02.1991 г., неподписано и неподпечатано. В съдебно
заседание вещото лице е изяснило, че документацията, налична по делото, е
напълно идентична с намерената в Община Любимец. Единствено разрешението за
строеж, което се намирало в архива на общината, нямало подпис на главен
архитект и печат, но съдържало датата 15.04.1990 г. „след съгласуваните
проекти”. С оглед обстоятелството, че оспорените разрешение за строеж и
архитектурен план са официални документи, на основание чл. 193, ал. 3 ГПК
ответникът следваше да опровергае истинността на горепосочените документи. В
разглеждания случай, доколкото идентични на тези документи се съхраняват в
Община Любимец, съдът намира, че не е доказано оспорването истинността на тези документи.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че площта в квадратни метри, ситуирани
между североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната регулационна
линия и граничната регулация с УПИ XII-209, обособени между точки А, Б, В и Г
на скицата, приложена на л. 12 от делото, е 68 кв. м. Според вещото лице площта
и размерите на така образувания четириъгълник съвпадат с тези в протокола за
въвод във владение от 24.04.2018 г. Експертът е изяснил, че на скицата на л.
115 с точки А, Б, В, Г, Д, Е и Ж е обозначил отдадената съгласно чл. 1 от
договора за наем част от поземления имот, която била с площ от 216 кв. м. Само
площта, обособена между буквите Г, Д, Е и Ж, била в размер на 148 кв. м. След
извършените геодезически замервания вещото лице е приело, че площта, находяща
се между точки А, Б, В, Г, Д, Е и Ж, е част от УПИ XIII-209. Тъй като
отдадената под наем площ от 117 кв. м. била почти два пъти по-малка от
обособената между точки А, Б, В, Г, Д, Е и Ж, експертът не могъл категорично да
установи къде са разположени тези 117 кв. м. в рамките на 216-те кв. м. При
извършения оглед вещото лице е установило наличието на две масивни стени/огради
– в източната част с височина 2 м и ширина 0,25 м и в западната част – с
височина 0,60 м и ширина 0,20 м., които на скицата на л. 115 са отразени в
зелен цвят. В съдебно заседание е посочил, че не може с категоричност да се
каже дали това е оградата между двата поземлени имота.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелите Р.А.
и Т.Т., тъй като същите са обективни и безпротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства. Свидетелката Р.А. – съпруга на ищеца,
разяснява, че заживяла в имота на съпруга си през 1999 г. Разказва, че между
имотите на страните нямало ограда, тъй като по това време имали обща
селскостопанска техника. От към улицата имало обща порта, която обслужвала и
двата имота. През тази врата преминавала земеделската техника на ответницата. Според
свидетелката имало част от строеж на гараж, разположен между къщата на ищеца и регулационната
линия с имота на ответницата, който останал недовършен. Това знаела от
разказите на свекърва си, тъй като към онзи момент не живеела все още в имота.
Разказва, че договорът за наем с ответницата бил сключен през 2007 г., като
тогава тя представлявала съпруга си пред нотариуса. Спомня си, че след това
била поставена в западната част на имота мрежата с бордюр. След изтичане срока
на договора ответницата не освободила наетата площ, поради което се наложило да
бъде призована пред нотариус. Поддържа, че тъй като в част от отдадената площ
ответницата имала малка оранжерия, помолила да ѝ бъде предоставен срок да
прибере продукцията. Поради това се уговорили договорът да се счита за
прекратен и в периода 31.08.2017 г. – 10.09.2017 г. да се постави съвместно от
двете страни мрежа. Тъй като ответната страна не проявявала инициатива, на
03.09.2017 г. свидетелката и съпругът ѝ предприели действия по монтиране
на мрежата. Тогава ответницата повикала полиция, като заявила, че това е нейна
собственост. Според свидетелката била върната част от отдадената по наем площ,
намираща се зад селскостопанската постройка, където била оранжерията. Твърди,
че не били върнати квадратните метри, които очертавали пътека, намираща се
между ул. „Одрин”, североизточната масивна сграда и регулационната линия с
имота на ответницата.
Свидетелят Т.Т. разказва, че посещавал къщата на
ответницата от 1985-1986 г. Посочил е, че между имотите на страните имало
разположени стена, после кухня и накрая едно празно място. Разположението на
вратите отпред на улицата не било променяно през годините. Разказва, че
оградата с бетон отдолу, която била разположена след кухнята, била изградена от
сина на ответницата. Спомня си, че в продължение на повече от 10 години
ответницата засявала зеленчуци в оранжерия, разположена зад лятната кухня на
ищеца.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 233,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне наетата вещ. Следователно за
основателността на предявения иск следва да бъдат установени следните
предпоставки: 1) наличието на сключен между страните договор за наем на
описаната в исковата молба част от дворното място; 2) предаването на тази част
в държане на ответницата; 3) настъпилото прекратяване на договора; 4)
неизпълнение на задължението на наемателя да върне наетата вещ.
В разглеждания
случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е отдал
под наем на ответницата част от собствения си поземлен имот, като след изтичане
на максимално предвидения в чл. 229, ал. 1 ЗЗД десетгодишен срок страните са
постигнали съгласие договорът да се счита за прекратен на 30.08.2017 г. Също
така от съвкупната оценка на показанията на свидетелите Р.А. и Т.Т. става ясно,
че ответницата е ползвала частта от дворното място, обозначена с точки А, Б, В
и Г на скицата, находяща се на л. 115, както и частта на юг от отсечката ГЖ, до
североизточната масивна сграда на ищеца, където се намирала ползваната от
ответницата оранжерия. Не е налице спор, а и разпитаните свидетели са
категорични, че ответницата е върнала на ищеца частта от поземления имот,
разположена на юг от отсечката ГЖ. В случая спорът се съсредоточава върху
въпроса дали претендирите от ищеца 68 кв. м., обозначени с точки А, Б, В и Г,
са били предмет на сключения между страните договор за наем. В тази насока
ответницата възразява, че описаната част от дворното място попадала в границите
на собствения ѝ УПИ XII-209. Видно от приложената по делото комбинирана
скица (л. 8) по-голямата част от четириъгълника АБВГ е попадал в придобития
през 1975 г. от ответницата парцел 12-449. След влизането на регулационния план
на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254/04.08.1992 г., тази част е придадена
към собствения на ищеца УПИ XIII-209. В тази насока е заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което е посочило, че площта, обособена
между точки А, Б, В и Г попада в УПИ XIII-209. Както беше посочено по-горе, в
настоящия случай съдът е сезиран с облигационен иск, като съдебната практика
приема, че принадлежността на правото на собственост върху вещта е без значение
за неговата основателност. Поради това в
тази хипотеза съдът не трябва да изследва дали регулацията е приложена и
определените с регулационния план граници да се превърнали в имотни такива. В
тази насока е ирелевантно дали обозначената на скицата на вещото лице със зелен
цвят масивна преграда с начало т. А представлява изградената между двата имота
ограда (т. е. маркира имотната граница) или е стена от недовършения гараж в
имота на ищеца.
Ето защо, по изложените
по-горе съображения, от значение за разрешаване на правния спор, е дали
процесните 68 кв. м. са били предмет на наемния договор. В тази връзка съдът изхожда
от описанието, дадено от страните в чл. 1 от договора– 117 кв. м. в УПИ
XIII-209 в кв. 23 по действащия план на гр. Любимец, ситуирани между
североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната регулационна линия и
граничната регулационна линия с УПИ XII-209. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза след извършените геодезически замервания е
установило, че дворното място, заключено между тези ориентири и обозначено с
точки А, Б, В, Г, Д, Е и Ж на скицата, е с площ 216 кв. м. От това следва, че
отдадените съгласно договора 117 кв. м. са били разположени в рамките на многоъгълника
АБВГДЕЖ. В тази връзка следва да се посочи, че изрично в договора като граници
са посочени уличната регулационна линия (отсечката АБ) и граничната
регулационна линия с УПИ XII-209 (отсечката БВ). Затова съдът приема, че е
нелогично, ако е била отдадена под наем само площта, обозначена с точки Г, Д, Е
и Ж, както твърди ответницата, да се описва като граничеща с УПИ XII-209 и ул.
„Одрин”. Ето защо, настоящият съдебен състав, като съобрази уговорения в чл. 1
предмет и разположението на дадените ориентири на скицата на л. 115, намира, че
единствено четириъгълникът АБВГ граничи с улицата и имота на ответницата. В
тази насока, ако действително страните са уговорили да бъде отдадена само
площта, обозначена с точки Г, Д, Е и Ж, би следвало северната граница
(отсечката ГЖ) да бъде описана по друг начин, доколкото същата е отдалечена от
улицата и регулационната линия с УПИ XII-209. Например би могла да бъде
обозначена като продължение на изградената стена/ограда и североизточната масивна
сграда, отразени от т. А до т. Ж. За да приеме, че действително площта,
обозначена с точки А, Б, В и Г, е била отдадена под наем, съдът съобрази и изразеното
от ответницата съгласие пред нотариуса за възстановяване на оградата между
двата имота чрез поставяне на мрежа за сметка на двете страни. Житейски
нелогично е, ако е бил предоставен за временно ползване само четириъгълникът
ГДЕЖ страните да са изразили съгласие за поставяне на мрежа. От свидетелските
показания и заключението на вещото лице се установява, че по дължината на
отсечката ГЖ съществува бетонна ограда с височина 0,60 м и поставена мрежа
отгоре, поради което, ако е следвало да върне само площта на юг от тази
отсечка, е необяснимо защо е поето задължение за поставяне на мрежа, при
условие че такава е налична. Всичко това води до извода, че е следвало
ответницата да върне и площта, разположена на север от отсечката ГЖ, защото в
противен случай уговорката за поставяне на мрежа се явява безпредметна.
По тези
съображения съдът намира, че площта, обозначена с точки А, Б, В и Г на
изготвената от вещото лице скица, е била част от отдадените на ответницата с
договор за наем от 29.03.2007 г. 117 кв. м. Доколкото договорът за наем между
страните е бил прекратен, ищецът в качеството му на наемодател е активно
легитимиран да иска от ответницата да му предаде държането върху наетия имот.
Както беше посочено по-горе, ответницата е върнала доброволно единствено частта
от поземления имот на юг от отсечката ГЖ, върху която е била разположена
оранжерията. От събраните по делото доказателства се изясни, че към момента на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – 06.11.2017 г., ответницата не е предала
държането върху 68 кв. м., разположени между точките А, Б, В и Г. Поради това
съдът намира за основателна претенцията на ищеца за връщането им.
В разглеждания случай не е налице спор, че въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист
в полза на ищеца, който е бил въведен във владение на процесните кв. м. от
съдебния изпълнител в хода на образуваното изпълнително производство. Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, съдът взема предвид
факти, относими към погасяване на задължението, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Това тълкуване е съобразено с
разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК, според която се издава обратен изпълнител
лист при отхвърляне на иска. Приетата след тълкувателното решение разпоредба на
чл. 422, ал. 4 ГПК предвижда, че обратен изпълнителен лист не се издава, ако
искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането. Предвид изложеното,
доколкото в настоящия случай правото на ищеца е съществувало към момента на
принудително изпълнение и въпреки че държането върху спорните кв. м. е
предадено от съдебния изпълнител, то не следва при постановяване на решението да
бъде съобразен фактът на извършеното изпълнение в рамките на изпълнителното
производство. Както беше изяснено по-горе, това се налага, за да се избегне
издаването на обратен изпълнителен лист, тъй като законът не предвижда хипотеза
такъв да не се издава, ако се установи, че вземането е удовлетворено чрез
осъществено принудително изпълнение. По тези съображения следва да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че съществува нейно задължение към ищеца за предаване държането на
спорните 68 кв. м, ситуирани между точки А, Б, В и Г от скицата на л. 115, удостоверено
в Заповед № 413 от 07.11.2017 г. за изпълнение на задължение за предаване на
вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 790/2017 г. по описа
на РС Свиленград.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая сторените от ищеца
разноски в заповедното производство възлизат на 205 лв. В исковото производство
е направил разноски в общ размер на 855 лв., от които 25 лв. – държавна такса,
500 лв. – адвокатско възнаграждение, и 330 лв. – депозит за вещо лице. С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство в
размер на 205 лв., и в исковото – в размер на 855 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233,
ал. 1 ЗЗД по отношение на Т.Л.В., ЕГН: **********, адрес: ***, че съществува
нейно задължение към Т.Л.А., ЕГН: **********, адрес: ***, за предаване
държането на 68 кв. м., находящи се в УПИ XIII-209 в кв. 23 по действащия план
на гр. Любимец, одобрен със Заповед № 254 от 04.08.1992 г., ситуирани между
североизточната масивна сграда, паянтова сграда, уличната регулационна линия и
граничната регулация с УПИ XII-209, обозначени с точки А, Б, В и Г на
намиращата се на л. 115 скица, изготвена от вещото лице Д.Е.К., приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение, което задължение е
удостоверено в Заповед № 413 от 07.11.2017 г. за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 790/2017
г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Т.Л.В., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Т.Л.А., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 205
лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 855 лв. – разноски в
исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: