Р Е
Ш Е Н
И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова
в.гр.д.№780 по описа на ВОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от „Титан Тоопс“ЕООД, длъжник
в изпълнителния процес чрез адв. Кр.
М. -ВАК, срещу действие на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716, с район на действие
– района на ВОС, по изп.д. №20187160401227:
определяне на такси и разноски за длъжника, обективирани
в постановление за такси и разноски от 10.01.2019г. В жалбата се твърди, че тъй
като изпълнителното производство е образувано по молба на Община Варна, с която
е представен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК от
10.05.2018г., като молбата е подписана от юрисконсулт, който не е упълномощен
за подаване на молби за образуване на изпълнителни дела, поради което всички
действия по изпълнителното дело, като извършени без надлежно сезиране са
недопустими. Неправомерно ЧСИ е възложил таксите за тяхното извършване в тежест
на длъжника. Излага още, че изпълнителното дело е образувано преди влизане в
сила на изпълнителния титул, поради което и неправомерно в тежест на длъжника
са възложени таксите по т.1, т.4, т.5, т.26 и т.31 ТТРЗЧСИ. Освен това въпреки,
че дължимите по изпълнението такси не са били внесени авансово от взискателя ЧСИ е извършил процесуални действия по делото,
като не е взел предвид и направеното от взискателя
искане за прекратяване на делото от 19.02.2019г. Жалбоподателят счита, че не
дължи заплащане на разноските в производството, тъй като е изпълнил доброволно
задължението си преди датата на получаване на ПДИ, като твърди и ,че ЧСИ не е
изготвил сметка за разноските, която да отговаря на критериите на чл.79 ЗЧСИ.
ЧСИ не е посочил и конкретизирал за какво се дължат такси в размер на 24лв., по
т.4 от ТТРЗЧСИ и такса от 3,60лв. по т.3. Не е ясно върху каква сума е
изчислена пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, поради което счита, че
същата е неправилно определена и е прекомерна по размер.
Въззиваемата страна
не е изразила становище по жалбата.
ЧСИ е
представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Изп. д.
№20187160401227 е образувано на 15.05.2018г. по молба на Община Варна,
представлявана от юрисконсулт М.Щерева въз основа на акт за установяване на
задължения по декларация, Акт по чл.107 ДОПК № МД-АУ-4340/10.05.2018г. за
заплащане на суми: 26229,92лв., представляваща главница данък върху недвижими
имоти; 597,46лв.- законна лихва за периода 11.05.2018г. – 31.07.2018г.;
7 172,36лв.-неолихвяеми вземания.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано, в случай, че длъжникът не погаси задължението си
доброволно в срока за доброволно изпълнение да се извърши опис и оценка на
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ №1726 и са
представени акта за установяване на данъчни задължения и пълномощно, с което
юрисконсулт Щерева е упълномощена от кмета на Община Варна, да представлява
Общината и кмета на Община Варна пред съдилищата по всички дела и извършва
всички процесуални действия, включително действия на разпореждане с предмета на
делата и действия по чл.34, ал.3 ГПК.
Видно от преписката по изпълнителното
дело, ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника и с постановление от
15.05.2018г. са приети авансови такси и разноски по делото в размер на 48лв./
24лв. за образуване на дело и 24лв. за изготвяне и връчване на покани. ПДИ с изх № от 31.07.2018г. е изпратена на посочения в ТР адрес
на дружеството – длъжник, като същата е върната на 09.10.2018г. като
непотърсена от получателя, с отбелязвания от куриер на 06.08.2018г. и
16.08.2018г. ПДИ е връчена на длъжника на 15.11.2018г. на адрес гр.Варна,
ул.“Козлодуй“ №7.
С молба от
16.11.2018г. длъжникът е представил по
изпълнителното дело доказателства за платена на 28.08.2018г. сума в размер на
26 300лв. на взискателя и е поискал след
съгласуване с Община Варна, да бъде уведомен за остатъка от задължението по
делото.
Взискателят е уведомил ЧСИ, че остатъкът от задължението
на длъжника към 03.12.2018г. е в размер на 7 896,47лв.
На 07.12.2018г. е представена
информационна справка от взискателя, от която е видно,
че длъжникът е изплатил цялото задължение по данъчния акт.
ЧСИ е изготвил постановление
за разноски на 10.01.2019г., за което длъжникът е надлежно уведомен.
С молба от
19.02.2019г. взискателят е уведомил ЧСИ, че
изпълнителното дело следва да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.2 и след
събиране на всички такси и разноски.
От данните по делото се
установява, че длъжникът е погасил задълженията си през м. 11.2018г., след
образуване на изпълнителното дело.
При така установеното, за да се произнесе
съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима: Подадена е в срок,
от лице легитимирано да обжалва изпълнителните действия, с качеството на
длъжник в производство, срещу акт на ЧСИ, с който той се е произнесъл
по разноските.
Разгледана по същество тя е
неоснователна:
Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че образуваното изпълнително производство и
предприетите от ЧСИ действия са недопустими, поради липса на представителна
власт на лицето, подало молбата за образуване на делото. Видно от представеното
с молбата пълномощно юрисконсулт Щерева, същата е разполагала с представителна
власт, съгласно чл.32 ГПК да представлява Община Варна пред съдилищата и органи
на държавна власт, включително да подава молби, жалби и да се разпорежда с
предмета на делата, по които страна е Община Варна. Налице е годно изпълнително
основание, като представения акт легитимира Община Варна като публичен взискател. Предявения изпълнителен титул обвързва ЧСИ със
задължението да предприеме действия по неговото изпълнение, като образува
изпълнително производство и предприеме действия по принудително изпълнение. В
случая е ирелевантно обстоятелството, че актът е
влязъл в законна сила на 30.05.2018г., т. е. след датата на образуване на
делото, тъй като актът е бил надлежно връчен на длъжника на 15.05.2018г. и в
предвидения срок за доброволно изпълнение, дори да се приеме, че същият е
започнал да тече от 30.05.2018г., същият не е предприел действия за доброволно
погасяване на задължението. Частично плащане на задължението е извършено едва
на 27.08.2018г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след
образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото ЧСИ е
изпратил ПДИ и извършил действия по проучване на имуществото на длъжника, който
действия не представляват същински
действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато:делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
Следователно ако с плащане преди започване на изпълнителното производство е
изпълнено задължението, за принудителното изпълнение на което е образувано
изпълнителното производство./ чл.433, ал.1, т.1 ГПК/, разноските по
изпълнението и за представителство на взискателя са
за сметка на взискателя. В настоящия случай, видно от
данните по изпълнителното дело, длъжникът не е заплатил задължението си преди
издаване на изпълнителния титул и образуване на изпълнителното производство.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни оплакванията за
незаконосъобразност на постановлението в частите, с които е разпоредено,
че жалбоподателят дължи тези разноски, тъй като не са представени
доказателства, от които да се установява, че длъжникът добросъвестно и
доброволно е погасил установеното с влязъл в сила данъчен акт задължение или е
предприел действия за неговото изпълнение в срока за доброволно изпълнение и
преди образуването на производството по изпълнителното дело, поради което и
същият дължи разноските по образуване на делото, проучване на имуществото и
изпращане на съобщения. В случая, взискателят Община Варна е освободен от задължение за
авансово внасяне на такси по изпълнителното производство, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.81 ЗЧСИ, дължимите авансови такси по изпълнение на вземания
за издръжка, на работник по ТПО и публични държавни и общински вземания не се внасят от взискателя,
а се събират от длъжника.По изложените съображения, жалбата в тази част е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Неоснователни
са и възраженията за допуснати процесуални нарушения и неясноти при определяне
на размера на таксите и разноските по делото при изготвяне на постановлението
за такси и разноски. Видно от
представеното по делото постановление от 10.01.2019г., ЧСИ е посочил конкретно
по основание и размер дължимите такси за образуване на делото, за изпращане на
уведомления, изискване на информация, изготвяне и връчване на покани. Посочен е
материалния интерес върху който е определена и таксата по т.26 от Тарифата. По
делото са приложени изготвените уведомления, съобщения и разписки за връчване.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на жалба, подадена от
„Титан Тоопс“ЕООД,
длъжник в изпълнителния процес
чрез адв. Кр.М. -ВАК, срещу
действие на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№ 716, с район на действие – района на
ВОС, по изп.д. №20187160401227: определяне на такси и
разноски за длъжника, обективирани в постановление за
такси и разноски по изпълнителното дело от 10.01.2019г..
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: