Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Сливница, 19. 04. 2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 561 по описа
на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, от ЗК „Уника“ АД, ЕИК …. чрез юрк. М… срещу К.В.К., ЕГН **********, с който ищецът моли
ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3167,50 лева, представляваща
размера на заплатено на пострадал от ПТП обезщетение за имуществени вреди,
сумата от 1468,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
30.11.2014 г. до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.09.2014
г. в гр. Стара Загора на ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Р. Аргов“ е настъпило ПТП,
при което ответникът К. като водач на „Minipala JCB Robot 185 HF“, извършвайки
маневра заден ход ударил автомобил марка „Ситроен“ модел „С5“ с рег. № ….., управляван от Ч.. Р. Ч.. При така реализираното ПТП на водача на л.а. „Ситроен“ били причинени
имуществени вреди. Тъй като водачът на л.а. „Ситроен“ имал валидно сключен с
ищцовото дружество застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС –
Клауза А“, била заведена щета с № 14110230137, застрахователят заплатил на
пострадалия сумата в размер на 3167,50 лв., явяващи се стойността на
извършените авторемонтни услуги за отстраняване на щетите по автомобила. Ищецът
твърди, че към момента на ПТП ответникът К.К. е управлявал МПС без да притежава
валидно свидетелство за управление на МПС и съгласно чл. 274, ал.2 от КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен
иск спрямо него като водач, причинил ПТП. Ищцовото дружество заявява, че е
отправило до ответника покана за възстановяване на процесната сума, като му
предоставило 30-дневен срок, но до изтичането му – на 30.11.2014 г. ответникът
не е заплатил претендираната сума. Това
поражда правния интерес на застрахователя от предявяване на иска за осъждане на
ответника да му заплати процесните суми. Претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът К.В.К.
не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си адв. В. от АК – гр. Кюстендил, оспорва предявените искове по
основание и размер.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2014 г. ответникът К. управлявал лек автомобил „Minipala JCB Robot 185 HF“ в гр. Стара Загора. На ул.“Хан
Аспарух“ и ул. „Р. Аргов“ ответникът извършвайки маневра движение на заден ход
ударил лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С5“ с рег. № …., управляван от Ч. Р. Ч.. За настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол № 1471041 от 04.09.2014 г., в който е отразено, че
ответникът К. е неправоспособен водач. При така реализираното ПТП на водача на
л.а. „Ситроен“ били причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
следните елементи по автомобил: предна броня, преден десен калник, преден
капак, десен фар, два броя десни врати.
От представената по делото застрахователна полица №
14023170256, валидна от 16.03.2014 г. до 15.03.2015 г. се установява, че ищцовото
дружество е сключило с водача на л.а. „Ситроен“, с рег. № … застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС – Клауза
А“. Въз основа на така сключения договор била заведена щета с № 14110230137,
във връзка с която на 21.10.2014 г. застрахователят заплатил по банков път на
водача на увредения автомобил сумата в размер на 3167,50 лв., представляваща
стойността на извършените авторемонтни услуги за отстраняване на щетите по
автомобила.
На 28.10.2014 г. дружество отправило до ответника покана за
възстановяване на процесната сума, за която няма данни дали и кога е връчена на
ответника, но до 30.11.2014 г.
ответникът не е заплатил претендираната сума.
От заключението на съдебно -
счетоводната експертиза се установява, че
на водача на увредения при ПТП автомобил Ч. Ч. е изплатена сума в размер на 3167,50 по щета № 14110230137, като сметките на
двете страни са осчетоводени на 21.10.2014 г. с тази сума. Начисляването на
обезщетението в размер на 3 295,00 лева и прихващането по дължима
застрахователна премия в размер на 127,50 лева са осчетоводени при ищеца на
15.10.2014 г. Застрахователната премия по процесната застрахователна полица е
изплатена и сметката на ищцовото дружество е заверена със съответните суми,
съобразно падежните дати по разсрочването и извършеното прихващане.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото писмени
доказателства: застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС – Клауза А“ № 14023170256,
валидна от 16.03.2014 г. до 15.03.2015 г. констативен протокол за ПТП от 04.09.2014 г., преписка
по щета № 14110230137, регресна покана, преводно нареждане, заключението
на съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно дадено.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Ищецът
основава претенцията си на разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.), който
предвижда, че застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от
приложимия за случая КЗ отменен дава право на репариралия вредите
застраховател ищец по делото да си възстанови за сметка на ответника платеното
от него по договор за имуществена застраховка, встъпвайки в правата на
увредения - фигурата на суброгационната претенция. По иск с правна квалификация
чл. 213 от КЗ (отм.) следва да бъде установено, от една страна, наличието на
валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия,
в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга
страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта
- противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента.
Правото на ищеца да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована
вещ, сумата, която е платило на застрахования след нейното плащане е регресно
право, а встъпването в правата, които застрахованият има срещу ответника по
делото като пряк причинител на вредата - суброгационно право. Следователно в
случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата
на застраховката и даденото от закона право на регрес - чл.213, ал.1 КЗ (отм.).
Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата
на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено
име последица от това че ответникът е управлявал увреждащото МПС без СУМПС. Това
обстоятелство е изрично предвидено в закона чл.213, ал.1 КЗ (отм.) като
основание за регресния иск. В този смисъл регресният иск е особен,
самостоятелен иск, почиващ на закона, не на договора/застрахователен/, макар да
има връзка с него и да е обусловен от него.
В
разглеждания случай по делото е безспорно установено, че между ищеца ЗК „Уника“
АД и собственика на увреденото при ПТП МПС л.а. „Ситроен“, с рег. № … е имало сключена
застраховка „Каско на МПС“ по полица № 14023170256, който договор за
застраховка е бил валиден и действащ при настъпване на процесното ПТП на 04.09.2014
година. Според протокола за ПТП, кредитиран от съда причина за ПТП е
осъществена от ответника К. неправилна маневра движение на заден ход, при която
ответникът с управляваното от него МПС, при това без СУМПС, удря МПС л.а. „Ситроен“,
с рег. № собственост на Ч. Ч. и причинява имуществени вреди на това
МПС.
От
представените по делото писмени доказателства е видно, че за обезщетяване на
причинените вреди при процесното ПТП по искане на увреденото лице е била
образувана щета № 14110230137 в ищцовото застрахователно дружество, като на Ч.Ч. като собственик на
увредения при ПТП лек автомобил „Ситроен“, с рег. № .. е изплатено
обезщетение в размер на 3167, 50 лева.
В тежест
на ищеца е да докаже и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин настъпването на твърдяното ПТП по вина на ответника, вредата и
нейния размер, причинната връзка между вредата и деянието на ответника и
противоправността на деянието му. Доказване се и обстоятелството, че ищецът е
бил застраховател по имуществена застраховка „Автокаско“, както и
обстоятелството, че ответникът, виновно причинил ПТП е бил без свидетелство за
управление на МПС. Доказва се по безспорен начин по делото и факта на
изплащането на обезщетение в посочения размер в полза на увредения, а се
установява и размера на мораторната лихва за посочения период.
Що се
отнася до механизма на настъпване на ПТП, то той е установен в съставения
протокол за ПТП, подписан от ответника и имащ характера на официален свидетелстващ
документ с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК относно установените обстоятелства.
Изложеното
налага извода, че в разглеждания случай са налице предпоставките за възникване
на регресна отговорност по чл.213, ал.1 КЗ (отм.). С оглед на това съдът счита,
че предявеният иск за осъждане на ответника по реда на регреса да възстанови на
ищеца изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е
основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 3167, 50 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 24.06.2019.,
до окончателното й изплащане.
По иска
с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай се установи, че
ищецът е заплатил застрахователното обезщетение. Съобразно изпратената от ищеца
до ответника регресна покана за заплащане на сумата от 3167,50 лв., съдът
приема, че от 30.11.2014 година ответникът е изпаднал в забава за процесното
вземане по суброгационното право. Доколкото ищцовото застрахователно дружество
претендира обезщетение за забавено изпълнение от 30.11.2014 г., а не от датата
на репариране на вредите (21.10.2014 г.), такова следва да бъде присъдено
именно от 30.11.2014 г. След като ответникът е в забава за главницата от 30.11.2014
година включително и към датата на завеждане на иска, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 1468,11 лева мораторна лихва за забава от
тази дата до завеждане на иска. Исковата молба е постъпила в съда на 24.06.2019
г. От тази дата ответникът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и законната лихва върху главницата до окончателното
й изплащане. При това следва, че искът за лихви за забава е установен по
основанието си. На основание чл. 162 от ГПК,
съдът приема, че този иск следва да се уважи
до размера 1468,11 лева досежно
дължимата мораторна лихва до завеждане на иска.
На
основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по производството, от които 185,26 лева за
държавна такса, 150 лева за възнаграждение на вещо лице и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
При
тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 213, ал.1 (отм.) К.В.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК …. със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Т. А..” № …, представлявано от Д. Т. и Н. Г., представлявано от юрк. М., сумата от
3 167,50 лева, представляваща регресно вземане по
чл.274, ал.2 КЗ (отм.) по застраховка „Каско МПС – Клауза А“ по полица № 14023170256, за виновно причинено на 04.09.2014 г. ПТП, без
свидетелство за управление на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска – 24.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от
1 486,11 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 30.11.2014 г. до 23.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на ЗК „Уника“ АД, ЕИК …. със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Т. А.” №., представлявано от Д. Т. и Н. Г., представлявано от юрк. М., сумата от 635, 26 лева, от
които 185,26 лева за държавна такса, 150 лева за
възнаграждение на вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен съдия: