№ 143
гр. Русе, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20234500900202 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са установителни, по реда чл.422 ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ.
Ищецът „Юробанк България“АД твърди, че на 14.04.2006г. между
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, като кредитор и Ж. К. Т., ЕГН
**********, като кредитополучател, бил сключен Договор за отпускане на
ипотечен банков кредит за строителство, ремонт и реконструкция на
недвижим имот № 687/R/06/14.04.2006г. / за краткост „Договора за кредит“
или „Договора“/. По силата на Договора, Банката отпуснала кредит в размер
на 48500 лева, а кредитополучателят се задължил да погаси всички
задължения по ползвания кредит, включително главница, лихви и други
разноски, в срока по чл. 6 от Договора. Член 4.1. от Договора предвижда, че
кредитополучателят следва да заплаща на Банката годишна лихва, както
следва: за първите шест месеца – 0 % , а за остатъка от периода дължимата
лихва се формира като сбор от тримесечния SOFIBOR, но не по‐малко от 4.3
%, плюс надбавка от 3.2 %. Съгласно чл. 4.5 от Договора, в случай на забава в
плащането на вноските по главницата или при предсрочна изискуемост на
кредита, Банката олихвява просрочената главница с наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 4 /четири/ пункта.
1
Член 4.7 от Договора регламентира, че при отпускане на кредита,
кредитополучателят заплаща такси и комисионни както следва: еднократно
комисионна в размер на 1.25 % върху размера на кредита – 606.25 лв. за
отпускането и управлението му и 0.5 % годишна такса върху остатъчния дълг
за всяка година от срока на действие на кредита. Съгласно чл. 6.3. от
Договора, крайният срок за издължаване на кредита е 14.04.2024г. Раздел 5 от
Договора предвижда, че в полза на Банката се предоставят следните
обезпечения: 1.Вписана първа по ред договорна ипотека върху недвижим
имот, находящ се в гр. Русе, ул. ***, а именно: Офис № 3, разположен на трети
етаж от изградената на гореописания административен адрес Търговско‐
административна сграда; 2. Имуществена застраховка на ипотекирания имот;
3. Кредитополучателят издава Запис на заповед в полза на Банката със
задължение неотменимо, безусловно и без протест да заплати на Банката сума
в размер на 88 818.76 лв., представляваща сумата от главницата и лихвите по
кредита. Предвид изпадането на кредитополучателя в просрочие с оглед
неизпълнение на задължението за заплащане на суми на падежни вноски, на
01.10.2015г. „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД е подала заявление по чл. 417
от ГПК пред Районен съд – Русе за издаване на Заповед за незабавно
изпълнение (ЗНИ) и Изпълнителен лист (ИЛ) за вземанията по Договора за
кредит за просрочени към онзи момент падежни вноски. В резултат на това
било образувано ч.гр.д. № 5886/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, като
били издадени ЗНИ № 3635 от 06.10.2015г. и изпълнителен лист № 4401 от
06.10.2015 г. съгласно заявеното от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. На
основание чл. 426 и следващите от ГПК и въз основа на Заповед за незабавно
изпълнение № 3635 от 06.10.2015г. и Изпълнителния лист № 4401 от същата
дата, издадени по ч.гр.д. № 5886/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, било
образувано изпълнително дело № 2016 по описа за 2015 г. на ЧСИ ИХ., вписан
в КЧСИ с рег. № ***. Независимо от гореизложеното, Ж. К. Т., в качеството
му на кредитополучател, продължил да не изпълнява задължението си за
заплащане на суми на падежни вноски, вследствие на което към 20.03.2018г.
са били налице неплатени вноски на 41 поредни падежни дати по Договора за
кредит. Съгласно чл. 8.1., ал. 1 от Договора за кредит, в случай че
кредитополучателят не е погасил в срок начислените и изискуеми лихви за
един месец и/или която и да е погасителна вноска за главница, Банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради гореизложеното, на
2
Ж. К. Т. е връчена нотариална покана, съдържаща изявление за обявяване на
цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема при неплащане на
посочените в поканата просрочени суми в указания срок. След изтичане на
срока за доброволно изпълнение, в който кредитополучателят не е заплатил
просрочените си задължения, посочени в поканата, е настъпила предсрочната
изискуемост на всички вземания по Договора за кредит и за „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“АД се е породило правото да претендира предсрочно
дължимите суми съгласно чл. 60, ал. 2, пр. 3 от ЗКИ, чл. 8.1., ал. 1 от Договора
за кредит и връчената покана за доброволно изпълнение. Предсрочната
изискуемост на всички задължения по Договора за кредит е настъпила на
08.03.2019г. Предвид неизпълнението на облигационното задължение от
страна на ответника за погасяване на усвоения кредит съобразно условията на
Договора и на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, на 20.03.2019г. „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД депозирала в деловодството на Районен съд – гр.
Русе заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
на изпълнителен лист. Със заявлението се иска Ж. К. Т. да заплати на Банката
следните суми:
31 698.04 лв. (тридесет и една хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и
четири стотинки), представляващи вземане за изискуема и непогасена
главница по Договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строителство,
ремонт и реконструкция на недвижим имот № 687/R/06/14.04.2006 г., сключен
на 14.04.2006 г.; Законната лихва за забава върху претендираната главница
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на вземането; 8 204.43 лв. (осем
хиляди двеста и четири лева и четиридесет и три стотинки), представляващи
изискуема възнаградителна лихва, начислявана на основание чл. 4.1. от
Договора за периода от 21.10.2015 г. до 07.03.2019 г. вкл.; 3 495.30 лв. (три
хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и тридесет стотинки),
представляващи изискуема наказателна лихва, начислявана на основание чл.
4.5. от Договора за периода от 21.10.2015 г. до 19.03.2019 г. вкл.; 414.58 лв.
(четиристотин и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляващи годишни такси, начислявани съгласно чл. 4.7. от Договора за
периода от 21.10.2015 г. до 19.03.2019 г. вкл.; 437.10 лв. (четиристотин
тридесет и седем лева и десет стотинки), представляващи дължими и
невъзстановени нотариални такси за връчване на нотариална покана за
3
доброволно изпълнение и такси за подновяване на ипотека, дължими съгласно
чл. 3, ал. 2 от ОУ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД; 884.99 лв.
(осемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки),
представляващи разноски за платена държавна такса; 150 лв. (сто и петдесет
лева), представляващи разноски за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на постъпилото заявление и представените към
него доказателства е образувано ч.гр.д.№ 1669/2019 г. по описа на Районен
съд – Русе. В резултат на производството, по посоченото дело са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и въз основа на нея Изпълнителен лист № 1081 от 26.03.2019 г., с
които Ж. К. Т. е задължен да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД
описаните по‐горе суми. Въз основа на гореизложеното, присъдените суми по
издадените Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителния лист по ч.гр.д.
№ 1669/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, са присъединени за събиране
по изпълнително дело № 2016/2015 г. по описа на ЧСИ ИХ., вписан в КЧСИ с
рег. № ***.
С вписване № 20191112155212 от 12.11.2019 г. в ТРРЮЛНЦ към
Агенция по вписванията е вписано преобразуване чрез вливане на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********. В резултат на това „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е
заличено като търговец. Въз основа на извършеното вливане, на основание чл.
262, ал. 1 във вр. с чл. 263и, ал. 2 от Търговския закон и чл. 3.1 от Договора за
преобразуване между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е универсален правоприемник
на цялото имущество на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Съгласно чл.
15.1 и чл. 15.2 от Договора за преобразуване, прехвърлителният ефект по
отношение на всички права и задължения, включени в имуществото на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, възниква автоматично от датата на
вписване на преобразуването в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ
към Агенция по вписванията. Впоследствие, изп.дело № 2016/2015 г. по описа
на ЧСИ ИХ. е прекратено на 20.11.2022 г. На 21.07.2023 г. е образувано
изпълнително дело № 696/2023г. по описа на ЧСИ ВМ, вписан в КЧСИ с рег.
№ ***, за събиране на вземанията както по ЗНИ и ИЛ, издадени по ч.гр.д. №
5886/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, така и по ЗНИ и ИЛ, издадени по
ч.гр.д. № 1669/2019 г. по описа на Районен съд – Русе. На 05.10.2023г. е
4
връчено съобщение по ч.гр.д.№ 1669 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което съдът указва възможността на Банката да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението, предвид връчването на Заповедта за незабавно изпълнение и
Изпълнителния лист на Ж. К. Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради
неизпълнението на изискуемото и ликвидно облигационно задължение от
страна на ответника и с оглед връчването на Заповедта за незабавно
изпълнение и Изпълнителния лист на Ж. К. Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, Банката има правен интерес и основание за завеждане на иск по чл. 415,
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Ж. К. Т., в резултат на който да се установи
съществуването на претендираното в заповедното производство по ч.гр.д. №
1669/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, вземане по Договора за отпускане
на ипотечен банков кредит за строителство, ремонт и реконструкция на
недвижим имот № 687/R/06/14.04.2006 г., сключен на 14.04.2006 г., в общ
размер на 44 249.45 лв. (четиридесет и четири хиляди двеста четиридесет и
девет лева и четиридесет и пет стотинки).
По изложените съображения иска съдът да постановите решение, с което
да се установи, че ответникът Ж. К. Т., с ЕГН **********, дължи на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД следните суми: 31 698.04 лв., представляващи
вземане за изискуема и непогасена главница по процесния договор за
отпускане на ипотечен банков кредит за строителство, ремонт и
реконструкция на недвижим имот № 687/R/06/14.04.2006 г., сключен на
14.04.2006 г.; Законната лихва за забава върху претендираната главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на вземането; 8204.43 лв.,
представляващи изискуема възнаградителна лихва, начислявана на основание
чл. 4.1. от договора за периода от 21.10.2015 г. до 07.03.2019 г. вкл.; 3495.30
лв., представляващи изискуема наказателна лихва, начислявана на основание
чл. 4.5. от договора за периода от 21.10.2015 г. до 19.03.2019 г. вкл.; 414.58 лв.,
представляващи годишни такси, начислявани съгласно чл. 4.7. от договора за
периода от 21.10.2015 г. до 19.03.2019 г. вкл.; 437.10 лв., представляващи
дължими и невъзстановени нотариални такси за връчване на нотариална
покана за доброволно изпълнение и такси за подновяване на ипотека,
дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от ОУ на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД.
Претендира разноските в производството по ч.гр.д.№ 1669/2019 г. по описа на
5
Районен съд – Русе, както и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че не е налице
валидно обявена предсрочна изискуемост, предвид неизпълнението на
облигационното задължение от страна на Ж. К. Т. за погасяване на усвоения
кредит съобразно условията на договора, иска на основание чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ съдът да счете исковата молба като волеизявление от името на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до ответника за обявяване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане по Договора, в случай че задълженията не
бъдат погасени в срок до четиринадесет дни от получаване на препис от тази
искова молба, и да осъди Ж. К. Т., ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД всички задължения по Договор за отпускане на ипотечен
банков кредит за строителство, ремонт и реконструкция на недвижим имот №
687/R/06/14.04.2006 г., сключен на 14.04.2006 г., а именно: 31 698.04 лв.,
представляващи вземане за изискуема и непогасена главница по Договора;
Законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
вземането; 8 204.43 лв., представляващи изискуема възнаградителна лихва,
начислявана на основание чл. 4.1. от Договора за периода от 21.10.2015 г. до
07.03.2019 г. вкл.; 3 495.30 лв., представляващи изискуема наказателна лихва,
начислявана на основание чл. 4.5. от Договора за периода от 21.10.2015 г. до
19.03.2019 г. вкл.; 414.58 лв. представляващи годишни такси, начислявани
съгласно чл. 4.7. от Договора за периода от 21.10.2015 г. до 19.03.2019 г. вкл.;
437.10 лв. представляващи дължими и невъзстановени нотариални такси за
връчване на нотариална покана за доброволно изпълнение и такси за
подновяване на ипотека, дължими съгласно чл. 3, ал. 2 от ОУ на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Претендира присъждане на разноски.
С молба вх.№11130/29.11.2023г. ищецът уточнява, че главницата,
предмет на делото, обявена за предсрочно изискуема на 08.03.2019г. в
размер на 31698.04лв. е формирана от: сумата 9878.35лв.-падежирала преди
датата на предсрочната изискуемост за периода 21.10.2015г.-21.02.2019г. и
сумата 21819.69лв.-остатък от редовна главница.
Ответникът Ж. К. Т. е подал отговор на исковата чрез
назначени му особени представители адвокат Е. К. и адвокат Л. В., двете от
АК-Русе. Оспорва се допустимостта на иска, поради просрочие на исковата
6
молба, т.к. от ищеца не са представени доказателства, че искът е предявен в
едномесечния срок пo смисъла на чл.415, ал.5 ГПК. Оспорва се
основателността и на предявеният евентуален осъдителен иск. Оспорва се
изцялo предявеният иск пo основание и размер, сочи се, че същият е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен със законните
последици. Оспорва се автентичността на представения Дoгoвop за отпускане
на ипотечен кредит за строителство, ремонт и реконструкция на недвижим
имoт № 687R06/14.04.2006г., наричан пo-нататьк само договор. Оспорва се
твърдението, че Т. е надлежно уведомен за обявяването на предсрочната и
незабавна изискуемост на цялата сума пo кредита. Възразява се срещу
искането исковата молба да се счита като волеизявление на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на
цялoтo вземане пo Договора. Уведомяването на длъжника за волеизявлението
на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на цялата сума пo кредита
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235,ал.3 ГПК. В случая обаче
уведомлението, съставляващо исковата молба, е връчено не на ответника-
кредитополучател или нa негов упълномощен представител, a на назначени мy
на основание чл.47, ал.6 ГПК особени представители. Представителната власт
на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство no конкретното гражданско дело, пo което същият е
назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани дo представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото, арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 ГПК, защото не е страната
пo спорното материално правоотношение. Следователно получаването от
негова страна на изявления, които принципно биха довели дo промяна в това
материално правоотношение, вкл. обявяване на цялото вземане на банката за
предсрочно изискуемо, няма да произведе целения ефект. Твърди, че такива
вземания не съществуват, защото те са били погасени чрез плащане или се
основават на неравноправни и нищoжни договорни клаузи. Ha първо място,
отбелязва, че макар и поместени в индивидуалния дoгoвop, a не в oбщи
условия към нeгo, клаузите на договора не ca индивидуално уговорени пo
смисъла на чл.146, ал.2 33П. Касае се до еднотипни, типови договори зa
7
ипотечен кредит, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Към мoмeнтa нa сключване на договора са действали Общите правила на
банковата дейност ( чл. 39 ал.1 и 2 3акон за банките отм., действал дo
01.01.2007г.), които са допускали банките да оповестят условията си за
кредитиране на потребители пo начина, ползван в настоящия случай (с
писмени общи условия, връчени нa клиента). Специални правила относно
потребителско кредитиране, обезпечено с ипoтeкa ca били въведени едва със
Зaкoнa за кредитите зa недвижими имоти нa потребители през 2016г, нo към
сключване нa процесния договор тoзи вид кредити се обхващат от oбщaтa
императивна закрила срещу неравноправно договаряне. Такава е била
установена с нормите, гарантиращи необвързаност нa потребителите с
неравноправни клаузи още с чл. 35-37 oт Закона за защита нa потребителите и
за правилата за търговия отм., действал от 03.07.1999г. дo 10.06.2006г.
Cъглacнo същия и съгласно § 13, т. 1 от ДP нa ЗЗП, ответникът имa качеството
на потребител, дoкoлкoтo се явявa физическо лице, сключил договор с
търговец и се ползва със зaщитaтa пo глава VI oт ЗЗП. Договорът за отпускане
нa ипотечен кредит е нищожен, тъй като е изготвен без погасителен план, в
нарушение нa чл. 39 aл.1 и 2 oт Зaкoнa за банките /отм./, действал до
01.01.2007г. и пpи наличие на нищожни клayзи, в противоречие със закона -
чл. 26, aл.1, пр.3 от ЗЗД и пpи нaличиe нa неравноправни клаузи съобразно
чл.143- 148а oт ЗЗП, които засягат съществените задължения нa страните пo
него, поради което иска от съда дa обяви изцяло нищожността нa договора. B
случай, че съдът приеме, че договорът е действителен, иска дa обяви за
нищожни всички клаузи, които са неравноправни или в противоречие със
закона или с добрите нрави. Договорът за кредит не съответства на
изискванията на чл. 39 ал.1, т.1, 2 и 4, ал.2 и ал.4 от 3акона за банките
/действал до 01.01.2007г./, нито на законовите изисквания за форма и
съдържание. Същият не е написан на разбираем език тьй като е неясен и
нечетлив поради използване на шрифт по-малък от 12, което затруднява
възможността на потребителя да се запознае и възприеме съдържанието му. В
договора липсва посочване на телефонен номер и електронен адрес на
ответника, което препятства неговото уведомяване. Договорът не съдържа
законово установена информация за условията за погасяване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
8
последователността на разпределение между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Сочи, че
кредитът не е усвоен от ответника в посочения размер, тъй като липсват
документи, установяващи усвояването, изготвени пo съответния ред. He e
установено каква част от кредита е усвоена и в какъв срок- съобразно чл.2, т.
1,т.2 и т. 3 oт договора, както и дали лихвата е изчислена oт датата на
фактическото ползване на кредита и тo само върху размера на усвоената част
от разрешения лимит съобразно чл. 4, ал.3 oт договора. Поради това счита, че
ответника е погасил изцяло усвоената oт него сума и дължимата лихва.
Липсата на погасителен план, кoйтo следва да представлява неразделна част
oт договора, описан като Приложение №1 съгласно чл. 6.2 и чл. 11.4 от същия,
освен нарушение на договора и закона е самостоятелно основание за
недействителност на същия до степен на нищожност. Относно
съществуването на дълга и неговия размер, пo делото не е установено дали
ипотекираният имoт на длъжника в полза на банката е продаден на публична
продан пo образуваното изпълнително дело и дали същата се е удовлетворила
и в каква степен. Този въпрос е определящ относно размера на дълга и дали
изобщо е налице непогасен остатьк oт същия. Пo делото не е установено дали
кредитополучателят е сключил застраховка за предоставеното обезпечение пo
смисъла на чл.5.5 oт договора за срока на действието мy и дали банката се е
удовлетворила от същата. B нарушение на закона - чл.26, ал.1, пр.3 oт ЗЗД /тъй
като се касае за ипотечен кредит сключен с физическо лице/, освен
обезпечаването на дълга с ипотека, ответникът е бил задължен да издаде и
запис на заповед в полза на банката /като неразделна част oт договора/ за сума
в размер на 88818.76лв., представляваща почти двойния размер на дълга,
сочеща и на недопустим oт закона размер на лихвата. Във връзка с това мy
задължение и след като е гарантирала дълга с издаден запис на заповед,
банката не е установила дали след всяко плащане е привеждала записа на
заповед в съответствие с остатъка пo задължението за да може да се установи
тoзи остатьк към настоящия момент. По отношение на претендираната
главница в размер на 31 698.04лв. счита, че е недължима, тъй като не е
установена пo основание и размер, нитo че е усвоена oт ответника. Прави и
възражение, че част oт целия дълг е погасен и пo давност, която част следва да
се уточни след произнасяне на вещо лице пo първичните счетоводни
документи на банката. Претенциите за заплащане на възнаградителна лихва,
9
наказателна лихва и такси счита за неоснователни, недоказани, прекомерни и
определени в противоречие със закона, a клаузите в договора, с които са
установени са нищожни като неравноправни. Същите не са конкретно
предвидени в договора и в погасителен план и са не ясни, липсват данни за
общите разходи пo кредита и обективни критерии, при които могат да се
изменят, липсва методика за изчисляването им, както и в нарушение на чл. 39
ал.1, т.1, 2 и 4, ал.2 и ал.4 от Закона за банките /действал дo 01.01.2007/. Ha
потребителя не е била осигурена пълна, точна, максимално ясна и разбираема
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита и
същите не са посочени в договора. Липсва посочена общата сума, дължима oт
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Поради това
счита, че се дължи само чистата стойност на кредита /в случай, че тази сума се
установи пo делото/, без лихви и разходи. По отношение на възнаградителна
лихва в размер на 8204,43лв., начислявана на основание чл.4.1,б/ от Договора
за периода 21.10.2015г.- 07.03.2019г./включително/ счита, че не се дължи, тъй
като тази клауза е неясна, неразбираема и нищожна като неравноправна.
Дължимата лихва е посочена неясно като сбор от тримесечния SOFIBOR, не
по-малко oт 4,3 % плюс надбавка от 3,2%. При посочването на не пo-малко oт
4,3 %- липсва горна граница, краен предел на размера на лихвата над 4,3%,
което е неясно и недопустимо, като над тoзи неизвестен за потребителя предел
се начислява и надбавка от 3,2%. Тази клауза е нищожна на основание чл. 39
ал.1, т.1, 2 и 4, ал.2 и ал.4 от ЗБ /действал към момента на дoгoвopa/, чл. 26,
ал.1, пр.3 и чл. 10, ал.2 и 3 oт ЗЗД и чл. 143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. От една страна,
липсва ясна и разбираема методика за определяне на дължимата лихва и
нейния предел, както към момента на сключване на договора, така и в процеса
на изпълнението мy, a oт друга в чл.4.8 oт договора е предвидено, че „Банката
имa право пo всяко време на действие на договора едностранно да променя
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните и измененията на Тарифите са
задължителни за страните". B договора не ca посочени обективни и конкретни
обстоятелства, пpи нacтъпване на кoитo кредиторът би могъл едностранно да
увеличи размера на лихвата, нито е предвидено задължение на кредитора да
уведоми длъжника пpи промяна на размера на лихвата. Така формулирани
тези клаузи са неравноправни пo смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т.3, т. 10, т.11
и т.19 от 33П, което води до тяхната нищожност. Ответникът /виднo oт
справката/ е погасил 22656.30лв. възнаградителна лихва, при посочен в
10
cъщaтa справка oбщ размер на начислената мy възнаградителна лихва от 38
993.33лв. и общо дължима главница от 37 603.56лв., т.е. начислената
възнаградителна лихва съгласно справката надхвърля дължимата главница,
което счита за законово недопустимо и в противоречие с добрите нрави,
добрите тьрговски практики и чл. 26, ал.1, пр.3 и чл.10, aл.2 и 3 от 33Д и
следва тoвa извършено плащане да бъде съобразено и приспаднато от oбщия
размер на дълга. Длъжникът не дължи сумата от 3 495,30 лв. представляваща
наказателна лихва за периода 21.10.2015г. дo 19.03.2019г., начислявана на
основание чл.4.5 oт договора, представляващ сбор от договорения, съгласно
чл.4.1 лихвен процент и наказателна неустойка в размер на 4 /четири/ пункта.
Тази клауза е неясна поради неясния размер на лихвата определяна пo чл.4.1,
пo посочените съображения и нищожна, тьй като наказателната лихва не е
определена, нито определяема и е прекомерна и неравноправна съгласно чл.
143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Освен това счита, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания пo кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. He e дължима и сумата 414,58 лв.,
представляващи годишни такси за отпускане на кредита, както и сумата от
437.10 лв. за нотариални такси за връчване на Нотариална покана и такси за
подновяване на ипотека. Поначало такси и разноски /комисионна/ пo
усвояване и управление на кредита не се дължат от потребителя и клаузата,
която ги предвижда е нищожна. Клаузата на 4.7 от дoгoвopa, предвиждаща
еднократна такса oт 0,5% върху остатьчния дълг, всъщност представлява
неустойка при неизпълнение, a не такса. Същата е с подвеждащ характер и е
неравноправна на основание чл.147, ал.1 oт ЗЗП. Липсват и доказателства за
извършени от банката действия и разходи пo отпускане на кредита, както и
такива относно изчисляването на подобни такси. Въпреки това ответникът,
който съгласно договора е следвало да заплати 606.25лв. комисионна, е
заплатил 1631.33 лв. /видно от справката/- т.е. с 1025 лв. вповече oт
договорения размер в чл.4.7 oт 606.25лв., която сума следва да се приспадне
от общия дълг. Твърди, че нe e настъпила твърдяната предсрочна изискуемост
на кредита. Счита, че прехвърлянето на дълга от БAHKA „ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" AД към „ЮРОБАНК БЪЛГAPИЯ"АД при вливането им не е
породило действие спрямо длъжника тъй като същият не е бил уведомен за
настьпилата промяна на кредитора пo съответния ред, пo смисъла на чл. 99,
ал.4 от ЗЗД. Кредиторът през цялoтo време е действал недобросъвестно, като
11
не е изпълнил законовите си задължения и нe е предоставял на потребителя
необходимата информация във връзка с дълга. Липсват данни на потребителя
да е била предоставена каквато и да билo информация относно кредита и
същият да бил уведомен за каквото и да било действие oт страна на банката.
Кредиторът не е положил необходимите усилия за уведомяването на
длъжника и поради изначална липca на посочване в договора на задължителни
реквизити- негов телефонен номер и електронен адрес, което е препятствало
неговото уведомяване и което обстоятелство не следва да се тьлкува в пoлзa
на банката, a в полза на потребителя. Длъжникът не е бил уведомен за
настьпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението
за издаване на ЗHИ пo чл. 41 ГПК. 3аявлението за издаване нa заповед за
незабавно изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тьй като cъщoтo не се връчва на
длъжника и дo произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Нотариалната покана не е нaдлeжнo връчена пo предвидения в закона ред
съобразно чл.47, ал.1 от ГПК, тьй като oт водените предходни заповедни
производства, вкл. от изпълнителното дело е виднo, че са били събрани данни,
че ответникът не живее на адреса. B настоящия случай, следва да се приеме,
че ответникът е уведомен за настьпилата предсрочна изискуемост чрез особен
представител с връчването на исковата молба пo чл.422, ал.1 oт ГПK /въпреки
липсата на връзка между особените представители и длъжника/, нo това
обстоятелство, настьпило след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, не може да бъде зачетено, като уведомяване на длъжника в
срок. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на подаване на
заявлението не е настьпила предсрочна изискуемост на непогасените
вземания пo договора. По отношение на евентуалния осъдителен иск счита, че
освен, че е недопустим е и неоснователен, с оглед всички направени
възражения пo основния иск, които да се считат като направи и пo
евентуалния.
Ищецът е подал в срок допълнителна искова молба, с окято
пояснява първоначалната и взема становище по ОИМ. Счита възражението за
недопустимост на исковете, поради непредставяне на доказателства за
предявяване в срока по чл.415, ал. 5 ГПК за неоснователно, както и
възраженията зa недопустимост нa предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск. Счита оспорването на автентичността на Договора за кредит
12
зa изцялo бланкетно и не аргументирано. Твърди, че договора е нaпълнo
автентичен кaтo подписан и съставен oт двете страни пo възникнaлото
oблигaциoннo пpaвooтнoшeниe. Още повече, Договорът е подписан нa всяка
страница oт двете страни, кoятo всяка oт тях е получила екземпляр. Подписът
на ЖКТ е положен и на всяка страница oт погасителния плaн пo Дoгoвopa. За
неоснователни счита направени възражения за липса на надлежно обявена
предсрочна изискуемост, оспорва възраженията, че предявеният в условията
на евентуалност осъдителен иск е недопустим и че исковата молба не може да
се счита като волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането пo Договора. Позовава се на съдебна практика. Оспорва
възраженията за неравноправни клаузи в Договора за кредит, счита ги за
бланкетни, без каквато и да било конкретика пo отношение на Договора. За
неоснователни счита наведените от ответника твърдения, че липсата на
телефонен номер и електронен адрес на длъжника, препятстват неговото
уведомяване. Към момента на сключване на Договора за кредит, не е налице
нормативно изискване, според което в подобен тип договори да е необходимо
да присъстват като задължителен реквизит телефонният номер или имейл
адресът на кредитополучателя. В случая са спазени всички изисквания на 33П
и Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не са налице нарушения на изискванията
за добросъвестност и създаване на значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и на кредитополучателите. Отбелязва, че и към
настоящия момент ответникът не е представил доказателства за недължимост
или за удовлетворяване на претендираното. B тази връзка за напълно бланково
и неоснователно счита твърдението, че процесната сума е недължима, поради
настьпило плащане от страна на ответника. Вземането „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, не е удовлетворено, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло. Процесната сума не е погасена no давност, доколкото и
ответникът не е посочил oт кой момент е започнала да тече давността на всяко
отделно вземане и респективно към кой момент е погасено, нитo е представил
доказателства в тази насока. За неоснователни и неотносими счита
възраженията пo смисъла на чл. 99, aл. 4 ЗЗД, тъй като не е налице цесия по
смисъла на чл.99 ЗЗД, а преобразуване чрез вливане, по силата на което
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е универсален правоприемник нa цялото
имущество нa „БАНКА ПИPEOC БЪЛГАРИЯ" АД. Съгласно чл. 15.1 и чл.
15.2 oт Договора зa преобразуване, прехвърлителният ефект no отношение нa
13
всички npaвa и задължения, включени в имуществото на „БАНКА ПИPEOC
БЪЛГАРИЯ" АД, възниквa автоматично oт датата нa вписване нa
преобразуването в Търговския регистър и регистьра нa ЮЛHЦ към Агенция
пo вписванията. C оглед нa гopeизлoжeнoтo, вследствие на нaстъпилoтo
вливане пo смисъла нa Търговския зaкoн, не следва да бъде уведомяван
кредитополучателя пo Дoгoвopa зa кредит нa ocнoвaниe чл. 99, aл. 4 ЗЗД,
кoйтo е приложим при нacтьпилa цесия. B тoзи смисъл, изцялo неоснователни
ca възраженията на oтвeтникa, че „прехвърлянето на дълга от „БАНКА
ПИPEOC БЪЛГАРИЯ" АД към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД при вливането
им, не е породило действие спрямо длъжника, тъй като той не е бил уведомен
за настъпилата промяна на кредитора пo съответния ред.
С отговорът на допълнителната искова молба ответникът, чрез
назначените особени представители поддържа възражението за
недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковете. Поддържа
оспорването на автентичността на Договора и искането за представявено му в
оригинал. Поддържа и останалите възражения в ОИМ, за които доразвива
съображения. Цитира съдебна практика. В съдебно заседание оттегля
възражението, с което оспорват автентичността на договора и погасителния
план.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 14.04.2006г. между „ПИРЕОС ЕВРОБАНК“АД и Ж. К. Т. е
сключен Договор за отпускане на ипотечен банков кредит за строитлство,
ремонт и реконструкция на недвижим имот №687R06/14.04.2007г., с предмет:
предоставяне от банката на кредитополучателя на банков кредит в размер на
48500лева, , който ще се използва за строителство, ремонт и реконструкция на
недвижим имот. Уговорено е, че кредитът ще се предостави по разплащателна
сметка, открита на името на кредотополучателя при банката, при изпълнение
на условията на договора, а кредитът ще се усвоява еднократно, при условията
на чл.2.4. Крайният срок на издължаване на кредита е 14.04.2024г. Според
чл.4.1 за ползване на кредита кредитополучателя заплаща в полза на банката
годишна лихва в размер на: за първите шест месеца от срока на договора– 0 %
, а за остатъка от периода дължимата лихва се формира като сбор от
14
тримесечния SOFIBOR, но не по‐малко от 4.3 %, плюс надбавка от 3.2 %.
Според чл. 4.5 от Договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски
по главницата, както и при предсрочна изискуемост на кредита, просрочената
главница до погасяването и се олихвява лихвен %, представляващ сбор от
договорения лихвен процент плюс надбавка от 4 /четири/ пункта. Според чл.
4.7 от Договора, при отпускане на кредита, кредитополучателят заплаща такси
и комисионни: еднократно комисионна в размер на 1.25 % върху размера на
кредита – 606.25 лв. за отпускането и управлението му и 0.5 % върху
остатъчния дълг за всяка година от срока на действие на кредита. В Раздел 5
от Договора са уговорени обезпечения, в чл.8-предсрочна изискуемост.
Уговорено е, че Банката има право едностранно да прекрати договора, да
преустанови усвояването на суми и да изиска незабавно плащане на
дължимите главница, лихва и всякакви свързани задължения, ако: чл.8.1,
ал.1-кредитополучателят не е погасил в срок начислените и изискуеми лихви
за един месец и/или която и да е погасителна вноска за главница. Приложен е
погасителен план към договора. По заявление на банката-кредитодател по
чл.417 ГПК срещу длъжника кредитополучателя Ж. К. е издадена заповед по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5886/2015г. по описа на РРС за сумата 5905.52лв.,
представляваща просрочена главница по процесния договор за периода
21.02.2013г.-21.09.2015г., 8132.60лв.-възнаградителна лихва, 1536.93лв.-
наказателна лихва за забава, 429.87лв. годишни такси, 320.10лв. държавна
такса и 730.12лв. юрисконсултско възнаграждение, както и изпълнителен
лист. С нотариална покана кредитополучателят е уведомен, че поради
неизпълнение на задължението по договора да заплаща суми на договорените
дати за плащане, задължението му към 23.11.2018г. е:22626.44лв. редовна
главница; 11.01лв. редовна лихва; 9051.60лв. просрочена главница; 7619.57лв.
просрочени лихви; 2741.28лв. наказателна лихва; 743.68лв. такси. Уведомен е
съща така, че е осъден да заплати суми, за които има изпълнителен лист,
подробно посочени /ч.гр.д.№5886/2015г./ . На кредитополучателя е даден
срок от седем работни дни от датата на получаване на поканата да заплати
дължимите изискуеми и просрочени суми, като е уведомен, че банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, в случай, че сумите не бъдат
погасени. Нотариалната покана е връчена на ответника на посочения от него в
договора адрес, съвпадащ и с постоянния му и настоящ адрес, при условията
на чл.47, ал.1 ГПК на 26.02.2019г. Прието е по делото заключение на съдебно-
15
счетоводна експертиза и допълнително заключение, по които страните не са
имали възражение и които съдът възприема изцяло, като компетентни и
обосновани. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитът по сключения между страните договор за банков
ипотечен кредит, а именно сумата 48500 лева е предоставена по
разплащателната сметка на ответника на 14.04.2006г., като по този начин той е
изцяло усвоен от ответника. Установено е от събраните по делото
доказателства и от експертното заключение, че преди образуване на ч.гр.д.
№5886/2015г. по описа на РРС ответникът К. до 20.06.2013г. е извършвал
плащания по договора в общ размер 35282.36лв., след което окончателно е
преустановил плащанията. Към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост-08.03.2019г., ответникът е имал неплатени задължения за
падежирали 41 броя вноски за главница /от №116 с падеж 21.10.2015г. до
№156 с падеж 21.02.2019г./ в общ размер 9878.35лв., а към същата дата
размерът на редовната главница е 21819.69лв. Вещото лице е посочило, че
банката е променила годишния лихвен процент по кредита съгласно
уговореното в чл.4.1, като от 15.10.2007г. е променен на 8%, а от 16.10.2008г. е
променен на 8.7%. За периода до 20.06.2013г., когато е преустановил
плащанията, ответникът е погасил задължения за договорна лихва в размер на
22655.53лв. Съгласно договора, за периода 21.10.2015г.-07.03.2019г.
изискуемата и непогасена договорна възнаградителна лихва е в размер на
8188.52лв., а наказателната лихва за периода от 21.10.2015г. до 19.03.2019г.
вкл. е в размер на 2116.09лв. За периода от 21.10.2015г. до 19.03.2019г. вкл.
дължимите такси според чл. 4.7 от договора са в размер на 414.58лв.
Направените от банката разноски за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита са в размер на 437.10лв. С допълнителното си заключение вещото
лице е дало вариант на дължимите по договора възнаградителна и наказателна
лихви, изчислени на база договорения лихвен процент 7.5%, без да се отчитат
измененията му от страна на банката. В този вариант дължимата
възнаградителна лихва възлиза на 6726.82лв., а наказателната лихва възлиза
на 1950.13лв. Приложени са изпълнително дело №2016/2015г. на ЧСИ рег.
№*** ИХ. и изпълнително дело №696/2023г. на ЧСИ рег.№*** ВМ. След
извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че с вписване
20191112155212 е вписано преобразуване, чрез вливане на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“АД В „ЮРОБАНК България“АД.
16
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са установителни, по реда на чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.430-432 ТЗ, съединени при условие на евентуалност с осъдителни
искове. Предявени са от заявител срещу посочения в заповедта за незабавно
изпълнение длъжник, в едномесечен срок от уведомяването на заявителя от
съда за наличието на условията по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради което са
допустими.
При разглеждането на положителния установителен иск по чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането и размера му, а на ответника-длъжник, възраженията,
които го погасяват, изключват или унищожават. В настоящото производство
ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договор за
кредит, в резултат на което последният бил обявен за предсрочно изискуем.
Спорът по делото се свежда до това дали е усвоена цялата сума по кредита,
дали настъпилата предсрочната изискуемост на вземането на банката към
датата на издаване заповедта за изпълнение е обявена на длъжника Ж. К.,
налице ли са неравноправни клаузи в договора за кредит и дали тяхната
нищожност води до недействителност на целия договор, както и какъв е
размерът на вземанията по договора.
Съдът намира възражението на ответника за недействителност на
целия договор за кредит за неоснователно. Налице е валидно сключен договор
за банков кредит от 14.04.2006г. между праводателя на ищеца и ответника Ж.
К., в предвидената от закона форма /чл.430, ал.3 от ТЗ/, който съдържа
съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата
на чл.430, ал.1 ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните е
възникнало облигационно отношение, по силата на което банката е поела
задължение да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на
48500 лева, а Ж. К. се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно
уговореното, в срок до 14.04.2024г. Банката е изпълнила задължението си по
договора за предоставяне на кредита с извършения на 14.04.2006г. превод на
сумата 48500лв. по разплащателната сметка на кредитополучателя. Ж. К. не е
изпълнил задължението си да връща кредита съгласно уговореното в
договора, а също и останалите парични задължения произтичащи от него.
17
Последното плащане, извършено от ответника е било на 20.06.2013г. От
негова страна е налице неизпълнение на задълженията по кредитния договор
което е дало основание на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, в
хипотезата на чл.8.1 от договора. Банката е предприела действия да упражни
това свое право, като е изпратила нотариална покана до ответника, с която го
кани да погаси просрочените задължения в указания от нея срок, след
изтичането на който е посочено, че кредита се обявява за предсрочно
изискуем. Уведомяването чрез нотариална покана е допустим способ за
довеждането до знанието на длъжника за изявлението на банката-кредитор, че
е упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем, като
съгласно чл.50 ЗННД, връчването на нотариалните покани се извършва при
условията и по реда на чл.38 –58 от ГПК. Нотариалната покана е връчена по
реда на чл.47 ГПК /ред. ДВ бр.42/ 05.06.2009г./, като е изпратена на адреса на
К., посочен в договора, съвпадащ и с постоянния му и настоящ адрес.
Връчителят на нотариуса след няколкократни посещения не е намерил
ответницика на адреса и е залепено уведомление по чл.47, ал. ГПК. В
двуседмичния срок от залепване на съобщението, ответника не се е явил в
канцеларията на нотариуса, за да получи поканата. Относно обстоятелствата
по връчването на нотариалната покана и спазването на изискванията на чл.47,
ал.1 ГПК следва да бъдат кредитирани извършените от нотариусите по реда
на чл.592, ал.1, изр.2 ГПК отбелязвания за връчване. Нотариалното
удостоверяване на връчване на нотариалната покана, залепването на
уведомлението на основание чл.47 ГПК, както и констативния протокол на
нотариуса, изготвен във връзка с посещаване на адреса и конкретните
обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена,
имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът
удостоверява конкретни факти, обстоятелства и извършени действия. Като
официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и
изготвения от нотариуса протокол се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила на удостоверените в него факти на основание чл.179
ГПК. В този смисъл решение № 163 от 25.02.2016 г. по т.д. № 2335/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на изложеното, съдът намира, че при изготвяне и
залепване на уведомлението са били спазени изискванията на чл.47 ГПК и
след изтичане на двуседмичния срок от датата на залепване -11.02.2019г.,
нотариалната покана следва да се счита за връчена съгл. чл.47, ал.5 ГПК. От
18
момента в който е изтекъл двуседмичния срок и този даден за доброволно
плащане /седем работни дани от датата на получаване на поканата/ е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока и
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до ответника. От този момент неиздълженият остатък от кредита е
изискуем, като кредитора е упражнил правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1669/2019г. по описа на РРС. С оглед на това
неоснователно е възражението на ответника, че уведомлението за
предсрочната изискуемост не е достигнало до него, поради което и кредитът
не е обявен за предсрочно изискуем. Ответникът е направил и възражение, че
клаузата от договора, която дава възможност на банката едностранно да
променя размера на лихвения процент, е неравноправна, поради което е
нищожна. Съдът намира това възражение за основателно. Договорът за кредит
от 14.04.2006г. е сключен при действието на Закона за защита на
потребителите и правилата за търговия /отм./ Разпоредбата на чл.4.1 от
договора е неравноправна, тъй като е в нарушение на чл.35, ал.2, т.11 от
Закона за защита на потребителите и правилата за търговия /отм./, според
който е неравноправна клауза, която предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в
сравнение с тази, уговорена при сключването на договора. В случая, банката е
предвидила, че дължимата лихва по договора се формира като сбор от
тримесечния SOFIBOR, но не по-малко от 4.3% плюс надбавка от 3.2%.
Лихвения процент не подлежи на договаряне и става автоматично
задължителен за страните в случай на повишаването му /което води и до
повишаване цената на финансовата услуга/, но не е предвидено потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването
на договора. Клаузата е неравноправна и е типичен пример за възможност за
едностранна промяна на лихва по усмотрение на банката, тъй като внася
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
кредитното правоотношение. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
19
напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение, решение № 72 от 02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение, решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
ВКС, ГК, Трето отделение, решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение № 51 от 04.04.2016
г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 23 от
07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №
95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и др. /.
Клаузата на чл.4.1 от договора е неравноправна, а поради това и нищожна /чл.
37, ал. 1 от ЗЗППТ – отм., вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/, тъй като банката не е
доказала, че тя е индивидуално уговорена. По същите съображения е
неравноправна, съответно нищожна и клаузата на чл.4.5 от договора. Според
заключението на вещото лице дължимата от ответника главница по договора е
в размер на 31698.04лв., формирана от падежирала към 08.03.2019г. главница
за периода от 21.10.2015г. до 21.02.2019г. -9878.35лв. и предсрочно изискуема
главница-21819.69лв. Според допълнителното заключение на вещото лице,
размерът на възнаградителната лихва за периода 21.10.2015г.-07.03.2019г.,
изчислена при първоначалния договорен лихвен % от 7.5% възлиза на
6726.82лв., а на наказателната лихва по чл.4.5 от договора за същия период
възлиза на 1950.13лв. Ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност. Според дадените разяснения в ТР№3/2023 от
21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№3/2023г., при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. Заявлението по
чл.417 ГПК е подадено от ищеца на 20.03.2019г. Вземанията за главница не са
погасени по давност. Погасени по давност са вземанията за възнаградителна
и за наказателна лихва, възникнали преди 20.03.2016г., поради което тези
претенции следва да се отхвърлят. Не са погасени по давност и се дължат
вземанията за възнаградителна лихва по договора в размер на 5783.84лв. и
наказателна лихва в размер на 1543.43лв., служебно изчислени по размер
съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК, за периода от 21.03.2016г. до
20
20.03.2019г., до които размери тези искове са основателни и доказани и следва
да бъдат уважени, а в останалата им част-отхвърлени, като погасени по
давност. Съдът намира, че претенцията за заплащане на сумата 414.58лв.-
годишни такси, начислявани на основание чл.4.7 от договора за периода
21.10.2015г.-19.03.2019г. вкл., е неоснователна. Клаузата е неясна, от нея не
може да се направи извод каква услуга предоставя банката на клиента срещу
заплащането на 0.5% върху остатъчния дълг за всяка година от срока на
действие на кредита, поради което съдът намира, че тя е нищожна на
основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Поради това, тази претенция следва да бъде
отхвърлена. Неоснователна е и претенцията за сумата 437.10лв.,
представляваща дължими и невъзстановени нотариални такси за връчване на
нотариални покана за доброволно изпълнение и такси за подновяване на
ипотека, дължими съгласно чл.3, ал.2 ОУ на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“АД. Процесния договор не е сключен при Общи условия, поради
което и липсва основание ответникът да заплаща разноски, които не
произтичат от него. Тази претенция също следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Предвид изхода на спора и съобразно уважената част от исковете, в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на
4946лв.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ж. К. Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр.Русе, бул. „***, че дължи на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, в качеството на
правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, следните суми: 31698.04лв.-
главница, от която: просрочена редовно падежирала към 08.03.2019г.-
9878.35лв. и 21819.69лв.-предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва от 20.03.2019г. до окончателното и изплащане; 5783.84лв.-
21
възнаградителна /договорна/ лихва за периода 21.03.2016г. до 20.03.2019г.;
1543.43лв.-наказателна лихва за периода 21.03.2016г. до 20.03.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1669/2019г. по описа на Районен съд-Русе.
ОТХВЪРЛЯ исковете за възнаградителна /договорна/ лихва за
периода до 20.03.2016г. и за наказателна лихва за периода до 20.03.2016г., до
предявените размери 8204.43лв. и 3495.30лв., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата 414.48лв. годишни такси и за
сумата 437.10лв., невъзстановени нотариални такси за връчване на нотариална
покана и такси за подновяване на ипотека, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ж. К. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.Русе, бул. „***, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260 сумата 4946лв. направени разноски по делото,
както и за заповедното производство по ч.гр.д.№1669/2019г. по описа на РРС,
сумата 780лв. разноски и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
22