Р Е Ш Е Н И Е
№
24.07.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 934 по описа за 2019 - та година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018г. на **НА И.А.П.Л. на „Ф.”
ООД *** ***е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на
основание чл.288 ал.1 вр.чл.219 ал.1 вр. чл.220 ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина.
Санкционираното лице, недоволно от така издаденото наказателно
постановление (НП), е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН чрез наказващия орган. Счита, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила: АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.1 ЗАНН, защото като свидетели са вписани лица, които не са присъствали при
установяване на нарушението – като в тази връзка се позовава на задължителните
указания, дадени с т.10 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС;
АУАН е съставен в нарушение на чл.42 т.7 ЗАНН, както и на чл.42 т.10 ЗАНН;
неконкретизирано посочва, че е допуснато и нарушение при връчване на АУАН;
изтъква, че издаденото НП, на свой ред, не е изпратено по адреса на
дружеството, посочен в ТР, нито е връчено на някое от лицата, представляващи
дружеството. При условията на евентуалност счита, че се касае за „маловажен
случай“ и че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че жалбоподателят е
наказан в нарушение на чл.10 ЗАНН, съобразно която разпоредба, допустителите
следва да бъдат наказвани само в изрично предвидените случаи; в тази връзка
счита, че нарушението на чл.220 ал.1 ЗЛПХМ не попада в случаите, когато
отговорност се следва за допустителство. На тази основа, пледира за отмяна на
обжалваното Наказателено постановление.
За ответната страна – И.А.П.Л. се явява съответно упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата и счита, че в хода на административнонаказателното
производство надлежно са спазени процесуалните правила и е издадено
законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали -
поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) от 09.07.2018г. от страна
на В.С.Л. – гл.експерт от ИАЛ, в присъствието на свидетелите С.М.М. и М.Г.С..
Съставен е при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като след надлежна покана
/л.21-22 от делото/, съответен представляващ „Ф.“ ООД, не се е явил. Съставен е
за това, че при извършена съвместна проверка от ОД на МВР – гр. Плевен, ТД на
НАП – гр. Плевен и ИАЛ на 16.05.2018 г. в аптека на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***е
изяснено, че същата аптека е стопанисвана от страна на „Ф.“ ООД – търговец на
дребно с лекарствени продукти. При контролна покупка, извършена на същата дата
/16.05.2018 г./, ***ЕГН: **********– служител в аптеката е отпуснала (продала)
на експерт на ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско
предписание“ - Buscolysin coated tablets 10mg x 20, с партиен ***, годен до
04.2020 г. – 1 опаковка; за продажбата (отпускането) е издаден фискален бон ***/16.05.2018
г. Изяснено е, че ***е неправоспособно лице (лице без фармацевтично
образование); за нея е представен трудов договор ***/30.01.2017 г., сключен с „Ф.“
ООД, от който е видно, че същата е назначена на длъжност „**“, както и диплома
за завършено средно образование. В тази връзка е направен извод, че търговецът
на дребно с лекарствени продукти „Ф.“ ООД е допуснал дейностите по отпускане на
лекарствени продукти в аптеката на посочения адрес да се извършват от
неправоспособно лице (лице без фармацевтично образование) – нарушение на чл.220
ал.1 вр.чл.219 и чл.288 ал.1 ЗЛПХМ. След съставяне на АУАН, същият е изпратен
за връчване, чрез ***, като е връчен на 02.08.2018г., на управителя ***. Не са
постъпили възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на „Ф.” ООД *** ***е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева, на основание чл.288 ал.1 вр.чл.219 вр. чл.220 ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина /специално основанието е посочено
като такова по чл.220 ал.1 вр.чл.219 и чл.288 ал.1 ЗЛПХМ/
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.35 - 36 от
делото/.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, касаещи
процесуалната изрядност на административнонаказателното производство и
по-конкретно:
-
че АУАН е съставен в нарушение на
чл.40 ал.1 ЗАНН, защото като свидетели са вписани лица, които не са присъствали
при установяване на нарушението, като в тази връзка се позовава на
задължителните указания, дадени с т.10 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г.,
Пленум на ВС. Действително, чл.40 ал.1 ЗАНН предвижда, че „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението.“, като липсват данни свидетелките С.М.М. и
М.Г.С. да са присъствали при извършване или установяване на нарушението,
напротив – самите те подчертават в показанията си, че са единствено свидетели по
съставяне на АУАН – както, впрочем е и отбелязано в самия него. От друга
страна, съобразно чл.40 ал.3 ЗАНН, „При
липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.“. Както е видно от представените по делото писмени материали, АУАН
е съставен на 09.07.2018г. в гр.СОФИЯ, ИАЛ, за което жалбоподателят е нарочно
поканен; в този смисъл, осигуряване на присъствието на лицата, свидетели на
извършване и установяване на нарушението в гр.ПЛЕВЕН /каквито са тези, посочени
в КП от 16.05.2018г., всичките с отбелязано пребиваване в гр.ПЛЕВЕН – л.24 – 28
от делото/ следва да се приеме, че не е било възможно. Дори обаче този извод да
не бъде споделен, а да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на
чл.40 ал.1 ЗАНН, то същото със сигурност не може да се определи като
съществено, тъй като по никакъв начин не препятства нарушителя в упражняването
на процесуалните му права в започващото административнонаказателно
производство. Позоваването, в тази връзка, на задължителното указание в т.10 от
Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС, не е коректно, тъй като
същото указание гласи „При наличие на
очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те
да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина.“, т.е. същото указание е изцяло посветено на създаване
необходимите условия за разкриване на обективната истина. В настоящия случай,
да се приеме, че нейното разкриване, по някакъв начин се явява препятствано –
при съобразяване на представените по делото писмени материали и дадените
свидетелски показания, би било напълно необосновано;
-
че АУАН е съставен в нарушение на
чл.42 т.7 ЗАНН – внимателното запознаване със съдържанието на АУАН разкрива, че
и за свидетелките С.М. и М.С. са посочени съответен адрес и ЕГН, което е
напълно достатъчно, щото да могат да бъдат индивидуализирани, т.е. –
претендираното нарушение не е налице;
-
че АУАН е съставен в нарушение на
чл.42 т.10 ЗАНН. Внимателното запознаване със съдържанието на АУАН разкрива, че
в обстоятелствената му част са отбелязани редица документи, които са съставени
в хода на проверката – касов бон, копие от трудов договор, диплома за завършено
образование на **и др. Липсата на изричен опис, формално е в нарушение на чл.42
т.10 ЗАНН, но същото не може да се определи като съществено, доколкото в АУАН е
налице позоваване на относими за разкриване на обективната истина документи, а
същевременно – правото на защита на дружеството не се явява засегнато по
никакъв начин;
-
че е допуснато нарушение при
връчване на АУАН – внимателното запознаване със съдържанието на АУАН разкрива,
че същият, както беше споменато, е връчен на Управител на дружеството, поради
което, това възражение също се явява неоснователно;
-
че издаденото НП не е изпратено
по адреса на дружеството, посочен в Търговския Регистър, нито е връчено на
някое от лицата, представляващи дружеството: тези обстоятелства следват
издаването на НП, поради което и не може да се приеме, че касаят неговата
законосъобразност; заслужава обаче да бъде отбелязано, че е факт, че издаденото
НП е връчено, както и че понастоящем се явява обжалвано – т.е., неговият
адресат по никакъв начин не е бил препятстван в упражняването на процесуалните
си права.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната
инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че
издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите В.С.Л., С.М.М. и М.Г.С., както и писмени доказателства /л. 23 – 34,
л.52 - 53 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни
показанията на свидетелите Л., М. и С.. Същите са относително подробни, взаимно
се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и
в НП фактическа обстановка. Показанията на тримата свидетели не будят каквото и
да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена
тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от приетите по делото Констативен
протокол за извършена проверка от 16.05.18г., фискален бон ***/16.05.2018 г.,
заверени преписи от Трудов договор ***/30.11.2017г. и Диплома за полувсише
образование Серия ***., издадена от ***– ПЛЕВЕН се установява по убедителен
начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която
Съдът приема за доказана и няма да преповтаря. Единствената бележка към същата
фактическа обстановка, се налага от това, че в действителност, лицето Л.Д.Й е
със завършено полувисше образование по специалност „медицинска сестра – общ
профил“, т.е. не се касае за средно образование, както се посочва в АУАН и НП.
Същевременно, това отбелязване се налага по съображения за фактическа
прецизност, тъй като чл.220 ал.1 ЗЛПХМ въвежда изискването за образование като
магистър фармацевт, т.е. така или иначе, явява се доказано по несъмнен начин,
че при извършената на 16.05.2018г. проверка, включително – извършена контролна
покупка на лекарствен продукт, дейността по неговото отпускане /продажба/ е
извършена от лицето Л.Д.Б, която не е имала образователната степен
„магистър-фармацевт“.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.220 ал.1 ЗЛПХМ, „Дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от
магистър-фармацевт.“, а на свой ред чл.219 ал.1 гласи „Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности:
съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации,
отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в
Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични
храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както
и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.“. При
съобразяване на приетите по-горе факти и обстоятелства е видно, че на
16.05.2018г. в аптека на адрес гр.
ПЛЕВЕН, ***, стопанисвана от „Ф.“ ООД, да извършва дейност по отпускане на
лекарствени продукти е допуснато лицето Л.Д.Б, работеща съобразно трудов
договор като „**“ – която обаче не е имала образователната степен
„магистър-фармацевт“.
На свой ред, съобразно чл.288 ал.1 ЗЛПХМ, „Търговец на дребно с лекарствени продукти, който е допуснал дейностите,
посочени в чл. 219, да се извършват от неправоспособно лице, се наказва с
имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение се отнема
издаденото разрешение за търговия на дребно.“. Следователно,
актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали
извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е
наложил съответно наказание на основание чл.288 ал.1 ЗЛПХМ. Видно е, че същата
административнонаказателна разпоредба регламентира именно състав на
допустителство при нарушаването на разпоредбите на чл.219 и 220 ал.1 ЗЛПХМ,
макар разпоредбата на чл.220 ал.1 ЗЛПХМ да не е изрично спомената, но нейното
съдържание смислово се извежда от цитираната вече редакция на чл.288 ал.1 ЗЛПХМ,
още повече, че разпоредбите на чл.219 и 220 ал.1 ЗЛПХМ се намират във връзка
помежду си. Ето защо, недоумение буди виждането, че в процесния случай се явява
нарушена разпоредбата на чл.10 ЗАНН, тъй като чл.288 ал.1 ЗЛПХМ регламентира
именно състав на допустителство в административното нарушение. Поради това,
основанието за налагане на имуществена санкция в случая следва да бъде по чл.288
ал.1 вр.чл.219 ал.1 вр. чл.220 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина, т.е. посоченото в Наказателното постановление - чл.220 ал.1 вр.чл.219 и чл.288 ал.1 ЗЛПХМ - до
известна степен се явява непрецизно, без обаче това да се отразява на
законосъобразността и правилността на санкционния акт. По отношение на размера
на имуществената санкция следва да бъде изтъкнато, че същият е в законовия
минимум - поради което и не следва
повече да бъде обсъждан. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй
като административнонаказателната отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци е безвиновна и по съображения за по – ниска обществена опасност на
деянието, тази отговорност не може да бъде изключена – в този смисъл е и трайната
практика на касационната инстанция; отделен е въпроса, че в конкретния случай,
обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както
законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № РД-И-115/05.09.2018г. на **НА И.А.П.Л. с което на „Ф.” ООД *** ***е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.288
ал.1 вр.чл.219 ал.1 вр. чл.220 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: