Решение по дело №1161/2023 на Административен съд - Пазарджик

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по жалба на Н. Д. Н., [ЕГН], от гр. Велинград, [улица], с посочен съдебен адрес гр. Велинград ул. В. Г., № 14, адв. К., срещу Решение № 80 от 03.11.2023г., постановено по а.н. дело № 20235210200204 по описа на Районен съд Велинград за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0367-000339 от 19.06.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР Пазарджик, Районно управление Велинград, с което на Н. Д. Н., [ЕГН], за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.

Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила..

Счита се, че първоинстанционния съд неправилно е възприел показанията на разпитаните по делото като свидетели полицейски служители, доколкото от една страна се твърди, че след извършената проверка, на Н. е било разпоредено да се яви в сградата на Районно управление Велинград, а след това се сочи, че било разпоредено, първо да отиде да даде кръв за медицинско изследване и след това да се яви в сградата на РУ Велинград.

Сочи се още, че Н. бил отведен от полицейските служители във ФСМП, Велинград в рамките на указания му срок, където са му взети проби от кръв и урина, но само за наркотични вещества. Счита се, че неправилно в този смисъл първоинстанционния съд е формирал убеждението си, посочено в обстоятелствената част на решението, че Н. е отказал да даде кръвна проба за алкохол, тъй като никъде в документите изискани и приложени по делото, не е посочен отказ на същия да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта. Твърди се, че Н. останал с твърдото убеждение, че е изпълнил всичко, което му е разпоредено от полицейските служители и дадените за изследване проби са във връзка и с двата констатирани случая, за да докаже своята не виновност в извършването на посоченото административно нарушение. Поддържа се, че жалбоподателя не е отказвал да даде кръвна проба за медицинско изследване във връзка с установеното количество алкохол.

Иска се обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Н. група в ОД на МВР Пазарджик, Районно управление Велинград не взема конкретно становище по касационната жалба

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

 

6. Според съставения от Н. Л. Р., на длъжност ст. полицай в ОДМВР, Пазарджик, група „Опазване на обществения ред“ Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 308552, № 22-1818-000791 от 22.10.2022 г., на същата дата, около 01:15 часа, М. А. А., [ЕГН], като водач на автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №[рег. номер], лична собственост, при подаден сигнал със стоп палка по образец от контролен орган, униформен служител на МВР, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение, а продължава движението си по ул. Р. А., №13 до ул. П. Б., №126.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Акта е връчен на неговия адресат на 22.10.2023 г., като А. саморъчно е вписал възражения, че „….Бързах да се прибера и не забелязах полицаите след десен завой и бях пил две бири…“.

 

7. Административно наказващият орган е възприел изцяло както фактическите констатации, така и правната квалификация на нарушението, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, с процесното наказателно постановление е наложил на М. А. глоба в размер на 200,00лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 месеца.

 

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети от Съда:

- Докладна записка от мл. инспектори Р. и Г. от 24.10.2022 г. в която се сочи, че управлявания от А. автомобил се е движил с висока скорост, поради което са предприети действия по неговото спиране, на които водача е отказал да се подчини. Посочено е, че при проведената беседа, водача е лъхал на алкохол;

- Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с които се определят органите по осъществяване на контрол по ЗДвП, включително от служителите в звената осъществяващи охранителна дейност ;

- Заповед № 8121з-1333 от 10.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи с която е утвърдена Процедура за действия на полицейските служители при проверка на водачи на МПС

В съдебно заседание са разпитани служителят съставил акта за установяване на административно нарушение и И. А. Г., посочен като свидетел на административното нарушение.

В показанията си двамата са пресъздали данни относно извършване на деянието от страна на А. и съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

 

9. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че данните съдържащи се в приобщените по делото доказателства, налагат еднозначен и несъмнен извод за това, че А. е извършил вмененото му административно нарушение, по начина описан в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

С оглед възраженията на жалбоподателя е посочено, че установъчният пункт не се определя от полицейския екип, а същият следва да изпълнява разпорежданията съгласно заповед на началника на районното управление, в която се определят и съответните наряди и задачи на полицейските екипи. Според съда, по делото е установено, че сигналът е подаден със стоп палка, на осветено място, преди кръстовището, а това че е бил използван допълнително фенер, макар и не по указания в инструкцията начин, не е основание водачът да не изпълни ясно и разбираемо подадения му своевременно сигнал за спиране.

Посочено в решението е, че правната квалификация на деянието е правилна. Съдът е намерил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, които да нарушават правото на защита на наказаното лице, доколкото и двата акта са съставени от снабдените с правомощията за това органи и имат предписаното в закона съдържание.

Констатирано е, че при определяне размера на санкцията, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и е наложил на водача двете кумулативно предвидени наказания по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

 

ІV. За правото :

 

10. Според чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Нарушаването на това материалното правило за поведение е възведено в състав на административно нарушение с разпоредбата чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Според правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

11. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят в основните им части от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

12. Относно възраженията обективирани в касационната жалба, следва да се посочи, че прегледа на приобщените по делото доказателства и съдържащите се в тях данни, не сочат на твърдяното от жалбоподателя противоречие. Всички данни, еднозначно и безпротиворечиво описват времето, мястото и механизма на извършеното административно нарушение и начина на неговото установяване от контролните административни органи.

Относно разпита на служителя съставил акта за административно нарушение в качеството на свидетел в съдебното производство е необходимо да се поясни следното :

Съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Несъмнено е, че Р. е участвал в административно наказателното производство в качеството си на контролен орган, съставил акта за установяване на административно нарушение, което изключва възможността, същият да бъде разпитван като свидетел и съответно изявленията му да бъдат ценени като свидетелски показания. Обратното разбиране би означавало, посредством разпита на контролния орган в качеството му на свидетел, едва в хода на съдебното производство да бъдат въвеждани нови данни, които същият този контролен орган не е посочил в съставения от него акт за установяване на административно нарушение. Подобен начин на „допълване“ на акта или неговото саниране, чрез допълнително въвеждане на данни свързани с установяване на административното нарушение, съставянето и връчването на акта, които не съдържат в него е недопустимо.

Разбирането, че органа съставил акта за установяване на административно нарушение, може да бъде разпитан в хода на съдебното производство като свидетел, води до проявлението на лишената не само от правна, но и от чисто формална логика последица, посредством свидетелските показания на органа съставил акта да се извършва проверка за истинност на фактическите констатациите изложени в акта от същият този орган.

В този смисъл, заявеното от съставителя на акта за установяване на административно нарушение, няма по-голяма доказателствена стойност от твърденията, поддържани в съдебния процес от административно наказващия орган, който е всъщност е страна в съдебното, административно наказателно производство. Поради тази причина, изявленията на съставителя на акта Р., в никаква степен не променят приетите за установени от районния съд факти и обстоятелства.

На следващо място трябва да се отбележи, че няма нормативно установена пречка, като свидетели в хода на съдебното производство, да бъдат разпитани посочените в акта свидетели на самото нарушение и/или на съставянето и връчването на акта, независимо, че те са служители в същата администрация, в състава на която са служителят установил нарушението и органа издал наказателното постановление. Въпросните лица, именно за това се сочат като свидетели в акта, защото лично са възприели фактите и обстоятелствата свързани с нарушението и съставянето на акта, но освен свидетелстването за възприетите от тях факти, не са ангажирани в производството като служители на администрацията, които са осъществили правомощията си да установят извършването на административно нарушение и да съставят акт за това или пък да издадат наказателно постановление, с което да осъществят административно наказателната отговорност на нарушителя.

Все в този контекст, трябва да се съобрази и прежде цитираното правило на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, което придава отнапред установена, материална доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение.

В хода на съдебното производство от страна на нарушителя не са посочени и представени доказателства, които да подлагат на съмнение, фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на акта.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 441 от 26.10.2023г., постановено по а.н. дело № 20235220200132 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.