ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
гр. гр. София , 02.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Емилия В. Петкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра и чл. 270 НПК.
С протоколно определение от 17.05.2021г., постановено в с.з. от същата
дата по НОХД №3541/2020г., Специализираният наказателен съд – 12-ти
състав, в производство по чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без уважение
искането на защитника на подсъдимите Г.И. А. и Н. И. А. (адв. М. Т.), за
изменение на мерките им за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-
леки. Съдът е счел, че продължават да са налице изискуемите в НПК
предпоставки за изпълнението спрямо всеки от подсъдимите Г. А. и Н. А. на
най-тежката мярка за неотклонение.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. М.Т. –
упълномощен защитник на двамата подсъдими, в която се изтъкват
съображения за разколебано обосновано предположение за авторство на
подзащитните й в осъществяване на престъплението по чл. 321 ал.6 от НК (за
което им е повдигнато обвинение); за наличието на доказателства за
„маловажност“ на случая на престъплението по чл. 354а от НК, в каквото
всеки от тях е обвинен, предвид малкото количество, респ. – ниската стойност
на държаните високорискови наркотични вещества; за прекомерна
продължителност на задържането под стража на двамата подсъдими. В
жалбата се иска отмяна на определението на СНС от 17.05.2021г. и изменение
в по-лека на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо всеки
от подсъдимите Г. А. и Н.А..
В изпълнение на процедурата по чл. 342 ал.2 от НПК, преписи от
частната жалба и от допълнението към нея, са били изпратени на
1
Специализираната прокуратура, от която не e постъпило писмено възражение.
АСНС намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество -
за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу всеки от подсъдимите Г. И. А. и Н. И. А., с обвинителен акт на
СП, внесен в СНС на 21.12.2020г., са повдигнати по три обвинения за тежки
умишлени престъпления – такива по чл. 321 ал.6 от НК, по чл. 129 ал.2 вр. с
ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 354а ал. 3 т.1 от НК. Инкриминираният
период по обвинението за престъпление по чл. 321 ал.6 от НК е фиксиран в
акта на прокурора – от м. януари 2019г. до 23.04.2020г.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по делото „a la
prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят обосновано
предположение за авторство на подсъдимите-жалбоподатели в
престъпленията, за които са им повдигнати обвинения (без да се дерогира
презумпцията за невинност). Не се приема за основателно защитното
възражение в частната жалба, че първоинстанционният съд трябвало
подробно да изложи и анализира върху какви доказателства почива
обоснованото предположение за авторство на Г. А. и Н. А. в престъпленията
за които е ангажирана наказателната им отговорност. Такъв подход на
първостепенния съд (както, впрочем, и на въззивния), би довел до
недопустимо вземане на предварително отношение по доказателствата (преди
постановяване на съдебните актове по същество) и, несъмнено, би
представлявано основание за отвод.
Въззивният състав намира, че реалната опасност от извършване на
престъпление, що се отнася до подсъдимите-жалбоподатели, макар да е с
намалял интензитет (предвид срока на задържане под стража), не е отпаднала.
Същата е изводима, на първо място, от броя, спецификата и характера на
инкриминираната чрез обвинението тяхна вероятна престъпна деятелност.
Обвиненията за всеки от частните жалбоподатели са за по 3 (три) умишлени
престъпления от общ характер, всички те - тежки по см. на чл. 93 т.7 от НК.
Следва да се подчертае, че престъплението по чл. 129 ал.1 вр. с ал.1 вр.
с чл. 20 ал.2 от НК, за каквото също са повдигнати обвинения спрямо Г. А. и
Н. А., се отличава с изключителна жестокост, проявена спрямо пострадалото
лице, което, в съвкупност с броя на обвиненията (касае се за множество
престъпления), както и с продължителния инкриминирания период по
обвинението за престъпление по чл. 321 ал.6 от НК (повече от една година),
водят до извод за повишена степен на обществена опасност на евентуалните
извършители, независимо от липсата на предишни осъждания на всеки от тях.
Т.е., въпреки „чистото“ съдебно минало на подсъдимите-жалбоподатели,
въззивният съд намира, че реалната опасност от извършване на престъпление
е налице и е изводима от броя, характера и спецификите на инкриминираните
деяния по повдигнатите им обвинения, периода на осъществяването им и
2
степента на тяхната обществена опасност, която несъмнено е висока в
конкретно разглеждания казус. Деянията по повдигнатите обвинения носят
такива негативни характеристики, които сочат за напълно реален риск от
извършване на престъпление, особено като се има предвид вероятната
употреба на физическо насилие, характеризиращо се с висока степен на
агресия, проявена над жертвата от престъплението по чл. 129 вр. с чл. 20 ал.2
от НК. Това поведение, свързано не само с броя на инкриминираните деяния
по обвиненията спрямо всеки от двамата подсъдими, но и с начина на
предполагаемото им реализиране, не може да не бъде взето предвид от съда в
контекста на опасностите по чл. 63 ал.1 от НПК, както според националната,
така и според европейската съдебна практика (в този смисъл е Решение от
22.10.2009г. на ЕСПЧ по делото „С. Д. срещу България“ и Решение
№425/27.09.2001г. по н.д. №363/2001г. на ВКС, 1-во н.о.).
По делото предстоят разпити на свидетели, които са от важно значение
за изясняване на факти, включени в предмета на доказване, поради което и
въззивният съд (както това е преценил и първоинстанционният), намира за
реална и опасността от опити на подсъдимите-жалбоподатели за оказване на
влияние над неразпитаните до момента свидетели да променят своите
показания, дадени на ДП.
Срокът на задържането под стража на всеки от подсъдимите Г. И. А. и
Н. И. А. към настоящия момент действително надхвърля 1 (една) година (той
е 1 (една) година, 1 (един) месец и 12 (дванадесет) дни). Същевременно, 8-
месечният срок на задържане, регламентиран в нормата на чл. 63 ал.4 от НК,
не е бил надхвърлен към датата на внасянето на обвинителния акт в съда
(21.12.2020г.). По-важно е, обаче, да се отбележи, че срокът на задържането и
към настоящия процесуален момент се преценява и от въззивния състав за
разумен, предвид фактическата и правна сложност на делото – с трима
обвиняеми, с необходимост от разпити на множество свидетели и няколко на
брой експертни изследвания. Наказателното производство и в двете фази
(досъдебната и съдебната – до момента), е водено ритмично и с необходимата
интензивност, като националните правораздавателни органи не могат да
бъдат упрекнати в забавяне на същото.
Не се сочат в частната жалба обстоятелства от семейно, здравно или
друго естество, които, сами по себе си, да налагат преценка на съда относно
смекчаване степента на процесуална принуда на въззивните частни
жалбоподатели, поради което и въззивният състав (както е процедирал и
първоинстанционният), няма да обсъжда такива.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС, 10-ти състав от
17.05.2021г., по НОХД №3541/2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4