Решение по дело №585/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118, ал.3 КСО вр. с чл. 145 и сл. АПК

Делото е образувано по жалба на А. Д. И. от *** против Решение № 2153-15-65 от 28.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Разпореждане № РВ-3-15-01504595/22.01.2024г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив с който акт е разпоредено на жалбоподателя да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 15.12.2021г. до 28.01.2023г. в общ размер на сумата от 9 370,72 лева – главница.

Жалбоподателят поддържа, че в процесния период през който е получавал обезщетение от системата на общественото осигуряване е извършвала трудова дейност като земеделски производител. Излага твърдения относно фактически обстоятелства от предмета на адм. дело № 1372/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив и по конкретно, че селскостопанска дейност е била извършвана макар и в намален обем, а това че не е вписана в националния регистър на бизнес операторите и на обектите за производство и дистрибуция на храни не означава, че е изгубила качеството си на осигурено лице, а от там и няма правно основание за възстановяване на сумите предмет на Разпореждане № РВ-3-15-01504595/22.01.2024г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. Поддържа се, че жалбоподателят не е бил недобросъвестен при получаване на паричните обезщетения, чието възстановяване се иска, внасяни са дължимите осигурителни плащания, реализирана е земеделска продукция. Вън от горното установяването на недобросъвестността е в доказателствена тежест на осигурителния орган, а този факт не бил безспорно установен.

Иска се отмяна на обжалваното Решение като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по реда на чл. 38 ЗА.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ чрез юрк. В. в о.с.з. оспорва жалбата, поддържа, че процесната сума която е начислена за възстановяване е след получено обезщетение за общо заболяване и майчинство като е доказано, че жалбоподателят не се явява самоосигуряващо се лице тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 КСО вр. с пар.1, ал.1, т.5 КСО лица и няма качеството на осигурено лице за периода от 11.10.2021г. – 31.12.2022г., поради факта, че е не е извършвал трудова дейност на земеделски производител, респ. задължителните предписания от 28.03.2023г. за заличаване на данните на жалбоподателя като осигурен са за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г. и за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. с вид осигурен 13, декларация образец № 1 като тези предписания за били предмет на оспорване по адм.дело № 1372/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, което е оспорване е отхвърлено с Решение № 2220/06.12.2023г.. Следователно и изплатени сумите като парични обезщетения от общественото осигуряване подлежат на възстановяване на основание чл. 114, ал.2, т.2 КСО тъй като след изплащането им е установено, че жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице като е налице законово изключение от правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, адресат на издаденото Решение, с което се засягат правата и законните му интереси.

Оспорването е извършено в законоустановения срок по чл.118 ал.1 КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Не е спорно между страните, а и от приобщената административна преписка се установява, че жалбоподателят И. в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, с [ЕГН]/ЕИК ********* е представила удостоверения по образец съгласно приложение № 9 и приложение № 11 от НПОПДОО, с данни относно правото на изплащане на парично обезщетение към болнични листове и заявление-декларация, както следва:

-№Е20212273335 с период на временната неработоспособност от 15.12.2021 г. до 28.01.2022г. вкл. На 29.12.2021 г. е изплатено парично обезщетение за 10 работни дни от месец 12/2021 г., в размер на 325.00 лв. и на 31.01.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 19 работни дни от месец 01/2022 г., в размер на 617.50 лв.

- №Е20220321478 с период на временната неработоспособност от 27.01.2022 г. до 09.03.2022г. вкл. На 21.02.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 1 работен ден от месец 01/2022 г., в размер на 32.50 лв., а на 28.02.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 20 работни дни от месец 02/2022 г., в размер на 650.00 лв. и на 14.03.2022 г. е изплатено парично обезщетение за 6 работни дни от месец 03/2022 г., в размер на 177.27 лв.

- №Е20220593912 с период на временната неработоспособност от 10.03.2022 г. до 28.04.2022г. вкл. На 30.03.2022г. е изплатено парично обезщетение за 16 работни дни от месец 03/2022 г., в размер на 472.73 лв. и на 29.04.2022г. е изплатено парично обезщетение за 18 работни дни от месец 04/2022 г., в размер на 672.63 лв.;

Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от Кодекса за социално осигуряване КСО) с начална дата 29.04.2022 г. Изплатено е парично обезщетение за периода от 29.04.2022 г. до 28.01.2023 г. в размер на 6423.09 лв.

Паричното обезщетение по горе цитираните болнични листове и заявление-декларация е изчислено и изплатено на база представените приложения по НПОПДОО и подадената от жалбоподателя информация в информационните регистри на НОИ.

По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО, от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на А. Д. И., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, за което е бил съставен констативен протокол № КП-5-15-01329978/28.03.2023 г. от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Целта на проверката е било установяване на обстоятелства, свързани коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с определяне правото и размера на изплатени парични обезщетения от ДОО. Проверката е извършена въз основа на данни от информационната система на НОИ и на база на представените документи от които е било видно, че жалбоподателката е декларирала в ТД на НАП - Пловдив започване на трудова дейност като земеделски производител с. Маноле, ЕИК ********* от 11.03.2019 г. и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство. Проверката е приключила с издаването на задължителни предписания №ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г. за корекция на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 11.10.2021г. до 31.10.2021 г., задължителни предписания №ЗД-1-15-01329985/28.03.2023г. и задължителни предписания № ЗД-1-15-01329993/28.03.2023 г. за заличаване на данните на жалбоподателя за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. и за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1.

Задължителните предписания са били обжалвани от И. като е било образувано адм. дело № 1372/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, което е приключило с влязло в сила Решение № 2220/06.12.2023г. с което задължителните предписания са били потвърдени като законосъобразни и правилни, респ. съдът е установил, че жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица и няма качеството на осигурено лице за периода 11.10.2021г. – 31.12.2022г.

С Разпореждане № РВ-3-15-01504595/22.01.2024г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив с който акт е разпоредено на жалбоподателя да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 15.12.2021г. до 28.01.2023г. в общ размер на сумата от 9 370,72 лева – главница като правното основание затова е чл. 114, ал.2, т.2 КСО тъй като жалбоподателката не е осигурено лице по КСО, същата не отговаря на условията на чл.40, ал.1 от КСО и чл.50, ал.1 от КСО, и няма право на парично обезщетение за периода от 15.12.2021 г. до 28.01.2023 г. Прието е от административния орган от фактическа страна, че констативен протокол № КП-5-15-01329978/28.03.2023г. и задължителни предписания № ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г, № ЗД-1-15-01329985/28.03.2023г. и № ЗД-1-15- 01329993/28.03.2023 г., представляват нови документи и данни, които имат значение за правото на паричното обезщетение по болнични листове №Е20212273335, №Е20220321478 №Е20220593912 и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО като изплатените суми от общественото осигуряване за парични обезщетения подлежат на възстановяване.

Горната фактическа обстановка е правилно установена от административния орган и не се оспорва от жалбоподателя. Основните оспорвания от фактическа страна касаят искане на жалбоподателката за преоценка на установени факти и обстоятелства за които е формирана сила на пресъдено нещо предвид влязлото в сила Решение по адм.дело № 1372/2023г. по описа на ПАС и по-конкретно настоящата инстанция няма правомощие да пререшава въпроса затова, че жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица и няма качеството на осигурено лице за периода 11.10.2021г. – 31.12.2022г. Всички тези факти са обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо с която се ползва влязлото в сила Решение № 2220/06.12.2023г., констатирани са след изплащането на паричните обезщетения и са проверени в хода на обжалването по съдебен ред на задължителните предписания.

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане, следва да се посочи, че констатациите на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон, като са налице предвидените материално-правни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. В пълнота е спазена и целта, която преследва законът с издаване на актове от категорията на процесния такъв.

Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване (на което именно се основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО), е възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.

Доколкото в настоящото производство няма спор относно добросъвестността на жалбоподателката приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, а не чл. 114, ал. 1 от КСО. В гореизложения смисъл са и издадените задължителни предписания ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г, № ЗД-1-15-01329995/28.03.2023г. и № ЗД-1-15- 01329983/28.03.2023г Същите са административни актове, влезли в сила, и като такива са задължителни. След заличаването на данните за осигуряването на И. същата вече няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. След като не е възникнало осигурително правоотношение, лицето не може да черпи произтичащите от него права на обезщетение. Заличените данни са послужили при преценката на правото на жалбоподателката за изплащане на паричните обезщетения за общо заболяване и бременност и раждане. В тази връзка И. не отговаря на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО. Заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход по правната си същност се явяват новонастъпили обстоятелства, които ръководителят, осъществяващ контрол по разходите на ДОО, като административен орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съобрази. Като е направил това, той е издал законосъобразен акт, който правилно е бил потвърден във фазата на административно обжалване. В този смисъл е Решение № 10401 ОТ 31.10.2023 г. по адм. дело № 1092/2023 Г., VІ отд. на ВАС.

Изложените съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-65 от 28.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-01504595/22.01.2024г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите следва да бъдат оставени в сила. Това налага извод за неоснователност на жалбата.

Отхвърлят се като неоснователни доводите на жалбоподателката затова че щом са внасяни дължимите осигурителни плащания е добросъвестна, в случая ответника не оспорва добросъвестнотта на И., а доказва при условията на главно и пълно доказване хипотезата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО, а именно, че са налице данни въз основа на които е прието, че сумите се изплатени на лице, което няма качеството на осигурен, респ. към спорния предмет няма отношение затова дали са внасяни дължимите осигурителни плащания. Основния спорен въпрос по делото е възникнали ли са нови документи и данни, които имат значение за определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане, като такива документи безспорно се установи че са възникнали и това са задължителните предписания цитирани по-горе в настоящето изложение.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Националния осигурителен институт се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящия случай, както и броя на съдебните заседания, същото следва да се определи в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. Д. И. с [ЕГН] от *** против Решение № 2153-15-65 от 28.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Разпореждане № РВ-3-15-01504595/22.01.2024г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив;

ОСЪЖДА А. Д. И. с [ЕГН] от *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева, която представлява разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение;

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.