ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер ………../
.12.2016, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13 декември Година
2016
в закрито
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело номер 417 по описа за 2016 год.,
на осн. чл.
374 ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА вх. № 8458/22.03.16 от „БАНКА ДСК“ЕАД, гр. София, с която е предявен
иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващи солидарни
длъжници „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД, гр.Белослав, Б.С.Н. и Ц.Г.Н. ***, на дължимост на вземания по издадена заповед
за незабавно изпълнение, удостоверяваща
изискуемо вземане за главница по запис на заповед, обезпечен от авалисти
и акцесорни последици от подаване на заявление в заповедно производство.
Исковата молба е редовна: съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Посочени са
фактите, на които ищеца основава
претенцията си и са направени доказателствени искания. С допълнителна искова
молба вх.№24036/02.09.16г ищецът е взел
становище по възраженията на ответниците.
Книжата са връчени надлежно на ответниците. Търговецът е пропуснал срока
за отговор, изтекъл на 18.05.2015г, считано от връчване по реда на чл. 50 ал. 4
вр. чл. 47 ГПК. Упражнените по-късно права не могат да бъдат зачитани, освен
при наличие на хипотеза на чл. 370 ГПК. Останалите ответници предприемат в срок защита чрез общ пълномощник
с отговор вх.№ 22199/08.08.16г. Депозирано е и общо допълнително становище с вх.№ 25800/26.09.16г.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на
претенциите: Установено е провеждането на заповедно
производство, чрез което кредиторът се е снабдил с изпълнително основание
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по 417 ГПК, идентичен с
представено по настоящото дело доказателство за съществуване на дълга срещу
ответниците – издател и авалисти на ценната книга. При служебната справка
по гр.д.15702/15 на ВРС 25 с-в, е видно,
че тримата длъжници са оспорили вземанията по реда на чл. 414 ГПК с отделни бланкови
възражения, депозирани надлежно в срок (при отчитане на връчване на заповедите
от съдебен изпълнител) и приети от
съответния заповеден съд като пречка за стабилизирането на заповедта. Не е
установено обезсилване на вече издаденото изпълнително основание.
Установителните претенции на заявителя са предявени в срока, указан от
съда, издал заповедта. Легитимацията на страните по настоящото производство
съответства на качествата им заявител и оспорващи длъжници по заповедно
основание. Участващите в делото дружества са регистрирани търговци по реда на ЗТР, като правния им
статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Представителна
власт на юрисконсулта на кредитора (л. 18) и адвоката на възразилите длъжниците
(л. 82 – 84) е надлежно учредена.
Предметът на установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с
описанието на претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията за
легитимация на страните съответстват на описаното спорно правоотношение по
поемане на задължение за плащане на сума по запис на заповед и поръчителство за
издателя. Съдът не констатира пречки по съществуване или упражняване на правото
на иск.
Ответникът „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД възразява за недопустимост на
производството, като оспорва наличието на интерес на кредитор да иска
стабилизиране на изпълнително основание (заповед за изпълнение) при вече
наличен изпълнителен титул за същото нарушено материално право. Съдът отчита,
че в срока за отговор се преклудират само изрично посочените в закона права,
касаещи очертаване на предмета на делото (да се позовава на факти, различни от
посочените от ищеца и съответно да обосновава възражения, съответно и да
оспорва вече представени от ищеца документи, ползващи се с формална или
материална доказателствена сила, да привлича помагачи или да предявява свои
искове), но не и изобщо защитата му в процеса по същество (чрез оспорване на
твърдения, излагане на правни доводи). Процедурните въпроси изобщо не са част
от предмета на делото и могат да се повдигат както служебно, така и по почин на
страните по всяко време. Такъв е въпросът по наличието на процесуални предпоставки,
поради което възражението на ответника следва да бъде разгледано. Съдът го
намира за неоснователно. За да бъде удовлетворен интересът от защитата пред съд
е необходимо полученият от кредитора съдебен акт като реализация на правото на
иск да съответства изцяло на очертаното нарушено субективно право. В случая се
сочи снабдяване на кредитора с изпълнителен лист спрямо търговското дружество
като кредитополучател, неизпълнил задължение за връщане на главница и лихви по
договор за банков кредит от 10.05.2008г. В настоящото дело обаче накърненото
право е посочено от заявителя в заповедното производство като неизпълнено
задължение за заплащане на главница по запис на заповед. Няма идентичност в
предмета на правото на иск, съответно и не е налице търсене на вече
удовлетворен интерес за защита. Доколкото обаче ответниците посочват същото
кредитно отношение като причина за поемане на менителничните задължения и
основават на тези твърдения възраженията си срещу дълга по ценната книга,
обстоятелствата по предприетите действия по удовлетворяване на същия кредитор
по вече получен изпълнителен титул биха имали преюдициално значение и съответно
представляват въпрос по същество (Решение № 230 от 11.08.2014 г. на ВКС по т.
д. № 383/2012 г., II т. о., ТК).
По предварителните въпроси:
Акцесорните последици от предявяването на заявлението (законна лихва от
сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета на установяване.
Дължимите държавни такси, след
приспадане на внесената при образуване на заповедното производство, определена
съразмерно на цената на установителната
претенция( в левова равностойност на валутен дълг) са внесени. Предметът на делото определя
разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Възражение срещу търговския
характер и отвод за местна подсъдност не са предявени. Цената на иска
обосновава родова компетентност на окръжния съд.
Макар и солидарни длъжници, всеки от ответниците има самостоятелно право на
защита, тъй като делата на обикновените другари са различни. Това налага да се
отделят пропуснатите процесуални възможности от първия ответник от действията
на авалистите. Само издателят е пропуснал възражението за недобросъвестно
упражняване на права по обезпечителна ценна книга от поемател, провеждащ вече
изпълнение спрямо издателя по неоспорена заповед за изпълнение за обезпечения
дълг. На този ответник следва да бъдат дадени указания за реда по който може да
упражни надлежно тази своя защита, преди постановяване на устния доклад по
делото.
По доказателствените искания:
Извън
поисканите от страните доказателства, с оглед изложените по-горе съображения по
допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата
молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано
заповедното производство. Документите по чл. 417 ГПК представляват относими и
допустими доказателства и следва да се приемат. Допълнително по оспореното
възражение за недобросъвестност на поемателя, ищецът е поискал и възможност да
се снабди с писмен документ за задължение по изпълнително дело и да поиска
експертиза.
Ответниците
са се позовали на писмени доказателства за водено принудително изпълнение
спрямо издателя на ценната книга, поел задължението като обезпечение на
изпълняемия дълг. Доколкото авалистите също обосновават лични свои възражения
за недобросъвестност към поемателя, като кредитор, получил авала като
обезпечение на каузалното кредитно
отношение, въпросът относно удовлетворяването на поемателя като взискател би
имал значение за делото независимо от стабилизирането или отпадането на
възражението на главния длъжник. Съдът преценява,че доказателствата относно
договарянето на кредита, легитимацията на кредитора като взискател по
неоспорената заповед за изпълнение, издадена по извлечението от сметка и
предприемането на принудителното й изпълнение са относими и допустими. След
тези документи обаче само един ( констативен протокол от 16.12.2013г) съдържа данни
за удовлетворяване на взискател. Съответно и искането за удостоверяване на непогасен
остатък на дълга по конкретно издадения изпълнителен лист визиран във
възраженията на ответниците (а не за принципно подлежащи на събиране
задължения) следва да бъде уважено, като съдът укаже този предмет на доказване
на страната(взискател по изпълнението), поискала възможност да се снабди сама с
удостоверителния документ.
Доколкото
ищецът не е оспорил твърденията относно воденото дело по принудително
изпълнение въз основа на неоспорена заповед за изпълнение не се налага събиране
на преписи от цялото изпълнително дело и изискване на заповедното производство.
Въпреки доводите на ответниците, основани на процесуалните действия или
бездействия на взискателя в хода на принудителното изпълнение, поведението на
кредитора е без значение, съответно и не се налага събиране на доказателства за
начина по който е провеждано изпълнението, а само за точния размер на сумите,
получени от взискателя като плащане на задължението по изпълнителния лист,
посочен от ответниците.
Съдът намира
за недопустимо да задължава страната, която е оспорила твърдението за пълно
удовлетворяване на взискателя, да представя съставен от сама нея документ за
оспорените обстоятелства. Отделно от това, самите счетоводни записи
представляват специфични документи, за чиято преценка е необходимо да се
приложат специални знания, поради което и следва да бъдат възприемани от съда
като указание за предмет на изследване на експертизата, поискана от
ответниците.
Доколкото
авалистите не са участвали в производството по издаване на неоспорената от
издателя на записа заповед за изпълнение, възраженията им за плащане на
обезпеченото вземане (както преди, така и след началото на принудителното
изпълнение) не са преклудирани и исканото от тях заключение за установяване на
остатък от задължението по кредита е относимо към предприетата защита чрез
позоваване на гаранционен характер както на авала, така и на ценната книга. Исканата
счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване на размерите на
задълженията по процесния договор е допустима, а събирането на това
доказателство е наложително. На вещото лице следва да се възложи както проверката
на счетоводните записвания на получените от кредитора плащания, включително и удостоверените
от съдебен изпълнител като насочени към сметка на взискателя суми, така и съобразността
на прихващането на недостатъчното изпълнение с изискванията на закона.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък
на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда
на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл.
37 от ГПК) предявени субективно съединени
искове на заявител-кредитор
за установяване
на дължимост на вземания по издадена заповед за
незабавно изпълнение, удостоверяваща дължимост на част от главница по запис на
заповед, които са били оспорени с възражение от солидарно задължени издател и
авалисти.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, идентични с приложени към ч.гр.д. № 15702/2015г.
на ВРС, 25 състав, документи, заверени по реда на чл. 183 ГПК в преписи към искова молба: служебен препис от
съхранен отделно оригинал на запис на заповед; нотариални покани за предявяване
на същия запис на тримата длъжници.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, в копия
заверени по реда на ЗАдв, приложени към отговор по искова молба и допълнителна
искова молба: договор за кредит от 10.05.2008г и анекс № 1 от 23.05.2008г,
заповед № 6952 по гр.д. 11992/10 на ВРС, 16с-в и изпълнителен лист, издадени
срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД, вписани влезли в сила постановления за
възлагане на продадени имоти на „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД от 27.11.2013 и
10.01.2013, констативен протокол за преведени вна взискател суми по изп. дело
20127120400061.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за приемане на документи, представляващи
обявления за публични продани, приложени към отговора по искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изискване на копие от изпълнително дело и прилагане
на заповедно производство, водени срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответниците за изискване на писмени
документи, евентуално снабдяване със съдебно удостоверение за получаване на
същите документи от насрещна страна относно осчетоводени задължения на „КОРЕКТ
ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД по договора за кредит и получените плащания по него.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в двуседмичен срок да представи с писмена
молба и препис за насрещната страна посочен от него официален писмен
удостоверителен документ, а именно: УДОСТОВЕРЕНИЕ от съдебен изпълнител за
обстоятелства по принудително изпълнение водено по изп. дело 20127120400061, от
което да е видно:
1.
Какви
постъпления са получени чрез прилагане на способи за осребряване на имуществото
на длъжника „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД( вкл. но не само от публични продани на
недвижими имоти, обявени съответно от 07.12.2012г – 07.01.13( за имоти в с.
Бенковски и с. Приселци) и от 21.10.2013
– 21.11.2013( за имот в СО Пчелина)
2.
Има ли
постъпили по сметката на СИ суми, внесени доброволно от длъжника или от трети
лица за негова сметка
3.
Има ли
приложени способи, съответно постъпления по сметката на СИ за удовлетворяване на взискателя от имущество
на трети лица, задължени за дълга на „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД по изпълнителен
лист, издаден на 12.08.2010 по неоспорена заповед № 6952 по гр.д. 11992/10 на
ВРС, 16с-в срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД
4.
Какви
суми и по коя сметка са изплатени в полза на взискателя „БАНКА ДСК“ЕАД от постъпленията (според удостовереното в т.
1 , 2 и 3) по реда на 455 ал.2 ГПК или
по влезли в сила разпределения, евентуално са прихванати срещу дълга на
взискател, участвал в наддаване по чл. 461 ГПК, с отделно отбелязване на
начислени в полза на взискателя разноски по изпълнението и сумите за погасяване
на задълженията по изпълнителен лист, издаден на 12.08.2010 по неоспорена
заповед № 6952 по гр.д. 11992/10 на ВРС, 16с-в срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице, което след като се запознае с материалите по
делото и след като извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в
счетоводната система на „БАНКА ДСК“ ЕАД даде отговор на
следните въпроси:
1.
предоставен ли е
кредита на „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД съобразно уговореното в първоначален
договор и последващия анекс, усвоена ли е предоставената за ползване главница
съответно на уговорките за целта на кредита
2.
какви плащания са
били извършени от длъжника или трети лица в полза на длъжника или чрез служебно
инкасиране от страна на банката от наличности в сметки на длъжника и какви задължения ( с посочване по отделно на
основанията им по пера – текуща договорна лихва, наказателна лихва,
административни такси за одобрение и обслужване или реструктуриране на
кредита, други разноски) са били
погасени с тези плащания. Съответстват ли осчетоводените начислени задължения
на падежи и размери, договорени в първоначален договор и погасителен план, или
съответното им изменение с анекса(при съобразяване на дата на предсрочна
изискуемост или предсрочно прекратяване на договора, съответна на неоспорените
от главния длъжник обстоятелства по заявлението по гр.д.
11992/10 на ВРС, 16с-в). В случай че се открие несъответствие вещото лице да
посочи вариант на отчитане на плащанията съобразно коригирани според договорите
задължения;
3.
съотвества ли извършваното
прихващане на изпълнението, предложено от длъжника (чрез съответни вноски по
кредита) при липса на изрично посочване на основанието за плащане, както и на
получените от съдебен изпълнител плащания (удостоверени по делото) на договорения
между страните ред в т. 14.2 от договора ( такси, лихви и главница), като в
случай че кредиторът е прилагал други правила, да се състави варианти на
отчитане на плащанията на задълженията по т. 2 с прихващане на погашенията
както следва първо разноските, после най-рано падежирала такса или наказателна
лихва, възнаградителна лихва и накрая главница (Решение № 86 от 14.08.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 6766/2013 г., IV г. о., ГК).
4.
какъв е размера на
останали неплатени размери на задълженията по кредита към 14.12.2012(предявяване
на записа), 12.12.15( подаване на заявлението) и към момента на съставяне на
заключението, с отделно посочване на сумите по различните основания (разноски,
такси, наказателна лихва, падежирала договорна лихва и главница), съответно на
установени остатъци след отчитане на плащания във всеки от вариантите по т.3).
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата
експертиза Галина Петрова Г. – икономист -счетоводител ( № 94 от списък на вещи лица за
2016г на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600лв, вносими съответно в размер от по 300лв
от всеки от тримата ответници, в 1- седмичен
срок от изтичане на срока за представяне на удостоворението от СИ. ПРЕДОСТАВЯ
възможност на страните в същия срок да посочат допълнителни варианти на
задачите.
ОПРЕДЕЛЯ начален
срок за изготвяне на заключението от предоставяне на вещото лице на
удостоверението за платени суми от СИ и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да
представи заключението си в същия краен срок.
Задължава ищцовото дружество да окаже съдействие като предостави достъп
при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при
извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл.
банкови разплащания по предоставяне на заетите средства по договора за кредит,
предоставен на „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им
по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване
ход на устните състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да
искат изменение на определението от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.01.2017г
от 09.00 часа. Да се призоват страните, ищеца чрез ю.к. Иванова (адрс на л.
89)и ответниците чрез общ пълномощник адв. Димова, на съд. адрес, посочен в
отговор, а вещо лице след представяне на удостоверение от СИ от ищеца.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на
делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото
заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо
дали са се явили.
Проекта за устен доклад,
представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
На осн. чл.101 ГПК УКАЗВА на ответника „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ЕООД, че след
пропускане на срока за отговор могат да се разглеждат възражения за гаранционен
характер на ценната книга и да се обосновава недобросъвестност на поемателя
поради пълно погасяване на задължението по обезпеченото каузално отношение само
при доказване на обстоятелства по чл. 370 ГПК, като ЗАДЪЛЖАВА ТАЗИ СТРАНА в
седмичен срок с писмена молба с препис за връчване на насрещната страна да
посочи обстоятелства от особен(изключителен, а не обичаен) и непредвиден
характер, които са осуетили възможността на ответника да представи отговора си
по исковата молба в двуседмичния срок, считано от редовното връчване на книжата
на 04.05.2016г. на търговското дружество и да представи доказателствата си за
тези твърдения.
Предупреждава този ответник, че при пропускане на изпълнението на това
задължение, частта от писмения отговор, касаеща възраженията на издателя на
ценната книга ще се счита неподаден, на осн. чл. 101 ал.3 ГПК и съдът няма да
докладва и разглежда тези възражения.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници и на
съдебния адрес, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към
Наредба № 7 на МП. Към съобщението за ищеца да се
приложат и допълнителен отговор
вх.№ 25800/26.09.16г.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
търговско дело номер N417 по описа за
2016 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т. 8 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „БАНКА ДСК"ЕАД, ЕИК121830616, гр. София,
ул. „Московска" №19, представлявано от Виолина Спасова и Диана Митева, действащи
чрез ю.к. Иванова, сл. адрес гр. Варна, бул.Съборни 42 срещу „КОРЕКТ ИНВЕСТ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК148071093, гр. Белослав, ул. Синчец 13, представлявано от Марин
Георгиев, Б.С.Н., ЕГН ********** и Ц.Г.Н., ЕГН ********** ***, действащи и
тримата чрез общ пълномощник адв. Т.Димова(ВАК), служ. адрес ул. Ж. Кюри 33
ет.2, като субективно съединена претенция на заявител за установяване по отношение на солидарни
длъжници (издател и авалисти) изискуеми вземания по заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 15702/2015г. на ВРС, 25 състав за плащане на сума от
35 300,33 евро, претендирана като ЧАСТ от
главница по запис на заповед,ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане
на заповедно производство.
Страните
претендират насрещно и за определяне на
разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са
безспорни обстоятелствата относно проведено заповедно производство, в което е
било уважено заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на предявен за плащане запис на заповед. Тези обстоятелства обаче
определят преценката за допустимост, поради което са установени и служебно,
въпреки липсата на спор, от съда.
С оглед
съдържанието на бланкетното възражение и оспорването, предприето от ответниците
като защита по иска, съдът приема, че не се оспорва възникването на
правоотношението по поемане на задължението от издателя за ценната книга и
авалирането му от свързаните с дружеството лица.
Твърденията на
ищеца са потвърдени при формиране на защитната теза на ответниците изрично в
тази част, поради което съдът приема за безспорни
и ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
На 10.05.2008г представител
на ответното дружество подписал запис на заповед за сума от 215 710 евро,
платима на ишеца без разноски и протест при предявяване. Задължението е
авалирано от ответниците – физически лица. Поемателят предявил на 14.12.12г ценната
книга, като връчил нотариална покана за плащането на всеки от длъжниците в
рамките на уговорени срок за предявяване(до 10.06.2017г.). Не е спорно, че нито издателят, нито авалистите не са
предприемали плащане по тази ценна книга.
Ответниците
твърдят, че ценната книга е била съставена като
допълнителна гаранция, разширяваща възможностите на кредитор по договор
за кредит да ангажира по облекчения ред за събиране на вземания по ценната
книга отговорността както на кредитополучателя – търговско дружество, така и на
лицата, осъществяващи управлението на търговеца –кредитополучател към момента
на договаряне на кредита. Въз основа на тези обстоятелства, ответниците считат,
че поемателят е знаел, че както задължението на издателя, така и отговорността
на авалистите е поета за гарантиране на изпълнението на задълженията на
кредитополучателя (за връщане на кредита и заплащане на начислени лихви и други
плащания по него) съответно при липса на основание за отговорност на кредитополучателя,
позоваването на абстрактния характер на ценната
книга и на авала представлява недобросъвестно упражняване на права.
Ищецът не е
оспорил твърденията относно сключването на кредитния договор за предоставяне на
кредитна линия за рефинансиране и оборотни средства на „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“
ЕООД, неизправността на кредитополучателя и предприетото спрямо него
принудително изпълнение въз основа на неоспорена заповед за изпълнение,
издадена въз основа на извлечение от сметката по кредита за задължения за
връщане на главница от 185 416,69 евро, просрочена договорна лихва в
размер на 1390,61евро, такса за закъснение в размер на 211,79 евро и заемна
такса от 7148,79 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
04.08.2010г и общо 11842,79 лв разноски в полза на кредитора. Няма спор и
относно воденото дело за принудително изпълнение, в хода на което са били
изнесени на публична продан имоти на дружеството и съдебния изпълнител е
изплащал суми на взискателя.
Спорни между страните са
обстоятелства, посочени от ответниците като основания за погасяване на
обезпечената с ценната книга отговорност на кредитополучателя.
Ответниците твърдят, че към 12.12.2015г задължението по кредита е изцяло
погасено с осъществени от длъжника частични плащания и получените от
принудителното изпълнение суми от проведени три продани на ипотекиран и
свободни от обезпечение имоти.
Ищецът е оспорил
изрично погасяването на задължението, като е посочил, че и понастоящем по
изпълнителното дело е наличен неудовлетворен остатък от размера на
задълженията, установени в безспорно заповедно производство след приспадане на
плащанията по кредита.
Докладът на съда в
тази част следва да бъде довършен след изпълнение на указанията, дадени по реда
на чл. 101 ГПК на ответника „КОРЕКТ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Въз основа на тези обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на
установяване парична претенция като иск за изпълнение на задължения, поети по
запис на заповед, за които се възразява, че имат гаранционен характер както по
отношение на издателя, така и на авалистите. Релевантните законови текстове,
уреждащи притезанието на ищеца следва да се търсят в специалните норми за
менителнична отговорност (подвид на задължаване само на платец-издател) в чл. 538 ал.1
вр. чл. 463 ал.1 ТЗ и поелия поръчителство за него авалист (чл.485 ТЗ).
Ответниците
упражняват само относителни възражения на длъжници платци (издател и авалисти
за издател), обосновани с твърдяно
каузално отношение на поемателя с лице, чието задължение са гарантирали(чл. 465 ТЗ) и злоупотреба от страна на ползващия се от обезпечението кредитор, търсещ
изпълнение въпреки вече получено удовлетворение по каузалната сделка.
Длъжниците считат, че с предявяване на ценната книга поемателят цели
неоснователно обогатяване чрез събиране на вече недължимо вземане, погасено с
плащане, включително по реда на принудително изпълнение.
Гарантираното притезание намира уредба в общите норми, допускащи договорна
свобода при уговаряне на кредитна сделка и обезпечения по нея, а извън конкретните
уговорки на страните съответно приложение биха имали общите норми на договаряне
на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) на последователност на погасяване при
множество задължения (чл. 76 ЗЗД)и
удовлетворяване на взискателя ( чл. 455 ал.2 ГПК, чл.
461 и 462 ал.2 ГПК). Договарянето на кредита е с търговски характер, поради което е изключено от специалната уредба на потребителския кредит и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне с физически лица
(ЗЗП). В случая съдът следва да съобразява всички извършени плащания по
задължението на кредитополучателя, тъй като освобождаването на
кредитополучателя от отговорност, настъпило в хода на настоящия процес
длъжниците би представлявало погасяване и на гаранционната отговорност, поета
по абстрактната сделка на основание, настъпило извън изпълнението на процесната
спорна заповед за изпълнение и би представлявало нов факт, подлежащ на зачитане
по реда на чл. 235 ал.3 ГПК (т. 9 от ТРОСГТК на ВКС 4/2013).
Ищецът е оспорил възраженията, без да е репликирал с друго каузално
отношение, по повод на което да е издадена ценната книга.
Доводите на ответниците за поведението на кредитора като взискател по
проведеното изпълнение нямат отношение към спора. Неблагоприятните последици,
настъпващи за длъжника в хода на продължавано изпълнение са причинени изначално
от недобросъвестност на длъжника, допуснал удостоверяването на право на принудително
изпълнение спрямо него в издаден изпълнителен лист. Съответно и
продължителността на изпълнението изначално е причинена от длъжника и може да
бъде изцяло осуетена в срока за доброволно изпълнение или по-късно на всеки
етап от изпълнението с предложено плащане на дълга. Дори и да се установи твърдяното
„протакане“, то не може да се вменява във вреда на взискателя, тъй като е
следствие от бездействието на длъжника да изпълни вече забавено задължение.
Липсва обосновка на основание, пораждащо отговорност на взискателя, доколкото
законът визира такава само при материална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение, а при нарушения на процедурите отговорност може да се търси само от
съдебен изпълнител (чл. 441 ГПК). Специалното правило на чл. 495 ал.1 ГПК
предвижда ангажиране на отговорност само на взискател –наддавач, осуетил
възлагане, но и в този случай вредите, които биха били причинени не
кореспондират на увеличаване на размера на дълга, а на неполучена пазарна цена
на осуетения търг. Съдът приема, че изложените съображения от ответниците не
очертават надлежно насрещна претенция, заявена като възражение, което да има
някакво преюдициално значение за размера на изпълняемия дълг, съвпадащ с
обезпеченото с ценната книга задължение на поемателя.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Съобразно
разрешенията, дадени в т. 17 от ТРОСГТК № 4/2013, предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
При редовен от външна страна менителничен ефект, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед. В случая обаче е направено
конкретно въвеждане на твърдения за кредитна сделка и това налага изследването й
по възраженията на ответниците. При липса на спор между страните относно
наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът следва да разглежда заявените от ответниците
основания за погасяване на каузалния дълг. В този смисъл и наложилата се
практика (Решение № 17/16.02.2015 г. по т. д. № 116/2014 г. по описа на ВКС,
ТК, ІІ т. о., Решение № 66/28.07.2015 г. по т. д. № 378/2014 г. по описа на
ВКС, ТК,ІІ т. о., Решение № 179/04.03.2015 г. по т. д. № 3747/2013 г. по описа
на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 12/30.01.2015 г. по т. д. № 2714/2013 г. по
описа на ВКС, ТК, І т. о. ).
Ищецът се е
позовал на безспорни писмени доказателства за абстрактните сделки и поставянето
на длъжниците в забава.
Не се сочат
твърдения, за които ищеца да носи доказателствена тежест и да не е ангажирал
доказателства. Евентуално такава тежест би се очертала, в случай, че се
установи гаранционен характер на ценната книга и получаване на плащания от
длъжника по обезпечения с нея кредит, които не са отчетени по договорения между
страните начин на прихващане на недостатъчно изпълнение. В този случай ищецът
ще следва да докаже редовността на счетоводните си записи относно начислените
задълженията по кредита и приспадане на получените плащания, респективно
наличието на непогасен остатък от дълга към момента на упражняване на правата
по абстрактната сделка.
Ответниците носят
доказателствена тежест по възраженията си.
Позовават се на неоспорени писмени документи за установяване на
каузалната сделка и гарантирането на изпълнението й с издаден и авалиран запис
на заповед. За погасяването на обезпечения дълг в цялост се позовават на
експертиза.
С оглед евентуалната
необходимост от определяне на размер на доказано по основание вземане(в случай
че бъде установен както гаранционния характер на записа, така и наличие на
остатък от обезпечения с него дълг) съдът предприема и събиране на
доказателства по служебен почин, като изисква варианти на заключението на
експертизата, доколкото преценката на счетоводните записвания на банката
налагат специални знания ( чл. 195 ал. 1 ГПК).
По възможностите да уреждане
на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора, съдът намира, че следва да укаже
предварително на страните възможността от доброволното му уреждане:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и
изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото производство ще
бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по
повод предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва
с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с обезпечаване на търговско кредитиране
от свързани лица, съдът счита, че спорът на страните е подходящ за отнасяне за
уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице –
медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна
на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.