№ 36630
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110110534 по описа за 2025 година
Производството по делото е предявен от „.“ ЕООД срещу „. ЕООД осъдителен иск по
чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева,
представляваща погасено от ищцовото дружество чрез банков превод от 31.12.2021г.
задължение на ответника по договор за кредит, сключен с „.“ АД, с което „. ЕООД се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 21.02.2025г. до окончателното плащане.
В исковата молба предмет на настоящото производство, уточнена с молба от
03.04.2025г., се твърди, че управителя на ищцовото дружество и управителя на ответното
дружество са брат и сестра. Сочи се, че при разговор между двамата, управителя на „. ЕООД
споделила, че тя и дружеството и имат финансови затруднения и не можела да покрие
задълженията си към „.“ АД по договор за кредит. Подчертава се, че при този разговор
управителят на ответника решил да помогне и поискал данни за банковата сметка, по която
евентуално е следвало да бъде преведена сумата за погасяване на кредита. Предвид това на
31.12.2021г. от банковата сметка на „.“ ЕООД били преведени 20 000 лева по сметка на „.“
АД с основание на плащането „пълно погасяване на задължението на „., ЕИК .“. Изтъква се,
че банковата сметка, по която е извършен превода е предоставена от ответното дружество,
тъй като е служела за заплащане на задълженията му. След извършеното плащане си
поддържа, че е бил проведен разговор между управителите на двете дружества, като
управителят на ищеца е попитал кога се очаква платената сума да бъде възстановена, но
управителят на ответника избегнал отговор. С оглед всичко изложено се твърди, че
ответното дружество се е обогатило без основание, защото е погасено негово задължение от
ищеца, без да е имал основание за това плащане, с което е намаляло неговото имущество.
Претендира се и присъждането на разноски.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че между ответното
дружество като кредитополучател и „.“ АД на 23.03.2017г. е сключен договор за кредит, по
който солидарни длъжници бил . – управител на ответника и ипотекарен длъжник - „.“
1
ЕООД. Сочи се, че поради незаплащане на задължението по договора за кредит срещу
ответника и . бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително
производство, което било спряно след подписване на споразумение на 16.04.2021г между „.“
АД от една страна и ответника от друга страна, със солидарен длъжник управителя на
ответника. С оглед на това се застъпва становището, че управителят на ответника и
ответното дружество в качеството си на солидарни дължници дължат само по 1/2 от
задължението по договора за кредит, поради което в случая на обогатяване на ответника, то
ще е в размер само на половината от сумата. Изтъква се,че договорът за кредит и
споразумението са били изпратени на управителя на ищеца и той е знаел какво заплаща, а
целта на плащането е било да породи други правни последици от твърдените в исковата
молба. На първо място, се поддържа, че дължимата към 31.12.2021г сума от ответника на
банката надвишава многократно сумата от 20 000 лева, поради което не можело да се
приеме, че се касае за погасяване напълно на задълженията. Сочи се, че между управителите
на двете дружества, които са брат и сестра, били постигнати договорки във връзка със
започнала от страна на трето за спора дружество, чийто собственик на капитала е
управителят на ответника, за промяна на предназначението на недвижим имот и
реализиране на бъдещо строителство. Именно във връзка с това била постигната договорка
за предоставяне от управителя на ищеца на заем, във връзка с което дори бил изготвен
проект за договор за заем, изпратен по имейл на управителя на ищеца, но останал
неподписан. В договора било посочено, че заемодателят – управителя на ищеца предоставял
определена сума в заем, като в замяна можел или да получи връщане на тази суми или да
придобие в замяна право на собственост/право на строеж върху реални обекти с обща
застроена жилищна площ от 620 кв.м. Така посоченият договор бил свързан с уговорки
между управителя на ищеца в лично качество и „.“ ЕООД – трето за спора лице. Поддържа
се, че в последствие уговорките били изменени, като било постигнато споразумение
управителят на ищеца – Б. като заемодател да придобие друг актив на третото за спора лице
„.“ ЕООД – ипотекирания в полза на банката имот, като Б. предостави сума за
освобождаване на имота от тежести. Във връзка с това през декември 2021г. бил изготвен
проект за предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху
ипотекирания имот в полза на управителя на ищеца. Този договор се подчертава, че също не
бил подписан от „.“ ЕООД и от Б., но волята на страните била очевидно, че е била същия да
породи действие, щом било извършено плащането. Поддържа се, че независимо, че сумата е
платена от банкова сметка на ищцовото дружество, то същата била във връзка с договорките
с управителя на ищеца в лично качество, а причината плащането да е от сметка на „.“ ЕООД
е, че вероятно по тази сметка Б. е разполагал със съответната сума. Ето защо се моли искът
да бъде отхвърлен, като се претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – извършване на плащане от ищеца в полза на трето за спора лице „.“ АД
на сумата от 20 000 лева, с която е било погасено задължение на ответника по договор за
кредит, обогатяването на ответника – че същият е спестил разходи, както и наличието на
връзка (общ факт) между обогатяването и обедняването.
2
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, за което не се излагат твърдения и не се сочат
доказателства. С оглед твърденията в отговора на исковата молба в тежест на ответника е да
докаже, че сумата, предмет на спора, е била заплатена на соченото основание – договор за
заем, в последствие предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
посочените страни.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно и ненуждаещо се от доказване е
обстоятелството, че на 31.12.2021г. от банкова сметка на „.“ ЕООД е предена сума от 20 000
лева по банкова сметка, по която е следвало да бъдат погасявани задължения на ответника
по договор за кредит и споразумение към него с „.“ АД.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил към исковата молба, а ответника към отговора на исковата
молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
В исковата молба е релевирано искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, по поставени от ищеца въпроси, което следва да бъде уважено, като относимо и
необходимо за изясняване на правния спор.
Направено е искане за разкриване на банкова тайна във връзка с процесната
транзакция, което искане следва да бъде оставено без уважени.
Ищецът релевира искане за задължаване на трето неучастващо по делото лице – „.“
АД да представи преписи от договор за кредит, споразумение към него. Това искане следва
да бъде оставено без уважение, доколкото тези документи са представени с отговора на
исковата молба.
Направено е искане за допускане на двама свидетели за установяване на
обстоятелствата, че ответникът е бил канен да заплати сумата и за отношенията между
страните при заплащането на сумата. Съдът намира, че следва да бъде допуснат един
свидетел на ищеца за установяване на обстоятелствата относно отношенията между
страните при заплащане на процесната сума, като бъде оставено без уважение искането за
допускане на свидетел за установяване на отправени към ответника покани за връщане на
платеното, доколкото наличието или липсата на покана е ирелеванто за нащоящия спор.
В отговора на исковата молба е направено искане за допускане на двама свидетели за
установяване на действителните отношения между страните. Това искане следва да бъде
уважено, като бъде допуснат само един свидетел за тези обстоятелства, а втори свидетел
може да бъде допуснат при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба и от ответника към отговора
на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит в размер на 500 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, в който срок следва да бъде представено
и доказателство за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., която да бъде уведомена за поставените и задачи след
представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разкриване на банкова тайна и за
задължаване на „.“ АД да представи преписи от договор за ипотека, договор за отпуснат
кредит и споразумение към него.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата относно отношенията
между страните при заплащане на процесната сума.
УКАЗВА на ищеца, че допуснатият свидетел следва да бъде доведен в първото по
делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит при режим на
довеждане и на втори свидетел за обстоятелствата свързани с отправяне на покани за
връщане на процесната сума.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата относно
действителните отношения между страните, като по отношение на искането за допускане на
още един свидетел съдът ще се произнесе по реда на чл. 159, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на ответника, че допуснатият свидетел следва да бъде доведен в първото по
делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.11.2025г от 11.00 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
информация - на тел. 02 /895 54 23, моб. тел. 0889 515 423 и на ел. адрес:
********@***.*******.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5