№ 737
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 793/30.06.2022 г., постановено по т.д.№ 363/2022 г. по описа на
СГС, TO, VI-1 състав е допълнен на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН списъка на приети вземания
на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ с вземането на „Кристъл Асет
мениджмънт“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, район Лозенец, бул. „Черни
връх“ № 43, за сумата в размер на 12 600 лева /дванадесет хиляди и шестстотин лева/,
представляващо съдебни разноски, присъдени по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, за които е
издаден изпълнителен лист и е с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН
/доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./.
Решението е обжалвано от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД
/н./, които молят то да бъде отменено и молбата на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД да
бъде оставена без уважение. Считат, че нормата на чл. 71, ал. 1 ЗБН дава възможност на
синдика на банка в производство по несъстоятелност да допълва списъка на приетите
вземания, като на включване подлежат вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2
или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН. Този списък се допълвал от синдика и с вземанията - предмет на
решение по чл. 20, ал. 4, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане
към банката. С посочената норма законодателят изчерпателно уредил хипотезите, при които
може да бъде допълван списъка на приетите вземания, а именно: с вземания установени с
решение по чл. 65, ал. 2 ЗБН - предявен установителен иск в едногодишния срок от
решението за откриването на производство по несъстоятелност на банката; чл. 68, ал. 3 ЗБН
- производство по разглеждане на възражения срещу решението на синдика, с което е
изключено или включено вземане от списъка на приетите вземания, след подадено
възражение; чл. 20, ал. 4 ЗБН - решение по възобновените на основание чл. 20, ал. 3 ЗБН
съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу
1
банката. Изброяването на вземанията, които подлежат на включване в списъка на
кредиторите било numerus clausus, а кръгът на вида вземания е ограничен единствено до
вземания, които са съществували преди откриването на производството по несъстоятелност,
но не са били предявени в двумесечния срок по чл. 63 ЗБН, или вземания, които са били
включени в списъка на приетите вземания, но са изключени от него по решение на синдика
след възражение на едно от лицата по чл. 66, ал. 1 ЗБН, или вземания, които са предмет на
съдебни или арбитражни производства, които са били образувани срещу банката. Сред тези
вземания не били включени вземания, които са възникнали след откриването на
производството по несъстоятелност, които са следствие от осъждане на банката по
образувано от синдика съдебно производство, искът по което е бил отхвърлен с влязъл в
сила съдебен акт. С чл. 4, ал. 1 ЗБН, било прието, че на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността подлежат вземанията на всички кредитори на банката по търговски и
нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при
условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. Вземането на „Кристъл
Асет Мениджмънт“ ЕООД е възникнало не преди, а след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н.), поради което първата хипотеза е
неприложима в случай. Вземането не попадало и във втората хипотеза - разноски по
несъстоятелността, които били изрично изброени в закона, и по-конкретно в нормата на чл.
54 ЗБН: 1. възнаграждението на синдика; 2. трудовите възнаграждения, осигурителните
вноски и другите суми, дължими по трудовите правоотношения със служителите на банката
в несъстоятелност; 3. разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и
разпределяне на масата на несъстоятелността; 4. възнагражденията на наетите от синдика
експерти и консултанти във връзка с упражняването на правомощията му;. Процесното
вземане на „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД не представлявало такова вземане.
Неоснователно било становището, че изброяването в чл. 4, ал. 1 ЗБН не било изчерпателно,
тъй като в нормата на чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН се включвали и други вземания, които са
възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
тъй като на основание чл. 63, ал. 3 ЗБН публичните вземания, установени е влезли в сила
актове се приемали служебно от синдика. Следователно е налице основание и за
включването, служебно от синдика, и на възникнали след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност публични задължения на държавата и на общините.
Не по този начин, обаче, бил уреден въпросът с вземанията на останалите кредитори на
банката, извън държавата и общините. Единствените такива вземания, които се приемат
служебно от синдика съгласно чл.63, ал.3 ЗБН били вземанията на вложителите в банката,
вземанията на работници и служители, произтичащи от трудово правоотношение с банката,
възникнало до една година преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Останалите вземания, включително вземания за разноски, подлежали на
предявяване по реда на чл. 63, ал. 1 ЗБН, респ. на чл. 65, ал. 1 ЗБН. В тези случаи
предявяването на вземането, респ. на иск, било обвързано с преклузивни срокове, които
започват да текат от датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, след изтичането на които няма как да бъде валидно предявено, респ.
прието или неприето вземане. В този смисъл в рамките на настоящото производство не е
налице отказ на синдика да приеме вземането, колкото уведомяване ответника, че не е
налице уреден в закона ред за това. За разлика от Търговския закон, в чиито чл. 688, ал. 3 е
уредена процедура за предявяване на вземания, които са възникнали след датата на
откриване на производството по несъстоятелност, в Закона за банковата несъстоятелност
подобен механизъм липсва. Това означава, че лица, чиито вземания са възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност няма как да ги
предявят и съответно няма как такива вземания да бъдат удовлетворени. Липсата на такава
уредба от друга страна означава, че синдикът на банка в несъстоятелност не може
законосъобразно да приема такива вземания, нито има правно основание, на което да
изготви, респ. да обяви в ТРРЮЛНЦ, такъв допълнителен списък на приетите вземания.
Законодателят предвидил едно единствено изключение, при което една определена
2
категория вземания - вземанията на лица, които са извършили прихващане, за да погасят
свое вземане към банката, когато съответното прихващане е било обявено за относително
недействително по предявен иск по чл. 59 ЗБН с влязло в сила решение, подлежат на
включване в списъка на приетите вземания. Според чл. 64, ал. 2 ЗБН „Вземанията на лицата,
които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в
сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1. За тези вземания
се прилага чл. 100“. Това представлявало единственото изключение от принципа на
предявяване и приемане на вземанията извън предвиденото в чл. 63 ЗБН и чл. 65 ЗБН.
Такова изключение вямало в случай, когато едно лице, като „Кристъл Асет Мениджмънт“
ЕООД, има вземане за разноски при отхвърлен иск, който е бил предявен от синдика на
„КТБ“ АД (н.).
Неоснователен бил аргумента на съда в обжалваното решение за включване
на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД в изготвен от синдика списък на приетите вземания,
тъй като посоченият от първоинстанционния съд списък е такъв по чл. 64, ал. 2 ЗБН, което
означавало, че вземанетопроизтича от обявено за относително недействително прихващане,
чрез което „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е погасило свое задължение към банката.
Списъкът, посочен в решението бил озаглавен Списък по чл. 64, ал. 2 от Закона за банковата
несъстоятелност (ДВ, бр. 83 от 22.10.2019 г.) на вземания, приети от синдика на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, по които не са направени
възражения пред съда.
Въззиваемият „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД оспорва въззивната жалба и
моли да бъде оставена без уважение и обалваното решение да бъде потвърдено. Счита, че
отговорността за разноски е последица от разрешаването на материално-правния спор,
поради което и присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на
главното вземане и подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Твърди,
че с чл.4 от ЗБН не били уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че
масата на несъстоятелността е предназначена да удовлетвори вземания, възникнали до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банка.
Възможността да бъдат удовлетворени вземания, свързани с развитието на производството –
разноски по несъстоятелността и текущите публично-правни вземания на държавата и
общините, които могат да бъдат и спорни по размер, по аргумент на по-силното основание
означавало, че безспорните вземания по размер за разноски, присъдени в съдебни
производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Изтъква, че в случаите, в които страните
по делата не заплащат предварително държавна такса и разноски или не дължат такива
/освободени са от заплащане/, се уреждат изрично в закона. При липса на такава разпоредба
в материята на отменителните и преферентните искове за попълване на масата на
несъстоятелността, бло недопустимо този павен резултат да се постига чрез забрана за
ответниците по тези искове да предявяват присъдените им разноски в производството по
несъстоятелност. Синдиците на банката били включили подобни вземания на „В&ВГД
Оранжерии Петрич“ ООД. Тъй като производството по делото, по което е издаден
изпълнителния лист за разноски в полза на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД е
образувано на 30.08.2016 г. и приключило на 11.01.2019 г. е било невъзможно предявяване
на вземането, както и предявяване на установителен иск.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по възражение на „Кристъл
Асет мениджмънт“ ЕООД срещу отказ на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД
/в несъстоятелност/ да приемат и включат в Списъка на вземанията, възникнали след
откриване на производството по несъстоятелност вземането му за съдебни разноски, за
които е издаден изпълнителен лист по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав. Вземането
3
на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД било за сумата 12 600 лева, представляващо
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за което бил издаден
изпълнителен лист по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав. Делото, по което в негова
полза са присъдени разноски, било образувано по искова молба, подадена от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./ на 30.08.2016 г. или повече от година след
откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Съдебното производство
приключило на 11.01.2019 г., поради което мотивите на отказа на синдиците, че правните
възможности за предявяване на вземането са преклудирани били абсурдни. Вземането за
присъдените разноски по т.д. № 6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав следвало да бъде прието
от синдика, тъй като ангажирането на правната защита било необходимо за „Кристъл Асет
мениджмънт“ ЕООД с оглед спецификата на производствата за попълване на масата на
несъстоятелността. Процесните съдебни разноски по своята същност представляват
разноски по несъстоятелността и следвало да бъдат включени в Списъка на приетите
вземания с ред на удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН, тъй като в този ред се включват
задълженията на неплатежоспособната банка, които са възникнали след откриване на
производството по несъстоятелност, каквото именно е вземането на „Кристъл Асет
мениджмънт“ ЕООД или евентуално процесното вземане следва да бъде включено в
Списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, в който ред
се включват „всички останали вземания, които не отговарят на условията по т. 11-15.
„Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД е поискало съдът да включи в Списъка на приетите
вземания с ред на удовлетворяване чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН или евентуално чл. 94, ал. 1, т. 8
ЗБН вземането му в размер на 12 600 лева, представляващо съдебни разноски за платено
адвокатско възнаграждение, което длъжникът „КТБ“ АД е осъден да плати във връзка с
връщането на исковата молба и прекратяване на т.д. № 6679/2016 г. на СГС, VI-11 състав, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Синдиците на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ са
поддържали недопустимост на производството, тъй като разпоредбата на чл.68 от ЗБН,
посочена като основание за разглеждането му, уреждала разглеждането от съда по
несъстоятелността на възражение, подадено по реда на чл.66, ал.6 от ЗБН, който реферирал
към чл.66, ал.ал. 4,5 и 1, в които били уредени възражения, подадени от кредиторите срещу
обявен от синдика списък на приети вземания, респ. неприети вземания, предявени по реда
на ЗБН, каквото настоящото не било. Ставало въпрос за вземания, предявени в 2-месечен
срок от обявяване на банката в несъстоятелност, а не за вземания, възникнали след този
срок. Твърденията на синдиците са, че ЗБН не урежда механизъм за предявяване на
вземания като процесното. Възражението е оспорено.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за
2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, е обявена неплатежоспособността на
„Корпоративна търговска банка“ АД- в несъстоятелност; определена е началната дата на
неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство по несъстоятелност и е
обявена в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД.
С Решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по
описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав, е отменено Решение № 664 от
22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с
която за начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014г ., като е
определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
Представен е изпълнителен лист от 25.01.2019 г., издаден по т.д. № 6679/2016
г. на СГС, по който „КТБ“ АД /н/ е осъдено да заплати на „Кристъл Асет мениджмънт“
ЕООД сумата 12 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Представена е молба вх.№ 3108/02.12.2020 г., с която „Кристъл Асет
мениджмънт“ ЕООД е предявило пред синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД
/н./ вземането за сумата 12 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
4
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за което е издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г.,
издаден по т.д. № 6679/2016 г.
С писмо от 09.12.2020 г. на упражняващите правомощията на синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./, „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД е уведомено,
че поради изтичане на преклузивните с рокове по чл.63, ал.1 от ЗБН и чл.65, ал.1 от ЗБН, не
е налице правен способ за удовл
С определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е отменено определение № 180/30.03.2021 г.
по ч.т.д. № 276/2021 г. на САС, ТО, както и потвърденото с него определение №
260414/19.01.2021 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС и делото е върнато за разглеждане по
реда на чл. 68 ЗБН на подаденото от кредитора „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД
възражение с вх. № 303776/17.12.2020 г. срещу отказа на лицата, упражняващи
правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ да допълнят списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН.
Първоинстанционното производство е образувано във връзка с дадените
задължителни указания от ВКС за разглеждане на направеното възражение от кредитора
„Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД срещу отказа на синдиците, обективиран в писмо с изх.
№ 2835/09.12.2020 г. на „КТБ“ АД /н/ да включат предявеното от дружеството вземане в
списъка на приетите вземания по реда на чл. 68 ЗБН.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Вземането на „Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД е установено с влязло в сила
решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, в производство, в което участие е взел синдикът и не може да се оспорва,
както изрично е предвидено в чл. 70 ЗБН. Не се спори и в жалбата също се потвърждава, че
процесното вземане представлява вземане, възникнало след откриването на производството
по несъстоятелност, което е следствие от осъждане на банката по образувано от синдика
съдебно производство, искът по което е бил отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт
Присъденото вземане представлява вземане за разноски, по отношение на
което има формирана практика в определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г.
на ВКС, I Т.О Върховният касационен съд е определил реда за неговото разглеждане от
синдика и съда по несъстоятелността като е посочил, че : „ вземанията за разноски,
присъдени на ответници в производствата по искове за попълване на масата на
несъстоятелността, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН. Същите
не представляват разноски по несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно
изброените в разпоредбата на чл.54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на
развитието на откритото производство по несъстоятелност. Посочените вземания за съдебни
разноски подлежат на включване в списъка с приети вземания наред с тези по чл.71, ал.1 от
ЗБН. В случай, че лицата, упражняващи правомощията на синдик на банката, откажат да
допълнят списъка, защитата на кредитора с вземане на съдебни разноски е чрез възражение
срещу отказа на синдика, което подлежи на разглеждане по реда на чл.68 от ЗБН – в отделно
производство и в открито заседание с участието на синдика, кредитора с оспорено вземане и
направилия възражение кредитор. В това производство предмет на установяване не е
съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в списъка на
приетите вземания с определена поредност. Това е редът за защита и на всички кредитори с
вземания, установени с решение по чл.65, ал.2, чл.68, ал.3 и чл.20, ал.4 от ЗБН, в случай на
отказ на синдика да допълни списъка, соколкото съдът по несъстоятелността нява
правомощията да указва на синдика да коригира списъка извън производството по чл.68 от
ЗБН. Именно поради неоспоримостта на вземанията, за тях не се прилага редът по чл.66 от
ЗБН, предвиждащ възможност за подаване на възражения срещу списъка, представяне на
доказателства и постановяване на окончателно решение от синдика. Не е необходимо и
вземането да се включва в списък на неприетите вземания, за да бъде подадено възражение
5
срещу него, доколкото становището на синдика, че списъкът на приетите вземания не
следва да се допълни, се приравнява по последици на включване на вземането в списъка на
неприетите вземания.“
Върховният касационен съд категорично приема, че е налице правна
възможност за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД,
възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, респективно след
изтичане на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са
изрично посочени в закона. Както е прието и в определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д.
№ 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О. : „Страните в производствата по исковете за попълване на
масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да бъдат поставени
в по-неблагоприятно положение от страните в останалите производства, обусловени от
образуваното производство по банкова несъстоятелност. Забрана за включване в списъка на
приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на
масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН.
Разпоредбата установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за
банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда
на този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е предвидено и
изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху
необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно
удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл.
94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и
други вземания, възникнали след датата на решението възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи
публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други.
Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се
включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ.
Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото
правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за
банката. Възможността да бъдат удовлетволявани вземания, свързани с развитието на
производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на
държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-
силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните
производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които
страните по делата не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в
делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в
закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в
производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по
отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността,
недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по
посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството
по несъстоятелност“. Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава синдикът да
допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или
по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН,
ако с решението се признава претендираното от кредитора вземана към банката.
Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор,
поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на
главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по
реда на ЗБН.
Напълно обоснован е извода на първоинстанционния съд, че при съобразяване
6
на определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, I Т.О и на основание
чл. 71, ал. 1 ЗБН списъкът с приети вземания следва да се допълни с процесното вземане на
„Кристъл Асет мениджмънт“ ЕООД за съдебни разноски, чието съществуване е установено
с влязло в сила решение, за което е издаден изпълнителен лист от 25.01.2019 г. по т.д. №
6679/2016 г. на СГС и в размер на 12 600 лева, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8
ЗБН.
С оглед изхода на спора „КТБ“ АД /н/ следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на иска, която възлиза в размер на
270 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 793/30.06.2022 г., постановено по т.д.№
363/2022 г. по описа на СГС, TO, VI-1 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Корпоративна търговска банка“ АД
/в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата, бул.
„Витоша“ № 2, сума в размер на 270 лева, представляваща дължима по делото държавна
такса за разглеждане на предявения иск, от чието заплащане ищецът е предварително
освободен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7