Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 26. 09. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на единадесети септември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1354
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Е.Г.П. *** против С.С.П. от с. гр. В молбата се твърди, че на
02. 10. 1985 год. ищцата е закупила от брат си Д.Г.П. и съпругата му И.Д.П.
следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се във гр. П., ***. Твърди се, че гореописаният недвижим
имот е бил закупен изключително и само с лични парични средства на ищцата,
предоставени й в заем от нейните брат и снаха. Твърди се, че към момента на
закупуването на имота ищцата е имала сключен граждански брак с ответника.
Твърди се, че през 2005 година с решение на П.ския районен съд бракът между
страните е бил прекратен, като със съдебното решение процесният имот е бил
предоставен за ползване на ищцата. Твърди се, че до датата на настоящата искова
молба имотът е бил поддържан изцяло от ищцата, същата е правила ремонти в него
и е заплащала дължимите се данъци. Твърди се, че ответникът не се е интересувал
от състоянието на имота. В заключение ищцата моли съда да признае за
установено, че процесният недвижим имот е нейно лично имущество.
Постъпила
е и насрещна искова молба от ответника С.С.П., в която същият твърди, че през
периода от 1979 год. до 1992 год. е работил като фаянсаджия в ***, изпратен на
работа чрез ***. Твърди се, че процесният имот е закупен изцяло с лични пари на
ответника, получени по време на работата му в чужбина. В заключение ответникът
моли съда да признае за установено, че е собственик на процесния недвижим
имот. Този петитум е
поддържан и в проведеното публично съдебно заседание.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно
по делото е, че с влязло в сила решение № 389/ 20. 12. 2005 год. по гражданско
дело № 2362/ 2004 год. по описа на П.ския
районен съд сключеният между ищцата Е.Г.П. и ответника С.С.П. граждански брак е
бил прекратен с развод.
Безспорно
по делото е, че по време на брака си с нотариален акт за покупкопродажба на
недвижим имот № 104, том IV, дело № 704/ 1985 год. на нотариуса при П.ския районен съд страните
са придобили следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се във гр. П., ***,
за сумата от 3 498 лв.
Основният
спорен въпрос по делото е възникнала ли е съсобственост между страните върху
процесния недвижим имот в
гр. П., респ. основателни ли са направените от страните възражения за
пълна трансформация на лични средства в придобиването на горния имот.
Съдът
съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Съгласно
чл. 21 ал. 1 и 3 от СК придобитите по време на брака на страните имущества по
презумпция са тяхна семейна имуществена общност. Оборването на тази презумпция
и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост,
тъй като е придобито с лични средства на единия от съпрузите, е изцяло в тежест
на този съпруг, в случая- ответника. Същият следва да докаже че е притежавал
лични средства и че именно те са вложени при закупуването на имуществото, за
което се спори. В тази връзка следва да се има предвид трайно установената
практика на ВКС на РБ, според която от
значение за правата на страните в съсобствеността е моментът, в който
юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния
придобивен способ. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на тълкувателно
решение № 5/ 2013 год. по т. дело № 5/ 2013 год., ОСГТК, съвместният принос на
съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е
договорът за покупкопродажба на недвижим имот. Прието е, че критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло
обективен- изследва се характерът на вложените в придобиването средства.
Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на
брака и след неговото прекратяване да предяви установителния иск за признаване
личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от
съпружеската имуществена общност.
При
така изложените положения и с оглед на заявените от страните фактически
твърдения и формулираните петитуми на първоначалната и насрещната искова молба
следва да се приеме, че действителното правно основание на предявените искове е
разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от СК, а не чл. 21 ал. 4 т. 1 от СК. Това е така,
доколкото се касае за искове за признаване изключителното право на собственост
на всяка от страните върху процесния недвижим имот, т. е. за положителни
установителни искове, а не за отрицателни такива- за установяване липсата на
съвместен принос в придобиването на имота.
По предявения от Е.Г.П.
иск.
В
хода на съдебното дирене ищцата не е ангажирала никакви писмени или гласни
доказателства, от които да се установява, че вложените при закупуването на
имота парични средства са изцяло нейни лични. Следва да се отбележи, че
твърдението на ищцата е, че средствата са й били предоставени в заем от трети
лица- брат й Д.Г.П. и съпругата му И.Д.П.. Средствата, получени по договор за
заем, не съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от
съпрузите, тъй като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи
по силата на закона- чл. 32 ал. 2 от СК. Без значение е начинът на последващо
погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Дори
изплащането на заема да е станало със средства само на единия от съпрузите,
това води до възникването на облигационни правоотношения, но не и до промяна на
правата на съпрузите в съсобствеността. Всичко това дава основание да се
приеме, че предявеният от Е.Г.П. положителен установителен иск е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения от С.С.П.
насрещен иск.
За
разлика от ищцата от страна на ответника са представени писмени и гласни
доказателства, съвкупната преценка на които според съда обаче не оборва презумпцията
на чл. 21 ал. 3 от СК. Показанията на разпитаните свидетели Д.Т.и М.Г.съдържат откъслечни
сведения основно досежно трудовата заетост на ответника, но и двамата свидетели
нямат преки и непосредствени впечатления относно преддоговорните отношения
преди закупуването на процесния недвижим имот, уговорките между страните, произхода
на средствата, вложени в продажбата и т. н. В показанията на нито един от
разпитаните свидетели не се съдържа ясно и категорично твърдение, че продажната
цена е заплатена единствено с личните средства на ответника, като неговата
бивша съпруга няма никакъв принос в придобиването. Тук е мястото да се
отбележи, че видно от представеното удостоверение от „Техноекспортстрой“ ЕАД
гр. София, ответникът е започнал задгранична работа в *** /на длъжността
„фаянсаджия 7- ми разряд“/ едва няколко месеца преди изповядването на
процесната покупкопродажба- на 08. 05. 1985 год., т. е. към момента на сделката
се предполага, че на ответника за първото тримесечие е била изплатена сумата от
1 111, 89 щатски долара, чиято левова равностойност съгласно тогавашния
фиксинг на БНБ от 1. 79007 е 1 990, 36 лв. Явно е, че тази сума не покрива
изплатената напълно и в брой на продавачите продажна цена в размер на
3 498 лв. При това положение съдът счита, че ответникът не е провел пълно
и главно доказване на твърдения от него факт- влагането на извънсемейни лични
средства в придобиването на процесния недвижим имот и оттам не е оборил
презумпцията за съвместен принос.
В
заключение може да се обобщи, че недвижимият имот- предмет на настоящото производство
е придобит от ищцата Е.Г.П. и ответника С.С.П. по възмезден начин и в резултат
на съвместен принос, поради което принадлежи и на двете страни по делото. Това
обуславя отхвърлянето на предявените от страните положителни установителни
искове като неоснователни.
При
този изход на делото направените разноски следва да останат в тежест на всяка
от страните, така както са направени.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Е.Г.П.
***, ЕГН **********, против С.С.П. ***, ЕГН **********, положителен
установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че процесният
недвижим имот- апартамент ***, находящ се във гр. П., ***- е лично имущество на
ищцата Е.Г.П..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от С.С.П. ***, ЕГН **********, против Е.Г.П. ***, ЕГН **********,
насрещен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът С.С.П.
е собственик на процесния недвижим имот- апартамент ***, находящ се във гр. П., ***.
Решението
може да се обжалва пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: