Р Е Ш Е Н И Е
Номер260047/16.9.2020г. Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На
шестнадесети юли Две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар:
Галя И-.а
Прокурор:
Диана Недкова-Кипрова
като
разгледа докладваното от съдия Яна
Панева
ВНОХД № 131 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №
256 по НОХД № 609/2018год. по описа на Районен съд-Варна, VI-ти състав, постановена на 11.11.2019
г., с която подсъдимият Т.Н.В. е
бил признат за виновен, за това, че в
периода от 10.11.2015 г. до 07.05.2016 г. в град Варна, в условията на
продължавано престъпление и в условията на повторност, в немаловажни случаи,
чрез използване на технически средства - крик и гаечен ключ - и чрез използване
на моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с peг. № В 3950
РР и моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с peг. № В 1304
ВВ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 7514,34 лева, като откраднатите
вещи не са били под постоянен надзор, както следва:
-
за времето от 10.11.2015 г. до 12.11.2015 г., в град Варна, чрез горепосочените
технически средства и чрез лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с peг. № В 3950 РР
отнел чужди движими вещи - 4 броя алуминиеви джанти 16 цола със седем лъча, 20
броя болтове и 4 броя зимни гуми „Ласа" размер 205/55Л/R16 от лек
автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ" с peг. № СН 7520 АМ, всичко на обща стойност
1650,72 лева - от владението на Х. Н. Х., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
- за времето от 01.04.2016 г. до
02.04.2016 г., в град Варна, чрез горепосочените технически средства и чрез лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 200" с peг. № В 3950 РР отнел чужди движими вещи -
4 броя алуминиеви джанти марка „Хонда" 17 цола, 20 броя болтове и 4 броя
зимни гуми „Континентал" размер 225/45/ R17 от лек автомобил „Хонда
Сивик" с peг. № В 7183 НК, всичко на обща стойност 1672,40 лева - от владението
на М.В.А., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
-
за
времето от 09.04.2016 г. до 10.04.2016 г., в град Варна, чрез горепосочените
технически средства и чрез лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200" с peг. № В
3950 РР отнел чужди движими вещи - 4 броя алуминиеви джанти 16 цола марка
„Мерцедес" и 4 броя автомобилни гуми марка „Мишелин", модел
„Кросклима", размер 225/55/ R16, от лек
автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ" с peг. № У 2606 АС, всичко на обща стойност
1564,94 лева - от владението на С. И-. М., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
-
за
времето от 17.04.2016 г. до 19.04.2016 г., в град Варна, чрез горепосочените
технически средства и чрез лек автомобил „Мерцедес Ц 220" с peг. № В 1304
ВВ, отнел чужди движими вещи - 4 броя алуминиеви джанти марка „Опел" с пет
лъча, 17 цола , 4 броя летни гуми „Мишелин" размер 225/45/17 от лек
автомобил „Опел Астра" с peг. № В 0429 ВХ, всичко на обща стойност 1544,68
лева - от владението на Д. В. К., без негово съгласие е намерение
противозаконно да ги присвои.
-
на
07.05.2016 г., в гр. Варна, чрез горепосочените технически средства и чрез лек
автомобил „Мерцедес Ц 220" с peг. № В 1304 ВВ, отнели чужди движими вещи -
4 броя алуминиеви джанти марка „Avantaг.de" 17 цола, 4броя гуми с
неустановена марка и модел, размер 215/45/R17 от лек автомобил „Ауди A3" с
peг. № ТХ 8428 АК, всичко на обща стойност 1081,60 лева - от владението на Н. Б.
Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.- престъпление
по чл.195 ал.1 т.2
и т.4, пр.1 и пр.2 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като на
основание чл. 54 от НК първоинстанционният съд му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На
основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК първоинстанционният съд наложил на
подс. В. най-тежкото от така наложеното му наказание и наказанията наложени му
с присъди постановени по НОХД № 1947/2018 год. по описа на РС - Варна и по НОХД
№ 5551/2018 год. по описа на РС- Варна, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим.
На
основание чл.25 ал.2 от НК съдът
приспаднал изтърпяната до момента от подсъдимия В. част от наказанието лишаване
от свобода по присъдите включени в групата.
На
основание чл.304 от НПК първата инстанция
е оправдала подс. В. по повдигнатото
му обвинение да е извършил престъпленията след 07.05.2016г. и да е отнел вещи
собственост на лицата С. Ф., С. К., И.Е. и Б. Н. , както и да е направил опит
да отнеме вещи собственост на Д. В. Д., съответно на стойност над 7514.34 лева.
С присъдата е бил
отхвърлен предявения от гр. ищец И.К.Е.
срещу подсъдимия Т.Н.В. граждански иск за сума в размер на 665.45 лева, но
подс. Вълчанова е бил осъден да заплати на гражданския ищец М.В.А. сума в размер на 1548.76 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат
от престъплението кражба, ведно със законната лихва от датата на увреждането
02.04.2016год. до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил подс. В. да
заплати съдебно-деловодните разноски, както и Държавна такса върху уважените
граждански искове.
Срещу така постановената присъда е подаден протест от
прокурор при Районна прокуратура – Варна, с който се иска, първоинстанционният
съдебен акт да бъде отменен в частта, с която подс. В. бил признат за невиновен
за пет от деянията, а в останалата си част съдебният акт да бъде изменен в
частта на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ , като същото бъде
увеличено за срок от три години, които да бъдат изтърпени при първоначален
строг режим. В допълнението към протеста прокурорът е изложил своите доводи.
По делото е постъпила въззивна жалба и от адв. И.В.-защитник
на подс. В., с която иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционният
съдебен акт, а подсъдимият да бъде оправдан по всички обвинения. В допълнението
към въззивната жалба защитникът е изложил подробни доводи затова.
По съществото на делото в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, прокурорът не поддържа протеста в частта относно искането
за отмяна на оправдателната част , като счита, че първоинстанционният съдебен
акт е правилен и законосъобразен и същият не страда от пороци. По отношение на
наказанието счита, че същото е справедливо, и съответства на обществената
опасност на деянието и дееца. Оспорва въззивната жалба, като изразява
становище, че авторството на деянията е доказано по безспорен и категоричен
начин.
В съдебно заседание, защитникът на подс. В.- адв. В.
моли съда да постанови решение, с което да се отмени първоинстанционната присъда,
като постановена при съществени процесуални нарушения и делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда. Поддържа подробно изложените
съображенията за наличието за такива съществени процесуални нарушения в
допълнението към въззивната жалба. Накратко в съдебно заседание отново прави
анализ на част от доказателствата.
В съдебно заседание, защитникът на подс. В.- адв. П.Д.
поддържа казаното от колегата му в съдебно заседание, като акцентира върху
преценката, която трябва да направи въззивната инстанция относно допуснати ли
са на първоинстанционното производство съществени процесуални правила.
В правото си на лична защита подс. В. заявява, че
поддържа всичко казано от защитниците му. Не е
извършвал кражби и моли да бъде оправдан.
В последната си
дума подс.В. моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира следното:
Протестът на Районна прокуратура – Варна и въззивната
жалба на адв. В.-защитник на подс. В. са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледани по същество са неоснователни,
по следните съображения:
Въззивната инстанция предвид
изявлението на прокурора от Окръжна прокуратура-Варна, че не поддържа протеста
относно оправдателната част на присъдата намира, че в тази част присъдата на ВРС е влязла в законна сила и не следва да
е обект на правен анализ на доказателствата.
От
фактическа страна,
първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за
установено по безспорен начин следното:
1.Към месец ноември 2015год. св. Х. Х. бил студент в
гр.Варна. Същият притежавал л.а. „Мерцедес“ с ДК№ СН7520АМ, който към този
период бил оборудван с 4 бр. зимни гуми „Ласа“ – размер 205/55Л/R16 поставени на оригинални алуминиеви
джанти – „Мерцедес“.
На 10.11.2015год. св. Х. паркирал посочения по-горе
автомобил в близост до мястото където живеел тогава, а именно на
ул.“Студентска“ в гр.Варна в близост до бл.11.
В периода от 10.11.2015год. до рано сутринта на
12.11.2015год. подс. В. управлявайки лек автомобил „Мерцедес ЦЛК200“ с ДК№
В3950РР се движел по ул. Студентска в гр.Варна. Същият забелязал автомобилът
паркиран от св. Х. и решил да вземе от същия гумите и да ги продаде. В
изпълнение на взетото решение посредством крик, който носел в автомобила си,
подс. В. повдигнал всяка една гума на автомобила на св.Х., след което с гаечен
ключ, който също носел в своя автомобил, отвил болтовете на джантите
(алуминиеви), които били 16 цола със седем лъча, и ги отделил ги заедно с
гумите - четирите зимни гуми марка „Ласа" с размер 205/55Л/R16. След отделянето на гумите ведно с
джантите подсъдимият поставял на тяхно място каменни блокчета, които намерил
наблизо. После пренесъл четирите гуми заедно с джантите и болтове с които били монтирани гумите – общо 20бр. в
своя автомобил и заедно с него се отдалечил от мястото.
Сутринта на 12.11.2015год. около 08:00ч. когато св.Х.
отишъл при автомобила си установил липсата на гумите, джантите и болтовете и се
тъжил в полицията.
Междувременно подс. В. обявил за продажба в интернет
сайт „OLX" отнетите от автомобила на св. Х. гуми, джанти и болтове, като в
обявата предоставил снимка, посочил цена
– 220лв., , а за връзка посочил
телефонния си номер. През месец февруари 2016г. св. Х. Б. Б. попаднал на
обявата пусната от подсъдимия и му позвънил с намерение да установи дали
предлаганите гуми с джанти ще станат на неговия автомобил. В разговора разбрал
че може да ползва вещите за своя автомобил, но тъй като предложената цена била
висока при този разговор до сделка не се стигнало. След няколко дни подсъдимият
му изпратил съобщение в което посочил по-ниска цена – 180лв. за всичко (четири
гуми, четири джанти и 20болта) и св. Б. се съгласил да купи. Тъй като св. Б.
живеел в с. Чифлика до гр.Троян двамата се договорили подсъдимият да изпрати
вещите на св.Б. чрез куриерска фирма „Еконт“ с наложен платеж. Така и станало.
Подс. В. изпратил гумите, джантите и болтовете чрез куриерска служба
„Еконт" на св.Б. в град Троян, където той, след като ги заплатил чрез
наложен платеж, ги взел и монтирал на собствения си автомобил.
На 17.05.2016г., с протокол за доброволно предаване,
св.Б. предал гумите, джантите и болтовете, които бил закупил от подсъдимия, в
РУП-Троян. На 27.11.2017г. вещите били върнати на св.Х. с разписка.
2.Св. М.В.А. притежавала л.а. „Хонда Сивик“ с ДК№
В7183НК – цвят сив металик. На 01.04.2016год. автомобилът на св.А. ***, на
паркинга в двора на Окръжна болница – МБАЛ „Св.Анна – Варна“. Същият бил
оборудван с четири зимни гуми марка „Континетал“ с размери 225/45/R17, поставени на алуминиеви джанти 17
цола марка „Хонда“ прикрепени с по четири болта.
В тъмната част на периода 01.04-02.04.2016год. подс. В.
се намирал с автомобила си – л.а. „Мерцедес ЦЛК 200" с ДК№ В3950РР в двора
на МБАЛ „Света Анна" Варна. Същият забелязал там паркирания автомобил на
св. А. - л.а. „Хонда Сивик" с ДК№
В7183НК и решил да демонтира гумите заден ос джантите, след което да се разпореди
с тях. В изпълнение на взетото решение, чрез крик, който носел в автомобила си,
подсъдимият повдигал всяка една гума на автомобила на св.А., след което с
гаечен ключ, който също носел в своя автомобил, отвил болтовете на четирите
джанти и отделил джантите заедно с гумите като на тяхно място поставил бетонни
плочки. След това пренесъл гумите заедно с джантите и болтовете (общо 20бр.
болта) в своя автомобил и напуснал с него района на Окръжна болница.
На следващия ден 03.04.2016год. подс. В. отишъл в
заложна къща „Монопол“ находяща се в гр.Варна, ул. „Кап. Райчо Н.“ № 45 и заложил гумите и джантите отнети от
автомобила на св. А. за сумата от 150лв. За сделката бил оформен заложен билет
№ 9144 в който подсъдимият се подписал срещу „Декларатор“. На 05.04.2016год.
подсъдимият си откупил заложените вещи срещу сумата от 158лв.
Междувременно около 17:00ч. на 02.04.2016год. св. А.
установила липсата на вещите и се тъжила в полицията.
3.Св. С. М. притежавал л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с ДК№
У2606АС. На 09.04.2016год. около 17:00ч. св. М. паркирал автомобила си на
паркинга пред бл.58 в кв.“Чайка“ на гр.Варна, където живеел към оня момент.
В нощта на
09/10.04.2016год. подс. В. и брат му св. В.В. обикаляли с автомобила на подс. В.
– л.а. „Мерцедес ЦЛК“ 200 с ДК№ В3950РР района на кв.“Чайка“ в гр.Варна. Подс. В.
видял на паркинга до бл. 58 автомобила на св. Ст. М. и решил да му вземе гумите
и да ги даде на св. г. Л., негова бивша съпруга.
В изпълнение на взетото решение, чрез крик, който
носел в автомобила си, подсъдимият повдигал всяка една гума на автомобила на
св.М., след което с гаечен ключ, който също носел в своя автомобил, отвил
болтовете на четирите алуминиеви джанти, които били 16 цола марка
„Мерцедес", отделил ги заедно с четирите гуми, които били марка
„Мишелин", модел „Кросклима", размер 225/55/R16 и на тяхно място
поставил тротоарни плочки. После пренесъл четирите гуми с джантите в своя
автомобил и заедно с него напуснал мястото.
В последствие подс. В. подарил откраднатите от св.М.
гуми и джанти на бившата си съпруга - св. г. Л., с която бил в граждански брак
до 04.02.2016г. Гумите с джантите подсъдимият предал на св. Л. на адреса на
който по-рано живели заедно, а именно гр.Варна, ул."Г. Живков" № 39А.
На 17.05.2016г., с протокол за доброволно предаване,
св.Л. предала във Второ РУП гумите и джантите, които подсъдимият и бил подарил
като на същата дата вещите били върнати с разписка на св.М..
4.Св. Д. К. притежавал л.а. „Опел Астра“ с ДК№
В0429ВХ. На 17.04.2016год. около 17:00ч. св. К. паркирал автомобила си в
кв.“Чайка“ на гр.Варна, близо до бл.10.
В периода след 17:00ч. на 17.04.2016год. до
19.04.2019год. подс. В. управлявайки автомобила на брат си – л.а. „Мерцедес
Ц220“ с ДК№ В1304ВВ минал през кв.“Чайка“ на гр.Варна и забелязал автомобила на
св.К.. Решил да му вземе гумите ведно с джантите. В изпълнение на намисленото с
чрез крик, който носел в автомобила, който управлявал, подс. В. повдигнал всяка
една гума на автомобила на св.К., след което с гаечен ключ, който също носел
със себе си, отвил болтовете на четирите алуминиеви джанти, които били марка
„Опел" с пет лъча, 17 цола, отделил ги заедно с четирите летни гуми на
автомобила на св.К., които били марка „Мишелин" размер 225/45/17 и на
тяхно място поставил тротоарни плочки. После пренесъл гумите с джантите в
автомобила който управлявал и заедно с него и вещите напуснал територията на
кв.“Чайка“.
На 19.04.2016г. подс. В. посетил заложна къща
„Монопол", находяща се на ул."Капитан Райчо Н." № 45 и заложил
там гумите с джантите, които откраднал от автомобила на св.К. за сумата от
150лв. Изготвен бил заложен билет №9412, в който подсъдимият се подписал срещу
Декларатор" и като ръкописно изписал името си.
5.Около 23:30ч. на 06.05.2016год. св. Н. Х. пристигнал
в гр.Варна с автомобила на брат си - св.Н. Х. – л.а. „Ауди А3“ с ДК№ ТХ 8482АК.
Същият взел приятелката си от дума й, находящ се в гр.Варна, ул. „Студентска“
№12 и отишли на заведение. Около 01:00ч. на 07.05.2016год. двамата се прибрали
в дома на приятелката му като св. Н. Х. паркирал автомобила на брат си на
паркинга пред блока.
Същата нощ подс. Т.В., управлявайки автомобилът на
брат си – л.а. „Мерцедес Ц 220" с ДК№ В1304ВВ се придвижвал в района на
ул.“Студентска“. Същият забелязал паркираният от св. Н. Х. лек автомобил „Ауди
A3" с ДК№ ТХ8428АК и решил да демонтира джантите и гумите на автомобила,
след което да се разпореди с тях. В изпълнение на това свое решение, чрез крик,
който носел в автомобила, който управлявал, подс. В. повдигнал всяка една гума
на автомобила на св.Н. Х., след което с гаечен ключ, който също носел със себе
си, отвил болтовете на четирите алуминиеви джанти, които били марка
„Avantarde" 17 цола, отделил ги заедно с четири гуми на автомобила на св.Х.,
които били неустановена марка и модел, размер 215/45/R17 и ги пренесъл в
автомобила на брат си. На мястото на гумите подсъдимият поставил каменни
блокчета, които открил наблизо. След това подс. В., управлявайки автомобила на
брат си, напуснал района на ул."Студентска" №12 в град Варна.
На 07.05.2016г. подс. В. посетил заложна къща Монопол",
находяща се на ул."Капитан Райчо Н." № 45, като заложил джантите и
гумите, които е откраднал от автомобила на св.Н. Х., за сумата от 150лева. За
сделката бил изготвен заложен билет №9736, в който подс. В. се подписал срещу
„Декларатор" и ръкописно изписал името си.
На 17.05.2016г. св.В. – служител в заложна къща
„Монопол“ предал във Второ РУ с протокол за доброволно предаване джантите и
гумите, които подс. В. бил заложил в заложна къща „Монопол" на
07.05.2016год. като на 10.06.2016г. срещу разписка вещите били върнати на св.Н.
Х..
С протокол за доброволно предаване от 17.05.2017год. Н.
Красимиров В. предал в хода на разследването общо 12бр. заложни билети, както
1бр. разписка (т.5 л. 103-115 от д.п.) .
От заключението на назначената в хода на съдебното
следствие тройна съдебно оценителна експертиза се установява, че общата
стойност на вещите отнети от автомобила на св. Х. Х. възлиза на 1650.72лв.
Общата стойност на вещите отнети от автомобила на св. А. възлиза на 1672.40лв.
Общата стойност на вещите отнети от автомобила на св. М. възлиза на 1564.94лв.
Общата стойност на вещите отнети от автомобила на св. Д. К. възлиза на
1544.68лв. Общата стойност на вещите
отнети от автомобила на св. Х. възлиза на 1081.60лв. Заключението било
приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
Видно от заключението на назначената в хода на д.п.
съдебно графологична експертиза изготвена от в.л. С. С. ръкописния текст и
подписите в оригинали на 1бр. оригинал на заложен билет № 9736/07.05.2016год.
издаден от заложна къща „Монопол“ ЕООД; 1бр. оригинал на заложен билет №
8741/11.03.2016год. издаден от заложна къща „Монопол“ ЕООД; оригинал на заложен
билет № 9144/03.04.2016год., както и 1бр. оригинал на заложен билет 9144 с
положен подпис само за заложна къща /текста и подписа на гърба/, оригинал на
заложен билет № 9463/22.04.2016год. , както и оригинал на 1бр. заложен билет
9463 с подпис само за заложна къща (текста и подписа на гърба), 1бр. оригинал
на заложен билет №9412/19.04.2016год. издаден от заложна къща „Монопол“ ЕООД,
както и оригинал на заложен билет № 9412 с поставен мастилен отпечатък печат на
заложна къща „Монопол“ (текста и подписа на гърба), 1бр. оригинал на заложен
билет № 9324/13.04.2016год. издаден от заложна къща „Монопол“ ЕООД, 1бр.
оригинал на заложен билет № 9288/11.04.2016год. както и 1бр. разписка по билет
№ 9288/11.04.2016год. и 1 бр. оригинал
на касов ордер товарителница № 12030801 са положени от подсъдимия Т.Н.В..
Заключението било приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е установил гореизложената фактическа обстановка въз
основа на обясненията на подс. В. давани в хода на досъдебното производство в
протокол за разпит на обвиняем от 27.12.2016год. (л.24 т.1 от д.п.) и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал.2 от НПК, показанията на
св. В.В. давани в хода на досъдебното в протокол за разпит на свидетел от
26.01.2017год. (л.43, т.1 от д.п.) приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281 от НПК, както и тези от д.п. давани в протокол за разпит на
свидетел от 23.06.2016год. – л.119, т.2 от д.п.) приобщени по реда на чл. 281
от НПК, показанията на свидетелите И.Е. (в това число и тези от д.п. приобщени по реда на чл. 281
от НПК), М.А., Х. Б. (в това число и показанията му от д.п. приобщени по реда
на чл.281 от НПК), г. Л. (в това число и показанията от д.п. приобщени по реда
на чл. 281 от НПК), И. К., Г. Н., Т. В. в това число и тези давани в хода на
д.п. и приобщени по реда на чл.281 от НПК), Д. М. (в това число и тези от д.п.
приобщени по реда на чл.281 от НПК), р. Л., в това число и тези от д.п. и
приобщени по реда на чл.281 от НПК, Е. Б., П. Д., Б. Х. И., Н. Х. в това число
и тези от д.п. приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК, Н. Х., Д. К. (в това число и показанията от д.п. приобщени по реда на чл.
281 от НПК), Д. В. Д. (в това число и показанията от д.п. приобщени по реда на
чл. 281 от НПК), Н. В., С. К. (в това число и показанията му от д.п. приобщени
по реда на чл. 281 от НПК, С. М. (в това число и показанията му от д.п.
приобщени по реда на чл. 281 от НПК), Х. Х. в това число и показанията му от
д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК, С. Ф. в това число и показанията му
от д.п. приобщени по реда на чл. 281 от НПК, показанията на св. Б. Т. Н. давани
в хода на д.п. на 13.04.2016год. – т.3 л. 13/14), Й. А. М., показанията на
вещите лица С. С., Д. Й., А. В. и Й. М., заключение по назначени съдебни
експертизи – СГЕ изготвена от в.л. С. С. и тройна съдебно оценителна експертиза
изготвена от вещите лица Д. Й., Й. М. и А. В., както и всички събрани в хода на
наказателното производство писмени доказателства - справка за съдимост,
заложни, билети, разписки, протоколи за доброволно предаване на вещи,
товарителници, справки за актуални трудови договори, заповеди за задържане по
ЗМВР и др. като така посочените доказателства са непротиворечиви,взаимнодопълващи
се и не водят на различни правни изводи.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите, като е
направил подробен анализ на показанията на всеки един от тях, който се споделя
изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтаря.
Що се отнася до възраженията на защитата относно
показанията на свид. В., то правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал в
една част, а в друга част не, като изключително подробно е изложил защо е така
в своите мотиви. Не случайно свид. В. е останал в наказателното производство с
процесуално качество свидетел, тъй като по отношение на неговата деятелност и
съпричастност към обвиненията на брат му-подс. В. не са били събрани доказателства.
А отделно и подс. В. категорично е заявил, че свид. В. не е имал представа, че
той ще извършва кражби на автомобилни гуми.
По отношение
възраженията на защитата относно показанията на свид. В.,
първоинстанционният съд е изложил мотиви, защо същите следва да бъдат
кредитирани, които се споделят изцяло от настоящата въззивна инстанция.
Правилно е било прието, че действията му не са попадали в обхвата на забраната
по чл. 118 от НПК, тъй като не е бил лице по разследването. В тази смисъл е
налице богата съдебна практика, която е била цитирана от първата инстанция и не
следва да бъде посочвана отново от въззивната.
Що се отнася до обясненията на подс. В. давани в хода
на досъдебното и съдебно производство по отношение на всяко едно от деянията,
за което е бил привлечен като обвиняем, въззивната инстанция намира, че
преценката на първоинстанционният съд е правилна и законосъобразна и подкрепена
с логични изводи, относно авторството на деянията на подс. В. и не следва да
бъдат повтаряни отново. Изключително мотивирано е изложил своите изводи
първоинстанционният съд относно обясненията на подс.В., като е посочил, които
от тях приема и кои не, като е направил подробен анализ на обясненията му в
хода на досъдебното и съдебно производство и в този смисъл възраженията на
защитата не могат да бъдат споделени от настоящата въззивна инстанция.
По отношение на СОЕ, по делото били назначени единични
такива, а в последствие и тройна СОЕ, като правилно първоинстанционният съд е
кредитирал заключението само на тройната СОЕ, като е изложил своите мотиви
затова.В този смисъл не се споделят възраженията на защитата относно оценката
на инкриминираните вещи, тъй като гумите
не били индивидуализирани, по марка, модел, размер и други. Видно от показанията
на пострадалите свидетели, всеки един от тях е посочил индивидуализиращите
белези на отнетите му вещи, което в последствие е било използвано от вещите
лица при оценката им. Отделно от това
част от инкриминираните вещи са били върнати на собствениците им и това
също е допринесло за компетентното изготвяне на назначената тройна СОЕ.
Настоящата въззивна инстанция намира, че правилно са
били кредитирани и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, с оглед липсата на данни за тяхната недостоверност.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че обвинението е
съставомерно от обективна и субективна страна, като отделните деяния са
доказани по безспорен и категоричен начин, като е установено и авторството им
от страна на подс. В..
В този смисъл въззивната инстанция не споделя
възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, които
да доведат до отмяна на атакуваният съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Относно
възражението изложено в протеста за несправедливост на наложеното на подс.В.
наказание:
Настоящата въззивна инстанция намира за правилна
дейността на първостепенния съд във връзка с индивидуализация на наложеното на
подс. В. наказание. Правилно са оценени и са взети предвид всички установени по
делото индивидуализиращи обстоятелства свързани с обществената опасност на
деянието и личността на подсъдимия. Съдът, след като внимателно е съобразил
както смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, така и наличието на
отегчаващи такива, намира, че правилно
първоинстанционният съд е определил наказанието, като е приложил чл. 54
от НК, но е взел предвид съдействието на подс. В. за разкриване на обективната
истина по делото. В този смисъл и ВОС счита, че наложеното на подсъдимия В.
наказание в определения му размер от две години „Лишаване от свобода“ е
съответно на принципа на чл.35, ал.3 от НК и на целите по чл.36 от НК, поради
което го намира за справедливо.
По отношение приложението на чл. 25 вр. чл.23 от НК
въззивната инстанция намира, присъдата за правилна и законосъобразна и
мотивирана. Правилно е било приспаднато и времето, през което подс. В. е изтърпявал наказание Лишаване от свобода по
присъдите включени в групата.
По отношение на гражданските искове, въззивната
инстанция намира присъдата за правилна и законосъобразна.
Правилно подс. В. е бил осъден и да заплати
съдебно-деловодните разноски, както и ДТ върху уважения граждански иск.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива,
като не констатира основания за отменяне
или изменяне на същата, с оглед на което и на основание чл.338 от НПК, съставът
на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 256 по НОХД № 609/2018год. по
описа на Районен съд-Варна, VI-ти състав,
постановена на 11.11.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.