РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието
на прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от
съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 349 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.К.
(S. K.), румънски гражданин, роден на ***
г. в Република Турция, чрез адвокат Д.С. ***, против Решение № 702/18.10.2019
г. по АНД № 1476/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000845/03.07.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ –
Русе) за наложени на касатора две административни наказания «глоба» в размер по
300 лв. всяко, съответно на основание чл. 93б, ал. 1, т. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 6, § 1 от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози (AETR), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и на основание чл. 93б, ал. 4,
т. 2 от ЗАвтП за извършено нарушение на чл. 7, § 1 от AETR, във вр. чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че
са налице процесуални нарушения в хода на образуваното административно-наказателно
производство, свързани с обстоятелството, че наказаното лице е чужд гражданин,
невладеещ български език, като вследствие на тези нарушения е засегнато
съществено правото му на защита в процеса. Сочи се и наличие на неяснота по
отношение на правната квалификация на установените нарушения, която неяснота
също препятства реализирането на правото на защита на жалбоподателя. Претендира
се отмяна на решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях приел, че и
двете административни нарушения, за които касаторът е санкциониран, са надлежно
установени, доказани по несъмнен начин и правно квалифицирани. Това дало
основание на въззивния съд да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление в цялост.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2
от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършените
нарушения и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Касационният съд намира за
неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 6 и чл. 57, т. 4 от ЗАНН при съставянето на АУАН и
издаването на НП, поради факта, че в тези актове имената на нарушителя,
съответно наказаното лице, са изписани на латиница, но не и на български език.
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че изискването на чл. 21, ал. 1
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН за водене на производството на български език, както
и следващото от това изискване задължение за осигуряване на преводач на лицата,
които не владеят български език, е неотносимо към начина на идентифициране на
лицето, сочено като нарушител. Неговата самоличност следва да бъде безспорно
установена, чрез притежавания документ за самоличност или други документи,
установяващи самоличността му, при което на основание чл. 42, т. 6 и чл. 57,
ал. 1, т. 4 от ЗАНН в АУАН и НП се посочват неговите имена. Това посочване
очевидно може да стане само въз основа на документа за самоличност, т.е. по
начина, по-който имената са изписани в него, а при нужда за универсалност – на
латиница и за възможност за обработка на данните от българска администрация и
на кирилица. Посочването на имената на нарушителя на кирилица обаче не е
равнозначно на посочване на имената на български език, доколкото личните имена
не подлежат на превод. Поради това липсата на изписване на изписване на имената
на наказаното лице в АУАН и НП на кирилица не съставлява нарушение на
процесуалните правила.
Неоснователно е и възражението на
касатора за нарушаване на правото му на защита, тъй като като чужд гражданин,
невладеещ български език не му е осигурен надлежен превод в хода на
административно-наказателното производство. Посоченото твърдение се опровергава
от наличните по административната преписка доказателства, а именно – акт за
назначаване на преводач и декларация за извършен превод, които не са оспорени и
опровергани в производството пред въззивния съд. От посочените документи
безспорно се установява, че както АУАН, така и НП са преведени на касатора на
турски език. По делото не се спори, че касаторът, който е роден в Република
Турция владее турски език, независимо, че е гражданин на Република Румъния. Твърденията,
че макар и удостоверен превода всъщност не е извършен, на първо място не се
подкрепят от каквито и да било доказателства пред въззивния съд, а на следващо,
място именно пред тази инстанция (по същество) е следвало да бъде установено
подобно обстоятелство. Установяването му пред касационната инстанция е недопустимо,
предвид нормата на чл.220 АПК.
На последно място касационният съд не
споделя и възраженията на касатора за неяснота относно правната квалификация на
извършените нарушения. При издаване на наказателното постановление, в частта
относно правната квалификация на нарушенията, не е използван обичаен разказен
словоред, а на колонен принцип е посочена конкретната нарушена разпоредба (чрез
цифрово изписване на нормата) и нормативният акт, от който е тази разпоредба. В
случая това са нормите на чл. 6, § 1 от AETR за нарушението по т. 1 и чл. 7, § 1
от AETR – за
нарушението по т. 2. В допълнение към тази разпоредба са посочени и относимите
свързани разпоредби на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент
561, чието допълващо значение касае не нарушението по същество, а
обстоятелството, че приложение намира именно AETR. В този смисъл въпреки различната
граматическа структура на текста, не е налице твърдяната неяснота в правната
квалификация, още повече, че текстът на наказателното постановление е бил преведен
и разяснен на жалбоподателя на турски език и той е имал възможност да изрази
своето становище още при връчването му.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 702/18.10.2019
г. по АНД № 1476/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000845/03.07.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.