РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. Враца, 29.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Н. М. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20231420103101 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260 е предявило срещу Д. А.
Д. с ЕГН ********** и адрес с. ***** .
В същата се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., седалище гр.
Париж, Франция – търговско дружество, регистрирано под № 542 097 902 в регистъра на
Търговския съд на гр. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление на клона гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, бл. 14, е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа
на договор за револвиращ потребителски кредит № PLUS-11399794 от 13.08.2015 г., в
изпълнение на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” предоставил на ответника банков
кредит в размер на 700,00 лева под формата на максимален лимит на получена от ответника
и активирана от същия на 23.09.2021 г. кредитна карта с № CREX-18592253, с която могат да
се извършват всякакви транзакции-теглене в брой, плащания чрез терминални устройства и
др. Съгласно чл. 12 от договора след усвояването на кредита кредиторът издава месечно
извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца, след което настъпва
периодът, в който кредитополучателят е длъжен да направи погашение по кредита в размер
на минималната погасителна вноска, а съгласно тарифата на кредитора, представляваща
приложение към договора за кредит и подписана от кредитополучателя, размерът на
1
минималната погасителна вноска е функция на усвоения кредит, като при усвоен кредит до
1 000,00 лева минималната погасителна вноска възлиза на 60,00 лева. На тези основания за
ответника възникнало задължението да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
съобразно усвоената сума по кредита, до пълното погасяване на задължението, но
ответникът престанал да обслужва редовно кредита.
Считано от 01.06.2023 г., поради придобиване на търговското предприятие на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, задължението на ответника Д. Д.
преминало към кредитора „Юробанк България“ АД.
Ищецът поддържа, че ответникът е в забава по силата на разпоредбата на чл. 84, ал. 1
от ЗЗД и предвидената в договора уговорка кредитополучателят да заплаща на определена
дата всеки месец минималната месечна погасителна вноска, чиито размер е функция на
размера на сумата по договора за кредит, като в настоящия случай минималната месечна
погасителна вноска е в размер на 60,00 лева. Твърди, че кредитополучателят е бил уведомен
за обстоятелството, че ищецът е придобил търговското предприятие на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ чрез изпращане на кратко текстово съобщение
(SMS) на предоставения от него телефонен номер +359*********, като съобщението е било
получено на 28.06.2023 г.
Поради неизпълнението на ответника, на 30.06.2023 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело №
1681/2023 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение от 04.07.2023 г., която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление, като по заповедното
производство кметът на населеното място където се намират регистрираните адреси на
длъжника дал информация, че длъжникът не обитава регистрираните си адреси, поради
което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 742,61 лева – неиздължена главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-18592262 от
07.05.2021 г. и кредитна карта CREX -18592253, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г.
до окончателното изплащане на главницата, сумата 101,76 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.08.2022 г. до 13.12.2022 г., сумата 44,64 лева – мораторна лихва за забава върху
главното задължение от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., за които суми е издадена заповед №
924 от 04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 1681/2023 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по
заповедното производство.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК Д. А. Д., чрез особения си представител адв. Т. М. Д.
оспорва исковете по следните съображения: между ищеца и ответника не е налице валидно
2
сключен договор, като в тази връзка се сочи, че ответникът не е подписвал представения в
препис договор за кредит и се прави искане ищецът да бъде задължен да представи договора
в оригинал с указване на последиците при неизпълнение, както и искане за допускане на
съдебно-графологична експертиза; процесният договор за кредит е изцяло нищожен, тъй
като съдържа нищожни клаузи, които са съществени и без които договорът не би бил
сключен (като пример за такива клаузи са посочени уговорките относно настъпването на
предсрочна изискуемост, без да е нужно уведомяване на кредитополучателя и
предварителната уговорка, че кредитополучателят се счита уведомен в случай на цесия) и в
тази връзка се иска, ако не бъде прогласена нищожността на целия договор, да бъде
прогласена нищожността на съответните отделни клаузи от него; договорът съдържа и
неравноправни клаузи, наличието на каквито може и служебно да бъде констатирано от
съда. Направени са искания за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 от ГПК да представи
оригинала на договора за кредит, както и съдът да допусне съдебно-графологическа
експертиза с конкретно посочени задачи.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 910/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника Д. А. Д. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване
на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
С исковата молба е представен в заверен от ищеца препис документ, озаглавен
„договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARD-18592262 от 07.05.2021 г.“ (л. 6-13 от делото), като документ със
същото съдържание, но с положен подпис за „клиент“, ведно с договор за застрахователно
посредничество, общи условия по застрахователна програма „Сигурност на плащанията по
кредитни карти и декларация-съгласие за обработка на лични данни, са приложени на л. 91-
122 от делото. Договорът е сключен при следните условия: обща цена на стоките: 399,00
лева; размер на кредита: 417,92 лева; месечна погасителна вноска: 51,03 лева; брой вноски:
9; годишен процент на разходите (ГПР): 21,78 %. Описани са финансираните стоки и услуги:
телевизор с цена 399,00 лева и застрахователна премия в размер на 18,92 лева. В табличен
вид е представен погасителен план за 9 поредни анюитетни вноски. Тълкуван във връзка с
първата страница на договора, първият раздел на същия, озаглавен „Условия по договора“
излага съгласието на страните да сключат договор за потребителски кредит, предоставен
чрез директно плащане от кредитора на упълномощен търговски партньор, както и начинът
на връщане на кредита – на вноски. Подробно са уговорени правата и задълженията на
страните в различни хипотези. Следващият раздел е озаглавен „Отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, включващ т. 1 до 21. В този раздел е
предвидено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 700,00 лева, който представлява револвиращ кредит и който може да се
ползва чрез платежен инструмент – кредитна карта с предоставен персонален
3
идинтификационен номер (ПИН). В т. 5 е уговорено, че първоначалният ПИН се съобщава
на клиента чрез процедура по активация, неразделна част от договора кредит и изпратена на
кредитополучателя на посочения от него адрес. Задълженията за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с
този договор и приложенията. На всяка страница от договора е положен подпис за „клиент“.
За оторизирано лице в графата „подпис на кредитор“ и в графата „застраховащ“ е налице
подпис, който включително в приложените на л. 91-122 от делото документи видимо не е
изпълнен с химикална паста, нито пък представлява електронен подпис.
С определението по чл. 140 от ГПК от 12.07.2024 г. съдът указа на ищеца „Юробанк
България“ АД на основание чл. 183 от ГПК, че следва в 1-седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да представи в оригинал приложения на л. 6-13 от делото
в заверен препис от договор за кредит с приложенията, или същият ще бъде изключен от
доказателствата по делото. Указанията на съда не бяха своевременно изпълнени, като в
първото по делото заседание ищецът представи приложените на л. 91-122 от делото
документи, които в графата „кредитор“ не носят нито електронен подпис, нито подпис
изпълнен с мастилена паста.
Видно от заключението на приетата от съда съдебно-почеркова експертиза, поради
непредставянето на договор за кредит CARD-18592262 от 07.05.2021 г. не може да се
извърши техническо изследване на документа и да се отговори на въпросите какъв е
размерът на шрифта в приложения договор, положените в него подписи саморъчни ли са
(положени ли са с химикална паста) и едновременно ли са положени. Подписите за „подпис
на клиент“ и за „кредитополучател“ в договор за кредит CARD-18592262 от 07.05.2021 г. са
копия на подписи, изпълнени от ответника Д. Д..
По делото е приложена и фактура (л. 124), с която ответникът е закупил от „Магазини
и фитнеси България“ ЕООД телевизор за сумата 399,00 лева с ДДС.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 01.03.2022 г.,
който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.06.2023 г., поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е
налице.
На първо място, съдът намира, че доказателствата по делото не дават възможност на
съда да приеме, че ищецът е изпълнил указанията, дадени му с определението по чл. 140 от
ГПК от 12.07.2024 г. и следователно съдът на основание чл. 183 от ГПК следва да изключи
от доказателствата по делото приложения на л. 6-13 от делото в заверен препис договор за
кредит с приложенията. Това е така, тъй като и приложените на л. 91-122 от делото
документи не носят нито електронен подпис, нито подпис изпълнен с мастилена паста в
графата „кредитор“, т.е. тези документи не обуславят извод за постигната договореност
между посочените в документите страни.
4
Съдът намира също, че единствената договорна обвързаност между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. и ответника е по силата на договор за стоков кредит от 07.05.2021
г., чрез който е закупен телевизор директно от оторизирания представител на кредитора –
„Магазини и фитнеси България“ ЕООД, който е продал в магазина си в гр. Мездра стоката.
В този договор е предвидена принципна възможност кредиторът да предостави
револвиращ кредит на потребителя в размер до 700,00 лева в рамките на 18 месеца от
сключване на потребителския кредит за закупуване на стока. Уговорен е начинът на
усвояване на този кредит, а именно чрез платежен инструмент – кредитна карта.
От съдържанието на подписания от ответника Д. Д. договор обаче не може да се
направи извод, че той се е съгласил да получи кредит при конкретните параметри, които се
твърдят в исковата молба, със задължение за заплащане на лихви и такси за използване на
кредитната карта.
Приложените на л. 92-122 от делото документи са със съдържание, от което следва
извод, че те не са част от договора за потребителски кредит за закупуване на стока.
Следва също да се посочи, че ищецът не представи доказателства, от които да е видно,
че е предал кредитната карта с посочен номер в исковата молба номер на ответника Д. Д.,
както и че му е предал ПИН код, чрез който той да се идентифицира, използвайки
кредитната карта, а единствено са изложени твърдения, че първоначалният ПИН е бил
съобщен на ответника чрез процедура по активация, неразделна част от договора кредит и
изпратена на ответника на посочения от него адрес, а също и че процесният договор за
потребителски кредит, дори и да се приеме за валидно сключен, не отговаря на
изискванията за писмена форма и минимално съдържание по Закона за защита на
потребителите.
По тези съображения съдът приема, че между страните не е възникнала облигационна
връзка въз основа на договор от 13.08.2015 г. за револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № PLUS-11399794, по силата на която ответникът да има
задължение да върне потребителски заем, а процесните суми се претендират именно въз
основа на този договор.
Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а ответникът не е
поискал присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени такива,
поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Юробанк България“ АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път“ №
5
260 е предявило срещу Д. А. Д. с ЕГН ********** и адрес с. ***** иск с правно основание
чл. 422 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
742,61 лева – неиздължена главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-18592262 от 07.05.2021 г. и
кредитна карта CREX -18592253, ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата, сумата 101,76 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.08.2022 г. до 13.12.2022 г., сумата 44,64 лева – мораторна лихва за забава върху
главното задължение от 08.12.2022 г. до 19.06.2023 г., за които суми е издадена заповед №
924 от 04.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 1681/2023 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6