МОТИВИ
към Присъда № 56/24.01.2011г
по НОХД № 6018/2009г по
описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Н.Д.,
ЕГН **********, за това, че на 03.06.2008г. в гр.Пловдив е причинил другиму – Я.И.И.
с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в пълно счупване на
долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и на левия ставен
израстък на същата /двойно счупване на долната челюст/, което затруднява
дъвченето и говоренето за срок от около 2 месеца - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
В съдебно заседание, по молба на Я.И.И., в качеството му на пострадал
от престъплението при предходно разглеждане на делото от друг съдебен състав е
бил предявен граждански иск срещу подсъдимия С.Д., като за съвместно
разглеждане с наказателния процес е бил приет граждански иск в размер общо на
6028.80 лв, от които 6000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 28.80 лв., представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, всички те в резултат на деянието по чл.129, ал.2, вр.ал.1,
от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието, както и
направените разноски по делото. Отново по молба на пострадалия Я.И. същият е
бил конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител, като в съдебно
заседание същият се представлява от повереника – адв. В.Б..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като счита
същото за доказано, поради което пледира за осъдителна присъда. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода”
за срок от една година и шест месеца. Взема отношение по предявения граждански
иск, считайки същия за доказан по основание и размер, като предлага съда да го
уважи в справедливи размери досежно неимуществените вреди, както и пледира на
подсъдимия да се възложат разноските по водене на делото.
Частният
обвинител и граждански ищец Я.И. не изразява самостоятелно становище относно
обвинението за процесното деяние и наказуемостта му, като се съгласява изцяло с
мнението на повереника си, който, пък, от своя страна, се присъединява към
пледоарията на представителя на държавното обвинение, считайки деянието за
доказано, както и неговото авторство. Изразява виждане за справедливост на
предложеното от прокурора наказание, както и моли съда да уважи изцяло
гражданската претенция на пострадалия.
Подсъдимият
С.Н.Д., редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание, разбира в какво е
обвинен, не признава вина и не дава обяснения по обвинението. Моли съда да го
оправдае по повдигнатото спрямо него обвинение, като изцяло се съгласява с
доводите на защитата му в тази насока. Защитникът му адв.Н.С.,
редовно упълномощен, моли съда да признае подзащитния му за невиновен и
постанови оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението, като излага
подробни съображения за това. Досежно предявения граждански иск защитникът
пледира същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият С.Н.Д. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, общ
работник в ЕТ „Г. ***, неосъждан, ЕГН **********.
Подс.С.Д. ***, където със
свидетелите Г.П. и П.П. били отрасли заедно и били приятели. На УЛ. С Г №..,
живеели свидетелите С. и А. А, които също били в относително близки отношения с
горните лица заради съседството им. Свидетелите С. и А. А били братя и живеели
в кооперация на посочения адрес, като в имота си стопанисвали малък хранителен
магазин, пред който на импровизирана масичка обичайно се събирали хора от
квартала – разговаряли, консумирали различни напитки, като на 03.06.2008г. след
18.00-18.30ч отново се били събрали, като времето било нормално за сезона –
лятна, топла, суха привечер. Сред събралите се били подс.Д.,
свидетелите П. и П.П., които си били закупили бира, св.А.А.
се появявал спорадично, а брат му – св.С.А. работел
тогава в магазина, като влизал и излизал от него в зависимост от наличието на
клиенти. На место имало и други мъже, които били отседнали за кратка консумация
на питие /обичайно положение за лятно време след края на работен ден/.
По същото време св.Я.И. се намирал в апартамента на тогавашната си
приятелката – св.Г.Л., находящ се в жилищния блок
срещу хранителния магазин на А, като имали уговорка с друга тяхна приятелка – св.Т.Б., която живеела в съседен вход на блока, и брата на
св.Я.И. – св.П.И., да се
съберат в апартамента на св.Л. и да играят
карти. Тъй като нямали карти към 19.00ч.
свидетелите Я.И. и Г.Л. решили да отидат до близкия магазин да закупят такива,
като очаквали всеки момент и другите да се появят. Действително по това време
брата на св.Я.И. – св.П.П.,
дошъл в квартала, като се движел с л.а.м.”ВАЗ 2101” /”зелена жигула”/ по УЛ. С
Г, търсейки място за паркиране, понеже улицата не била голяма, а и от двете й
страни по протежението имало паркирани автомобили. Тъй като св.П.П. управлявал автомобила със скорост, която се сторила на
присъстващите пред магазина мъже твърде висока и опасна, с оглед
обстоятелството, че в близост се намирала детска градина и играели деца, то и
затова те решили да му обърнат внимание да кара по-бавно и съобразително. В
тази връзка при повторното движение на св.П.И. по
улицата, търсейки все още място за паркиране, към него от различни позиции се
приближили св.Г.П. и подс.С.Д..
С движение на ръката подс.Д. го накарал да спре а св.П. му направил забележка да кара по-бавно, което подразнило
младия И. и той го репликирал, че няма право да го наставлява. Възникнало
по-яростно пререкание между двамата, като излезлият междувременно св.П.И. и св.П. се сдърпали
физически. Това било забелязано от св.Я.И., който в
това време излизал със св.Л. от входа на блока и
веднага се насочил към улицата, където брат му и св.П.
вече се бутали, с цел да изясни случващото се. Първоначално разправията се
изразила в словесни нападки и обиди, като в нея се включили и други присъстващи
лица – св.П.П., подс.С.Д. и
още няколко неустановени лица. Ситуацията ескалирала, като от размяна на
реплики в рамките на няколко минути се превърнала в сбиване, при което от една
страна били двамата братя И, а от друга – мъжете, които преди това се намирали
пред магазина. Така св.П.И. и св.Г.П.
започнали да се бутат, при което св.П.И. паднал на
земята, където бил ритан от св.П.. В нападението над
св.П.И. се включил св.П.П.
и други неустановени лица, а в същото време други такива лица на брой между
2-ма и 4-ма задържали на место св.Я.И., който се
опитал да защити брат си. В някакъв момент от развитието на ситуацията св.Я.И. усетил удар в лицето и по-точно бил ударен в дясната
страна, при което почувствал силна болка, но въпреки това останал прав и
продължил активното си участие в инцидента, като, след като бил пуснат от
мъжете, които го държали, той взел пожарогасителя на автомобила, който преди
това брат му извадил от багажника, а последният пък взел крик, с които
инструменти двамата братя се опитали да задържат нападателите си на разстояние.
Междувременно св.Г.Л. също се впуснала да защитава
св.П.И. като нападнала в гръб биещия го св.П., който, пък, от своя страна, обръщайки се също я ударил.
В непосредствена близост до тях била и св.Т.Б.,
която, излизайки от входа на блока, в който живеела, забелязала приятелите си и
се насочила към тях, за да разбере какво се случва. Всъщност на место се била
заформила значителна група от хора – около 15-20 човека, като се били
образували образно два кръга: вътрешен – на биещите се, и външен – на преките
наблюдатели. По същото време св.С.К., съседка на св.Г.Л., се прибирала от работа и минавайки наблизо възприела
„голяма суматоха”, събралите се хора, при което успяла да види, че има бой, при
който биели „момчетата” – братята И, видяла някой на някого да нанася ритници,
както и хора, които били паднали на земята. Пак там се намирали и двамата братя
– свидетелите С. и А. А, които влизали и излизали от имота си, като в един
момент св.С.А. забелязал на земята златна гривна,
която „изхвърчала” към него от посоката на биещите се, при което той я прибрал
с намерението впоследствие да я върне на св.Я.И., от
когото смятал, че е изпаднала.
Междувременно в дежурната
част на І РУП било сигнализирано за развиващия се инцидент, от където били
изпратени няколко екипа от полицейски служители, сред които били свидетелите Д.А.
и З.Ч.. При пристигането им били преустановени всякави нападателни действия,
като полицаите се заели да установяват събитията и последиците от тях, както и участници
и очевидци, за което впоследствие свидетелите Д. А и З.Ч. изготвили докладна
записка, в която отразили, че като автопатрул са били изпратени на УЛ. С Г, № ..,
по сигнал за масов побой, при което установили, че между Г.П. и П.П., от една
страна, и братята П. и Я. И, от друга страна, е възникнал скандал – от страна
на първите имало отправени забележки, на които П.И. отвърнал със заплахи, което
прерастнало в саморазправа между последния и П. – „двамата се бутали и
дърпали”, на което свидетили станали П.П., Я.И. и приятелката на последния Г.Л..
В докладната записка било посочено още, че И. твърди за липсата на златната му
гривна, а П. – за отправено му от страна на братята заплашване с крик и
пожарогасител, а също и за установени двама свидетели на случващото се, които
били отведени в управлението за снемане на показания, както и самите участници.
Действително при пристигането на полицаите на место случаят им бил сведен до
знанието от присъстващите, като било обяснено, че е пострадал св.П.И., както и че е изчезнала златна гривна, която св.Т.Б. усилено продължавала да търси в района по земята, но
не било посочено спрямо Я.И. да е нанасян удар, още по-малко от подс.С.Д., от който удар пострадалият да е получил някакви
травми.
Така за изясняване на случая
в І РУП първоначално били отведени свидетелите Г.П. и П.П., явили се Я.И., брат
му П.И., приятелките им Г.Л. и Т.Б., св.С.К., която
била помолена от пострадалия да разкаже, това на което е станала свидетел. Св.Т.И. – майка на пострадалия, след като в телефонен
разговор със сина си Я.И. разбрала, че другият й син – св.П.И.
е пострадал при сбиване, със съпруга й също отишли в управлението. Там се
появили и сина на св.П.П. - св.П.П.
и негова приятелка – св.Р.Г., които дали обяснения за
инцидента, като посочили, че са го наблюдавали недалеч – били в близост до
блока. Полицейските служители посетили повторно местопроизшествието, където
търсели допълнително свидетели на случая, както и липсващата гривна, която и
свидетелите Я. и Т. И се върнали да търсят, при което на место заварили подс.Д., който продължавал да стои пред хранителния магазин,
заедно с други хора и да пият бира. Накрая в управлението се отзовал и той – подс.Д., и св.С.А., които също
дали обяснения, като последният върнал на св.Я.И.
златната гривна, считайки я за негова, която прибрал изпаднала по-рано вечерта.
По случая била образувана полицейска преписка, която била възложена на св.Д.А. – младши полицейски инспектор в І РУП, а
допълнителна проверка по нея била извършена от полицейския инспектор – св.Л.Т., който изискал от „Съдебна медицина” справка относно
здравословното състояние на пострадалия след инцидента, от която установил, че
му е била причинена телесна повреда, в която връзка изготвил докладна записка.
Според заключението на СМЕ на
Я.И.И. при инцидента на 03.06.2008г. му е било причинено: пълно счупване на
долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и на левия ставен
израстък на същата, които травматични увреждания са причинени от удар с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени при
нанесен побой. От заключението се установява още, че двойното счупване на
долната челюст е довело до счупване на челюст, което трайно затруднява
дъвченето и говоренето /по смисъла на чл.129 от НК/ за срок от около 2 месеца.
Именно това физическо
състояние на пострадалия наложило същият да потърси медицинска помощ по-късно
вечерта, но поради съмненията за счупване на челюстта след направена
рентгенография бил насочен към специализирана помощ, а именно към отделението
по „Лицево-челюстна хирургия” /ЛЧХ/, където на 05.06.2008г. бил приет за
оперативно лечение. Още същата нощ в резултат на нараняването, а също и след
хирургическата намеса /челюстта му била шинирана/ пострадалият Я.И. изпитвал
силни болки в посочената област, не можел да говори добре, като състоянието му
на болезненост и затруднения в говоренето и храненето продължило около 2 месеца
и повече, през което време бил обгрижван основно от майка му – св.Т.И., която провеждала адекватен за състоянието му
хранителен режим.
Така описаната фактическа
обстановка се изяснява от събраните по делото, включително и при предходното му
разглеждане от друг съдебен състав, доказателствени материали, а именно: от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Я.И., П.И., Т.И., Г.Л., Т.Б.,
С.К., Г.П., П.П., П.П., Р.Г., А.А., С.А., Д.А., З.Ч., Л.Т. и Д.А., включително
и тези прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и от писмените
доказателства,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – заключение на СМЕ, медицинска документация,
протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР и докладни записки, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, както характеристична справка и справка за
съдимост за подсъдимия.
При анализа на гласните
доказателства съдът отчита оформянето на няколко групи свидетелски показания.
От една страна са показанията на свидетелите Я.И., П.И., Т.И., Г.Л., Т.Б., а от
друга – тези на свидетелите Г.П., П.П., П.П., Р.Г., А.А., С.А., като по
отношение на правнозначимите факти и обстоятелства показанията на тези групи
свидетели са диаметрално противоположни и показват принципни различия с оглед
приетите от тях позиции на пристрастност към спорещите по делото. Основното
противопоставяне е досежно обстоятелството какви и колко са били лицата, които
са имали физически досег с пострадалия, дали и кой му е нанесъл удар, както и
по какъв начин е бил наранен. В тази връзка според първата група свидетели Я.И.
е бил нападнат, заобиколен и задържан от няколко човека, сред които подс.С.Д., който бил от дясната му страна, където след като
известно време го държал за дясната ръка в даден момент му нанесъл удар с юмрук
в областта на лицето отдясно, като други удари пострадалият не бил получавал.
Според втората група свидетели до Я.И. е имало други мъже, които също са били
пред магазина, но били непознати за тях, включително в непосредствена близост
до него бил едър, масивен мъж, който реагирал агресивно срещу пострадалия, тъй
като твърдял, че последният му счупил очила, като същевременно отричат подс.Д. да е нападал пострадалия, да го е удрял, като
съпричастността на подсъдимия се описва единствено като стремеж да успокои
обстановката и в опити да отнеме пожарогасителя от ръцете на Я.И. с цел да не
се стигне до нечие нараняване. Съдът, обаче, анализирайки детайлно и в
зависимост едни спрямо други показанията на посочените до тук свидетели, счита,
че не може да се довери изцяло на никого от тях по следните съображения:
На първо място, безспорен е
факта, че всеки от тях има в една или друга степен заинтересованост по
отношение на изхода от делото, тъй като в първата група свидетели се включват
пострадалият, брат му, приятелките им, едната от които интимна към онзи момент,
майка им (която дори не е очевидец), тоест все лица от близък и роднински кръг,
а при втората група свидетели също се касае за лица, които са били в приятелски
и близки отношения с подс.Д., предвид дългогодишното
им междусъседско съжителство (св.П.П. дори твърди, че
всички там са израстнали заедно), тоест съдът намира в голяма степен техните
показания като проявление на съпричастност на една определена общност от
квартала.
На второ и по-съществено
място, за да не се възприемат безрезервно показанията на горните свидетели,
съдът взе предвид най-вече тяхната непоследователност, нелогичност и
противоречивост както едни спрямо други, така и по своята същност. В този
порядък пострадалият свидетелства, че е бил ударен един единствен път и то от подс.Д., който познавал от по-рано, поради което и само
него запомнил от останали трима мъже, които го държали, но без каквото и разумно
обяснение да има сочи, че на пристигналите полицаите обяснили всичко друго по
случая, но изобщо нито той, нито който и да било от близките и приятелите му не
посочили подс.Д. като нападател, което прочее и било
причината същият да не е отвеждан в РУП за даване на обяснения първоначално, а
едва в по-късен момент вечерта да е бил установен като очевидец и призован.
Аналогично и в показанията на брат му – св.П.И., се
открива тази странна неяснота поради каква причина, след като изрично свидетелства,
че е видял Д. да удря брат му в челюстта, а последният му споделил за болката
там, то също по никакъв начин, сякаш този факт е незначителен, не го свел до
знанието на полицейските служители. Съмнително е и твърдението на св.П.И., че докато самият той е бит, ритан, повален на земята,
е имал възможност да наблюдава нападението над брат му – твърди, че видял
подсъдимият да нанася удара в момента, в който св.П.
и св.Л. били в непосредствена близост до него, но не
забелязал, че св.П. удря св.Л.,
когато последната се опитала да го възпре от по-нататъшно нападение над падналия
П.И.. Св.Я.И. заявява, че св.П.П.
също, както и св.П. е нанасял удари върху брат му, а
последният не свидетелства за подобно развитие – видял го недалеч от себе си,
но той не го бил удрял, а го възприел като един от наблюдателите. Св.Г.Л. от своя страна също е твърде колеблива в
показанията си, понеже при предходното разглеждане на делото е свидетелствала,
че подс.Д. е стоял пред Я.И. и го е удрял
неколкократно по лицето и главата, фронтално, а понастоящем – подс.Д. стоял отдясно на пострадалия, като го държал и го
ударил веднъж с юмрук. Странно е също и твърдението й, че макар да е видяла
удара, не може да посочи с коя ръка подсъдимият го е нанесъл, освен това не
била обърнала внимание Я.И. как е реагирал на удара. Все по тази линия налице е
противоречие и между нейните показания и тези на пострадалия относно
обстоятелството за броя и местоположението на лицата, които са държали
пострадалия и в частност твърдението на последния, че пред него е имало мъж,
който го е бутал назад в гърдите, а тя отрича подобен факт. Противоречия се
очертават и досежно по-второстепенни обстоятелства като това, че пострадалият и
брат му свидетелстват, че пътят на автомобила е бил препречен от подсъдимия,
след което се появил св.П., който пък започнал да
души св.П.И., прочее последното не се потвърждава и
от другите свидетели, а тя твърди, че св.П. е спрял
автомобила, както и че не била видяла някой да души св.П.И.,
но пред другия съдебен състав е заявила, че това е сторил подс.Д.. Свидетелите Я., П. и Т. И твърдят, че при изчакването
пред І РУП за снемане на обяснения, е имало ситуация, при която на свидетелите П.П.
и Р.Г. случаят им е бил описан от друг свидетел, с цел същите да го
възпроизведат като очевидци, но въпреки, че св.Л. е
била там, същата отрича подобна ситуация, като такива обстоятелства не се
потвърждават и от св.Т.Б.. Показанията и на св.Б. са също смущаващи поради следното: разказът й показва
ясен спомен за събитията до момента на нанасяне на удара от страна на подс.Д. спрямо св.Я.И., от където
насетне „не помнела нищо”. Въпреки това, обаче, разказва как макар да не
познава хората от квартала, то твърди, че помни подс.Д.
и св.П., но не помни останалите нападатели, без да
има логично обяснение за подобна разделителна способност на паметта си спрямо
еднакво непознати за онзи момент лица, нещо повече в РУП впоследствие
разпознала както и св.Л. подс.Д.
като лицето ударило пострадалия с юмрук, при които разпознавания и в двата
случая били посочени твърде общи физически белези (и двете свидетелки са
заявили, че са разпознали лицето по лицето, тялото и косата.). Съответно на
показанията на св.Г.Л., но в противовес на тези на Я.И.,
св.Т.Б. сочи, че нападателите на последния са били
трима, а не твърдените от него четирима, души, като е имало по един от страните
му и един зад него, но не сочи да е имало такъв, който да го е бутал отпред.
Нещо повече дори е констатирано противоречие относно описанието на броя на
нападащите го лица, както и действията им, дадено пред двата съдебни състава.
От показанията й прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК става ясно, че
Я.И. е бил държан за ръцете от по един човек, които тя не познавала, а отделно
от тях Д., който не го е държал, но го ударил, а в настоящото производство – че
трима мъже, включително и подс.Д. държали
пострадалия, при което Д. го ударил. Допълнително в противоречие на заявеното
от страна на свидетелите Я.И., П.И. и Г.Л., макар св.Т.Б.
да се намирала в непосредствена близост до тях, тя не възприела св.П.И. да е бил бутнат на земята от св.П.,
нито пък последният както и подс.Д. да са проявявали
явни признаци за употреба на алкохол. На последно място, не особено приемливо
звучи обяснението на св.Б., че докато течал боят тя
се занимавала с издирването на гривната на св.П.И.,
още повече, че не става ясно по какъв начин и в кой момент от динамичната
ситуация същата е узнала за изчезването й. По отношение на свидетелските
показания на св.Т.И. резервите на съда са
продиктувани не само поради несъмнения факт на обвързаност с пострадалия като
негова майка, като от същите се вижда неприкрит субективизъм, но най-вече
поради обстоятелството, че досежно основните факти се касае за косвени
показания, тъй като св.Т.И. преразказва случилото се
по думите на синовете й, като дори и в тази ситуация е налице противоречие,
понеже пострадалият заявява, че е бил нападнат от четиримата мъже, а св.Т.И. твърди, че на нея той й е разказал за по-малък брой
нападатели – 2-3-ма.
По сходен маниер се
разглеждат и показанията на втората група свидетели – Г.П., П. и П. П, С. и А. А,
Р.Г., за които съдът също смята, че са лишени от обективност, категоричност и
безпротиворечивост. В тази връзка твърдението на свидетелите П., П.П. и А.А.,
че 2 дни (св.П. сочи 3 дни) след инцидента са видели
пострадалия в квартала до магазина в нормално здравословно състояние без явни
признаци за получена травма, е абсолютно опровергано поради безспорно
установения факт, че за времето 05-06.06.2008г. същият е хоспитализиран в
болнично заведение, където му е било проведена оперативна интервенция. Св.А.А., освен, че процесуалното му поведение при
депозиране на показанията неколкократно сочеше за объркване, несигурност и
нежелание да свидетелства, в крайна сметка същият заявява, че при свадата подс.Д. се е намирал сред хората, заобиколили тези, които
са били в центъра на събитията, тоест наблюдавал е случващото се, а според
показанията му, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК – се твърди
обратното. По същия ред се разглеждани показанията и на св.П.П.,
поради противоречивите му твърдения относно момента в който е научил за счупването
на челюстта на Я.И. – дали по време на инцидента или при предходното
разглеждане на делото, както и относно обстоятелството с кого и как е отишъл в
РУП, във връзка с депозиране на обяснения там. Нещо повече, съдът не може
безрезервно да приеме показанията на св.П.П. и св.Р.Г. именно поради вероятността същите да не са били
очевидци на инцидента, а свидетелската им позиция да е мотивирана от външни
фактори, подтикнати от други свидетили, още повече, че и в показанията на св.Р.Г. се констатират редица неточности и противоречия, като
например, че по време на инцидента св.С.А. е
призовавал за успокояване на обстановката „момчето, което карало колата и
държало крика”, тоест св.П.И., но самия св.С.А. обяснява, че се е обърнал към пострадалия Я.И., който
държал в този момент пожарогасителя. Единствена св.Р.Г.
свидетелства, че св.Т.И. се е появила още на
местопроизшествието и то преди пристигането на полицейските служители, като се
била намесила в разправията с викове синовете й да бъдат оставени, но подобно
развитие на събитията абсолютно никой друг от свидетелите по делото не сочи.
Аналогично на твърденията на свидетелите от коментираната група, които говорят
за това, че в сбиването е участвал и някакъв едър непознат мъж, който
възроптал, че пострадалият му счупил очилата, и св.Р.Г.
също обяснява, че видяла такъв мъж с колело, който пазарувал от магазина, като
си тръгнал след като „разправията била започнала”, но не била приключила. Св.Р.Г. веднъж заявява, че не е чула реплики за счупени
очила (в такава насока са и показанията на св.П., за
разлика от твърденията на свидетелите П.П. и С.А. – „Тъпак, счупи ми очилата!”),
но при продължението на разпита й, пък, твърди, че чула репликата „защо ми
счупи очилата”, като не разбрала от кого е произнесена, но неясно как разбрала,
че тази реплика е отправена към пострадалия. Св.П.
също не възприел наличие на едър непознат мъж, който да е участвал в боя, а по
отношение на обстоятелството кога и как е научил за изчезналата гривна на св.П.И. св.П. дава противоречиви
показания пред двата съдебни състава, като дори заявява, че е узнал за това в
хода на съдебното следствие при разпита на св.С.А.,
който е бил проведен след неговия разпит, като за тези обстоятелства е разбрал
поради присъствието си в залата, което, обаче, е невярно, тъй като св.П. е разказвал за изчезналата гривна хронологически преди
разпита на св.С.А.. По отношение на показанията на
последния, освен, че процесуалното му поведение на постоянно присъстващ при
разглеждането на делото навежда на мисълта за по-особена заинтересованост от
изхода му, като не без значение, според съда, е обстоятелството, че той е
лицето прибрало неоснователно чуждото златно бижу, следва да се има предвид, че
същите не отразяват инцидента в неговата цялост, предвид заявеното от
свидетеля, че спорадично е влизал в магазина, за да обслужи клиенти.
При гореизложеното от
значителна важност се явяват показанията на трета група, безпристрастни,
свидетели, а именно полицейските служители Д.А., З.Ч., Л.Т. и Д.А., като,
обаче, се отчита факта, че същите освен, че не са преки очевидци на събитията,
а някои от тях дори не са имали досег с лицата, а случаят им е станал известен
документално. Същественото от показанията, особено на полицаите А. и Ч. е, че и
те не сочат при изясняване на случая подс.Д. да е бил
посочен от когото и да било като човекът наранил пострадалия, а от показанията
на свидетелите Т. и най-вече А. се установява, че едва впоследствие случаят е
бил третиран като такъв, при който е причинена телесна повреда на пострадалия,
като първоначално са се изяснявали обстоятелства във връзка общо със скандала и
най-вече за изчезналата гривна.
На края досежно показанията
на св.С.К., за която липсват основания да бъде
упрекната в субективизъм, макар в процеса свидетелката да показа явно нежелание
да свидетелства, то същите се ценят от съда, но като се отчита обстоятелството,
че и при тях, както и при тези на полицейските служители липсва конкретика
относно правнорелевантните факти и обстоятелства. В тази връзка св.К. сочи единствено, че от разстояние е наблюдавала
случващото се, като единствено видяла сбиване, бутане, хора паднали на земята,
ритане, без да може да даде подробности, а още по-малко да опише действията на подс.Д., както и състоянието на пострадалия И.. Показанията
й пресъздават повече обстоятелства относно брат му – св.П.И.,
но категорично, както и всички други свидетели еднопосочно сочат, така и тя
описва, че на местото са били събрали особено много хора, било голяма суматоха
и събитията се развивали твърде бързо.
При постановяване на
присъдата съдът взе предвид и приетите писмени доказателства, като обективни и
неоспорени от страните по делото, като единствено по отношение на отразеното в
протоколите за разпознаване на лица, при които свидетелките Г.Л. и Т.Б. са
разпознали подс.Д. като лицето ударило пострадалия,
това обстоятелство се преценява с нужната критичност поради изложените по-горе
съображения в насока дискредитиране показанията на посочените свидетелки. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице по СМЕ като компетентно,
обосновано, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и
професионализъм. Същото в най-пълна степен дава светлина относно основни факти
от предмета на делото, а именно относно това какви точно травматични увреждания
са били причинени на пострадалия Я.И., както и относно механизма и начина на
получаването им, както и характера на причинената му телесна повреда, а също и
за хода на оздравителния процес. Според експертното становище травмата е в
резултат на удар (възможно е да е един на брой), който е с голяма сила, за да
резултира в описаното счупване, като позицията на нападащия е възможно, дори
„удобно” да бъде от дясно на пострадалия, но същото така може и да бъде нанесен
при всяка друга позиция. От устните разяснения на вещото лице се установява, че
с оглед механизма и начина на получаване на травмата – при директен юмручен
удар в областта на левия долночелюстен израстък, то същият е могло да бъде
нанесен от всеки, който се е намирал в непосредствена близост до пострадалия
поради изключителната мобилност на ръката, предвид физиологичните й особености
- наличието на три стави, даващи й значителна подвижност.
При така очертаната
фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса съдът намира
от правна страна, че подсъдимият С.Д. нито от обективна, нито от субективна
страна е осъществил съставомерните признаци на вмененото му във вина деяние.
Липсват преки доказателства, както и не се очертава система от косвени такива,
които по категоричен и несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303,
ал.2 от НПК, да обосноват обвинителната теза спрямо него, особено в насока той
да е автор на деянието, като единствено безспорен факт се явява причиняването
на травматичните увреждания на Я.И.. Изводът на
съда в горния смисъл е съобразен поотделно и в съвкупност с показанията
на всички свидетелите, като отчита факта, че тези извън групата на посочените
като независими такива, то показанията на останалите свидетели от първите две
групи са твърде компрометирани, за да могат да се преценяват като безпротиворечив,
обективен и достоверен източник на доказателствена информация, като единствено
от гласните доказателства ясно би могло да се установява кой е извършителя на
престъплението, което в случая не може безапелативно да се постигне. Логически
се налага изводът, че е невъзможно по категоричен и безспорен начин причинените
на пострадалия наранявания да се свържат с неправомерно и целенасочено поведение
от страна на подсъдимия в насока увреждане на телесния интегритет на Я.И.,
поради което и съдът призна подсъдимият С.Н.Д. за невиновен, като на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това на 03.06.2008г. в гр.Пловдив да е
причинил другиму – Я.И.И., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща
се в пълно счупване на долната челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и
на левия ставен израстък на същата /двойно счупване на долната челюст/, което
затруднява дъвченето и говоренето за срок от около 2 месеца
С оглед изхода на делото, а именно оправдаване на подс.С.Д.
по така повдигнатото му обвинение, съдът отхвърли като неоснователен предявения
от страна на пострадалия Я.И. граждански иск за обезщетяване на причинените му от
деянието неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 6028.80лв.,
доколкото не се доказа пряката причинно-следствена връзка между тях и конкретни,
увреждащи телесната му неприкосновеност, действия от страна на подсъдимия в настоящия
казус.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
Предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК и с оглед
изхода на делото съдът присъди направените по делото разноски за експертиза в
размер общо на 175лв да останат за сметка на Държавата.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: МК