№ 1892
гр. Варна, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20243100500538 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Х. П. и П. Х. П., двамата от гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
9/03.01.2024 год., постановено по гр. дело № 20223110111956 по описа на РС-
Варна за 2022 год., с което са отхвърлени предявените от всеки един от
въззивниците против И. И. Н. от гр. Варна обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да им
заплати сумите от по 275 лева на всеки един (общо 550 лева на двамата), с
които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците в
резултат на ползването без основание в периода 01.01.2022 год. – 31.08.2022
год. на собствен на ищците при равни квоти помежду им недвижим имот,
находящ се в с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, Варненска област,
представляващ поземлен имот с идентификатор 83404.503.248 по КК на с.
Шкорпиловци, община Долни чифлик, Варненска област, с площ от 207 кв.
м., при описани в решението граници на имота, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от
подавнето на исковата молба – 01.09.2022 год. до окончателното им
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила, изразяващи с неправилна преценка и
анализ на доказателствата.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице
хипотезта на чл. 63, ал. 2 ЗС и на чл. 64 ЗС, тъй като по делото липсват
1
доказателства ищците да са прехвърляли на ответника собственост върху
земята под вече съществуваща постройка, липсват и твърдения от ответника в
този смисъл. Твърди се също, че ищците, в качеството си на собственици на
земята, не са учредявали и право на строеж в полза на ответника, нито са му
разрешвали да строи в имота им, при което и ответникът няма качеството и
на суперфициар по отношение на построената в техния поземлен имот
еднофамилна жилищна сграда на два етажа.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете им да бъдат уважени, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, въззиваемият И. Н. И. от гр. Варна – ответник по
исковете – оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Излага, че след като е безспорно установено по делото, че сградата в
имота на ищците е собственост на ответника и че същата е въведена в
експлоатация на 10.07.2012 год., както и че ищците не са предявявали (и не
предявяват) претенции към собствеността на сградата, то при тези безспорни
обстоятелства е налице хипотезата на чл. 64 ЗС, както правилно е приел и
първоинстанционният съд. При положение, че ищците не са били съгласни с
факта, че имотът им е застроен, те следвало да защитят правата си по исков
ред, а изразеното от тях несъгласие било без значение за извода за налична в
имота им сграда, която е собственост на ответника. Навежда, че при
положение, че теренът е застроен, но собственикът на терена не твърди да е
собственик на сградата, той няма на разположение иск за неоснователно
обогатяване за ползването на имота му от собственика на сградата, а
разполагал с други вещни искове.
В жалбата и в отговора на жалбата не са направени искания за събиране
на доказателства във въззивното производство.
С определение № 1302/05.04.2024 год. по настоящото въззивно дело на
ответника, настоящ въззиваем, И. И. Н. са дадени указания, на основание чл.
101, ал. 1, изр. второ от ГПК, да изправи констатирани от въззивния съд
недостатъци на подадения от него в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на
исковмата молба.
С молба с вх. № 11729/09.05.2024 год. по рег. на ОС-Варна,
въззиваемият – ответник по исковете И. Н. е изпълнил указанията; към
молбата е представил и писмени доказателства с искане за приобщаването им
към делото.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На двамата въззивници – ищце следва да се връчи препис от
уточняващата молба с вх. № 11729/09.05.2024 год. по рег. на ОС-Варна и от
приложенията към молбата. По искането в молбата за приобщаване на
предтавените с нея писмени доказателства съдът щесе се произнесе след като
2
вземе становището и на насрещните страни – двамата въззивници.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от К. Х. П. и П. Х. П.,
двамата от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу
Решение № 9/03.01.2024 год., постановено по гр. дело № 20223110111956 по
описа на РС-Варна за 2022 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.06.2024 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение;
ДА СЕ ВРЪЧАТ на К. Х. П. и на П. Х. П., двамата от гр. Варна, чрез
процесуалния им представител адв. И. К. от АК-Варна, ПРЕПИСИ ОТ
УТОЧНИТЕЛНАТА МОЛБА с вх. № 11729/09.05.2024 год. по рег. на ОС-
Варна, подадена от въззиваемия – ответник по исковете И. Н., както и от
представените с молбата писмени доказателства, като им ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ да изразят становище по наведените в молбата твърдения и
представените с нея писмени доказателства в срок най-късно в съдебното
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3