№ 15471
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110159915 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от *****, ЕИК ***** срещу *****, ЕИК
***** осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 1705,23 лв., представляваща остатък
от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които
ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на
МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от 01.11.2023 г. – датата на
предявяване на исковата молба до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 13.07.2023 г. в *****, при което вследствие виновното
поведение на водач на МПС марка и модел „*****” с рег. № ***** при
движение на заден ход реализира ПТП с намиращото се в спряло състояние
МПС марка и модел „*****” с рег. № ***** и му нанася имуществени щети в
размер на 3395,45 лв., за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е
заплатил горепосочената сума като застрахователно обезщетение на
автосервиза, който е отремонтирал повреденото МПС. Поддържа, че до
ответника е изпратена покана за заплащане на сумата с включени 15 лв.
ликвидационни разходи, като последният е заплатил част от претендираната
1
сума в размер на 1705,22 лв.
Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен
срок, с който се оспорва иска по основание и размер. Прави се възражение за
съпричиняване. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключена с ищцовото дружество, е
настъпило пътнотранспортно произшествие на 13.07.2023 г. в *****, при което
вследствие виновното поведение на водач на МПС марка и модел „*****” с
рег. № ***** с валидна застраховка ГО към тази дата, сключена с ответното
дружество, при движение на заден ход реализира ПТП с намиращото се в
спряло състояние МПС марка и модел „*****” с рег. № ***** и му нанася
имуществени щети, за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е
заплатил сумата в размер на 3395,45 лв. като застрахователно обезщетение на
автосервиза, който е отремонтирал повреденото МПС, както и че до ответника
е изпратена покана за заплащане на сумата с включени 15 лв. ликвидационни
разходи, като последният е заплатил част от претендираната сума в размер на
1705,22 лв.
Съдът намира за установено, че на 13.07.2023 г. в ***** водач на МПС
марка и модел „*****” с рег. № ***** при маневра на заден ход удря
2
намиращото се в паркирано състояние МПС марка и модел „*****” с рег. №
***** и му нанася имуществени щети. За да направи този извод, съдът взема
предвид отбелязванията върху съставения двустранен протокол за
произшествието, който макар да не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по
същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно
причините за произшествието, съставен при предвидените в закона
предпоставки /липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети,
които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /ред. до изм. бр. ДВ 19 от 2017 г. /, вр. чл. 125а, ал. 2
ЗДвП/, то отразеното в него съответства на заключението по съдебно –
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от
съда. Механизмът на процесното ПТП се установява и от събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – участници
в процесното ПТП. Съдът кредитира показанията им като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод,
че вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел
МПС марка и модел „*****” с рег. № ***** с валидна застраховка ГО при
ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
3
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно -
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху
автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка,
възлиза на сумата от 3395,45 лева. Относно ликвидационни разноски сумата в
размер на 15 лева съдът намира този размер за обичаен и установен на
основание чл. 162 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че искът за
главница е изцяло основателен.
Не се доказа (при тежест на ответника) водачът на автомобила, предмет
на сключена при ищеца застраховка, към датата на събитието, да е нарушил
ЗДвП, от което съдът да направи извод за съпричиняване на вредоносния
резултат.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има ищецът в размер на 1032,83
лв. за исковото производство, съгласно представените доказателства и списък.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe чл. 411 КЗ *****, ЕИК ***** да заплати на
*****, ЕИК ***** сумата в размер на 1705,23 лв., представляваща остатък от
регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които
4
ответното дружество дължи в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач за настъпването на вредите от
ПТП, настъпило на 13.07.2023 г. в ***** между водач на МПС марка и модел
„*****” с рег. № ***** и водач на МПС марка и модел „*****” с рег. № *****,
ведно със законна лихва от 01.11.2023 г. – датата на предявяване на исковата
молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 1032,83 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5