Р Е Ш Е
Н И Е
№…
гр.
Варна, 26.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6966 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от Д.П.Д. срещу "Е.П.-П." АД иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 887,17лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 21.01.2019г. до 20.04.2019г. за обект с аб. № ***** и кл. № *****, с адрес на потребление гр. *****.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия, който има с ответника "Е.П.-П." АД договорни
отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на
сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не
дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната
процедура, оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.П.-П." АД. В
отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл.124 от ГПК. Твърди
се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод
доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е
присъединен към ел. мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за
измерване от служители на „Е.С." АД,
при което е констатирано, че е налице вмешателство. Поради това е
изготвена корекция на сметка и е начислена процесната сума на основание чл. 38
ал. 2 от ОУ на ответника. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
упълномощения си процесуален представител, поддържа иска и моли за уважаването
му. Ответната страна чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото
констативен протокол от 20.04.2019., от който се установява, че на
така посочената дата, при проверка на СТИ на обект на потребление гр. *****, е
констатирано наличие на вмешателство – нулевият проводник от нулевата шина е
демонтиран от СТИ. Възстановена е нормалната схема на свързване.
Представено е от „Е.С." АД справка
за корекция на електрическа енергия, като за периода 21.01.2019г. до 20.04.2019г. са начислени 4487,76квтч.
Издадена е и фактура,
обективираща задължение в размер на 887,17лв. на ищеца за обекта и за периода,
посочени по-горе.
От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че е налице вмешателство, изразяващо се в прекъсване на нулевия
проводник към СТИ от нулевата шина в таблото, като по този начин потребената
ел.енергия не се отчита. Налице е неотчитане на цялата преминала ел.енергия в
обекта, в следствие на извършеното вмешателство. Извършените математически
изчисления на корекцията са точни, а посочената ел.енергия може да бъде реално
доставена на абоната.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е.П.-П.” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на
правен интерес на
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в
справката, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната
форма на защита.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение
да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на
ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ.
Правото на
електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98
от 12.11.2013 г.,
приети от ДКЕВР в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.
С решение № 13691/08.11.2018г. по
адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила Решение № 2315
от 21.02.2018 год., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на
Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по реда на чл.185 –
чл.196 АПК, са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, Правила/та), приети с т.3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 год. на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР, Комисията), обнародвани в Държавен
вестник (ДВ) брой 98 от 12.11.2013 год.
Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК,
съдебното решение /за отмяна на подзаконов нормативен акт/ има действие по
отношение на всички.
Съгласно чл. 194 от АПК,
съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият
нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест
или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по
който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.
В Държавен вестник бр. 97 от
23.11.2018г. е обнародвано решение Решение № 2315 от 21.02.2018 год., постановено
по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на Върховния административен съд.
Следователно окончателно с влязло в сила съдебно решение от 23.11.2018г. е
отменен подзаконовия нормативен акт, даващ право на ответното дружество да
коригира количествата измерена електроенергия. Поради което към настоящия
момент ответника няма законово основание за извършване на корекции.
Отмяната на подзаконов нормативен
акт действа занапред. Това означава, че към датата на извършване на корекцията,
ответното дружество е имало правно основание да начислява процесната
електроенергия. Към момента на проверката на съда обаче е отпаднало самото
законово основание за корекция, което означава че към настоящия момент при
преценка на съда дължи ли се претендираната сума от ищеца или не, следва да се
направи извода, че същата не се дължи.
Приложима остава практиката на
ВКС, постановена с решения № 165 от 19.11.2009г. по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/04.04.2011г. по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189 от
11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 79/11.05.2011г. по
т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т.о., с която е даден отрицателен отговор на
въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал
период електрическа енергия, в случай, че не е налице подзаконов нормативен акт
за това, а приложими се явяват единствено общите условия на
електроразпределителните дружества.
Поради това съдът намира, че
ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че
корекцията е начислена правилно и законосъобразно и че е налице законово
основание за корекция, поради което и искът за недължимост на процесната сума
по корекцията се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството,
които са в
размер на 55лв., платени д.т. за производството и за СУ.
Направено е искане за присъждане на адвокатското
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, за осъществено
представителство по чл. 38 ал. 2 от ЗА, като са представени и доказателства за
наличието на такава уговорка между ищеца и процесуалния му представител. Дължимото
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал.
2 т. 1 от Наредба №1/2004г. в размер на 300лв. следва да се присъди в полза на
адвоката, съгласно изричната разпоредба на чл. 38 ал. 2 изр. първо от ЗА.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.Д., ЕГН **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ НА „Е.П.”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 887,17лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за периода от 21.01.2019г. до 20.04.2019г. за обект с аб. № ***** и кл. № *****, с адрес на
потребление гр. *****, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН **********,***, сумата от 55 лв. /петдесет и пет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Д. ***, ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 300лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38 ал. 2 от ЗА във
вр. с чл. 2 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба №1/2004г.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: