Решение по дело №1141/2020 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,03.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 29.10.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С. Р.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1141 по описа за 2020 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 01.06.2020 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор ***, чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, против Н.Н.П. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 01.01.2008 г.-30.04.2019 г., ответницата дължала на ищеца сумата от 52.60 лв. за услугата ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението.По образуваното ч.гр. дело *** на ВРС ответницата била възразила писмено против заповедта за изпълнение,което определяло интереса на ищеца да иска установяване със съдебен акт на вземането.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи сумите по заповедта : 52.60 лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса за периода 01.01.2008 г.-30.04.2019 г..

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата е представила отговор,с който отговор оспорва иска.Нямала уреди на радиаторите,респ. нямало какво да отчита ищецът.Консумираната топла вода пък не била отчетена по вина на ищеца.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 52.60 лв. главница,представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение за жилището на адреса за периодите : 01.01.2008 г. -30.04.2008 г. - 2 лв.,01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 2 лв.,01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 2 лв.,01.05.2010 г. -30.04.2011 г. - 2 лв.,01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 2 лв.,01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6 лв.,01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6 лв.,01.05.2014 г. -30.04.2015 г. - 6 лв.,01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6 лв.,01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6 лв.,01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6 лв.,01.05.2018 г. -30.04.2019 г. - 6.60 лв.;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви.Исканата заповед/№2995/ е била издадена на 16.12.2019 г..Заповедта е била връчена на ответницата на 06.02.2020 г..На 06.03.2020 г. е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата на 05.05.2020 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело *** по описа на ВРС.

Ответницата е собственик на поне 1/2 ид. части от жилището на адреса.

Горното е видно от представения нот. акт №158 т.І дело №297/1988 г. на ВРС.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е и основателен.

Съгласно чл.139 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.

Съгласно чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.

Съгласно §5 от *** за топлоснабдяването,издадена от министъра на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен сезон 2007-08 г.,търговците,извършващи дялово разпределение,нямат право да събират такси.

Посочената нормативна уредба идва да покаже,че за абонатът-собственик на жилище,в което се потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца платената такса за услугата дялово разпределение.В случая-за ответницата,като собственик на жилището.

И доколкото заплащането на таксите е безспорно между страните,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение,както и разноските в настоящето производство-25 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Н.П. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от изп. директор ***,част от сумите по издадената по ч.гр. дело *** на ВРС заповед за изпълнение ***,а именно : 52.60 лв. главница,представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение за жилището на адреса за периодите : 01.01.2008 г. -30.04.2008 г. - 2 лв.,01.05.2008 г. - 30.04.2009 г. - 2 лв.,01.05.2009 г. - 30.04.2010 г. - 2 лв.,01.05.2010 г. -30.04.2011 г. - 2 лв.,01.05.2011 г. - 30.04.2012 г. - 2 лв.,01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6 лв.,01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6 лв.,01.05.2014 г. -30.04.2015 г. - 6 лв.,01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6 лв.,01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6 лв.,01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6 лв.,01.05.2018 г. -30.04.2019 г. - 6.60 лв..

 

 

ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор ***, 75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело *** на ВРС,както и 125 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :