МОТИВИ ПО НОХД № 409/ 2019 г. по
описа на РС Чирпан
Обвинението е против подсъдимите:
А.Р.А. - роден на ***г***,
обл. Стара Загора, ул. „П.“ № *, български гражданин,
с основно образование, работи към Отдел „Чистота" - Стара Загора, неженен
- семеен, неосъждан, ЕГН: **********, по чл. 191, ал. 3 във връзка с ал. 2 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, затова че: през месец март
2018г. в с. Г., обл. Стара Загора в съучастие с М.Е.М.,
като съизвършител е улеснил да заживеят съпружески,
без да са сключили граждански брак, непълнолетно лице от мъжки пол - Д.А.А., ЕГН: ********** и лице от женски пол, което не е
навършило 16 - годишна възраст – Г.П.Д., ЕГН: **********, като същата не е
имала навършени 14 години в момента на заживяването и съжителството на лицата
продължава и към 22.10.2019г.
и против подсъдимата
М.Е.М. - родена на ***г***, обл. Стара Загора, ул. „П.“ № *, българска гражданка, с
основно образование, неомъжена - семейна, не работи, неосъждана, ЕГН: **********,
по чл. 191, ал. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от НК, затова, че: през месец март 2018г. в с. Г., обл.
Стара Загора в съучастие с А.Р.А., като съизвършител
е улеснила да заживеят съпружески, без да са сключили граждански брак,
непълнолетно лице от мъжки пол - Д.А.А., ЕГН: **********
и лице от женски пол, което не е навършило 16 - годишна възраст - Г.П.Д., ЕГН: **********,
като същата не е имала навършени 14 години в момента на заживяването и
съжителството на лицата продължава и към 22.10.2019г.
Подсъдимите се признават за виновни
по повдигнато им обвинения. Молят съда лично и чрез процесуалния си
представители, съдът да им наложи минимални наказания.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Представителят на обвинителната
власт поддържа предявеното на подсъдимите обвинения и моли съда да им наложи
наказание и за двамата подсъдими при
наличие само на смекчаващи вината обстоятелства, около минималния размер при
,условията на чл.58,ал.1 от НК , като изтърпяването бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години.
От събраните по делото и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 372, ал. 4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство: Протоколи за разпит на обвиняеми;
Декларации за СМПИС, Справки за съдимост; протоколи за разпит на свидетели;
Протоколи за разпит на свидетели; Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0095 от 04.06.2001г.; Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 0128 от 15.06.2004г.; Справка за съдимост №
811/09.12.2019г. и Справка за съдимост № 815/09.12.2019г. и от направените самопризнания на
подсъдимите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Р.А. е бил осъждан веднъж — по НОХД № 89/1996г.
на PC - гр. Чирпан, като за извършено на 11.12.1995г. престъпление
по чл. 195, ал.1,т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което е било отложено
с изпитателен срок от 3 години. За това си деяние подсъдимият е реабилитиран по
право. Подсъдимият е бил освобождаван веднъж на основание чл. 78а от НК -по
НОХД № 115/2003г. на PC - гр. Чирпан, когато за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК му е било наложено административно
наказание „глоба" в размер на 500лв.
Подсъдимата М.Е.М. не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимите А.Р.А. и М.Е.М. живеят на
семейни начала в с. Г., обл. Стара Загора. От
съжителството си имат роден на *** г. син - свидетеля Д.А.А.,
който живеел с тях в едно домакинство.
През 2016г. непълнолетният свидетел Д.А.А. се запознал с малолетната тогава свидетелка Г.П.Д. и
постепенно отношенията им прераснали в романтична връзка, като станали приятели.
За връзката им знаели, както родителите на свидетеля А. - подсъдимите А.Р.А. и М.Е.М.,
така и бабата на свидетелката Г.Д. - свидетелката Г. Щ. Г.. Свидетелката Г.
отглеждала от няколко години малолетната си внучка Г.Д., тъй като родителите й
живеели и работели в Република Кипър, откъдето изпращали пари за издръжката им.
Родителите на свидетелите А. и Д. не били против връзката им и не предприемали
каквито и да е било действия, за да я прекратят, тъй като всяко от децата
живеело в дома на близките си и ходело на училище.
В началото на 2018г. родителите на свидетелката Д. и баба й -
свидетелката Г. решили, че момичето трябва да отиде да живее при родителите си
в Република Кипър. За целта я снабдили с международен паспорт и подготвили
документите, необходими за заминаването й, като с нея щяла да замине и
свидетелката Г.. Свидетелката Д. съобщила това на непълнолетния Д.А. и му
казала, че не иска да заминава и да се разделят. Тогава двамата решили да
заживеят като съпрузи.
На 11.03.2018г.
непълнолетният тогава свидетел А. отвел малолетната свидетелка Д. в дома на
родителите си и им казал, че двамата ще заживяват съпружески. Подсъдимите А. и М.
първоначално не били съгласни и им казали да изчакат със съжителството, тъй
като са още малки. Свидетелите А. и Д. обаче им отговорили, че ще живеят заедно
дори и да им се наложи сами да си търсят дом и да се самоиздържат. Тъй като подсъдимите
не възразили и не попречили на оставането на свидетелката Д. в дома им същата
вечер, момичето се настанило в стаята, обитавана от свидетеля А..
Подсъдимите съобщили за случилото се на
бабата на свидетелката Д., която заявила, че е против заживяването на внучката
си съпружески със сина им. Свидетелката Г. Г. веднага се обадила по телефона на
сина си - бащата на свидетелката Д. и на мъжа си Д. П. Г.и им съобщила, че
малолетната Г. е „пристанала" на приятеля си Д.А. и е отишла да живее в
дома на родителите му. След проведени разговори, близките на свидетелката Д.
решили, че не са съгласни със съжителството й с непълнолетния А., няма да се
противопоставят на същото, но няма и да ги подпомагат финансово и с грижи.
От 11.03.2018г. малолетната свидетелка Д.
и непълнолетният свидетел А. заживели съпружески в дома на подсъдимите.
Непълнолетният и малолетната извършвали всички дейности, присъщи на съпрузите -
живеели заедно, грижели се за домакинството и имали сексуални контакти.
Няколко дни подсъдимите не помагали на
сина си и на малолетната му съжителка, но след като видели, че двамата са
твърдо решени да живеят заедно като съпрузи и преценили, че са необходими
средства за съвместния им живот, им казали че приемат съжителството им и ще ги
подпомагат финансово. Предоставили им за съжителството отделна къща,
собственост на подсъдимия А., която изцяло обзавели и снабдили с всичко
необходимо за нормалния им живот. Тъй като свидетелите Д. и А. не работели, подсъдимите
се грижили за тях, купували им храна, лични вещи и пособия и им давали пари за
издръжка. В последствие свидетелят Д.А. започнал работа и получените пари
разходвал за неговите и на свидетелката Д. нужди.
В края на 2018г. малолетната свидетелка Д.
забременяла и съобщила за това на свидетеля А. и на подсъдимите. Последните
двама закупили необходимите дрехи и пособия за отглеждане на очакваното бебе.
Свидетелката Д. родила на 28.08.2019г. момиченце, което кръстила Р. Г.Д..
Детето не било припознато от свидетеля Д.А., тъй като му обяснили, че следва да
направи това в по - късен момент. След раждането на детето, свидетелката Д. се
прибрала с него и със свидетеля А. в дома, осигурен им от подсъдимите.
Към момента съжителството
между свидетелите Д. и А. продължава, като подсъдимите А. и М. продължават да
се грижат за тях и детето им и да ги подпомагат финансово.
Предвид изложеното и с оглед факта, че подсъдимите
А.А. и М.М., като родители
на Д.А.А. са дали съгласие непълнолетният им тогава
син да заживее съпружески с ненавършилата 14 години свидетелка Г.П.Д.,
осигурили са им жилище, обзавеждане и вещи за осъществяване на съжителството и
са ги подпомагали финансово и с грижи, следва да се заключи, че с действията си
са улеснили заживяването им на съпружески начала, без да е сключен граждански
брак и от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.
191, ал. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, действайки като съизвършители.
Двамата в съучастие помежду си, като съизвършители през месец март 2018г. в с. Г., обл. Стара Загора са улеснили да заживеят съпружески, без
да са сключили граждански брак непълнолетно лице от мъжки пол - сина им Д.А.А., ЕГН: ********** и лице от женски пол, което не е
навършило 16 - годишна възраст - Г.П.Д., ЕГН: **********, като същата не е
имала навършени 14 години в момента на заживяването и съжителството на лицата
продължава и към 22.10.2019г. Действали са като съизвършители,
защото всеки един от тях с личните си действия е допринесъл за улесняване на
неправомерното съжителство, като е съзнавал, че и другият действа в същата
насока и го подпомага.
По това обвинение подсъдимите се
признават за виновни, дават обяснения, в които изразяват критично отношение към
извършеното.
Родителите на малолетната тогава Г.Д. не
са се намирали към момента на заживяването в Република България и не са имали
практическа възможност да попречат на заживяването на дъщеря си с непълнолетния
А.. Такава възможност не е имала и бабата на малолетната - свидетелката Г. Г.,
тъй като не е имала права на законен настойник на малолетната си внучка. Както
свидетелката Г., така и родителите на свидетелката Д. не са помагали финансово
и с грижи малолетната и непълнолетния й съжител, поради което не са допринесли
за улесняването на съжителството им.
От
субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимите при пряк умисъл,
тъй като са съзнавали обществено- опасния характер на деянието, предвиждали са
и са искали настъпването на обществено- опасните последици от него.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а имено принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно-правната ни система в специалния текст на чл. 191 ,ал. 3 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до пет години.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на
престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе
предвид, самокритичността на дейците към извършените деяния, чистото съдебно
минало към момента на извършване на деянието за което са предадени на съд подсъдимите,тежкото материално положение за
всички подсъдими.
Предвид тези
обстоятелства, съдът счита, че следва да наложи и на двамата подсъдимите
наказания при приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК, при наличието само на
смекчаващите вината обстоятелства в размер на 2 години лишаване от свобода и
след намалянето с 1/ 3 същото става в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Съдът
счита,че и за двамата подсъдими и на основание чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде
отложено от изтърпяване така наложеното наказание с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, като възпитателната работа с
условно осъдените бъде възложена на ПИ
при РУ Чирпан, отговарящ за с.Г., обл. Ст.Загора
откъдето са и двамата.
Съдът счита, че така определените и наложени на
подсъдимите наказания ще постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36, ал.
1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в ниската правна култура на подсъдимите.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:. . . . . . . . . . . .
. . . . . .