№ 666
гр. Плевен , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно частно гражданско
дело № 20214400500319 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. ГПК.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано
по частната жалба, подадена от В. Г. В. от гр.Плевен, подадено чрез
пълномощникът му адв.В. П. от ПАК против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 413 на
Плевенски районен съд, постановено на 26.02.2021г. по гр.д. № 1410/2021г. по
описа на същия съд, с което е било спряно производството по делото пред
Плевенски РС на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК до
приключване на преюдициално дело С–262/20 на Съда на Европейския съюз.
В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на
определението, като жалбоподателят счита, че делото неправилно е било
спряно, тъй като ПРС не е отправял преюдициално запитване и не е бил
длъжен да спира производството си. Аргументите са развити в жалбата. Моли
окръжния съд да отмени определението за спиране на производството по
делото и да върне делото на РС Плевен за разглеждането му и
постановяването на акт по същество, в съответствие с установената по този
тип дела практика.
Въззивния съд като обсъди изложените в частната жалба
оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 1410/2021г., съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното: Гражданско дело №
1
1410/2021г по описа на Плевенски районен съд е образувано на 25.02.2021г.
по искова молба на В.Г. В. против ГД»Пожарна безопасност и защита на
населението» МВР за заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд и за мораторна лихва върху дължимите суми. С атакуваното
определение № 413 от 26.02.2021г., постановено в закрито съдебно заседание,
първоинстанционният съд, служебно и позовавайки се на служебна
информация от гр.д.№ 5881/2020г. по описа на РС Плевен, за отправено на 15
юни 2020 година преюдициално запитване по гр.д. № 606/2019г. по описа на
РС Луковит, на основание чл. 267 от Договора за функционирането на
Европейския съюз, е приел, че пред него се поставят за разрешаване същите
въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на
разпоредби от правото на ЕС, поради което трябва да спре производството по
делото пред себе си на основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 изр.1 ГПК.
В мотивите на РС са посочени поставените от ЛРС
преюдициални въпроси. Посочено също така, че след след отправяне на
запитването, с изменения в ЗМВР (ДВ, бр. 60 от 2020 г.), в сила от
11.07.2020г., законодателят е фиксирал нормална продължителност на
работното време през нощта на 8 часа. Въпреки това обстоятелство намира за
актуално питането на съдията от РС Луковит в т.1 от запитването относно
въпроса допустимо ли е с оглед принципа за равно третиране нормалната
продължителност на нощния труд в публичния сектор полицаи и
пожарникари да бъде по-дълга - 8 часа, колкото е дневната продължителност
на работното им време.РС се е позавал на разпоредбата на чл.628 ГПК, която
задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на делото. Независимо като каква инстанция се
произнася, националният съдия не може да го реши, ако има съмнение
относно тълкуването на приложима или относима съюзна правна норма.
Посочено е, че с отправяне на запитването съдът спира производството по
делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява, като решението на
СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и
за всички съдилища и учреждения в Република България, но не е посочил
относно тълкуването на коя приложима правна норма от националното ни
законодателство или относима съюзна правна норма има съмнение.
2
Въззивния съд намира този извод за необоснован и неправилен.
Постановеното определение за служебно спиране на производството по
трудовия спор, сочи на хипотеза на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като изрично
в мотивите му е посочено, че производството се спира до приключване на
преюдициално дело С–262/20 на Съда на Европейския съюз, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Поради това, като
преграждащо такова/чл.274, ал.1, т.1 ГПК/ определението подлежи на
обжалване, както правилно е посочено в него. Разпоредбата на чл.631 ГПК,
посочена като основание за спирането, се отнася до спирането постановено от
съда отправил запитването, в т.ч. и ал.1, изр.2 предвиждащо, че
определението за спиране не подлежи на обжалване и не следва да бъде
тълкувана и прилагана разширително, доколкото се отнася до изключение от
общото правило за обжалваемост на преграждащите определения.
Следователно частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящия съдебен състав приема, че не са налице основания за
спиране на производството по делото до постановяване на решение по
образуваното преюдициално дело № С-262/20 г. на Съда на Европейския
съюз. Въпросите по запитването отправени от РС-Луковит са общи и
неотносими пряко към настоящия правен спор. Ако преюдициалното
запитване имаше за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма
и евентуалното противоречие с определена правна норма от националното
ни законодателство, от значение за правилното решаване на спора относно
допълнителното възнаграждение на жалбоподателя за положен от него нощен
труд, то щеше да е необходимо изчакване на задължителното тълкуване на
СЕС. Ищецът не се позовава на противоречие между норми на европейското
право и такива, уреждащи същите правоотношения в националното ни
законодателство, нито това е сторил Плевенски РС, за да мотивира
необходимостта от изчакване на решението по запитване, за което не е ясно
дали ще е приложимо. Няма данни по делото какъв точно е предмета на
спора, по който РС-Луковит е отправил преюдициалното запитване, а още по-
малко – че се касае до идентични спорове. Ето защо, настоящият състав на
въззивния съд приема, че един трудов спор не следва да бъде спиран
произволно, без да се установи, че Съда на ЕС вече е ангажиран с
3
произнасяне по релевантни и за настоящото дело въпроси. Касае се до масов
тип дела, по които няма формирана единна съдебна практика в т.ч. и в
рамките на съдебния район на Плевенски ОС, относно вида и размера на
претендираните от служителите на МВР допълнителни трудови
възнаграждения, били те за нощен или за извънреден труд. При
произнасянето по тях обаче, повдигнатите със запитването на РС-Луковит
въпроси относно нормалната продължителност на нощния труд нямат пряко,
още по-малко - решаващо значение за крайния изход от спора.
Поради изложеното, не може да се приеме, че Плевенски РС ще
бъде обвързан с тълкуването на норми на ЕП, поискано с преюдициалното
запитване направено от РС-Луковит, за да е длъжен да изчака изхода му и да
го зачете при произнасянето си по настоящото дело. Поради това и няма
основание за спиране на делото. Обжалваното определение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на процесуалните действия от Плевенски районен съд.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 413/26.02.2021г. на Плевенския
районен съд, постановено по гр.д. № 1410/21г. по описа на съда, с което е
спряно производството по делото до приключване на дело С – 262 / 20 на
Съда на Европейския съюз
ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на
процесуалните действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5