Р Е Ш Е Н И Е
№
1760/19.10.2023 г.
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурора Росен Каменов, разгледа докладваното от
съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1657, по
описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Ю.Б.Т., чрез адв. А., срещу Решение № 725/27.04.2023,
постановено по АНД № 487/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение
поради противоречие със закона, нарушение на процесуалните правила и явно
несправедливо наложено наказание. Счита се, че диспропорционално са уредени
случаите на служебно прекратяване на регистрацията на автомобили в различни
хипотези. Следва да има уведомяване на собственика за служебната дерегистрация
на МПС. Като аргумент се посочва и разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
където не фигурира неизпълнение на задължението за регистрация в 2-месечен срок
от придобиване, както и ТР № 3/22.12.2015г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС.
Твърди се за несъответствие между АУАН и НП относно описание на нарушението,
нарушение на правото на защита. Според касатора липсват доказателства и
доказаност на нарушението. Възразява се за непълното, неправилност и
нелогичност на мотивите на съдебното решение, липса на указания към страните в
процеса. Счита се, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и
несправедливост на наказанието. Иска се отмяната на решението, отмяна на НП и
присъждане на разноски.
Ответникът не ангажира
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита
решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна.
С оспореното решение
Районен съд Пловдив е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление
№ 22-6207-000522 от 21.11.2022 г. на Началник Група при РУ Труд при ОДМВР Пловдив,
с което за извършено на 26.10.2022 г. нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на Ю. Б.Т. е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 6 месеца".
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че лицето виновно е нарушил
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал собствен автомобил, чиято регистрация
е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в
двумесечен срок от придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил
задължението си да го регистрира. Съдът посочва, че при знание, че е закупен
автомобил, не е изпълнено задължението за пререгистрация, като законосъобразно
е квалифицирано нарушението и е наложена предвидената глоба в минимален размер
и лишаване от право на правоуправление за 6 месеца. Не е прието възражението за
нарушение на принципа non bis in idem, съществени нарушение в АНП, правото на защита. За
съда не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция
намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е
постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред, като съдът е достигнал до правилни правни изводи.
Административнонаказателната
отговорност е ангажира при доказано административно нарушение. Съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 175, ал. 3,
пр. 1-во от ЗДвП санкция, според която водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
В случая в НП е посочено,
че на 26.10.2022 г. в 15.42 ч., по път ІІ-64 км, 46+300 наказаното лице е
управлявало собствено МПС, без то да е регистрирано по надлежния ред, тъй като
е служебно дерегистрирано, считано от 22.08.2022 г. Това описание отговаря на
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съдържа в себе си всички
съставомерни елементи на деянието, поради което по никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице.
По делото е безспорно
установено, че на посочената в АУАН и НП дата и място, Т. е управлявал лек
автомобил марка, негова собственост, който автомобил към момента на проверката
е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От
обективна страна е налице съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За
да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което да може надлежно да
се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е необходимо
водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от
него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. В случая
регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата се извършва служебно с отбелязване в
автоматизираната информационна система, като се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Т.
е. прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза, за разлика от
тази по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП настъпва автоматично ex lege по силата на
закона, след изтичане на законоустановения двумесечен срок за регистриране на МПС
от новия му собственик и уведомяване на последния за дерегистрацията на
автомобила не се предвижда от действащата нормативната уредба. Собственикът на
автомобила е длъжен да знае, че следва да регистрира закупеното от него моторно
превозно средство в двумесечен срок от придобиването, като в противен случай
същото се дерегистрира служебно. Установява се от приобщените по делото писмени
доказателства, че е регистриран договор за покупко-продажба от 24.06.2022г.
Двумесечният срок за регистриране на автомобила е изтекъл на 24.08.2022 г.,
дерегистрацията е отбелязана служебно на 26.08.2022 г. а управлението на
автомобила е осъществено след тази дата – на 26.10.2022г. Налице е надлежно
доказване на виновно поведение от страна на собственика/водач за вмененото му
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същият, като адресат на правна норма, е
действал съзнателно, доколкото е управлявал собствено моторно превозно
средство, което не е регистрирал в 2-месечен срок от придобиването му. Липсва
основание, за изключване на отговорността в случая за жалбоподателя, като
собственик на управляваното превозно средство, със служебно прекратена именно
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрация, поради нейно незнание. По
всички други възражения РС Пловдив е отговорил подробно, мотивирано и
настоящата касационна инстанция се солидализира с изводите и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид на гореизложеното
съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 725/27.04.2023, постановено по АНД № 487/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.