Р Е Ш Е
Н И Е
№ 412
град Велико Търново, 29.12.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, ІІ - ри състав, в открито съдебно заседание на шести декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря П.И.
като разгледа докл===аното от съдия Чемширов административно дело № 151
по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство чл. 215 от Закона за устройството на
територията /ЗУТ/
Същото е образувано
по жалба на Р.С.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, срещу Заповед №ДК
02-ВТ-1/25.02.2021г. на Началник на РДНСК - Велико Търново, с която на
основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Основен
ремонт и укрепване на част от път VTR 2283 (III
– 407)
с. Мирово – жп гара Асеново – с. Асеново”, находящ се в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 00730.61.254 по КВС на землището на с. Асеново, община Стражица
(нов идентификатор 00730.61.35 по кадастрална карта и кадастралния регистър
/КККР/ на с. Асеново, община Стражица), както и изготвяне на конструктивно
становище, с оглед недопускане увреждане на останалата част от пътя, и
изработване на част „План за безопасност и здраве“.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния и
процесуалния закон. Счита оспорената заповед за немотивирана. Намира, че
административният орган е посочил неправилно в оспорения акт разстоянието, на
което е разположена подпорната стена от пътното платно, както и погрешен
идентификатор на поземления имот, в който се намира същата, като тази неяснота
не коригирана с друг акт в административното производство. Навежда твърдения,
че при премахване на подпорната стена ще се увреди пътната настилка и насипът,
стоящ зад нея, ще се свлече на пътя и ще блокира директната връзка до близките
населени места. Счита че законът не позволява въвеждането на постоянна забрана
за ползване на пътища и участъци от тях, а единствено временни такива. Заявява,
че подпорната стена е безопасна, няма изменения или деформации по конструкцията
и същата изпълнява функциите, поради които е изградена. По тези съображения се
иска отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание чрез упълномощения ===окат
Н. поддържа жалбата. Представя писмена защита. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът – Началник
на РДНСК - Велико Търново, чрез юк П., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли за отхвърлянето й. В съдебно заседание и в допълнително
представеното писмено становище подробно навежда доводи за законосъобразност на
процесната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на обжалване е Заповед №ДК 02-ВТ-1/25.02.2021г.
на Началника на РДНСК - Велико Търново, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „Основен ремонт и укрепване на
част от път VTR 2283 (III – 407) с. Мирово – жп гара Асеново – с.
Асеново”, находящ се в ПИ с идентификатор 00730.61.254 по КВС на землището на
с. Асеново, община Стражица, публична общинска собственост, и изготвяне на
конструктивно становище, с оглед недопускане увреждане на останалата част от
пътя, и на част „План за безопасност и здраве“. Заповедта е постъпила в Община
Стражица на 01.03.2021г., видно от приложеното по делото известие за доставяне
/л.18/ и направеното върху нея отбелязване. Жалбата е подадена чрез Началник на
РДНСК – Велико Търново до съда на 11.03.2021г., което се установява от
поставения на нея вх. №СТ-658-00-328 от същата дата. Следователно жалбата е
подадена в срока по чл. 215, ал. 4, вр. с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ от кмета на
община Стражица, в качеството му на представляващ тази община – собственик на
изградения обект, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
По делото не е
спорно, че във връзка с писмо вх. №СТ-658-01-294/09.10.2020г. от Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК), придружено с писмо изх. №ДИД6-ВТ-6/24.09.2020г.
на зам.-директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) при Министерство
на финансите (МФ) от Началника на РДНСК – Велико Търново е разпоредена проверка
по документи и на място за изпълнението и законосъобразното ползване на строеж
„Ремонт и строителство на път VTR 2283 (III – 407) с. Мирово – жп гара
Асеново – с. Асеново”, подобект „Основен ремонт и укрепване на част от път VTR 2283 (III – 407) с. Мирово – жп гара Асеново – с. Асеново”, находящ се в
Община Стражица.
На 22.10.2020г. е извършена проверка от служители на РДНСК - Велико
Търново в присъствието на служители на Община Стражица и на представител на
„Еко Традекс Груп“ АД, в резултат на което е установено, че строежът е трета
категория, извършен е без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за
строеж, т.е налице е незаконен строеж. Резултатът от проверката е обективиран в
Констативен акт № 2-ДД/16.12.2020г., в който е посочено, че строеж „Основен
ремонт и укрепване на част от път VTR 2283 (III
– 407)
с. Мирово – жп гара Асеново – с. Асеново”, намиращ се в ПИ с идентификатор
0073.61.254 по КВС в землището на с. Асеново, представлява „стоманобетонна
подпорна стена вдясно на хоризонтална
крива, с дължина 50,40 м, променлива височина
от 2,50м до 2,70м и дебелина 0,50м., разположена на отстояние 2,20м до
250м. от пътното платно на пътя като в стената са поставени ПВЦ тръби за
отвеждане на водата. Като период а извършване на строителството е посочено
м.юли – м. октомври 2015г. Като възложител и собственик на строежа е посочена
Община Стражица, а като извършител на строежа се сочи „Еко Традекс Груп“ АД,
град Хасково.
Видно от представеното с административната
преписка два броя известие за доставяне на л. 29 от делото, Констативен акт № 2-ДД/16.12.2020г.
на РДНСК – Велико Търново е връчен на представител на Община Стражица на
изпълнителя „Еко Традекс Груп“ АД по пощата на дата 29.12.2020г. В предвиденият
срок срещу констативния акт е подадено
възражение от Кмета на Община Стражица. След преглед на наличната документация
е установена техническа грешка в КА от 16.12.2020г. в резултат на което е
издаден Констативен акт за поправка от 08.01.2021г., съгласно който
идентификаторът на ПИ, в която е разположен строежът следва да се чете
00730.61.254“ вместо „0073.61.254“ по КК и КР на с. Асеново, Община Стражица.
Същевременно, на
23.10.2020г. комисия при Община Стражица също е извършила проверка в
документацията на проекта и в деловодната система на общината, при която е
установено, че през 2015г. не е подавано заявление от кмета на Община Стражица
до главния архитект на Община Стражица за съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Основен ремонт и укрепване
на част от път VTR 2283 (III – 407) с. Мирово – жп гара Асеново – с. Асеново”.
Във връзка с възложената проверка от М.К.- гл. експерт „Инвеститорски контрол“
при Община Стражица е представено обяснение до началника на РДНСК –Велико
Търново. От „Еко Традекс Груп“ АД, град
Хасково, е представена декларация с вх. № СТ-658-01-453/05.11.2020г. до РДНСК –
Велико Търново във връзка с изпълнението на строежа п гореописания обект.
Със Заповед №ДК-02-ВТ-1/25.02.2021г. на
Началника на РДНСК – Велико Търново и с оглед установените с КА обстоятелства, е
прието, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ – „Основен ремонт и укрепване на част от път VTR 2283 (III – 407) с. Мирово – жп гара Асеново – с. Асеново”, попадащ в
обхвата на общински път в Община Стражица поради извършването му без строителни
книжа. Заповедта е връчена на 01.03.2021г., видно от известие за доставяне
/л.11 от делото/. Недоволен от заповедта, кметът на Община Стражица я е оспорил
с жалба, подадена чрез административния орган до съда, в резултат на което е
образувано настоящото дело.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са изпратената с писмо изх. №СТ-658-00-080/11.03.2021г.
по описа на РДНСК – Велико Търново административна преписка по издаване на
оспорвания административен акт, както и допълнително представените от жалбоподателя
с жалбата.
По делото като
свидетели са разпитани инж.Д.Д. и инж.М.В., служители при ответника, извършили
проверката на обекта и съставили КА.
По искане на
жалбоподателя свидетелски показания са дадени още от лицата, присъствали на
проверката от РДНСК – Велико Търново, а именно: св.Д.К. – служител на „Еко
традекс груп“ АД към 2015г.; св. М.К.- гл. експерт „Инвеститорски контрол“ при
Община Стражица, св. С.С. – гл. експерт „Строителство на сгради и съоръжения
при Община Стражица и св. С.С.– Началник отдел „Устройство на територията“ при
Община Стражица, както и гл. архитект на Община Стражица – св. Г.Г..
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е назначена съдебно – техническа експертиза,
която да отговори на въпроси, поставени от същия в открито съдебно заседание от
04.10.2021г. Експертното заключение е прието без възражения.
Събраните
по делото доказателства в т.ч. дадените свидетелски показания и заключението на
СТЕ съдът ще обсъди в мотивите на настоящото решение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания акт, и
представените по делото доказателства, направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената Заповед №ДК-02-ВТ-1/25.02.2021г.
е издадена от на Началника на РДНСК – Велико Търново, който е компетентен орган
при издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от първа, втора и
трета категория или на части от тях по чл. 225 от ЗУТ и съгласно чл. 222, ал.
1, т. 10 от ЗУТ (надлежно оправомощен съгласно т.9 от Заповед №РД-13-171/13.06.2019г.
на Начални ДНСК). Същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК, поради което следва да отговаря на предписаната в този закон форма и
съдържание. В случая е спазена предвидената от закона форма, като заповедта
съдържа необходимите реквизити, включително фактическо и правно основание, за
да породи целените правни последици.
В производството,
развило се пред административния орган по издаване на обжалваната заповед, е
дадена възможност за участие на всички заинтересувани страни.
В административното
производство по издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. В
изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ е съставен Констативен акт № 2-ДД/16.12.2020г. от служители в РДНСК - Велико
Търново, в който са отразили описанието и обстоятелствата относно
предназначението и местонахождението на процесния обект. Дадена е възможност на
жалбоподателя Община Стражица да изложи своите възражения против констативния
акт и установените с него факти и обстоятелства, от която същият се е
възползвал.
Изложените
в жалбата доводи за невъзможност да бъде индивидуализиран строежът съдът намира
за неоснователни. В констативния акт за поправка от 08.01.2021г., неразделна
част от Констативен акт от 16.12.2020г., както и в оспорената заповед от
25.02.2021г., поземленият имот, в който се намира подлежащия на премахване
незаконен строеж – определен като подпорна стена, е
посочен идентификатор 000730.61.254 от КВС на землището на село Асеново, но според
заключението на вещото лице този идентификационен номер е актуален до издаването
на Заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър №КД-14-132/02.10.2020г.
на изпълнителния директор на АГКК, с която заповед
идентификаторът на имота се променя на 00730.61.35 по КККР на с. Асеново,
община Стражица. При това положение, съдът намира, че е налице идентичност
между ПИ с идентификатор 000730.61.254 по КВС на с. Асеново и ПИ 00730.61.35 по
КККР на с. Асеново, община Стражица и не е налице твърдяната от жалбоподателя грешка
в местоположението на обекта, предмет на заповедта за премахване. Посочването в
заповедта на стария идентификатор на ПИ /преди изменението на КККР/ не е нарушение
от категорията на съществените такива, което да обуславя незаконосъобразност на
издадения административен акт до степен неговата отмяна. Подпорната стена е
подробно описана както в процесната заповед, така и в констативен акт от
16.12.2020г., към който тя препраща в мотивната си част. Подробно са отразени
височина, дължина и ширина, използвани строителни материали, изготвен е снимков
материал и окомерна скица за визуална репрезентация на позицията в имота на
строежа. Констатираното от служителите на РДНСК се подкрепя и от заключението
на вещото лице като несъответствието между отразеното в констативния акт, впоследствие
в заповедта, отстояние на стената от пътното платно, с установеното такова от
вещото лице, е несъществено. Освен това, друг подобен обект в близост не е
установен и следва да се приеме, че предметът на заповедта е точно описан с местоположение,
предназначение и с параметри, които позволяват неговото непротиворечиво
индивидуализиране, а доводите в обратния смисъл са неоснователни.
Оспореният
административен акт не разкрива и противоречие с материалноправните разпоредби
на закона, в каквато насока са оплакванията на жалбоподателя.
С
оспорената заповед е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „„Основен
ремонт и укрепване на част от път VTR 2283 (III
– 407)
с. Мирово – жп гара Асеново – с. Асеново”, находящ се в ПИ 00730.61.35 по КККР на с. Асеново, община Стражица
/стар номер 000730.61.254 от КВС на землището на село Асеново/, представляващ
публична общинска собственост, начина на трайно ползване – за местен път.
Приложимата редакция на § 5, т. 38 от
ЗУТ определя като строежи - надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Разпоредбата
на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗУТ определя като строежи от „трета
категория“ общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа III и IV клас
и съоръженията към тях, а според §1 от ДР на Закона за пътищата „пътни
съоръжения“ са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите;
подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Аналогичен на
цитираната норма е чл. 6, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, също посочващ подпорните стени като
съоръжение към общинските пътища и определящ ги като строеж от трета категория.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, в т.ч от показанията на св. Д. и св. В.
- служители в РДНСК – Велико Търново и съставили Констативния акт от
16.12.2020г., св. С., св. К.и св. К.–
служители в Община Стражица и присъствали при съставянето на констативния акт, както
и от приложения по делото снимков материал и ситуационна скица, се установява съществуваща
непосредствено до общинския път III-407, вдясно по посока с.
Асеново – ж.п. гара Асеново, бетонна стенна, в която са вградени ПВЦ тръби за
отвеждане на водата. Свидетелските показания са непротиворечиви по между си и
кореспондират със заключението на вещото лице - инженер по приетата и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Според експерта по своите технически характеристики и
предназначение съоръжението представлява подпорна стена с дължина 50,40 метра,
с променлива височина от 2,50м до 2,70 м, измерена от най – ниската към най –
високата си точка, и дебелина 50 см и разположено на отстояние от 2,30 м до
2,50м от пътното платно на пътя като в стената са поставени ПВЦ тръби, предвидени да се използват за
барбакани. Съоръжението е фундирано върху подложен бетон в подножието на откоса
и се закотвя посредством пилоти с Ф150 със сондажна оставаща тръба. Извършени
са асфалтови работи по протежението на подпорната стена. Според вещото лице
подпорната стена изпълнява функциите, за които е изградена – същата е
укрепително съоръжение. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно дадено, в съответствие с всички събрани по делото
доказателства, и приема, че разпоредения за премахване обект отговаря на легалната
дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР от ЗУТ и го категоризира
като такъв от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „а“ от ЗУТ доколкото се касае за подпорна стена, имаща функция на укрепително
съоръжение, предпазващо от евентуални свличания на земни маси и повреждане на
общинския път.
Съгласно разпоредба
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Законът въвежда
и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в
чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при
изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал. 1 от закона.
В конкретния случай, строежът представлява подпорна стена с
височина от 2,50 до 2,70 метра в най-високата й част, което е над допустимото с
разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, предвиждаща да не се изискват
инвестиционни проекти за издаването на разрешение за строеж на подпорни стени с
височина от 1, 20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато
не са елемент на транспортни обекти. Това обуславя неприложимост на цитираната
разпоредба и за констатираното строителство е необходим одобрен инвестиционен
проект. Следва да се посочи, че разпитаният по делото св. Г.– гл. архитект на
Община Стражица, отрича да е одобрявал инвестиционен проект за този обект и да
е издавал въз основа на него разрешение за строеж, което обстоятелство кореспондира с установеното от
СТЕ за липса на строителни книжа. В самата преписката също липсват
доказателства по отношение на този инвестиционен проект да е било подадено писмено заявление от възложителя Община
Стражица по реда на чл. 144 от ЗУТ и да е била проведена процедура по неговото
съгласуване и одобряване от компетентния орган, който съгласно чл. 145, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ е именно главният архитект на същата тази община. В представения от
Община Стражица инвестиционен проект с възложител – Община Стражица, и
проектант – „Енел Строй“ ООД, за проект „Основен ремонт и укрепване на част от
път VTR 2283/III-407 Мирово–жп гара Асеново-Асеново с приложени към него Оценка
за съответствие на Част „Конструктивна“ и писмо изх. №3454/13.08.2015г. от
директора на РИОСВ – Велико Търново относно оценка на въздействие на проекта
върху околната среда, липсва отбелязване да е преминал през процедурата за
одобряване и съгласуване от компетентния орган, при което съдът приема, че
такова не е налице, което е в противоречие с изискването на чл. 147, ал. 1, т.
5 от ЗУТ.
След като височината на подпорна стена е от 2,50 до 2,70 метра над прилежащия терен, то жалбоподателят е имал задължение преди
реализирането му да се снабди и с разрешение за строеж, тъй като е неприложимо
изключението на чл. 151, ал. 1, т.
4 от ЗУТ, регламентиращ, че не се изисква разрешение за строеж за
подпорни стени с височина до 1, 2 м над нивото на прилежащия в основата им
терен, когато не са елемент на транспортни обекти. Такова
разрешение за строеж не е представено нито в административното производство,
нито в хода на висящността на процеса пред настоящата инстанция. Устойчивостта на
подпорната стена и изграждането й съобразно проекта не е основание същата да
бъде приета за законен строеж, след като ЗУТ изрично изисква за тази категория
строежи и характеристики наличието на одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж още преди да бъде започнато строителството на обекта,
каквито строителни книжа в случая няма издадени. Този извод не се променя и от
представените доказателства за възлагане на строителството и приемане на
изпълнението, както и представената декларация от М.К.– гл.експерт в
„Инвеститорски контрол“ при Община Стражижа и упражнения инвеститорски контрол,
след като за наредения за премахване строеж не е проведена преди това
изискващата се от закона процедура за издаване на строително разрешение.
Горното обуславя извода, че процесният строеж е изграден без необходимите
строителни книжа и като такъв представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на
премахване.
Не се споделя от настоящия състав възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на заповедта, тъй като премахването на подпорната стена би
предизвикало свлачищни процеси, които ще нанесат вреди на пътя. Поставеният проблем по същество е свързан с изпълнението на заповедта, а
не с предпоставките за издаването й, които са предмет на съдебната проверка. Но
следва да се посочи, че според чл. 12, ал. 1 от Наредба №13 от 23 юли 2001 г.
за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол,
премахването на незаконния строеж се ръководи от представител на изпълнителя,
който е технически правоспособно лице, и се извършва при необходимост след
преустановено захранване с вода, електрическа и топлинна енергия, газ и др.,
както и съгласно становище на инженер-конструктор, конструктивен проект, план
за безопасност и здраве или план за управление на строителните отпадъци, когато
такива са необходими. Необходимостта от последното се посочва в протокол по
Приложение №2 от Наредбата относно предварително проучване на принудителното
изпълнение на премахването на незаконния строеж
(съдържащ и предложение за начина на изпълнение на премахването). Или
иначе казано, нормативно са уредени гаранции за безопасното премахване на
незаконния строеж, така че да не бъде допуснато свличане на земни маси към
платното за движение при изпълнение на заповедта за премахване на незаконния
строеж, което да лиши лицата, ползващи общинския път, и преминаването на ППС по
него, неограничено във времето. Въпросният
път, който е укрепен с подпорната стена, е общинска собственост и отговорността
за неговото управление е на кмета на общината. Последният, знаейки за
опасността, която създава склонът за пътното платно, е следвало да довърши
започната процедура и да се снабди с изискуемите по закон строителни документи
преди започване на строителството. Ако е имало такава неотложност за изграждане
на стената, е следвало да се прецени дали не са били налице предпоставките по
чл. 148, ал.6 от ЗУТ за издаване на разрешението за строеж.
За
пълнота на изложението, следва да се уточни, че съобразно събраните гласни и
писмени доказателства, следва да се приеме, че строежът е изпълнен през 2015г.,
за което обстоятелство не е налице и спор по делото. С оглед времето на
извършване на строителството неприложими се явяват разпоредбите на § 183, § 184
от ПЗР на ЗИДЗУТ/ДВ бр.65/2003г./ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ/ДВ бр.
82/2012г./ за узаконяване на незаконни строежи. Първият параграф визира
започнатите производства по узаконяване на строежите до влизането му в сила -
25.07.2003г., а § 184 и § 127, ал. 2 ЗУТ – строежите, изпълнени до
същата дата. От своя страна § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/ДВ
бр.82/2012г., в сила от 26.11.2012г./, предвижда търпимост за строежите,
които са завършени до влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 31.03.2001г. Процесната подпорна
стена не попада в която и да е от хипотезите, предвид периода на изпълнение.
Неприложими
в случая са и разпоредбите, касаещи търпимостта на незаконните строежи - пречка
за тяхното премахване. С разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ се допуска да не
бъдат премахвани строежи, ако отговарят на определени условия. Същите обаче
следва да са изпълнени в посочени периоди от време, най-късният от които изтича
в деня на обнародване на ЗУТ – 02.01.2001г. С оглед годината на извършване на
строежа, не са налице предпоставките за търпимост на същия.
По изложените съображения подадената жалба се
явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора, искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в
производството разноски е неоснователно.
Претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото е основателна с оглед изхода на
спора и при съобразяване на обстоятелството, че делото не се отличава с висока
степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено съгласно нормата на 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Р.С.П., в качеството му на кмет на
Община Стражица, срещу Заповед №ДК-02-ВТ-1/25.02.2021г. на Началник РДНСК -
Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Стражица да заплати на Дирекция за национален строителен контрол разноски
по делото в размер на 100/сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: