Р Е Ш Е Н И Е
№5525/9.12.2019г.
Гр.Варна,09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 12 426 по описа
за 2019 година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по предявена
искова молба,заведена във ВРС с вх. №
56 955/02.08.2019 г. от ищцата С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от процесуалният й представител- адвокат от АК Варна - В. Г., със съдебен адрес:*** /партер / против
ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание на иска чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 801,07 лева.
Исковата
си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:Ищцата твърди, че е клиент на „Е.П.“
АД и заплащала редовно консумираната от нея ел.енергия по клиентски номер *. През
м. юли 2019 г. ищцата М. сочи,че била получила писмо с изх. № 53882_КП
1202200_1/11.07.2019 год. от „Е. С. „ АД, с което била уведомена, че на
29.06.2018 год. служители на дружеството били извършили проверка на точността
на измерване на обслужващата имота измервателна система и свързващите я
електрически инсталации, като за извършената проверка съставили констативен
протокол № 1202200. В резултат на констатираното неточно измерване/неизмерване,
на ищцата било направено преизчисление на
количеството потребена ел. енергия. С писмото,ищцата получила цитирания
Констативен протокол и Констативен протокол № 1631 05.07.2019 г.- АУ - Е -
000029-37246/03.07.2019г. на БИМ, РО - гр. Варна.Впоследствие, ищцата получила
писмо от „Е. П. П.“ АД с изходящ номер 53882_КП1202200_2/15.07.2019г. в което
се сочело, че дружеството изчислило и коригирало сметката на титуляра за електроенергия съгласно приложената справка за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа
енергия а към писмото били приложени фактура № ********** /15.07.2019 год. за
сумата от 801,07 лева и становище за начисление на електрическа енергия за
периода от 26.08.2017 г. до 29.06.2018 г., издадено на дата 10.07.2019 г.Ясно е посочено в исковата молба, че ищцата
оспорва изцяло дължимостта на това задължение и
счита, че същото не следвало да заплаща, поради следните съображения: 1. Ищцата
твърди, че тя лично или нейн упълномощен представител
не били подписвали констативен протокол №1202200/29.06.2018г. за техническа проверка на точността на
измерване на обслужващата обекта измервателна система и свързващите я
електрически инсталации. На това основание, ищцата оспорва констатациите
отразени в КП. Счита, че за дружеството не съществувало правно основание за
съставяне на същия, поради отменената към датата на проверката, разпоредба на чл.47 ПИКЕЕ /отм./ по реда на съдебния
контрол /отменена с Решение №1500 постановено по адм.д.
№2385/2016г. на ВАС, 5 членен състав/. 2.
По отношение на становището за
начисление на електрическа енергия - ищцата оспорва количеството ел. енергия в
размер на 4 306кВТч, обективирано в процесното становище, да било потребено, респективно,
доставено на абоната за посочения период. 3.
С Решение №798/20.01.2017г. на ВАС, окончателно било отменено Решение
№ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР /КЕВР/, с което били одобрени ОУ на „Е. П. П.“ АД
/влезли в сила на 07.09.2014г./. След отмяната на цитираното решение на ДКЕВР,
до одобряването от КЕВР и влизане в сила на нови ОУ, дружеството, подчертават
ищците в исковата си молба, следвало да прилага в отношенията с клиентите си,
действалите преди това /т.е. преди 07.09.2014г./ ОУ на „Е. П. П.“ АД, одобрени
от ДКЕВР с Решение №ОУ-061/07.11.2007г.От друга страна, с редица решения
по реда на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК / цитирани от ищцата : Решение
№189/11.04.2011г. на ВКС по т. д.№39/2010г., II т. о.; Решение №79/11.05.2011г.
на ВКС по т.д. №582/2010 год., II т.о. и пр./ били обявени за нищожни
разпоредбите на чл.38 от цитираните ОУ /регламентиращи едностранна корекция на
сметка/, като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Повторено е още, че с Решение №1500 постановено по адм.д.
№2385/2016г. на ВАС, 5 членен състав, са били отменени ПИКЕЕ от 2013 г. с
изключение на част от разпоредбите на глава IX, чл.48-51, в които било
предвидено основанието и методиката на изчисляване при корекция на сметка. С
отмяната на ПИКЕЕ били отменени и одобрените от КЕВР ОУ на доставчика от 2014г.
а отмяната засягала процедурата по извършване на проверката, формата и
съдържанието на констативния протокол, явяващ се основанието за извършване на преизчислението по корекция на сметка. В предходните ПИКЕЕ, чието действие било отменено с тези от 2014г., ищцата твърди, че
нямало аналогични разпоредби, относими към корекцията
на сметка. Процесния констативен протокол /съставен от
служители на „Е. П. М.“ АД/, сочи ищцата, че е бил съставен при отменено действие на ПИКЕЕ извън цитираните в
решението разпоредби на чл.48 - 51 от Правилата, а така също и при отменени Общи условия към договорите за продажба на
ел.енергия. При това положение, обобщава ищцата в исковата си молба, енергопреносното предприятие не можело да се ползва от корекционната процедура, която към датата на проверката,
била отменена, именно поради съществуващата законова делегация в чл.83 и чл.98а
от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват на тази
делегация. Следователно, възможността за ответното дружество да реализира отговорността
на потребителя на услугата, извеждат извод ищците, била единствено по реда и
при условията, които са били в сила преди приемането на ПИКЕЕ от ноември 2013
г., т.е. при липса на приети Правила и съответни Общи условия на доставчика.
Поради това, спрямо потребителите на услугата в действие били ОУДПЕЕ, одобрени с решение на ДКЕВР от
07.11.2007г. Тези обстоятелства водели според ищцата до неяснота, досежно приложимата методика в процесния случай - дали тази
по Общите условия на доставчика, част от чиито разпоредби били обявени за
неравноправни и нищожни /по арг. на решение на ВКС/,
или тази по ПИКЕЕ, които били отменени. С оглед прецизност, ищцата отбелязва в
исковата си молба, че към датата на издаване на процесната
фактура, обективирала паричния еквивалент на служебно
начисленото количество електрическа енергия, с Решение №13691/08.11.2018г.
постановено по адм.д. №4785/2018г. на ВАС, 5 членен
с-в, били отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Сочи се
още, че в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. били публикувани ПИКЕЕ, приети от КЕВР, но
доколкото процесните отношения били развити преди
тяхното приемане, съответно обнародване, същите се явявали неприложими,
следователно в процесния случай, за ответното дружество не съществувало
нормативно основание за извършване на т.нар. корекционна
процедура. В следващия раздел 4 от
исковата си молба ищцата е навела и допълнителни съображения, обуславящи недължимост на оспорената фактура а именно: В настоящия
случай, от представения констативен протокол №1202200/29.6.2019 г.за техническа
проверка и Констативен протокол № 1631/5.7.2019 г. на БИМ. РО - гр. Варна се
установявало по несъмнен начин, че при проверката не били констатирани механични повреда,
деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на
измерване на електромера - тоест не била установена грешка при измерването на
консумираната енергия. Обърнато е внимание на съда, че изследването било
извършено след повече от 12 месеца след извършване на проверката и
демонтирането на електромера, което било в нарушение на разпоредбата на
чл.675а, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо повече - видно било за ищцата, че в посочения КП
на БИМ - РО - гр. Варна, било записано, че: „електромерът съответства на
метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване
на електрическа енергия “ – т.е. не бил констатиран и дефект в тарифния
превключвател.Предвид гореизложеното, ищцата желае ВРС да постанови Решение по
силата на което да приеме за установено в отношенията между ищцата С.А.М., ЕГН **********
и ответното дружество“Е. П. П.“ АД,че С.А.М. не дължи на „Е. П. П.“ АД сума в размер на 801,07 лева (осемстотин и един лева и седем стотинки) по фактура № **********/15.07.2019 г., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от 26.08.2017г. до 29.06.2018 г.
за обект, находящ се в *, с клиентски номер * и
абонатен номер *, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. Обективирано е искане и за присъждане
на сторените по делото съдебно деловодни разноски. В подкрепа на твърденията си и исканията си ищцата е направила доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат Н-Г. от ВАК депозира
следния писмен отговор. Предявеният иск ответната страна намира за допустим.Становището
на ответника по основателността на предявения иск е,че искът е изцяло
неоснователен като се твърди следното: Ответното дружество възразява против
иска, като твърди, че било налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за
потребена електрическа енергия на стойност 801,07 лв., конкретизирано по размер
с фактура № **********/15.07.2019г. Процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия в размер на 4306 кВтч, и се дължала от ищеца
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Становището на ответното дружество по
обстоятелствата, на които се основава искът е следното: Ответното дружество
не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществувало валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца бил потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава се и обстоятелството, че
била извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.Възраженията,
наведени срещу иска и обстоятелства, на които те се основават,обективирани в отговора на искова молба от ответното
дружество са следните: Налице било основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електрическа енергия. Ищецът и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД.
Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурявало
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в *,
с абонатен № * и клиентски № *. На 29.06.2018 г. била извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“
АД, в присъствието на двама свидетели.
Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.„Е. С.“ АД,
подчертава в ответното дружество, било дружество с основен предмет на дейност
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал
пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при
наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл.
116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. На средствата за
търговско измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следял за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1202200. При
проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и установено,
че в невизуализирания регистър 1.8.3.
имало показания в размер на 4306 квтч. В регистър
1.8.1. били отчетени 5081 квтч, в регистър
1.8.2. - 9459 квтч, в регистър 1.8.3. - 4306 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0 - 18847 квтч. Процесният електромер бил
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран
с пломба № 508253 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ.Констативният
протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение,
същият бил подписан от двама независими свидетели. Извършената проверка на
електромер с фабр. № 1114021162037470, на неговата
цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно
в имота на ищеца /според ответното дружество/ била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена. Ако абонатът бил потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата, подчертава още в
отговора си на искова молба ответното дружество, била извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза бил съставен Констативен
протокол № 1631/05.07.2019г. При софтуерно четене била установена намеса в
тарифната схема на електромера-наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в
размер на 4306.9 квтч., която не била визуализирана
на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел -Варна, сочи ответното
дружество, като официален свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.Твърди се още в отговора на искова молба, че на 10.07.2019г. „Е. С.“ АД
съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 4306 кВТч.Съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ, обобщава ответното дружество, операторът на съответната мрежа
можел да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад. Този тип вмешателство имало за цел част от консумираната
ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализирал на
електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да
се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй
като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагали.На следващо място ответното дружество сочи, че на 15.07.2019г. „Е.П.“
АД издало фактура № **********, с което била определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно
801,07 лв. С писма от „Е. С.“ АД (изх. №53882/11.07.2019г.) и от „Е. П.“ АД
(изх. № 53882/15.07.2019г.) били приложени констативния протокол от
техническата проверка и фактурата.При така изложеното по-горе, ответникът се
позовава на Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г., I
г.о., ГК, с докладчик съдията Гълъбина Генчева, в което Решение, решаващият
състав приел, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява
сметките за потребената електрическа енергия за минал
период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е
отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Като аргумент в
подкрепа на същия извод, решаващия състав се позовал на принципното разбиране
на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане
на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на
неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката
и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Т.е. според ответната страна -
въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър била реално
доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД,сочи още ответното дружество,
купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия; процесната сума се дължала от
ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД.
В
условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната
хипотеза,ответното дружество желае искът да бъде отхвърлен на осн. чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл ответното
дружество се позовава на Решение №
150/26.06.2019г. постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС, III
г.о. Предвид гореизложеното, ответната страна желае ВРС да постанови решение
по гражданско дело № 12426/2019г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 42
с-в, с което да отхвърли предявения от С.А.М. иск като неоснователен
и недоказан, както и да присъди сторените в производството съдебно - деловодни
разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение в полза на
ответното дружество.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба
ответното дружество е направило доказателствени
искания:
В
проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата и процесуалният й
представител не се явяват, но в писмена молба с вх.рег. № 81653/05.11.2019 г. ,депозирана от адв. В.Г., ведно с
приложените към нея: договор за правна защита и съдействие от 17.10.2019 г. и
списък на разноските, ищцата желае ВРС
да уважи иска ведно с присъждане на разноските по делото .
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв. Л.желае ВРС да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан по аргументи, подробно изложени в
отговора на исковата молба. Ответната страна желае ВРС да присъди в полза на „Е. П. П.„АД сторените в
производството съдебно-деловодни
разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищцата С.М. против ответното дружество „ Е. П. П. „ АД
с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,че ищцата не
дължи на ответното енергийно дружество исковата сума от общо 801,07 лева.Приемайки,
че искът е заявен от ищцата при наличие на правен интерес, съгласно твърденията
в исковата молба и задължителната съдебна практика на ВКС касаеща
отрицателния установителен иск, съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
С
проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че : Ищцата и ответното дружество са
страни по договор за продажба на ел.енергия през ЕРМ на „Е. С.„АД, като ищцата
има качество на потребител на ел.енергия за битови нужди за имота – обект на
потребление на ел.енергия, на адреса на който е била извършена проверката на
СТИ /посочен по-горе и от двете страни/, като консумираната от ищцовата страна
ел.енергия се заплащала по разкрита партида на абоната по делото с посочени и
от двете страни по – горе клиентски номер и абонатен номер.; че на адреса на
потребление на ел-енергия е била извършена проверка на СТИ от служители на „Е.
П. М. „/„Е. С.“/ АД и резултатите от тази проверка са били обективирани
в Констативен протокол въз основа на който протокол е била проведена
метрологична експертиза на демонтирания електромер в БИМ;че от страна на
третото на спора лице – „Е. С.“ АД е било определено количеството ел.енергия за
доплащане за минал период от време а от ответната страна е била издадена процесната данъчна фактура и че исковата сума не е
заплатена от ищцата към ответното дружество,както че проверката на СТИ,извършена
от служители на „Е. С.“ АД, е била проведена в присъствието на двама
свидетели,без участието на ищцата или упълномощен от нея представител.
Спорът по същество между ищцата и
ответното дружество се състои в това дали ищцата дължи на ответната страна
исковата сума за която е издадена от ответника данъчна фактура и ако „ да „ на
какво правно основание е начислена сумата.
От ангажираните по делото писмени доказателства а именно:
представените с отговора на исковата молба/ част от същите доказателства и с
исковата молба / заверени копия на : Констативен протокол № 1202200/29.06.2018
г.; Констативен протокол № 1631/05.07.2019 г. – АУ – Е –
000029-37246/03.07.2018 г. от метрологична експертиза на електромер на БИМ;
становище от дата 10.07.2019 г. за
начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
1631/05.07.2019 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена техническа
проверка; фактура №
**********/15.07.2019 г.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 14.08.2019 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания към дата 14.08.2019 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение от лична сметка № * към дата 13.08.2019 г.; писмо изх. № 53882_КП1202200_1/11.07.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. №
53882_КП1202200_2/15.07.2019 г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр. известие за доставяне, по същество се доказват твърденията и
на двете страни за наличие на договор за продажба и доставка на ел.енергия
между ищцата и “ Е. П. П. „АД, извършването на проверка на СТИ, обслужват
обекта на потребление на ел.енергия и претендирането на ответната страна от
ищцата на исковата сума от 801,07 лв.
За цялостното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната,проведена и приобщена
необходимата съдебно - електротехническа
експертиза, възложена на вещото лице инж.Н.В..
От заключението на вещото лице Н.В.,
приобщено на листи от 58 –ми до 62 –ри вкл. се установява ,че вещото лице е
изготвило заключението си на база писмените доказателства по делото, ОУ на
договорите за пренос и разпределение на ел.енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е. С.„ АД и „Е. П. П.“ АД, както и с Правилата за измерване на количеството ел.енергия - ПИКЕЕ , одобрени
от ДКЕВР, в сила от 14.10.2013 г. –
отменени . От констативно – съобразителната
част на СЕТЕ може да бъде
установено,че вещото лице е изградило заключението си на база основните писмени
доказателства, на които ответната страна се позовава за да обоснове дължимоста на исковата сума,поради което и не е наложително
всяко едно писмено доказателство да се цитира и анализира първо по отделно а
след това да се съобразява с констатациите на вещото лице, след като това може
да бъде извършено едновременно.Ето защо, въз основа на писмените доказателства
и СЕТЕ, настоящият съдебен състав приема
за установено от фактическа страна ,че на дата 29.06.2018 г. в гр.Варна, служители на „ Е. С.„ АД са
извършили проверка на електромера обслужващ адреса на потребление на
ел.енергия, с абонат ищцата. За проверката е бил съставен Констативен протокол
№ 1202 200 ,като предмет на проверката е бил електромерът обслужващ адреса на
потребление на ел.енергия – СТИ с фабричен
номер 1114 0211 6203 470. Уредът е констатирало и вещото лице че е тип
ИСКРА МЕ 162 , с ток 5/85 А, произведен през 2011 година, монофазен,
статичен.В КП от проверката служителите на „Е. С.„АД ,съставили протокола са вписали снетите показания по отделните
тарифи на електромера а именно : 1.8.1 –005 081 кВТч
,1.8.2 – 009 459 кВТч , 1.8.3 – 004 306 кВТч , 1.8.4 – 000 000 кВТч
и 1.8.0 –018 847 кВТч .Установено е още,че след
проверката СТИ е бил демонтирано и предадено за експертиза в БИМ – ГД „МИУ „–
РО Варна, като за метрологичната експертиза на същия електромер е бил съставен КП №
1631 от 05.07.2019 г. При проведената от БИМ метрологична
експертиза е било установено осъществена външна намеса в софтуера на
електромера / в тарифната схема /, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3
от 4 306 кВТч, която не е била визуализирана
на дисплея,като действително потребената ел.енергия се
разпределяла и върху невизуализираната тарифа Т3. Установено е било от БИМ, че електромерът съответства на
техническите характеристики, Т3 не се изписва на екрана на СТИ при редовен
отчет а наличието на показания в същата тарифа / Т3 или 1.8.3 / показвало неправомерно софтуерно претарифиране
по отделните тарифи /регистри /.Видно
от л. 60– ти , стр.3- та от СЕТЕ – в.л. В. е отчело,че в КП на „Е. С.“ АД и на
БИМ не е било отразено нарушение на целостта на метрологичната и ведомствени
пломби на електромера, което според вещото лице показвало, че електромера не е бил отварян с цел
неправомерен достъп.Ето защо и вещото лице обобщава, че в случая е налице софтуерно претарифиране
по отделните регистри както е било въздействано през
инфрачервения порт на електромера а количеството ел.енергия от 4 306 кВТч е
отразено в процената фактура - № 0282 0855 78 от 15.07.2019 г.на стойност 801,07 лева.
По
същество на конкретно поставените въпроси, заключението на инж.В. е, че към датата на проверката СТИ вече е
било монтирано на адреса, същото СТИ е било произведено през 2011 г., със срок
на метрологична годност до 2017 г. – т.е
.към датата на проверката СТИ не е било годно техническо средство да измерва
ел.енергия от метрологична гледна точка
. На второ място инж. В. заключава че в случая е налице софтуерно пратарифиране на СТИ като електромерът е отчел цялото
количество потребена ел.енергия в обекта, установено е било наличие на
ел.енергия от 4 306 кВТч в невизуализирания на
дисплея регистър 1.8.3 , което е довело до непълно изчисляване и заплащане на
ползваните от клиента количества ел.енергия.Ето защо и това количество
ел.енергия е било отразено в издадената към потребителя данъчна фактура като
цената на ел.енергията е била определена математически правилно при цени на
средни технологични разходи. Отделно от всичко изложено в.л. е цитирало нормата
на чл.50 ПИКЕЕ на която счита, че ответникът се е позовал за да бъде заплатено
количеството ел.енергия пренасочено към скрития регистър 1.8.3. Или от писмените доказателства и СЕТЕ е видно,че в случая
се касае за претендиране на сумата от 801,07 лв. по фактура № ********** от 15.07.2019г. / л.18 – ти / стойност на
служебно начислено количество ел.енергия на абоната и ищца по делото за периода
от 26.08.2017 – 29.06.2018 г. стойност на ел.енергия от 4 306 кВТч.Спор няма,че фактурата е издадена от ответника към
ищцата след изготвяне на становище от страна на Е. С.АД / приложено на л. 27 –ти
с което на 10.07.2019 г. от Е. С.АД са определили на абоната количество
ел.енергия от 4 306 кВТч ,което допълнително общо да се начисли за исковия
период, на база КП 1631 /05.07.2019 г.
Липсва спор,че ищцата не е
платила исковата сума .
Допълнително по делото от
разпита на вещото лице се установява и изяснява,че не
могат да бъдат установени два факта :
първият е на коя дата е започнало отчитането на електромера в скрития
регистър 1.8.3 и вторият факт, който не може да бъде установен, в кой часови
диапазон на денонощието е ставало преразпределението на електрическата енергия
от видимите към невидимия регистър.Този електромер - ISKRA МЕ 162, словенско производство, пояснява пред
съда вещото лице,че е произведен с един регистър 1.8.0, който се нарича тотален
или сборен регистър, сумарен и той сумира показанията на всички тарифни зони, в
това число на видимите и на невидимите и в случая процесното количество в
размер на 4306 kWh се
съдържа с този сборен регистър. Това още един път показвало ,според инж.В., че
електромерът коректно отчел тази електрическа енергия.
Въпреки
така изготвеното обективно за съда заключение по допуснатата СЕТЕ ,на конкретно
зададени от съда въпроси вещото лице дава отговор,че в случая периодът на
корекция е определен на определен на по-малко от една година, което
говорело, че датата на монтажа е била или датата, на
която той е бил монтиран, и започнало да се отчита в скрития регистър,
или просто : /цитат/: „така те са
приели в „Е. П.”, „ но и за това /цитат/: „са нямали основания да начислят
максималния срок от една година „, но в крайна сметка, обобщава вещото лице,
периодът можело да бъде и по-голям, можело да бъде и по-малък от една година,
но тук, в този случай, тъй като имало вече фиксирана дата за монтажа, която е
преди годината, явно, че ставало въпрос за по-малък период.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата цели
да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П.
П. „ АД на претендираното от последното вземане в
размер на 801,07 лева по издадената на дата 15.7.2019 г. данъчна фактура против С.М. .
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника. Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 29.06.2018 г./
л. 24,25 от делото /.
Спорно е по делото между страните е : как, на какво основание е
определена едностранно от ответника за заплащане исковата сума от абоната и
имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за
минал период от време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период
определен с начало 26.08.2017 год. до 29.06.2018 год.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел.
енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява
на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока. Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума от потребителя на ел.енергия –
ищцата С.М..На първо място: Констативния
протокол е частен документ и като такъв не обвързва ищцата с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД. Този протокол освен, че е частен документ
не съдържа подпис на ищцата или на упълномощен от нея представител а и не
следва единствено и само да бъде
ценен като писмено доказателство, даващо право на ответното дружество да
начислява служебно допълнителни киловатчаси
ел.енергия а да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.На второ място, видно и от
материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време от малко по-малък от
максималния от една година – или период визиран в чл.50 ПИКЕЕ.Именно в тази
връзка следва да бъде съобразено заключението на вещото лице и отговорите,който
дава в.л.В. на поставените от съда въпроси. В разпита си пред съда вещото лице
заявява,че не могат да се установят с точно две неща – на първо място на коя дата,
от кога е започнало вмешателството в електромера и откога той е започнал да
отчита в срития си регистър и второ –дали това е станало за периода визиран в процесната фактура и становището на „Е. С.“ АД.
При така изложеното ВРС следва да
даде отговор на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно
количеството ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията
е приложена нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице правна възможност ответника
да търси заплащане на процесната сума,то спазени ли
са всички законови предпоставки затова от страна на „Е. П. П. „ АД.
Съдът отчита факта, че в действащото в страната ни законодателство,
още към 2012 г. нито в Закон за
енергетиката, допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г.
/обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа
енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С.„ АД. В тази връзка и по
повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото
си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия
него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Отсъствието на нормативна уредба изключва
законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се
съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до изменение на Закон за
енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. е
предвидено законово основание
крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след доказано
неточно отчитане (неотчитане) на потребената
електрическа енергия при наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ правила да се приемат от
комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече
Комисия за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.).Още преди датата на извършване на проверката на СТИ -
осъществена на 11.05.2018 г./ л.27,28 от делото/ и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017
г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016
г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което
всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите
на чл.48 - 51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) също са отменени с
Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. №
3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ
бр. 97/23.11.2018 г.
Съдейки от датата на която
е извършена проверката на електромера -29.06.2018
г./ л. 24,25/ ,ВРС приема,че ако КП от проверката на СТИ бе съставен при
спазване на нормата на чл. 47 ПИКЕЕ, с участието на представител на полицията,
то тогава евентуално би могъл да послужи за начисляване на исковата сума, т.е.
за едностранно коригиране на количеството ел.енергия. Дори и да се приеме, че
протоколът от проверката обвързва потребителя с констатациите в него прави
впечатление,че Метрологичната експертиза на БИМ е изготвена на 05.7.2019 г. / л.26,27/- година след
датата на проверката на СТИ, което само по себе си води до извод, че не са
спазени сроковете за изготвяне на метрологична експертиза.И на последно място
именно въз основа на заключението на вещото лице по приобщената и неоспорена
СЕТЕ се установява, че периодът за който се претендира исковата сума е бил определен съгласно чл.50 ПИКЕЕ , като е
ясно,че крайната датата е датата на проверката,но за началната може само да се
предполага.
След като и вещото лице
обяснява в разпита си,че не може да се каже въобще кога е започнало отклоняване
на ел.енергия от видим/и регистър/и към невизуализирания 1.8.3 / Т 3 / за
настоящия състав ответникът не е установил при условията на пълно и главно
доказване, че точно в исковия период е доставил на ищцата и че ищцата е потребила количеството ел.енергия за което е издадена и
данъчната фактура.Именно поради това, че продажбата на ел.енергия се подчинява
на нормата на чл.1 ТЗ, съдът приема,че ответникът не установил по надлежния ред
количеството на ел.енергията и периода за който се твърди,че е била доставена
на абоната .
При така изложените
по-горе мотиви ВРС намира предявения отрицателен установителен
иск и за основателен и за доказан като го уважава в пълнота. При този изход на
спора съдът дължи произнасяне по отговорността за разноски, като съгласно
нормите на чл. 81 и чл.78, ал.1 ГПК следва да присъди реално сторените разноски
в полза на ищцата .Видно от лист 57 –ми, в списъка по чл. 80 ГПК ищцата е
посочила два разхода, които желае да й бъдат възстановени – сумата от 50,00 лева за заплатена държавна такса и
сумата от 300 лева за заплатен адвокатски хонорар.Двата разхода като доказани и
по основание и размер следва да се присъдят в полза на ищцата и в тежест на
ответника . Общият сбор на съдебно деловодните разноски 50,00лв. + 300,00 лв.
които съдът присъжда в полза на ищцата възлиза на 350,00 лв. (триста и петдесет лева).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищцата С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г. К., П. С. С. и Я. М. Д., че ищцата С.А.М., ЕГН ********** НЕ
ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П.
П.“ АД, ЕИК *,СУМА в размер на 801,07 лева (осемстотин и един лева и седем стотинки) по фактура № **********/15.07.2019 г., представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от 26.08.2017г. до 29.06.2018 г.
за обект, находящ се в *, с клиентски номер * и
абонатен номер *, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Г. К., П. С. С. и Я. М. Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от 350,00 лв. (триста и
петдесет лева)– сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :