№ 43267
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110105950 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца А. Д. К. срещу ответника
Л. В. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4200 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени емоционални болки
и страдания, накърняване на честта и достойнството, душевен дискомфорт и
притеснение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.02.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2021 г., по време на заседание на Научния съвет на
Института по микробиология ********, в което са участвали петнадесет членове от
общо двадесет и един, сред които и ответникът, по време на заседанието по т. 5 от
дневния ред ответникът К. заявила следното: „Аз много исках тази лаборатория да
просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я оглави и да направим една
чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е пенсионер, а и се оказа
невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек, лъжец и измамник.”
Тези думи са били възприети от членовете на Научния съвет, присъствали на
заседанието, както и са били вписани в протокол, изготвен от протоколчика на
Научния съвет - гл. ас. *********, подписан от секретаря и председателя на Научния
съвет. Твърди, че за извършеното деяние срещу ответника е подадена тъжба от ищеца,
по която е образувано н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146 от НК, по което е постановена
присъда № 87/20.04.2022 г., с която ответникът била оправдана, като тази присъда била
потвърдена с решение № 731/19.10.2023 г., постановено по н. ч. х. д. № 5064/2022 г. по
описа на СГС, VI въззивен състав. В мотивите си към посочените съдебни актове
Софийски градски съд и Софийски районен съд са приели, че действително
ответникът К. е изрекла публично думите „некоректен човек, лъжец и измамник“,
които по своето естество представляват обидни изрази, доколкото с тях тя е направила
непристойни изказвания за личността на ищеца, които са обективно годни да накърнят
честта и достойнството му. Поддържа, че поведението на ответника представлявало
грубо накърняване на честта и достойнството на ищеца, включително свързано с
научната му дейност и постижения. Накърнени били престижът и авторитетът на
ищеца, освен пред колегите му в ****, така и пред Съюза на българските писатели,
1
към който ищецът членува. Посочените обидни епитети и квалификации са били
изречени публично пред голяма част от бивши колеги и познати на ищеца, а
впоследствие тези обиди са били узнати и от всички останали, които са имали достъп
до протокола от заседанието и са се запознали с неговото съдържание. Ищецът, след
като се е запознал с протокола от заседанието, се почувствал обиден, принизен,
омаловажен и нагрубен, като това му причинило душевен дискомфорт, болка и
страдание. Ищецът имал редица достижения в професионалната си сфера, успехи и
изграден безупречен авторитет, а изявленията, които ответникът употребила по
отношение на ищеца, че последният бил „некоректен човек, лъжец и измамник”, се
отразили на ищеца особено тежко. Изказванията на ответника към ищеца накърнили
силно честта и достойнството на ищеца, същите увреждали неговата безупречна
репутация и доброто му име. Ищецът изпитвал силно чувство на обида и от
несправедливото грубо отношение спрямо него. Посочените действия на ответника
оказали отрицателно влияние върху ежедневието на ищеца, мотивацията му за работа,
способността му за сън и отдих, както и на цялостното му качество на живот. Ищецът
имал смущения на съня, станал напрегнат и стресиран, изпитвал постоянно чувство на
огорчение и душевна болка. Поддържа, че деянието на ответника, въпреки че не
представлява престъпление, съставлява непозволено увреждане, доколкото накърнява
честта и достойнството на ищеца, уронва неговия авторитет и престиж пред неговите
колеги, като по този начин и се омаловажават годините, прекарани от ищеца, в труд за
развитието на научната дейност и Института. Моли съдът да осъди ответника да му
заплати сумата от 4200лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Представя към исковата молба под опис 16 бр. писмени доказателствени
средства. Прави искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск. Поддържа, че изложените в исковата молба обстоятелства,
касаещи проведеното заседание на 29.07.2021 г. на Научния съвет на Института по
микробиология ********, за което ищецът твърди, че ответникът е изрекла по
отношение на ищеца думите „некоректен човек, лъжец и измамник“, не отговаряли на
обективната действителност. Ответникът оспорва настъпилото у ищеца увреждане,
както и размера на претенциите за неимуществени вреди. Намира, че обстоятелството,
че ищецът не е присъствал на заседанието на Научния съвет от 29.07.2021 г.
изключва наличието на умисъл от страна на ответника да изрече позорящи изрази
към ищеца, с което да урони неговата чест и достойнството му. Изтъква, че на
основание чл. 300 от ГПК въпросът за липсата на вина е доказан, с оглед мотивите на
съдилищата в присъда и решението относно липсата на умисъл на ответника. Твърди,
че поведението на ищеца към ответника може да се разглежда като обективна
предпоставка за процесните твърдения, тъй като в съвместната им работа ищецът не е
изпълнил поети от него задължения към ответника- да изготви и публикува обзор с
приноса на членовете на екипа по изпълнение на Договор № КП-06-Н37/12/06.12.2019
г. на тема „Иновационни конструкции на фотобиореакторина база интегрална
концепция за утилизация на С02 и получаване на метаболи от водораслова биомаса с
висока биологична и имуностимулираща активности“ в периода 06.12.2019 г. -
06.12.2022 г. и да заплати възнаграждение на ответника, с което свое поведение
ищецът, като ръководител на проект, към ответника, която е член на работния състав
2
по проекта, намира за некоректно, тъй като не е била компенсирана за извършената от
нея работа по същия проект, така и за извършения от нея научен труд не е получила
признание и заплащане. Изтъква, че популяризирането на случая е единствено поради
усилията на ищеца, а ответникът не е допускала и целяла, че процесните изрази ще
бъдат записани в протокола, а след това този протокол ще стане публично достояние
или за него ще узнаят други лица извън тесния кръг на Научния съвет на Института.
Твърдяното от ищеца накърняване на неговия личен престиж и авторитет пред
останалите му колеги поддържа, че е по причина на неговите действия по
разгласяването на протокола от заседанието на Научния съвет и образуваното от него
като частен тъжител н.ч.х.д. № 12708/2021 г. по описа на СРС. Оспорва размера на
претендираните от ищеца сума за нанесените неимуществени щети като прекомерен,
предвид обстоятелството, че описаното поведение на ищеца към ответника
действително обосновава извод за некоректност и неспазване на поети задължения, с
което обективно е допринесло за претърпените от него вреди. Искането към съда е
предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално– да бъде определен по-нисък размер
на обезщетение.
Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД от Л. В. К. срещу ответника А. Д. К., за заплащане на сума в общ размер от 5200
лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди –
заплатено възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д.
№ 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа
на СГС, съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки
за получените по тях възнаграждения, и сумата от 4200 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безсъние,
сърцебиене, страх, че ще бъде осъдена, опетняване на доброто й име и достойнство,
влошаване на взаимоотношения с колеги, роднини и приятели, ниска самооценка,
здравословни проблеми, вследствие на посочените съдебни производства, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на насрещните искове-
10.06.2024г., до окончателното им изплащане.
Ищецът по насрещните искове твърди, че във връзка с образуваното по частна
жалба на ответника по насрещния иск наказателно производство заплатила
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. ч. х. д. №
12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, и по възз. н.ч.х.д. № 5064/2022 г. по описа на
СГС, съгласно договори за правна помощ и съдействие, представляващи и разписки за
получените по тях възнаграждения. Твърди, че през времетраенето на проведеното
наказателно производство, продължило до 19.10.2023г., изпитвала стрес, страдала от
безсъние, страх, че ще бъде осъдена, било опетнено доброто й име в обществото,
личностната й оценка била изключително занижена, затруднено било общуването й с
колеги, роднини и приятели, както и силно влошено здравословното й състояние.
Моли съдът да осъди ответника да й заплати сумата от 5200 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, както и сумата от
4200лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на подаване на насрещните искове до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Представя под опис 15 бр. писмени доказателствени средства, прави искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели при
режим на довеждане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
3
оспорва предявените искове. Поддържа, че предявеният иск за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди, представляващи сторени разноски в хода на
производството по предявена тъжба, е недопустим поради липса на правен интерес.
Намира, че за ищеца е била налице процесуална възможност да претендира
имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, образувано по подадената тъжба, а пропускането на тази възможност не
би могло да се преодолее с предявяването на иск по гражданскоправен ред. Оспорва
изложените от ищеца твърдения, като се излагат аргументи, че исковете са недоказани
поради липсата на кумулативно предвидените предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност. Поддържа, че подаването на тъжба не представлява
противоправно деяние, а ответникът по насрещния иск е упражнил своето
конституционно право да подаде тъжба като частен тъжител, действията му били
добросъвестни и са били насочени и извършени с оглед търсената от него защита.
Подаването на тъжба и воденето на наказателно производство, когато тъжителят
твърди, че е пострадал от престъпление от частен характер, представлява субективно
право, регламентирано от закона, в частност чл. 148 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 от НК,
чието упражняване зависи от волята на лицето повдигането и поддържането на
обвинение по такава тъжба не представлява неправомерно действие и не може да
доведе до ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Поддържа, че е
действал добросъвестно, което изключва презумпцията за виновност, така и
подаването на тъжба съставлявало правомерно действие. Оспорва за ищеца по
насрещната претенция да са настъпили сочените от нея вреди, да се е влошило
здравословното й състояние, като в тази връзка сочи, че представените медицински
документи не установяват констатации на лекуващ лекар, а твърдения на лекуваното
лице. Поддържа, че подадената тъжба не е разгласена публично, а в случай че
наличието на наказателно дело от частен характер е станало известно на по-широк
кръг от хора,това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на ответника.
Оспорва да е налице и причинно – следствена връзка между деянието и твърдените
вреди. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Представя под опис 4 бр. писмени доказателствени средства.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са главен осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и насрещни обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че следва да приеме за съвместно разглеждане предявените
насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
2.1. Ищецът по главния иск А. Д. К. носи тежестта да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е извършила твърдяното противоправно
деяние - употреба на клеветнически и неверни изявления (употребяване на твърдените
в исковата молба думи и изрази на 29.07.2021 г. по време на заседание на Научния
съвет на Института по микробиология ******** по отношение на ищеца „Аз много
4
исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми беше доц. А. К. да я
оглави и да направим една чудесна лаборатория за алгология. Факт е, обаче, че той е
пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя с него, това е един некоректен човек,
лъжец и измамник.“), в пряка причинна връзка от което е претърпял твърдените
неимуществени вреди (вида на претърпените негативни преживявания и емоции,
засягане на доброто име в обществото, честта и достойнството), като вината се
предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по иска и при доказване
на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да обори
презумпцията на виновност.
2.2. Ищецът Л. В. К. по насрещния осъдителен иск за претендирани имуществени
вреди носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
претърпяла твърдените имуществени вреди (заплатила е сумата в общ размер от 5200
лева за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществена защита и процесуално
представителство от адвокат по образуваното по тъжба на ответника наказателно
производство по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, както и н. ч. х.
д. № 5064/2022 г. по описа на СГС, VI въззивен състав) поради недобросъвестното
упражняване на процесуални права, изразяващи се в подаване от ответника на тъжба,
във връзка с която е образувано твърдяното досъдебно производство по н. ч. х. д. №
12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав, както и че като последица от образуваното
производство ищецът е претърпяла имуществени вреди във връзка с осъществената
защита по образуваните производства, в причинна връзка с противоправно поведение
на ответника, като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и размера на
имуществените вреди по твърдените обстоятелства. В тежест на ответника по иска и
при доказване на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми,
както и да обори презумпцията на виновност.
Ищецът Л. В. К. по насрещния осъдителен иск за претендирани неимуществени
вреди носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
претърпяла твърдените неимуществени вреди (конкретно следва да докаже пълно и
главно, че в периода от образуване на наказателно производство до неговото
приключване с оправдателна присъда ищецът по насрещния иск е изпитвала сочените
в насрещния иск негативни емоционални преживявания- че изпитвала стрес, страдала
от безсъние, страх, че ще бъде осъдена, било опетнено доброто й име в обществото,
личностната й оценка била изключително занижена, затруднено било общуването й с
колеги, роднини и приятели, както и влошаване на здравословното състояние поради
конкретни действия на ответника, както и поради недобросъвестното упражняване на
процесуални права, изразяващи се в иницииране на твърдяното съдебно
производство), в пряка причинна връзка от противоправно поведение на ответника, от
което ищецът е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди (вида на
претърпените страдания, както и негативни преживявания и емоции), като вината се
5
предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по иска и при доказване
на горните факти е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да обори
презумпцията на виновност.
3. Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството ,
че с присъда, постановена по н. ч. х. д. № 12708/2021 г. по описа на СРС, 13 състав,
потвърдена с решение № 731/19.10.2023 г., постановено по н. ч. х. д. № 5064/2022 г. по
описа на СГС, VI въззивен състав, ответникът К. е призната за невиновна в
извършването на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146 от НК за
следното деяние: че на 29.07.2021 г., по време на публично заседание на Научния
съвет на Института по микробиология към ****, в качеството си на длъжностно лице –
заместник – директор на института по микробиология към ****, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на ищеца по т. 5 от дневния ред на заседанието е
заявила: „Аз много исках тази лаборатория да просъществува. Предложението ми
беше доц. А.К. да я оглави да направи една чудесна лаборатория за алгология. Факт е
обаче, че той е пенсионер, а и се оказа невъзможно да работя е него, той е един
некоректен човек, лъжец и измамник. Много съжалявам, че няма да можем да
развием тази тематика“.
4. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора
на исковата молба и отговора на насрещната искова молба писмени доказателства, тъй
като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет
на делото, а по отношение на доказателствената им стойност- същата ще бъде
обсъдена в крайния съдебен акт.
Следва да бъде уважено искането по ищеца за допускане събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел в режим на довеждане.
Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на по един свидетел в режим на довеждане при
условията на чл.159, ал.2 ГПК за посочените две групи отделни обстоятелства, т.е.
общо двама свидетели в режим на довеждане.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.11.2024 г. от 15:00ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като указва на страните, че най-късно
до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
6
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените по реда на чл.211 ГПК
насрещни искове.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба,
отговора на исковата молба и отговора на насрещната искова молба писмени
доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
един свидетел при режим на довеждане на страната на ответника при условията на
чл.159, ал.2 ГПК за посочените в отговора на исковата молба две групи отделни
обстоятелства, т.е. общо двама свидетели.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца по
насрещния иск да се изпрати и препис от отговора на насрещната искова молба с
приложенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7