Р Е Ш Е Н И
Е
№____
гр. Варна,_______2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- гр. Варна, ІІ-ри състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 3489 по описа на
Административен съд- Варна за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 54,ал.4 от
Закона за кадастъра и имотния регистър във вр. с чл. 145-178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена жалба от
Р.П.П. и И.Г.П. *** против заповед № 18-8498/26.10.2016 г. на началника на
СГКК-гр. Варна , в частта с която е одобрено изменение на кадастрална карта относно поземлен имот с идентификатор №
10135.3516.89 по КК на район „Младост“, гр. Варна, област Варна , одобрена
със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, която е
вписана промяна в площта на имота от 163 кв.м. на 101 кв.м. , с искане за обявяване на нейната нищожност. Сочи
се , че неправилно имотът е записан с площ от 101 кв.м. Сочи се на допуснати
процесуални нарушения, тъй като не са били уведомени за започналото
административно производство по издаването на заповедта. Молят заповедта да
бъде обявена за нищожна.
Ответникът – Началника на
СГКК-Варна, редовно уведомен не изпраща представител.
Заинтересованата страна – Спортен
комплекс „Спартак“ АД не изпраща представител. Представя писмено становище, в
което моли жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна –
Община-Варна чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна – ОД на
МВР-Варна чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна –
РДПБЗН-Варна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 168, ал.1 АПК събраните и приети по делото писмени
доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт като
цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лица с
правен интерес от оспорването, адресати на оспорения акт. С жалбата е направено
признание, че оспорващите са узнали за процесната заповед на 18.10.2017 г., в
друго административно производство за започнала отчуждителна процедура за
имота. Срокът за оспорване е изтекъл на 01.11.2018 г. Жалбата е подадена на
18.12.2017 г., извън срока по
чл.149,ал.1 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира подадената
жалба, с която се иска обявяване на нищожност на оспорваната заповед, за
процесуално ДОПУСТИМА, тъй като в съответствие с чл. 149, ал. 5
от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето, което същевременно е и
в основата на претенцията. Относно наличието на правен интерес за жалбоподателите, съдът се съобрази
със задължителните указания за разглеждане на жалбата и произнасяне по същество
дадени с определение № 9156/17.06.2019 г. постановено по адм. дело 6853/2019 г. по описа на Върховния
административен съд.
Разгледана по същество, жалбата
се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С атакувания административен акт заповед
№ 18-8498/26.10.2016 г. на началника на СГКК-гр. Варна , в частта с която е
одобрено изменение на кадастрална карта относно поземлен имот с идентификатор №
10135.3516.89 по КК на район „Младост“, гр. Варна, област Варна , одобрена със
заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, е вписана
промяна в площта на имота от 163 кв. м. на 101 кв. м. Производството по
издаване на заповедта е започнало по заявление вх.№ 01-205888/08.07.2016 г. от
Спортен комплекс „Спартак“ АД за изменение на кадастралната карта,
представляващо отразяване на УПИ ІІ – за жилищно строителство, съгласно влязла
в сила заповед № Г-123/23.09.1996 г. на Кмета на Община-Варна и Решение №
32/20.07.2007 г. на ВОС. Към заявлението е приложен проект за изменение на КК и
КР изготвен от инж. Ж. К. вписан в Камарата на инженерите по геодезия съгласно
заповед № 343/05.06.2001 г. на ИД на АК. Изработена е скица-проект №
15-392632/10.08.2016 г. за изменение на поземлените имоти попадащи в УПИ ІІ,
кв.2 , на която с кафяв цвят са отразени промените с координати на проектните
точки в коордиматна система БГС 2005. Няма данни в хода на започналото
административно производство за уведомяване на жалбоподателите на основание
чл.26,ал.1 от АПК.
Със заповед № 0969/08.03.2018 г.
издадена от кмета на Община-Варна е отчужден ПИ 10135.3516.89 с площ 150 кв.м.
и сгради с идентификатори 10135.3516.89.1 със застроена площ 58 кв.м.,
едноетажна, 10135.3516.89.3 със застроена площ 11 кв.м., едноетажна, 10135.3516.89.6
със застроена площ 8 кв.м. едноетажна, 10135.3516.89.7 със застроена площ 37
кв.м., 10135.3516.186.1 със застроена площ 12 кв.м. едноетажна по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Варна, район Младост, одобрени със заповед
№ РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Описаният имот е
отчужден от легитимиращите се собственици Р.П.П. и И.Г.П.. Посочената заповед е
обжалвана пред Административен съд –Варна , след предвидения 14-дневен преклузивен
срок и с определение № 10427/30.07.2018 г. постановено по адм. дело № 1842/2018
г. , съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по
делото. Определението е оспорено пред Върховния административен съд като с
Определение № 11275/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 11317/2018 г.
касационната инстанция е оставила в сила определението на Административен
съд-Варна, постановено по адм. дело № 1842/2018 г.
По делото е представено писмо
вх.№ 13586/26.07.2018 г. от началника на СГКК-Варна, с приложено писмо от
директора на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ при
Община-Варна рег.№ РД18009701ВН-№№1ВН/21.06.2018 г. Видно от същото заповед №
0969/08.03.2018 г. на кмета на
Община-Варна е издадена въз основа на представените от Р.П.П. и И.Г.П. документи за
собственост – НА за дарение на недвижим имот с вх.№ 24659/04.11.2004 г., акт №
104, том LXXXIII, дело № 1882104, договор №
2867/19.12.2000 г., вписан с вх.№ 13907/20.12.2000 г., том ХІV, акт № 85, НА за
дарение на недвижим имот № 123, том VІІІ, дело № 3460/1998 г., НА за
собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 107, том V,
дело № 1863/1998 г. от Службата по вписванията-гр. Варна. Размерът на паричното
обезщетение е преведено на лицата на 16.04.2018 г. и имотът е общинска
собственост.
По валидността на акта:
Съобразно
обхвата на съдебния контрол относно валидността на акта, съдът проверява дали е
издаден от компетентен орган , спазена ли е установената форма и допуснати ли
са нарушения, които да са, толкова съществени, че могат да обосноват извод за
нищожност на оспорения акт.
Редът и
условията при които се изменят одобрените КККР са изрично уредени в Глава шеста
ЗКИР (чл. 51 – чл. 54в) и в Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри (Наредбата). В чл. 54, ал. 4 ЗКИР изрично е предвидено, че измененията в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или
грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота, която се придружава от
скица-проект. Идентична е и разпоредбата на чл. 70, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
Наредбата, съгласно които в случаите на непълноти или грешки в КККР началникът
на СГКК по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от
скица-проект, когато искането е основателно, и от събраните документи
еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите
- предмет на проекта.
С чл.54,ал.4 от ЗКИР е предвидено,
че измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Съдът счита, че актът е издаден от компетентен
орган в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
отредената му териториална компетентност.
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от чл. 59 от АПК и чл.54,ал.4 от ЗКИР форма , съдържание и
приложение.
Процесната заповед е издадена въз
основа на подадено заявление и приложени към него документи и материали по реда
на чл.58,ал.3 и ал.5 и чл.59 ,ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието
, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Издадена е скица-проект съобразно изискването на чл.54,ал.4 от ЗКИР.
Неспазването на
административнопроизводствените правила - чл. 146, т. 3 АПК може само по изключение да доведе до нищожност - тогава, когато
е довело до липса на волеизявление, каквото в случая не е налице спрямо
процесния акт. Наведените доводи за нищожност, поради нарушения на императивните изисквания на чл. 26, ал. 1
и чл. 35 от АПК
са свързани с проверка на акта за законосъобразност, но както се спомена по-горе
срокът за това е преклудиран, поради което съдът не следва да се произнася.
Противоречието с материалния
закон - чл. 146, т. 4 АПК - води до нищожност само, когато е налице пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законно основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един
орган. Изложението доводи в жалбата относно осъществен състав на престъпление
не е в компетентността да бъде разгледано от настоящия състав.
Навеждат се и доводи, че при
последващата отчуждителна процедура, ще бъдат обезщетени само за 101 кв.м.,
като за 62 кв.м. няма да получат обезщетение. Видно от приложените във връзка с
отчуждителната процедура документи и конкретно със заповед № 0969/08.03.2018 г. на Кмета на
Община Варна, жалбоподателите са били обезщетени съобразно представените титули
за собственост за ПИ за 150 кв.м., а не
за 101 кв.м., каквото е вписването в КК.
Последвалата отчуждителна процедура не рефлектира върху
законосъобразността на оспорения акт и издадената крайна заповед на кмета на
Община- Варна подлежи на самостоятелно оспорване, включително и с искане на
обявяване на нищожност.
Всички доводи на жалбоподателите
за влошено здравословно състояние и неправомерно облагодетелстване на други лица
не могат да обосноват нищожност на оспорения акт.
Не на последно място, настоящият
състав прима, че административния акт не може да се определи като нищожен
поради несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК - правомощието за издаване на акта да не е насочено към
постигане на друга цел, различна от законоустановената. Несъответствието с
целта на закона (превратното упражняване на власт) обуславя нищожност само, ако
преследваната с административния акт цел, различна от законоустановената, не би
могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да е друг
орган. Преследваната с издаването на оспорения в настоящото производство акт
цел не само, че не покрива условията за нищожност на това основание, но и
напълно съответства на законоустановената.
Не се установява оспорения акт да
е засегнат от най-тежкия порок, който
влече неговата нищожност.
Изложеното води до извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателите,
тъй като извършената съдебна проверка не установи основания за обявяване
нищожността на оспорената заповед.
Ответникът и заинтересованите
страни не са претендирали разноски , поради което такива не следва да се
присъдят.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.П. и И.Г.П. *** против заповед №
18-8498/26.10.2016 г. на началника на СГКК-гр. Варна , само в частта, с
която е одобрено изменение на кадастрална карта относно поземлен имот с
идентификатор № 10135.3516.89 по КК на район „Младост“, гр. Варна, област Варна
, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, която е вписана промяна в площта на имота от 163 кв.м. на 101 кв.м.
, с
искане за обявяване на нейната нищожност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба, в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщенията до страните, че е
постановено.
Съдия: