Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2943 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
от С.С.Ф., починала в хода на делото и заместена от
нейните правоприемници – И.Й.Ф. и В.Р.К. - против Г. фонд иск с правно основание чл. 288,
ал.1, т. 1 от КЗ /отм./.
Ищцата твърди, че на 17.04.2015 г., около 15.30 часа, в гр.София, на бул.“*******,
в района на №***, докато пресичала като пешеходец пътното платно отляво
надясно, била ударена от неустановен лек автомобил, който се движел в посока от
бул.„К.Величков“ към бул.“Вардар“, не спрял на местопроизшествието и не бил
идентифициран. Катастрофата настъпила по вина на водача на автомобила, които с
поведението си нарушил чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Мястото на
катастрофата било посетено от служител на МВР, който
съставил Констативен
протокол № К 314/18.04.2015 г. Във връзка с инцидента било образувано ДП № 513
ЗМТ
11153/2015г. по описа на СДВР, пр.пр. №10706/2015г. по описа на СРП. С
постановление
30.07.2015г. наказателното производство било спряно, на основание чл.244 от НПК. Вследствие на пътно-транспортното произшествие на ищцата
било причинено травматично увреждане на левия крак - счупване на
фибулата/малкопищялната кост на подбедрицата/ в проксималната част. Ф. претърпяла неимуществени вреди, изразили се в
болки, страдания и негативни преживявания. През възстановителния период не
могла да се обслужва самостоятелно, разчитала
на чужда помощ. Към датата на подаване на исковата молба продължавала да
изпитва болки в мястото на увреждането и използвала помощни средства при
придвижване. Твърди, че предявила претенция с молба вх.№ 24-01-534/12.08.2015 г.
пред Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетение в размер на 40 000 лв. Ответникът отказал да заплати претендираната
сума с решение изх.№ 33-03/24.09.2015 г. Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди ищцата определя на 40 000 лв. Моли съда да осъди ответника
да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът Г. фонд оспорва иска, като прави следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и твърдените
от ищцата вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която пресичала на необозначено място на пътното платно, извън пешеходни пътеки,
внезапно навлязла на пътното платно, без да съобрази разстоянието до
приближаващото пътно превозно средство и неговата скорост на движение; оспорва
размера на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.288, ал.1,т.1 от КЗ/отм/:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния фонд по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/ за изплащане на обезщетения на
пострадали от пътно – транспортното произшествие лица, трябва да се установят следните предпоставки: да е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена
връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца. На следващо място
непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република
България и да е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство.
Съгласно чл.288, ал.1 от КЗ/отм/, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в срока по чл.288, ал.7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
В
настоящия случай по делото са представени доказателства,
установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на което са спазени
изискванията на чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./.
Видно
от писмо изх.№ 24-01-534/12.08.2015 г. Гаранционният фонд е уведомен от ищцата за
настъпилото пътно-транспортно произшествие,
извършено от неизвестен водач, и претенцията за репариране на вредите, по която е образувана щета № 210240/12.08.2015 г. С цитираното писмо
ответникът е уведомил ищцата, че отказва да й изплати обезщетение, тъй като не
е доказан механизмът на причиняване на вредите – констативният протокол е
съставен един ден след събитието по данни на пострадалата, няма свидетели - очевидци
и не е изготвена автотехническа експертиза по досъдебното производство. В
писмото е посочено, че от характера и локализацията на травматичните увреждания
не може да се установи, че същите са причинени от удар на МПС – не са
установени никакви повърхностни наранявания или контузии. /л.15/.
Спорен въпрос по делото е дали е настъпило пътно-транспортно произшествие
на 17.04.2015 г. и ако това се е случило, какъв е бил конкретният механизъм на
настъпване на произшествието.
Видно от Констативен протокол от 18.04.2015 г. същият е съставен по данни на пострадалата С.С.Ф..
В протокола е посочено, че Ф. е била ударена предходния ден - на 17.04.2015 г.,
около 15.30 часа, в гр.София от неизвестен автомобил, управляван от неизвестен
водач, движещ се по бул.“*******“ с посока от бул.“Константин Величков“ към
бул. „Вардар“, в района на №***, докато е пресичала пътното платно на бул.“*******“,
като при катастрофата е получила фрактура на малък пищял на лява подбедрица.
В докладна записка № 314/18.04.2015 г. от длъжностното лице – Цв.Георгиев,
което е съставило констативният протокол, е отразено, че не са открити
свидетели на пътно-транспортното произшествие. В района на катастрофата не са
установени камери за видеонаблюдение.
Видно от постановление от 30.07.2015г. по ДП № 513 ЗМТ 11153/2015 г. по
описа на сектор „РТП“ – ОДП-СДВР, пр.пр. № 10706/2015 г. на СРС, във връзка с
подадения от Ф. сигнал и претърпяната от нея телесна повреда, е било образувано
досъдебно производство за извършено на 17.04.2015 г. престъпление по чл.343,
ал.3, пр.5, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК
срещу неизвестен извършител, което е спряно, на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК.
От Епикриза от 21.04.2015 г. от „УМБАЛСМ “Пирогов“ ЕАД се установява, че
ищцата е постъпила в Травматологична клиника на болницата за лечение на
18.04.2015 г., изписана е на 21.04.2015 г. с окончателна диагноза: „фрактура
фибуле синистри партис проксималис“. В графа “Анамнеза“ е посочено, че по данни
на пострадалата в деня преди постъпването в болницата, около 16.00 часа, е била
блъсната от кола, след което се е прибрала в къщи. По-късно почувствала силна
болка в ляво коляно и извикала кола на БНМП. В графа „Обективно състояние“ е
отразено наличие на деформация и оток на ляво коляно на пострадалата; ограничени
и болезнени движения; рьо данни за фрактура на фибулата в проксималната част.
По делото е назначена автотехническа експертиза, която е
изготвена въз основа на констативния протокол за ПТП от 18.04.2015 г. и огледен
протокол от 18.04.2015 г. Вещото лице е описало следния механизъм на настъпване на
катастрофата: На 17.04.2015г., около 15:30 ч., в гр.София неизвестен автомобил
се е движел по бул. „*******” с посока от бул. „Константин Величков” към бул.
„Вардар” и в района на № 255 е ударил пресичащата пътното платно на бул.“*******”
пешеходка С.С.Ф.. Експертът е приел на база на увреждането на пострадалата, че
същата е пресичала платното на булеварда с посока отдясно наляво, спрямо
посоката на движение на пешеходката, като опорен е бил десния крак, а ударът е
бил с долната предна част на автомобила върху лявата подбедрица. Вещото лице е
посочило, че от наличните материали по делото не е възможно да определи точното
място на удара. Най - вероятно ударът
е настъпил върху лявата лента, считано в посоката на огледа. Бул. „*******“ е с
обща ширина от 17.50 метра, разделен на 4 ленти, по две ленти за всяка посока,
като всяка една от лентите е с ширина от по 3 метра. Между лентите има
травмайно трасе с ширина 5.50 метра Трамвайното трасе е отделено от лентите за
двнижение с пътна маркировка М3. Лентите за движение са отделени помежду си с
пътна маркировка М3. Вляво от пътното платно по посока на огледа се намира
тротоарна площ с ширина 4 метра. Вдясно
от пътното платно, по посока на огледа, се намира затревена площ с ширина 3
метра, а вдясно от нея – пешеходна алея с ширина 4 метра. В района на
произшествието няма данни за пътни знаци, нито за наличие на пешеходни пътеки. Вещото
лице е посочило, че от наличните данни
по делото е невъзможно да определи скоростта на движение на пешеходката и на
автомобила. Процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при нормална
видимост. По делото няма данни за ограничение на видимостта за водачите на
автомобили. Обикновено дясната лента е заета от паркирани автомобили, но в
конкретния случай такива данни няма. Тъй като е невъзможно да се определи
скоростта на движение на неизвестния автомобил, е невъзможно да се направи анализ
на произшествието.
От заключението на медицинската експертиза се установява, че ищцата е получила счупване на малкия пищял на лява
подбедрица в горната му част. Това травматично увреждане е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок, повече от 30 дни.
Проведено е било консервативно лечение, което се е изразило в поставяне на
гипсова имобилизация на лявата подбедрица за срок 30 - 45 дни. През периода на
лечение ищцата е търпяла болки и страдания за срок около 3 месеца, като през първите 20 дни болките са били с по-голям
интензитет. При нормално протичане на лечебния процес Ф. би следвало да е
възстановена напълно. В медицинската документация не е описано засягане на
структури на подбедрицата или лечение, което да дава основание за извод за
наличие на трайни последствия за пострадалата. Според вещото лице, телесната
повреда е в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие. В съдебно заседание експертът заявява, че ударът е бил в зоната
на счупване, т.е малко под коляното. При изслушването вещото лице не изразява
категорично становище дали ударът е точно от МПС, но заявява, че малкият пищял
се чупи при директен удар в мястото на счупване.
При така събраните доказателства
съдът приема, че по делото не бе доказано, че С.С.Ф. е пострадала
при пътно-транспортно произшествие, поради следните съображения:
Ищцата твърди, че е пострадала на 17.04.2015 г., когато е ударена от
неизвестно МПС, докато е пресичала бул.“*******“ в района на № 255. Твърди, че непосредствено
преди катастрофата се е движела по левия тротора на бул. „*******“, гледано в
посока към центъра на града. Предприела е пресичане на булеварда, при което е
била ударена от лявата страна на височината
на коляното от МПС, движещо се в посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Вардар“.
Твърди, че след удара е паднала на земята и е била изправена на крака с помощта
на случайни минувачи.
От представената по делото епикриза и заключението на медицинската
експертиза се установява, че на следващия
ден/18.04.2015 г./ ищцата е постъпила в
болница, където е установено счупване на малкия пищял на лява подбедрица в
горната му част. В епикризата е отразено, че пред лекуващите лекари
пострадалата е заявила, че предния ден, следобяд, около 16 часа е била блъсната
от кола, след което се е прибрала в къщи. Почувствала е силна болка в ляво коляно
и е извикала БНМП. В графа „Обективно състояние“ е отразено наличие на
деформация и оток на ляво коляно на пострадалата; ограничени и болезнени
движения; рьо данни за фрактура на фибулата
в проксималната част.
В епикризата не са описани
увреждания по тялото на ищцата, сочещи на механизъм, при който е имало
съприкосновение между кожата в областта на травмата и тежкото тяло на МПС, нито
са описани увреждания, сочещи на съприкосновение на тялото на пострадалата с асфалта при падането й непосредствено след
удара – не са описани натъртвания,
охлузвания, кръвонасядания в областта на счупването, нито по други части на тялото,
каквито биха останали, ако действително бе ударена от МПС и бе паднала на
земята.
На следващия ден/18.04.2015г./ ищцата е уведомила и органите на МВР, които
са извършили оглед на посоченото от нея
местопроизшествие, но при огледа не са установили следи от катастрофа. Според докладна записка № 314/18.04.2015 г. от
длъжностното лице, съставило констативния протокол, не са установени свидетели
– очевидци.
Съдът не кредитира автотехническата
експертиза, тъй като е изготвена въз основа на констативния протокол,
който е съставен единствено по данни на пострадалата и не се подкрепя от описанието
на травмите на ищцата в епикризата, в която е отразен преглед от 18.04.2015 г. Съдът не кредитира и медицинската
експертиза относно наличието на причинно-следствена връзка между описаното
от ищцата произшествие и получената от нея
травма, тъй като експертът е мотивирал този свой извод с „приложените
документи по делото“, но от приложените документи се установява, че ищцата е
постъпила в болница на следващия ден след катастрофата със счупване на лявата
подбедрица в долната част, като при прегледа е установена деформация и отток на
крака, но липсват данни за натъртвания, оглузвания, дори за одраскване в
областта, в която твърди, че е настъпило съприкосновение с моторното превозно
средство, липсват и травматични увреждания от последващо падане на ищцата върху
асфалта. От друга страна, при изслушване на вещото лице в съдебно заседание,
той не изразява категорично становище дали ударът е точно от МПС. Заявява, че
малкият пищял се чупи при директен удар в мястото на счупване.
При така събраните доказателства, не бе установено по делото, че е
настъпило пътно-транспортно произшествие на 17.04.2015 г., нито че телесната
повреда на ищцата е в причинно-следствена връзка с описания от нея механизъм на
причиняването й.
Липсват основни елементи от ФС на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/отм/, поради
което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 425 лв./125 лв. за
вещо лице и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Ф., ЕГН **********,
починала в хода на делото на 02.02.2020 г., заместена от своите наследници И.Й.Ф.,
ЕГН **********,*** Митрополия, ул.“*******, и В.Р.К., ЕГН **********, с адрес
за призоваване чрез работодател: гр. Пловдив, ул.“*******„Трафик Сот“ против Г. фонд, ЕИК*******, със седалище иадрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ за сумата от сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на телесна повреда - счупване на малкия пищял на лява подбедрица в
горната му част, причинена при пътно – транспортно произшествие, реализирано на 17.04.2015 г. в гр.София, на бул.“*******, в района на № 255, вследствие на удар от неидентифицирано
моторно превозно средство с неизвестен водач, ведно със законната лихва,
считано от 24.09.2015
г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА И.Й.Ф. и В.Р.К. да заплатят на Г. фонд, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 425 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: