Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 980/09.04.2020г. 27.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На пети март през две хиляди
и двадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 352 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на
Л.А.М., гражданин на Р. ф., род. на ***г. в гр. П., СССР, със
съдебен адрес:***, действаща чрез упълномощения си процесуален представител
адв. Д.Я., с която е предявила обективно съединени искове /съгласно уточнението от 04.02.2019г./ срещу ответника „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и управление: гр.
Бургас, ул. „Перущица“ №
22-партер, представляван от управителя П. А. П., от които първият с правно
основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл.
2, ал. 1 от ЗУЕС за прогласяване нищожността на сключения помежду им
договор за обслужване и управление от 06.03.2013г. досежно собствения й
недвижим имот, представляващ жилище – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на с. Л., общ. Ц., обл. Б., с административен адрес:
с. Л.**********, – поради липсата на изискуемата законова форма, и вторият с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. с чл. 34 от ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 1628 евро /с левова равностойност от 3184 лв./ -главница, представляваща платена от нея
и получена от ответника без основание сума въз основа на горепосочения договор
от 06.03.2013г., ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 1628 евро, считано от подаване на
исковата молба -17.01.2019г. до
окончателното й изплащане, като при
условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме за нищожен
договорът за обслужване и управление от 06.03.2013г., ищцата твърди, че същият
преставлява договор за поръчка по смисъла на чл. 288 и сл. от ЗЗД и претендира осъждане
на ответника да й заплати сумата от 525евро,
като платена на отпаднало основание – поради развалянето му от ищцата. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ищцата
твърди, че с нотариален акт от 11.06.2014г. е закупила от ответното дружество
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ****** по КККР на гр. Л., ***, който се намира в една от сградите
на апартаментния комплекс „Мохито клуб“, състоящ се от три еднотипни
четиретажни сгради в режим на етажна собственост. Ищцата сочи, че още преди
придобиване на собствеността върху процесния обект,
на 06.03.2013г. между страните е сключен в обикновена писмена форма договор за
обслужване на управление на частите и съоръженията на апартаментния комплекс
„Мохито клуб“, в който се намира закупения от ищцата обект, Ищцата претендира
да се прогласи от съда неговата нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД –поради
твърдение, че тъй като жилищния комплекс е от „затворен тип“ по смисъла на пар.
1, т. 3 от ЗУЕС, при сключването на договора за управление и поддръжка не е
спазена изискуемата законова форма за валидност съгласно чл. 2 от ЗУЕС – с нотариална
заверка на подписите на страните. Поради твърдяната нищожност на договора от
06.03.2013г. ищцата счита, че платените от нея в полза на ответника суми от
общо 1628 евро за такси са недължими – поради липса на основание за плащането
им. При условията на евентуалност, ищцата заявява, че ако съдът не приеме, че
договорът е нищожен, счита, че същият може да се приме като договор за поръчка
по смисъла на чл. 288 и сл. от ЗЗД, която с изпратени уведомления до ответника
е оттеглена, поради което договорът е прекратен /развален/ и след отпадане на
облигационната връзка между страните, платените суми на ответника са недължими,
като дадени на отпаднало основание – чл.
55, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД. Ангажира доказателства.В съдебно заседание,
ищцата чрез упълномощения си процесуален представител поддържа исковата си
молба и моли за уважаване на исковете, както и за присъждане на разноски по делото. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който е
оспорил предявените искове, като моли за отхвърлянето им, за което е изложил
подробни съображения, в т.ч. и, че с процесния договор между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, като освен това
счита, че същият има и белезите на търговска сделка, като счита, че
неспазването на законовата форма за действителност не води до нищожност.
В срока по чл. 131 от ГПК, в случай, че исковете на ищцата бъдат уважени, на
основание чл. 211 от ГПК ответникът „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД е предявил
срещу ищцата обективно съединени насрещни
искове, приети за съвместно
разглеждане в настоящото производство с определение от 29.05.2019г. Същите са уточнени
съгласно допълнителна молба от 24.10.2019г., като ищецът е заявил, че претендира осъждането на ответницата да
му заплати като собственик на недвижим имот, представляващ жилище –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44094.5983.3.13 по КККР на с. Л.,
общ. Ц., обл. Б. сумата в размер на 1103.47
евро- главница, за извършени от дружеството разходи за охрана, работни
заплати и осигуровки на работници на дружеството във връзка с охрана и поддръжка
на комплекс „Мохито клуб“, в който се намира притежавания от ищцата гореописан
обект, направени за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г., с която сума дружеството твърди, че ответницата по
насрещния иск се е обогатила за сметка на неговото обедняване, както и сумата
от 524.53 евро -главница, за извършени от дружеството разходи за материали и
консумативи във връзка с почистването, поддръжката и профилактиката на
общите части на сградата и комплекса, в т.ч. басейн, асансъор и зелени площи в
комплекс „Мохито клуб“, в който се намира притежавания от ищцата гореописан
обект, направени за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г., с която сума дружеството твърди, че ответницата по
насрещния иск се е обогатила за сметка на неговото обедняване.
С влязло в законна сила определение от 31.10.2019г. производството по
делото е прекратено в частта досежно
насрещния иск за сумата от 525 евро за направени разходи в горепосочения
комплескс за 2018г. – поради оттеглянето му от насрещния ищец.
В съдебно
заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски процесуален представител
моли за отхвърляне на исковете на
ищцата, респ. за уважаване на насрещните искове и за присъждане на
разноските по делото. Представя писмени бележки.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,
обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона,
намира за установено следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл.
2, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 55, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, като при условията на
евентуалност ищцата е предявила и иск по чл. 55, ал. 1, изр. трето от ЗЗД.
Ответното дружество е предявило осъдителни насрещни искове, при условията на
евентуалност, в случай, че бъдат уважени първоначалните искове на ищцата.
По делото е представен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140 от 11.06.2014г. по описа на
нотариус М. В., с рег. № 370 с район на действие- РС-Царево, по силата на който
ищцата като купувач е придобила от продавача „Цам Балкан Инвест” ООД правото на собственост върху ½
ид.ч. от самостоятелен обект в процесната сграда, представляваща апартамент- самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на
с. Л., общ. Царево, обл. Бургаска, с административен адрес: с. Л.**********, с
площ от 35.76 кв.м., с 9.60 кв.м. ид..ч. от общите части на сградата, подробно описан в нотариалния акт
срещу заплащане на посочената в него продажна цена.
По делото е представен договор за поддръжка и управление от
06.03.2017 г., сключен между ищцата в качеството й на възложител и ответното дружество
„ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, в качеството му на изпълнител, по
силата на който тя е възложила, а ответният- изпълнител е поел задължението да
извършва управление, поддържка и обслужване на частите и съоръженията в апартаментен
комплекс „Мохито клуб“ срещу дължимо от ищцата възнаграждение в размер на 10
евро годишна такса с вкл. ДДС за всеки кв.м. площ на недвижимия имот, чийто
собствени/ владелец е ищцата или по отношение на който тя е сключила
предварителен договор, която площ включва и съответстващите на апартамента
ид.ч. от общите части на сградата. Посочено е, че договорът влиза в сила от
по-ранната дата между датите на предаване на горепосочения обект с
приемо-предавателен протокол или от прехвърляне на собствеността с нотариален
акт.
Ищцата
твърди, че процесния комплекс „Мохито клуб“ представлява комплекс от „затворен
тип“ по смисъла пар. 1, т. 3 от ЗУЕС, поради което счита, че сключения с
ответника договор за поддържа и управление от 06.03.2017г. е нищожен, тъй като
не е сключен в предвидената на чл.2 от ЗУЕС законова форма – с нотариална
заверка на подписите.
Съгласно чл. 2 от ЗУЕС управлението на общите части на
сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен
тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между
инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, който се вписва от
инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен
обект, поради което и е противопоставим на неговите последващи приобретатели. Разпоредбата
на чл.
2 от ЗУЕС е специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи
управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от
затворен тип, както и само до управлението на общите части на същия.
Тъй като
ищцата се позовава на нормата на чл. 2 от ЗУЕС, в нейна тежест е да докаже, че
процесният комплекс „Мохито клуб“ има качеството на „жилищен комплекс от затворен
тип“ по смисъла
на параграф 1,
т. 3 от ДР на ЗУЕС. В същата законова норма е дадена легална дефиниция на
понятието „жилищен комплекс от затворен тип“,
като е посочено, че такъв представлява комплекс, обособен като отделен
урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна
собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при
спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
От горепосочената правна уредба следва изводът, че за да се приеме, че
определен жилищният комплекс е такъв от
„затворен тип“, за който важат особени правила за управление на общите части,
изключващи общите такива по ЗУЕС, следва да се докаже, че същият включва повече
от една постройка в един УПИ с контролиран достъп за външни лица и, че има
създаден специален договорен режим съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС. В тази връзка следва да се
отбележи, че понятието „жилищен комплекс от затворен тип“ има предвид такива
сгради или комплекс от сгради, в които /независимо с или без контролирания
достъп за външни лица/ има допълнително построени обслужващи основната сграда
обекти /басейни, игрища, детски кът, места за отдих и др./, които се нуждаят от
специфична и непрекъсната поддръжка, като грижата и разходите, за която следва
да бъде уредена между собствениците и инвеститора със специалния режим и
договорна форма по чл. 2 от ЗУЕС. Именно с оглед уреждане на тези отношения
законът дава възможност на инвеститорът да сключи договор за поддръжка с всяко
едно от лицата – собственици/владелци на самостоятелен обект, поради което
именно с цел обезпечаване постоянната поддръжка на комплекса и общите му части,
независимо от волята на последващите приобретатели на отделни обекти в
сградата, законът създава фикцията, че този договор по чл. 2 от ЗУЕС обвързва и
последващите приобретатели.
За установяване дали процесния комплекс
има характеристиките на такъв от „затворен тип“ по смисъла на закона, по делото
са ангажирани писмени доказателства, както и експертно заключение, прието от
съда. От данните по делото се установява, че комплекс „Мохито клуб“ включва поетапно
изградени три самостоятелни жилищни сгради с курортно предназначение и една
четвърта сграда за енергопроизводство, всички построени в поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. Царево и въведени в експлоатация. От
експертизата също така става ясно, че комплексът
е ограден с масивна ограда от бетонова основа с височина от 60 см., надградена
с 1.40 м. метална ажурна ограда, като достъпът на живущите до комплекса се
осъщестява от североизток с метална врада, като в западната част има оформен
малък паркинг с портал за коли. Констатирано е, че във вътрешното пространство
между сградите има изграден плувен басейн с детска площадка, като останалото
открито пространство представлява зелена площ с райграс и средно стеблена
растителност. Вещото лице е посочило, че на фасадите на сградите са монтирани
камери за видеонаблюдение с контрол на достъпа от входната врата и паркинга. В
съдебно заседание вещото лице е заявило, че счита, че процесния комплекс е от
затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ЗУЕС.
Съдът възприема становището на вещото
лице, тъй като същото съотвества на останалия доказателствен материал по делото,
като счита, че с оглед своите характеристики, процесния комплекс „Мохито клуб“
представлява „жилищен комплекс от затворен тип“ по
смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, тъй като фактически отговаря на всички
законови изисквания, дадени в посоченото легално определение, а именно:
комплексът включва изградени в един поземлен имот три отделни жилищни сгради,
всяка в режим на етажна собственост; налице са построени обекти, обслужващи собствениците и обитателите – сграда за
енергопроизводство, басейн, паркинг, детска площадка и зелени зони; осигурен е и
контролиран достъп за външни лица чрез видеонаблюдение, както и отделни врати
за пешеходен и за автомобилен достъп на собствениците до комплекса.
Това означава, че поддържката и
управлението на процесния комплекс, като такъв от „затворен тип“ по смисъла на параграф
1, т. 3 от ДР на ЗУЕС следва да бъдат уредени съгласно изискванията на чл. 2 от ЗУЕС чрез писмен договор с нотариална
заверка на подписите между
между
инвеститора /“Цам Балкан Инвест“ ООД/ и собствениците на самостоятелни обекти. В случая между страните
не се спори, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т.4 от ГПК съдът е
обявил за безспорно помежду им, че освен ищцата, всеки от останалите
собственици на обект в процесния комплекс е сключил в обикновена писмена форма поотделно
договор за поддържа и управление на същия комплекс с ответното дружество „Цам
Пропъртис мениджмънт“ ЕООД. Въпреки възникналия особен режим на управление на общите части
по чл. 2 от ЗУЕС, изключващ приложението на общите норми на ЗУЕС, липсат както твърдения,
така и доказателства за спазване на изискуемата законова форма по чл. 2 от ЗУЕС. Отделно от това не е спазено и изискването страна по договорът да бъде
инвеститорът на сградата /“Цам
Балкан Инвест“ ООД/, респ. с лице,
посочено от инвеститора, на което е възложил дейността по управление на
комплекса, в т.ч. няма данни ответникът да има такова качество.
Горното води до извод, че на
основание чл. 26 от ЗЗД сключения между страните договор от 06.03.2017г. е нищожен,
както поради липса на императивно изискуемата законова форма – нотариална заверка
на подписите на страните, така и поради противоречието му със закона. С оглед извода за нищожност на договора
е безпредметно съдът да обсъжда останалите, наведени от ответника доводи
относно изпълнението му, връчването на уведомлението за прекратяване и относно
сключените подобни договори за поддръжка и управление с другите собственици на
обекти в сградата. Що се касае до твърдяната от ответника конверсия, считайки,
че се касае до договор за изработка, в т.ч. и доводи, че същият представлява и
търговска сделка, за чиято валидност законът не иска специална форма, съдът не
споделя същите, тъй като както бе отбелязано по –горе, в случая нормата на чл.
2 от ЗУЕС е специална и урежда специално и урежда единствено и самоуправлението
на общите части на жилищни комплекси от затворен тип, каквъвто е процесния.
Тази императивна законова норма не може да бъде дерогирана от свободната воля
на договоряна на страните по смисъла на чл. 20а от ЗЗД и неспазването й води до
нищожност.
Ето защо искът за прогласяване на
договорът от 06.03.2013г. за нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД се явява
основателен и следва да се уважи.
Съгласно чл. 34 от ЗЗД когато договорът
бъде признат за нищожен всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея.
В случая доколкото по делото се
установява, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 1628.60 евро
/на три вноски- две през 2017г. и една през 2018г./ по нищожния договор за
поддръжка без основание, следва, че същата има право да претендира връщането
им. Затова искът по чл. 34 вр. с чл.55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да върне на ищцата сумата от 1628 евро като платена без основание
се явява изцяло основателен и следва да се уважи, ведно с акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Що се каса до насрещните искове на
ответника:
С насрещната искова молба ответното
дружество претендира, в случай, че съдът приеме, че сключения договор от
06.03.2013г. е нищожен, осъждане на ищцата
М. като собственик на недвижим
имот, представляващ жилище – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******
по КККР на с. Л., общ. Царево, обл. Бургаска да му заплати сумата в размер на 1103.47 евро- главница, за извършени от
дружеството разходи за охрана, работни заплати и осигуровки на работници на
дружеството във връзка с охрана и поддръжка на комплекс „Мохито клуб“, в който
се намира притежавания от ищцата гореописан обект, направени за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., с която
сума дружеството твърди, че ответницата по насрещния иск се е обогатила за
сметка на неговото обедняване, както и сумата от 524.53 евро -главница,
за извършени от дружеството разходи за материали и консумативи във връзка с
почистването, поддръжката и профилактиката на общите части на сградата и
комплекса, в т.ч. басейн, асансъор и зелени площи в комплекс „Мохито клуб“, в
който се намира притежавания от ищцата гореописан обект, направени за периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., с
която сума дружеството твърди, че ответницата по насрещния иск се е обогатила
за сметка на неговото обедняване.
В случая установената нищожност на договора от
06.03.2013г. в процесния комплекс от затворен тип означава, че липсва договорна
уредба относно
управление на общите му части, а при липса на договор по чл. 2 от ЗУЕС са
приложими общите разпоредби на закона. Оттук следва извода, че при липса на
валидно договорно правоотношение между страните, т.е. валидно възлагане от
собственика- ищцата М. в полза на дружеството на управление и поддръжка в
комплекса, от една страна и при твърдения, че последното е извършило разходи по
управлението и поддръжката в комплекса, отношенията между страните следва да се
уредят чрез института на гестията – водене на чужда работа без мандат по
смисъла на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, като в случая ответникът се позовава на
обстоятелството, че е извършвал разходи по управление и поддръжка на комплекса
въз основа на действащото тогава между страните правоотношение по договора от
06.03.2013г.
Съдът
първоначално е квалифицирал предявените насрещни искове с правно основание чл.
59 от ЗЗД, но с оглед твърденията на дружеството, че отношенията между страните
досежно претендираните от него суми представляват направени от дружеството
разходи във връзка с управлението и поддръжката на процесния комплекс и
произтичат от качеството на ответницата по насрещния иск на собственик на обект
в същия, съдът намира, че предявените обективно съединени насрещни искове
следва да се квалифицират с правно
основание чл. 61, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД, като счита, че с оглед дадените
указания и разпределената доказателствена тежест на страните, не се променят
подлежащите на доказване от тях факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЗД който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД сочи, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им, като ал. 2 сочи, че ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
По делото се установява, че за исковия период
2016-2018г. дружеството е извършвало разходи по управлението и поддръжката на
комплекса, като досежно размера им от
извършената съдебно-икономическа експертиза, става явява, че същите възлизат в
общ размер от 42644.87 лв. и включват следните пера: разходи за осигуровки в
размер на 3688.26 лв., за заплати – в размер на 19777.40 лв., за външни услуги
– 11 808.11 лв. и за материали – 7371.10 лв. Съдът приема, че разходите са
извършвани от дружеството и в негов интерес по смисъла на 61, ал. 2 от ЗЗС, с
оглед печалба. Тъй като по
делото се установява, че за периода 2016-2018г. ищцата има качеството на собственик
на ½ ид.ч. от гореописания апартамент, находящ се в стопанисвания от
дружеството комплекс същата следва да възстанови на дружеството съразмерно с
дела си в общите части на комплекса разходите, направени за управление и
поддръжката на комплекса, до размера на обедняването. В случая видно от документа
за собственост ищцата притежава ½ от 9.60 кв.м. ид.ч., равняващи се на 4.80 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата с идентификатор **** по КККР на гр. Царево. От експертното заключение
по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в която М.
притежава обект на собственост е със
застроена площ от 249 кв.м., а общата площ на трите жилищни сгради в комплекса
е със застроена площ от общо 705 кв.м., т.е. ищцата притежава 1.93% от общите
части на сградата, в която притежава ½ ид.ч от самостоятелен обект, равняващи се на 0.68%
ид.ч. от общите части и на трите сгради в комплекса.
След служебно изчисление по реда на чл.
162 от ГПК следва, че от общо направените от дружеството разходи за разходи за
охрана, работни заплати и осигуровки за периода 2016-2018г. в размер на
31973.77 лв., ищцата дължи възстановяване на припадащата й се част от тях
съразмерно с притежаваните от нея общи части в комплекса, до размера на
обедняването, които в случая възлизат на сумата от 217.42 лв., а що се касае до
разходите, направено от дружеството за консумативи за същия период, възлизащи в
размер на 7371.10 лв.- ищцата дължи възстановяването й по горните съображения
до размера от 54.92 лв.
Предвид горното, съдът намира насрещните искове за
доказани по основание и размер съответно от 214.42 лв. /109.63 евро/ по първия
иск и до размера от 54.92 лв. /28.08 евро/ по втория иск, като над тези размери
до претендираните размери насрещните искови претенции се явяват основателни и
следва да се отхвърлят. Върху уважените части на исковете следва да се присъди
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като
искането за присъждане на законна лихва върху отхвърлените размери на
насрещните искове следва също да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 вр. с чл. 211 и чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза
на М. като ищца и ответница по насрещните искове следва да се присъдят
направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в
размер на 1292.43 лв. изчислени съобразно изцяло уважените й искове и съразмерно с отхвърлената и
прекратена поради оттегляне част от насрещните искове.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество следва да се
присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
насрещните искове, изчислени в размер на 11.67лв.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВНО между ищцата Л.А.М., гражданин на Руската федерация, род. на ***г. в гр. П.,
СССР, със съдебен адрес:*** - адв. Д.Я., и ответника „ЦАМ
ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и управление: гр.
Бургас, ул. „Перущица“ №
22-партер, представляван от управителя П. А. П., че на основание чл. 26 от ЗЗД вр. с чл. 2 от ЗУЕС сключения
помежду им помежду им договор за обслужване и управление от 06.03.2013г. е нищожен поради липса на форма.
ОСЪЖДА „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и управление: гр. Бургас, ул. „Перущица“ №
22-партер, представляван от управителя П. А. П. ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.М.,
гражданин на Руската федерация, род. на ***г. в гр. П., СССР, със съдебен
адрес:*** - адв. Д.Я. на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо вр. с чл. 34 от ЗЗД сумата от 1628 евро -главница, представляваща недължимо платена
на ответника без основание сума въз основа на сключения помежду им нищожен договор
за обслужване и управление от 06.03.2013г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 17.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.А.М.,
гражданин на Руската федерация, род. на ***г. в гр. П., СССР, със съдебен
адрес:*** - адв. Д.Я. ДА ЗАПЛАТИ на „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и управление: гр. Бургас, ул. „Перущица“ № 22-партер, представляван от управителя П. А. П., на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД съразмерно с притежаваните от нея ид.ч. от
общите части на сградата, находяща се в
комплекс „Мохито клуб“ в гр. Царево, в който се намира собствения й недвижим
имот – апартамент, сумата от 109.63 евро /в левова равностойност от 214.42 лв/- главница, представляващи
извършени от дружеството разходи за охрана, работни заплати и осигуровки на
работници на дружеството във връзка с охрана и поддръжка на комплекс „Мохито
клуб“, направени за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г.,и сумата от 28.08 евро /с левова равностойност от 54.92
лв./ -главница, представляващи извършени от
дружеството разходи за материали и консумативи във връзка с почистването,
поддръжката и профилактиката на общите части на сградата и комплекса, в т.ч.
басейн, асансъор и зелени площи в комплекс „Мохито клуб“, в който се намира
притежавания от ищцата обект, направени за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ в останалите им части предявените
насрещни искове съответно над уважената
част от 109.63 евро до претендираната сумат от 1103.47 евро- главница и над
уважената част от 28.08 евро до претендиранара от 524.53 евро, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЦАМ ПРОПЪРТИС МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и управление: гр. Бургас, ул. „Перущица“ №
22-партер, представляван от управителя П. А. П. ДА ЗАПЛАТИ на Л.А.М.,
гражданин на Руската федерация, род. на ***г. в гр. П., СССР, със съдебен
адрес:*** - адв. Д.Я. направените по делото разноски в размер на сумата от 1292.43 лв., изчислена съобразно изцяло
уважените първоначални искове и съразмерно с отхвърлената и прекратена част от
насрещните искове.
ОСЪЖДА Л.А.М., гражданин на Руската федерация, род. на ***г. в гр. П.,
СССР, със съдебен адрес:*** - адв. Д.Я.
ДА ЗАПЛАТИ на „ЦАМ ПРОПЪРТИС
МЕНИДЖМЪНТ “ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и управление: гр. Бургас, ул.
„Перущица“ № 22-партер, представляван от управителя П. А. П. направените
по делото разноски в размер на сумата от 11.67лв.,
изчислени съразмерно с уважената част от насрещните искове.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА