Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 18.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети май, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от
съдия Попова гр. д. N 2333 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 18 от ЗЗД .
В подадената искова молба от П.Х.Х., ЕГН ********** и Н.Р.Х., ЕГН: ********** - и двамата съпрузи
от гр. Велинград, ул.“Стела Благоева“ № 4, Д.И.Т., ЕГН: ********** и Е.Н.Т.,
ЕГН: ********** *** срещу Кооперация
„КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ- Пазарджик“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2, представляван от Председателя А.А.Ш.,
ЕГН: ********** се излагат
обстоятелства, че ищците Терзиеви и Хрисчеви били съпрузи, като отношенията
им с ответния Кооперативен съюз – Пазарджик били от около 14 години време по
сключени възмезни договори съответно от 1999 г. и от 17.02.2004 г.
Твърди се в
исковата молба, че на 17.02.2004 г. били принудени от обстоятелствата /некоректно отношение на ръководството на КС – Пазарджик във връзка
с построен от тях през 1999 г. офис в негова сграда, накърняване на добрите
нрави и крайна нужда/ да сключат изключително неизгоден за тях Договор за строителство на двуетажна
сграда в имота на КС – Пазарджик, находящ се в гр. Велинград, бул.“Хан Аспарух“
№ 1, на североизточното петно на ъгъла в УПИ ХХVІІ-304 в кв.104 по плана на гр.
Велинград, със застроена площ от около 70 м2.
Видно от
приложеният Договор от 17.04.2004 г. на тях им било разрешено от КС, като собственик
на земята да постоят в имота му тази сграда изцяло с техни средства за
проектиране и строителство, като за сметка на реализираното строителство на
сградата в етап завършен вид, КС им
учредил право на ползване на цялата построена от тях сграда за срок от пет
години.
Твърди се,
че те сключили Договора без да са
съгласни с изключително неблагоприятните за тях правни последици, тъй като
този договор още към момента на
сключването му накърнявал добрите нрави. Твърди се още, че от страна на КС им
се предоставяло само право на строеж върху земя от около 70 м2, разположена на
североизточният ъгъл на имота на КС, до тротоара на бул.“Хан Аспарух“, която
земя обаче, не била обособена като самостоятелен обект, била затрупана с
боклуци, нямало нито канализация, нито ел и В и К инсталации. Тази част от
имота на КС била на нищожна стойност като ДМА към 17.02.2004 г. -не повече от 1
лв. за м2, или цялата не повече от 70 лв., съответно правото на строеж върху
тези земя - не повече от 56 лв. Oт съдържанието на Договора било видно, че
ставало въпрос за обременяване на тази негова земя е площ от само около 70 м2.
с построяването върху нея па временна постройка -сглобяем тип, със сравнително
ниска себестойност, която при липсата па строително петно в действащия
застроителен план към 2004г.. следвало да се изгради само за срок от три месеца
по реда на чл.51. ал. 1 от ЗУТ, на основание единствено скица на главния
архитект, с посочване на вида на постройката и Виза за описание на постройката.
Стойността
на постройката нямало да е по-голяма от 25-30000 лв., което обстоятелство не
било предмет на настоящото дело. Естествено, че възмездното право на ползване
за срок от 5 години не можело да покрие стойността на тяхната инвестиция в чуждия имот,дори и да им
струвало не повече от 30 хил.лева, затова ищците възнамерявали допълнително да уредят
извънсъдебно и доброволно сметките си със собственика на земята, тъй като това, което двете страни се задължавали да дадат по
договора, към момент на сключването му,било изключително неравностойно -право на
строеж върху земя на стойност под 60 лв. срещу постройка на стойност не
по-малка от 30 000 лв. която да се ползва от ищците, без заплащане на наем
-само 5 години.
И при такава
начална липса на действително съгласие,
съгласно съдържанието на Договора към 17.02.2004г.освен този порок, договорът
им накърнявал добрите нрави, тъй като даденото от двете страни от него, било
изключително неравностойно, съгласно уговорката „кокошка за кон" в полза
на КС. Разчитали да санират първоначалните пороци па договора, след
построяването на сградата, когато щяло да е напълно ясна за тях себестойността
на сградата,като проектиране и строителство.
Твърди се,
че нещата станали още по-драстични и неизгодни и тя, когато КС едностранно променила
условията за строителството, като възложила изготвянето на ПУП u изменение на
застроителния план, съгласно който за постройката, която следвало ищците да
изградят, било предвидено самостоятелно застроително петно като основно
застрояване, а сградата следвало да се изгради монолитно. Така в крайна сметка
в края на 2005г. построили монолитна двуетажна сграда е РЗП от 156 м2 на
себестойност 141 000 лв., като проектиране и строителство и като действителна
пазарна стойност - около 300 000 лв.
Тези обстоятелства
също не били предмет на настоящото дело, тъй като стойността на даденото от
ищците по този договор било предмет па
други две гр.дела №№ 1091/2010г. и
1092/2010г. по описа на ВРС.
Предмет на
гр.д.№ 1091/2010г. на ВРС на основание
чл.26. ал.1 и 2 oт ЗЗД било прогласяване нищожността на същия договор, но
на други основания - липса на съгласие за сключване на договора, накърняване на
добрите нрави, нарушение па Закона във връзка с разпоредбите за заем за
послужване. По същото гр.дело 1091/2010 г. бил
предявен и иск по чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото прехвърляне
собствеността от КС върху нае-ищците на
построената от ищците двуетажна сграда. Предмет на гр.д.№ 1092/2010г. /спряно,
поради изчакване на резултата по висящото гр.д. № 1091/2010 г./било
алтернативна претенция за заплащане на сградата, с действителна пазарна
стойност от 300 000 лева – на отпаднало основание – чл. 55 от ЗЗД.
Гражданско
дело № 1091/2010 г. приключило с Решение на ВРС като първа инстанция което не
било влязло в законна сила, а
двуседмичният срок за обжалване изтичал на 14.06.2013 г. Твърди се, че засега
резултатът от решението по това дело не бил благоприятен за тях, тъй
като ВРС приел, че не били доказани другите четири основания предмет на
исковата и на допълнителната искова молба по това дело, на основание на които
ищците искали да се провъзгласи нищожността на договора и да им върне даденото
по договора, на основание чл. 34 от ЗЗД.
Много по-лесно обаче за тях било
да поискат прогласяване нищожността на договора на друго непредявено до сега от
тях- основание, което не е било предмет нито на гр.дело № 1091/2010г., нито на
гр.дело № 1092г. Считат, че било безспорно, а и ВРС в мотивите си на Решението
по гр.дело №1091/2010г. приемал, че с настоящия договор КС се разпореждала с
недвижим имот. Безспорно било, че предмет на договора били две ограничени вещни права: вещно право
на строеж и вещно права на ползване. Налице било учредяване право на строеж
на бъдеща сграда, тъй като по силата на договора Председателят на КС
разрешавал ищците да построят в имота на КС
върху земя на КС от около 70 м2 двуетажна сграда изцяло с техни средства
за проектиране и строителство. Със същия договор им се учредявало
и възмездно право
на ползване, като вместо
да изкупи построената от тях сграда по действителната й себестойност, КС ги
учредява да ползват цялата сграда за срок от 5 години.
Твърди се, че съгласно чл.18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на
собственост или на учредяване на други вещни права върху недвижими имоти,
трябвало да бъдат извършени с нотариален акт. Твърди се още, че ВС и ВКС
през цялата многогодишна практика на действие на тази норма па ЗЗД,
била категорична, че наличието на нотариална форма на тези договори с
предмет права на собственост или
ограничени вещни права върху недвижими имоти, е абсолютна предпоставка за
валидността на тези договори. Нищожни били договорите за разпореждане с недвижими имоти,
ако не са сключени във формата на Нотариален акт.
Затова за тях бил налице правният интерес за следното: -Да поискат прогласяване нищожността на
договора от 17.02.2004г. на друго основание, което не било предмет на Исковите
молби по гр.дела №№ 1091/2010г. и 1092/2010г. - да се прогласи нищожността на
договора, поради нарушаване па закона – на изискващата се по чл. 18 от ЗЗД –
нотариална форма за сключване на този
договор с предмет – учредяване право
на строеж върху сградата, както и учредяване па срочно право па ползване на
сградата, след нейното построяване.
Ищците твърдят, че нямали правен интерес отново да доказват в това
производство със свидетели и експертизи какво са дали по този договор и какво
следва да им се върне. Всичко това вече било свършено no гр.дело № 1091/2010г.
по описа на ВРС.
Предмет на настоящото дело
било единствено прогласяване
нищожността на договора им от
17.02.2004г.. сключен между КС
Пазарджик, от една страна и от друга
страна като изпълнители - първият и третият от ищците, заради противоречие със
закона – чл. 18 от ЗЗД – неспазване на задължителната нотариална форма за
сключване на договора. Считат, че като ищци по настоящото дело независимо, че не участват като страни по
договора, следвало да участват и техните съпруги, тъй като договорът бил възмезден, а изпълнението по него станало
със семейни средства.
Считат за безспорно, че предмет на договора са две ограничени вещни
права.
Този Договор не бил за строителство, тъй като договорите за строителство
следвало да съдържат всички реквизити на договори за изработка, а именно: пълно описание на
вещта /сградата/, която следвало да се построи като РЗП, конструкции,
описание на помещенията и тяхното
предназначение, договорени цени за проектиране, стойност на вложените
материали, стойност на изработка, окончателна цена на постройката и как ще бъде
заплатена. Съгласно константната практика на ВКС, включително новото TP № 1/
2011 от 04.05.2012г. на ОСГК на ВКС, договорите за учредяване на право на строеж
върху недвижими имоти задължително следвало да се сключват в нотариална форма.
Следователно,
налице били две отделни основания за прогласяване нищожността на договора,
заради нарушение на закона но чл. 18 от
ЗЗД: учредяване право на строеж на сграда в чужд имот - без нотариален
акт; учредяване на възмездно право па ползване върху чужд имот -договорът не бил
сключен във формата на нотариален акт. Всяко едно от посочените две основания
било самостоятелно основание за прогласяване нищожността на договора, като
молят съда, да приеме за достатъчно доказано
което и да е едно от тях.
Във връзка с изложеното, молят съда след като приеме за доказано, че
предмет на Договора, сключен от Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ -
ПАЗАРДЖИК", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул."Шипка" №2,представляван от Председателя А.А.Ш.,ЕГН-
**********, от една страна- и от друга страна - ищците, било
разпореждане с ограничени вещни права върху недвижим имот без договорът
им от 17.02.2004 г. да е бил сключен в задължителната нотариална форма, да
постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договора на
основание чл.26. ал.2 във връзка с чл.18 от ЗЗД, като им бъдат
присъдени съдебно-деловодните разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.
№ 7328/10.05.2014 г. от адвокат А.Г.П. ***, действащ в качеството си на
повереник на Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-ПАЗАРДЖИК", ЕИК *********, със
съдебен адрес ***, представляван от
председателя А.А.Ш., с ЕГН **********,***, в който се твърди, че предявените искове били недопустими и неоснователни предвид
следното:
За да било налице спор относно граждански права, не било
нужно да е вече образуван исков процес по този спор. Правният спор бил едно
извън процесуално и пред процесуално състояние на отношенията на спорещите.
Две били основните форми на правния
спор: неоснователно оспорване на право, което съществувало и неоснователно претендиране на право, което
не съществувало. Правонарушението било, ако не пряката, то поне косвената
последица на правния спор когато се
претендирали несъществуващи права. Точно
такъв бил настоящият случай, тъй като ищците целели с предявяването на тези
искове,претендирайки несъществуващи права, собственикът „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-
ПАЗАРДЖИК" да бъде спънат да упражни пълноценно своето право на
собственост.
Твърди се, че Районен съд Велинград бил сезирани от
настоящите ищци още през 2010 г. с иск за обявяване на нищожността на сключения
на 17.02.2004г. договор, поради невъзможен предмет, липса на съгласие,
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави с правно основание чл.26,
ал.1 предложение I и III и чл.26, ал.2, предложение 1 и II от ЗЗД. Образувано
било гр.дело № 1091/2010 г., което било решено с Решение от 20.05.2013 г., в
което Решение съдът е приел следното: „ За правилното решаване на делото е
необходимо на първо място да се изследва какъв е характерът на договора, сключен
между страните на 17.02.2004 г. Съдът намира, че е постигнато сложно
съглашение, което съдържа елементи от договор за изработка и договор за наем.
Следва да се отбележи, че процесният договор по никакъв начин не урежда
отстъпване на право на строеж“. Горе
цитираното съдебно решение, все още не било влязло в законна сила, тъй като
същото било атакувано пред Окръжен съд Пазарджик по в.гр.дело № 665/2013 г.,
което е решено с Решение № 425 от 09.10.2013 г., а същото били атакувано пред
ВКС на Република България, което било образувано и насрочено за ноември месец
2014 г.
Поради всичко гореизложено, счита предявените искове
за недопустими. Въпреки, че решението на Велинградски районен съд не можело
да се ползва със силата на присъдено нещо, тъй като било обжалвано и процеса
все още е висящ, то за недопустимо намира
при висящ исков процес, същият правен спор, между същите страни да бъде
предявяван пред друг съд, а именно пред Районен съд Пазарджик.
В случай, че бъдат
приети за допустими за разглеждане
настоящите искове, то становището на
ответника било, че те се явявали и
неоснователни, защото предметът на процесния договор бил ясно определен между
страните, а именно договор за изграждане на сграда, т.е договор за изработка
съчетан с наемно правоотношение. Излагат се правни доводи, че един от основните
принципи в облигационното право бил свободата на договаряне между страните
изразен законодателно в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. Вещно правният характер на
правото на строеж, като субективно право създавал правната възможност на
неговия носител да изгради конкретен обект /сграда/ върху чуждо място и да
стане изключителен собственик върху построеното, без да е собственик на земята.
Това всъщност било и съдържанието на вещното право на строеж. Никога и никъде
между страните по настоящото дело не било договаряно нито устно, нито писмено
учредяване на вещно право на строеж. Представени са
писмени доказателства към отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следната фактическа обстановка :
Не е спорно между страните , че между „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ –ПАЗАРДЖИК „със
седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик
ул. „Шипка „ № 2 представлявано т председателя А. Шиков от една страна и от друга – ищците в
настоящото производство – П.Х.Х. *** и Д.И.Т.
*** е сключен на 17.02.2004 г. договор
ноименован „Договор за ползване и наем
на недвижим имот“. В раздел І като предмет на договора страните са постигнали
съгласие за следното : „… сграда на два етажа
с търговско предназначение , която следва да се изгради , в съответствие
с предвижданията на застроителния план в УПИ ХХVІІ -3004 в кв. 104 по плана на
гр. Велинград , ул. „Хан Аспарух „ № 1 в
североизточния незастроен ъгъл на имота , със застроена площ от около 70 кв.м.
съгласно одобрен проект…“. По силата на договора двамата ищци – Х. и Т. са се задължили да построят изцяло и в
завършен вид в препоръчителен срок от 3
месеца от датата на издаването на
строително разрешение , съгласно одобрения застроителен план и проект, сградата
предмет на същия. В договора се съдържа изрична уговорка , че след въвеждането
на обекта в експлоатация, сградата става изключителна собственост на ответника
„Кооперативен съюз – Пазарджик „ .Страните са уговорили още, че срещу
извършените разходи за проектиране и построяване
, ищците получават за срок от 5-години право на ползване на сградата /
включително и да я отстъпват на трети лица
без съгласието на собственика / считано от датата на приемането на
сградата с двустранен протокол. Слез изтичането на петгодишния срок на уговореното безвъдзмездно ползване ищците
– ползватели –наематели, ще държат сградата , като наематели, като се
задължават да плащат месечен наем,
определен от ответника – собственика –наемодател за срок от още 10 години, като
и през вторите 10 - годишен период ищците –ползватели – наематели ще имат правото
да преотдават сградата под наем на трети лица , без съгласието на собственика –
наемодател, докато действа договора за наем. Собственикът – наемодател се е задължил по силата на договора да предостави
на ищците скица с виза за предвижданията
на застроителния план за проектиране
и изграждане на обекта , както и строителното петно / терена / , като е
уговорено разчистването му да е за
сметка на ищците – ползватели – наематели . Страните по същество не оспорват
съдържанието на клаузите от процесния договор подписан между тях.
Не е спорно също така , а безспорно същите обстоятелства се установяват и от представените две копия
от удостоверения за сключен граждански брак, че ищците П.Х. и Н.Х. и съответно ищците
Д.Т. и Е.Т. са съпрузи , като безспорно процесният договор е
сключен по време на техния брак.
По делото като доказателство е прието гр. д. № 1091 / 2010 г. по описа на
Велинградски районен съд, постановените съдебни актове по което имат отношение
както към развитите от ответната страна доводи за недопустимост на исковите
претенцции по настоящото поради формирана силата на присъдено нещо / СПН / ,
така и относно обстоятелства приети за установени в мотивите на съдебните
състави , на които се позовават ищцовата и ответната страна .
Безспорно е , че посоченото по-горе съдебно дело е образувано по предявени
искови претенции между същите страни / , но при участие на трето лице –помагач/
, като с решение № 164/ 20.05.2013 г. по същото дело съдът е отхвърлил като
неоснователни претенциите на ищците за обявяване нищожност на договор от
17.02.2004 г. – поради невъзможен предмет, липса на съгласие , противоречие със
закона и накърняване на добрите нрави -
с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1, и
3 и чл. 26 ал.2 пр.1 и 2 от ЗЗД
и иск за връщане на полученото по договора с
правно основание чл. 34 ал.1 ЗЗД. С решение № 425/ 09.10.2013 г. постановено по
в.гр.д. № 665 / 2013 г. , Пазарджишкият окръжен съд е отменил частично
решението на ВРС , вместо което е обявил за нищожен договора от 17.02.2004
г. на основание чл. 26 ал.2 пр.1 ЗЗД - невъзможен предмет, а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното
решение е било потвърдено . С решение № 62 / 06.10.2015 г. по кас.т.д. № 958 / 2014 г. , І т.о. , ТК на
ВКС /след допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта , в която исковата претенция по чл.
26 ал.2 пр.1 ЗЗД е била уважена, както и в частта , с което е потвърденото
пъвоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявения иск по чл.
34 ЗЗД/ съдът е обезсилил въззивното решение в обжалваната му част и делото е върнато на въвзивния съд с
указания за постановяване на ново решение по предявените искове с правно
основание чл. 26 ал.2 пр.1 и чл. 34 ЗЗД и указания досежно надлежната активна
процесуална легитимация на двете ищци Х. и Трезиева.
С решение № 6/ 14.01.2016 г. на ПзОС
по в.гр.д. № 837 / 2015 г. е било обезсилено първоинстанционното решение
в частта по предявените искове за нищожност на договора поради невъзможен
предмет, липса на съгласие , противоречие със закона и накърняване на добрите нрави / чл. 26 ал.1
пр.1 и 3 и чл. 26 ал.2 пр.1 и 2 ЗЗД и
чл. 34 ЗЗД , като в останалата му обжалвана част е потвърдено. С решение № 33/ 18.07.2017 г.
по кас.гр.д. № 60062/ 2016 г. , І г.о. ГК
на ВКС след допуснато касационно обжалване е обезсилено постановеното въззивно решение ,
както в частта, в която обезсилва решението на ВРС , така и в частта в която го
потвърждава.
Освен това към докозателствения материал по делото са приобщени още
исковите молби ,по които са образувани
гр.д. № 1104/ 2015 г. и гр.д. №
1092 / 2010 г. по описа на РС –
Велинград , видно от които между страните по същата сделка са образувани искови
производства по предявени осъдителни искови претенции за дължим наем ,
респективно осъдителна претенция за връщане на парична престация получена при
начална липса на основание / нищожност на договора/.
При тези фактически данни , от
правна страна съдът приема следното :
Ищците основават претенциите си на договор сключен на 17.02.2004 г. наименован „ договор за ползване и наем на
недвижим имот“ .В исковата молба ищците претендират , че сключеният между тях
договор е нищожен , поради това че не е в изискуемата се от чл. 18 ЗЗД
нотариална форма. Поддържа се , че с този договор е учредено право на строеж в чужд недвижим имот , а също
така е учредено възмездно право на ползване върху
чужд имот , като се поддържа , че това са две самостоятелни основания за прогласяване нищожността на договора поради липса на предписаната от закона форма и
се моли съда да приеме за доказано, което
и да е едно от тях.
Съдът намира за неоснователно първото поддържано от защитата на ответника
възражение, относно недопустимостта на исковите претенции поради формирана сила
на присъдено нещо. Видно както от
съдебните актове постановени по приключилото гр. д. № 1091 / 2010 г.
по описа на Велинградски районен съд, така и от предявените искови молби по
образуваните и висящи към настоящия момент
гр.д. № № 1092/2010 г и 1104/
2015 г. по описа на ВРС , не са налице предпоставките за приложение на
процесуалните последици на формирана СПН по отношение на предявения в
настоящото производство иск. Предмет на гр. д. № 1091 / 2010 г. по описа на
Велинградски районен съд - приключило с влязло в сила съдебно решение са
обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл. 26
ал.1 пр.1 и 3 ЗЗД , чл. 26 ал.2 пр.1 2
от ЗЗД и чл. 34 ал.1 ЗЗД – искове за
прогласяване на нищожност на процесния
договор от 17.02.2004 г. на четири самостоятелни основания- невъзможен предмет,
липса на съгласие, нарушаване на закона
поради сключване на възмезден договор
за заем за послужване и нарушаване на добрите нрави. В настоящото
производство се претендира между същите страни , че договорът от 17.02.2004 г.
е нищожен поради липсата на предписана в закона форма – правно основание чл. 26
ал.2 , пр.3 ЗЗД . За да е налице СПН, която е отрицателна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск следва да има пълно съвпадение
между обективните и субективни й предели
и предмета на настоящото дело/ спорното материално субективно право
индивидуализиращо се чрез своите
елементи – правопораждащ факт, съдържание на правото и носителите на материалното правоотношение/ . В случая такова пълно съвпадение липса ,
поради което следва да се приеме , че липсва отрицателната процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск на ищците / липсва на формирана СПН/.
Макар, че в
защитата на ответната страна не са изложени такива възражения, съдът който
следи за допустимостта на исковите претенции
и служебно, следва да се занимае с въпроса относно наличието на правен
интерес от воденето на делото / положителна активна процесуално- правна
легитимация / на ищците Н.Х. и Е.Т., доколкото процесният договор ,
прогласяването нищожността на който се иска
не е с вещно- правно действие , а е облигационен такъв. Безспорно е, че двете съпруги на
ищците не са били страни по процесния договор. Права и задължения по този
договор имат само ищците П.Х. и Д.Т.. Само те са страни по материалния спор и
като такива са процесуално правно-легитимиране да предявяват иск за защита на
накърнените от спора права.Ищите Х. и Т. нямат отношение към тази облигационна
връзка , те не са страни по договора , те нито придобиват права , нито поемат
задължения по този договор и поради това
нямат правен интерес да предявяват
такава искова претенция. Затова предявеният от тези ищци иск се явява
процесуално недопустим и същият следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството в тази му част да бъде прекратено.
По същество.
В исковата молба се претендира , че сключеният договор е нищожен, тъй като с
него са учредени и прехвърлени вещни права върху недвижим имот , а именно
правото на строеж , респективно право на ползване върху построена чужда сграда.
В същото време в исковата молба ищците не оспорват , а така е уредено и в самия договор , че построената сграда става изключителна
собственост на ответника, чиято е собствеността върху терена. Това безспорно
между страните обстоятелство, сочи само по себе си , че страните не са
уговаряли учредяване и прехвърляне на вещото право на строеж върху недвижим
имот, тъй като самото право / чл. 63 ЗС / има като свое съдържание отстъпване от
собственика на земята на правото в полза на едно друго лице да построи сграда
върху неговата земя , като стане собственик на постройката. Самият процесен договор
съдържа ясна и безпротиворечива уговорка , че правото на собственост върху
построената по силата на договора сграда , възниква в патримониума не на лицата
, които ще я строят – ищците , а в този на ответника – собственик на земята. Поради
това , съдът приема за неоснователно възражението за нищожност на договора поради неспазване на предписаната от закона
нотариална форма за прехвърляне на учредено вещно право на строеж.
По отношение
на другото твърдяно от ищците относно уговореното между страните съдържание , а
именно – че с договора било учредено и прехвърлено в тяхна полза вещното право
на ползване върху чуждата сграда / на ответника / след нейното постояване за
срок от пет години. Съдът приема , че сключеният между страните договор, както
приема и ВКС в постановени между същите страни съдебния решения – няма вещно-
прехвърлително действие, а създава само облигационни права и задължения между
страните. Вярно е, че страните са уговорили , че след постояването на сградата,
ищците ще имат правото да ползват има за определен срок, след което е уговорено
възникването на облигационни задължения по повод на договор за наем. Т.е.
според уговорките в договора възложителят вместо да заплати възнаграждение за изработеното , което да е покриващо
разходите на изпълнителите за това строителство, им предоставя с тяхното съгласие правото да ползват построената сграда в определен
срок , включително и възможността да преотстъпят това право на трети лица без
съгласието на собственика. Тези правомощия покриват съдържанието на вещно право
на ползване отстъпено от собственика на бъдещата сграда и за да породи валидно
вещно- правно действие , тази уговорка между страните е следвало да бъде в предписаната от закона
нотариална форма. Липсата на такава форма обаче касае една отделна клауза от
договора сключен между страните , клауза отнасяща се до уговорен между страните начин на плащане на
извършеното строителство. В този смисъл формата за валидност на тази част от уговорките
в договор не е спазена , но нищожността на тази клауза не повлича след себе си
нищожност на целия договор , както с оглед приложението на разпоредбата на чл.
26 ал.3 ЗЗД , така и поради обстоятелството , че по силата на чл. 1 ал.2 т.2 ТЗ
във връзка с чл. 286 ал.1 ТЗ сключеният с кооперацията – търговец договор има
характеристиките на търговска сделка и
по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл. 293 ал.3 ТЗ, която
признавайки нищожност на търговска сделка поради липса на форма за
действителност, изрично изключва възможността на тази нищожност да се позовава
страната, от чието поведение може да се заключи , че не е оспорвала
действителността на изявлението си. В случая сключеният между страните договор от
17.02.2004 г. без спазване на нотариална форма относно една от постигнатите
между страните уговорки за плащане на извършеното строителство - не е нищожен поради липса на форма. Принципно
в най –малък обем и за най- кратък срок ползването на една вещ може да бъде
предоставено по договор за наем , а в
най- пълен обем и за най –дълъг период от време – при учредяване на вещно право
на ползване. Договорът за наем на недвижим имот също позволява на наемателя да
придобива нейните естествени плодове – срещу определена наемна цена. Ако
сделката за учредяване на вещно право на ползване не е сключена в надлежната форма / нотариален
акт / вещно право на ползване не е учредено, но страните са обвързани с
облигационно отношение със същото съдържание, поради конверсия на
документа с опорочена форма. / в този смисъл Решение № 541/ 06.02.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 810/2010 г. ГК , ІV г.о. / В случая този порок касае само една
от клаузите в договора и поради изложеното по-горе и на основание чл. 26 ал.3 ЗЗД съдът приема , че този порок не
влече нищожност на целия договор.
Водим от
изложеното съдът приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен / в допустимата
му част/ – като неоснователен.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 3 и ал.4 ГПК ищците следва да заплатят на
ответника сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на
1000,00 лв.
Мотивиран от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОСТАЯВЯ без разглеждане като процесуално недопустим предявения иск от Н.Р.Х., ЕГН: ********** *** и Е.Н.Т.,
ЕГН: ********** *** срещу Кооперация
„КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ- Пазарджик“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2, представляван от Председателя А.А.Ш.,
ЕГН: ********** с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 18 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор от 17.02.2004 г. наименован
„ Договор за ползване и наем „ поради липса на предписаната в закона
нотариална форма и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Х.Х.,
ЕГН ********** *** и Д.И.Т., ЕГН:
********** *** срещу Кооперация
„КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ- Пазарджик“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2, представляван от Председателя А.А.Ш.,
ЕГН: ********** с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във връзка с чл. 18 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор от 17.02.2004 г. наименован
„ Договор за ползване и наем „ поради липса на предписаната в закона
нотариална форма – като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Х.Х., ЕГН ********** и Н.Р.Х., ЕГН: ********** - двамата съпрузи от гр. Велинград, ул.“Стела
Благоева“ № 4, Д.И.Т., ЕГН: ********** и Е.Н.Т., ЕГН: ********** *** да заплатят
на Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ- Пазарджик“,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ №
2, представляван от Председателя А.А.Ш., ЕГН: ********** сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта , в която има характер на определение за
частично прекратяване на производството по делото – подлежи на обжалване с
частна жалба пред ПзОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: